МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 506 ПО ОПИСА НА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2017 ГОД., V СЪСТАВ
Провадийската районна
прокуратура е внесла в ПРС обвинителен акт № 92 по който на 27.11.2017 г. е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Н.Х.М. по обвинението за извършено
престъпление от общ характер, наказуемо по
чл. 183 ал.1 от НК
В заключителната част на обвинителния акт е
посочено, че:
ПОДС. Н.Х.М.:
През периода от месец септември 2015 г. до месец
декември 2016 г. включително, в с. З., общ. Провадия, обл. Варна, след като бил
осъден с Определение по гр. д. № 1044/2013 г. по описа на PC - Провадия, 3-ти състав, влязло в
законна сила на 19.03.2014 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Г. Н. Х.,
родена на *** г., да заплаща чрез нейната майка и законен представител - А.М.Г.,
месечна издръжка в размер на 120,00 лв., съзнателно не изпълнил задължението си
в размер на повече от две вноски - 16 месечни вноски, всяка в размер на 120
/сто и двадесет/ лева, всички вноски на обща стойност 1920 /хиляда деветстотин
и двадесет/ лева.
След внасяне на обвинителния акт, съдът
насрочи делото за разглеждане в разпоредително съдебно заседание, с оглед характера
на проведеното досъдебно производство, като в съдебно заседание служебно
разясни възможността предвидена в
разпоредбата на чл.370 ал.1 и 2 от НПК
за предварително изслушване по делото, но по искане на подсъдимия М. и неговия
защитник адв.Красимира И.- АК Варна, производството продължи по общия ред.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа обвинението и моли съда да признае за
виновен подсъдимия, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от
пет месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, на основание разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Защитникът на подс. М.
моли за минималното предвидено в закона наказание, алтернативното на „лишаване
от свобода“, а именно „пробация“.
Подсъдимия М. призна изцяло вината си, обясни че е
боледувал за определен период, бил е и без работа и затова не е плащал редовно
издръжка за детето си.Съжалява и обяснява, че занапред редовно ще изпълнява
това си задължение. В последната си дума заявява, че няма какво да каже и ще
направи всичко възможно, за да плаща издръжката, която дължи за дъщеря си.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.Х.М. и св. А.М.Г. живели на съпружески
начала от 2007 г. до месец март 2013 г. На 30.05.2008 г. им се родило дете - Г.
Н. Х., което било припознато от подс. М.. През месец март 2013 г. подс. М. и
св. Г. се разделили, като тя заживяла с детето в с. З., обл. Варна.
В края на 2013 г. св. Г. подала искова молба до PC - Провадия, с която искала подс. М. да
бъде осъден да заплаща издръжка на своята дъщеря - Г. Н. Х.. Било образувано
гражданско дело № 1044/2013 г. по описа на PC - Провадия, 3-ти състав. Делото
приключило с влязло в сила на 19.03.2014 г. определение за одобряване на
постигната спогодба между страните. Съгласно условията на спогодбата, подс. М.
се задължил да заплаща на малолетната си дъщеря Г. Н. Х. чрез нейната майка и
законен представител А.М.Г. месечна издръжка в размер на 120 лв. /сто и
двадесет лева/, с падеж - 30-то число на месеца, за който се дължи, считано от
10.12.2013 г. до настъпването на законово основание за изменение или
прекратяване на задължението.
До месец август 2015 г. включително подс. М. редовно
заплащал дължимата от него издръжка. След това обаче той преустановил
изпълнението на задължението си, като за периода месец септември 2015 г. -
месец декември 2016 г. включително не заплатил нито една месечна вноска. Това
мотивирало св. Г. на 17.02.2017 г. да подаде молба до РП - Провадия, въз основа
на която било образувано и настоящото досъдебно производство.
Съдът кредитира и обясненията на подс.М.
затова, че не е плащал редовно издръжката за детето си, а през определен период
от време, за който е представил медицински документи е претърпял операция и не
е могъл да работи и получава доходи. Обясненията на подсъдимия напълно
кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. В
останалата им част съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че е погасил
част от задължението си по издръжка от инкриминираната сума, като е правил
вноски по изпълнителното дело през 2017 г. тъй като същите противоречат на
показанията на свид.Г. и на писмените доказателства, които съдът е изискал
служебно от ДСИ при РС Провадия.От последните е видно, че плащанията по
изпълнителното дело, представляват текущи внесени месечни суми по издръжката.
Съдът споделя становището на
представителя на обвинението, че обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин.На практика по делото има събрани достатъчно доказателства,
относно виновното поведение на подсъдимия.
Относно възражението на защитата, че не е било правилно квалифицирано
изпълнителното деяние от прокурора, и че подсъдимия следва да бъде частично
оправдан за внесени суми през 2017г., това са въпроси, които намериха отговор в
хода на съдебното следствие. Както св.Г., така и самия подсъдим твърдят че
сумата от 1920.00 лева, дължима от подсъдимия като издръжка за периода от месец
септември 2015г. до месец декември 2016г. не е била заплатена от последния до
приключване на съдебното следствие по настоящото наказателно производство.
Гореописаната фактическа
обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, а именно- обясненията на подсъдимия М., свидетелските показания
на св.Г., свидетелство за съдимост и другите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на
фактическия състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА ПОДС. Н.Х.М.:
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
През периода от месец септември 2015 г. до месец
декември 2016 г. включително, в с. З., общ. Провадия, обл. Варна, след като бил
осъден с Определение по гр. д. № 1044/2013 г. по описа на PC - Провадия, 3-ти състав, влязло в
законна сила на 19.03.2014 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Г. Н. Х.,
родена на *** г., да заплаща чрез нейната майка и законен представител - А.М.Г.,
месечна издръжка в размер на 120,00 лв., съзнателно не изпълнил задължението си
в размер на повече от две вноски - 16 месечни вноски, всяка в размер на 120
/сто и двадесет/ лева, всички вноски на обща стойност 1920 /хиляда деветстотин
и двадесет/ лева.
-
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
От
обективна страна деянието е осъществено
чрез бездействие на подсъдимия относно едно свое алиементно задължение по
отношение изплащане издръжка на свои низходящи.
От
субективна страна- деянието е извършено
при форма на вина пряк умисъл.
Смекчаващи отгворността
обстоятелства- чисто съдебно минало, заболяването на подсъдимия през
инкриминирания период.
Отегчаващи отгворността обстоятелства –
няма
Причини за извършване на деянието-
незачитане задължението за издържане на низходящ и на родителските задължения.
Съдът приема, че
следва при определяне на наказанието на подс. М. да бъде приложен чл.54 ал.1 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Деянието не се
отличава с висока степен на обществена опасност. При определяне на вида
наказание съдът отчита и обстоятелството, че са налице единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства, като от друга страна отчита и целите на
индивидуалната и на генералната превенция. При демонстрираното от подсъдимия
самокритично отношение към извършеното следва да се приеме, че тези цели могат
да бъдат постигнати и с по-малка доза строгост на закона. Подсъдимият М. е млад
човек и спрямо него следва да се приложи точната мяра строгост на закона, с
оглед и общия принцип визиран в чл. 35 ал.3 от НК, че „наказанието е съответно
на престъплението”. В този смисъл съдът определи по-лекото от предвидените
наказания „Пробация“ между наказанието „Лишаване от свобода”. В този смисъл
съдът наложи наказание “ПРОБАЦИЯ”
СЪС СЛЕДНИТЕ ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ:
на осн.чл.42А ал.2 т.1 от НК- „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на срещите
два пъти седмично.
на осн.чл.42А ал.2 т.2
от НК –задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
По този начин и с така наложеното наказание с
гореизброените пробационни мерки съдът счита, че те съответстват в пълна степен
на обществената опасност на деянието и дееца. С налагането им последния ще има
възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото.
По
този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на подсъдимия ще
бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на генералната превенция.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :