Решение по дело №413/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 септември 2018 г.
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20184400500413
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2018 г.

Съдържание на акта

                                      РЕШЕНИЕ              

                             Гр.Плевен  , 19.09.2018 г.

               В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О Д  А

Плевенски окръжен съд ,първи граждански състав  , в публично    съдебно     заседание  на тринадесети септември   , през   две хиляди  и осемнадесета година, в  състав :                   

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                     Мл.съдия СИЛВИЯ И.           

При секретаря П. П.  и в присъствието   на Прокурора................., като разгледа докладваното    от      Съдията Данчев  в.гр.д.№413/2018г.  по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:

         С решение №97/ 08.06.2018 г. по гр.д.№ 692/ 2017 г. на ВКС е отменено на осн. чл. 303 , ал.1 т.2 от ГПК решение № 223/23.05.2012г. постановено по в. гр.д.№ 87/ 2012 г. на Плевенски окръжен съд и делото е върнато за разглеждане от друг състав на Плевенски окръжен съд.Следователно производството е висящо пред ПлОС по въззивната жалба от Н.И.Б. , В. И. Б. , М.Ц.П. и Г.П.П. против решение № 207 / 06.12.2011 г. постановено по гр.д.№ 451 / 2011 г. на Левченски районен съд.С това решение РС-Левски  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА по отношение на Ж.А. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; Н.И.Б. с ЕГН **********,***; В.И.Б. с ЕГН **********,***; М.Ц.П. с ЕГН **********, с адрес: ***; Г.П.П. с ЕГН **********, с адрес: *** и „БИЛТЕК” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к ***, представлявано от управителя Е.Ц.Н. нищожността на основание чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД /поради привидност/ на договора за покупко-продажба, извършен с нотариален акт №33 том ІV, рег. № 4525 дело 633/16.10.2006 г. на нотариус Я.Я. – нотариус с рег. № 022 на нотариалната камара и с район на действие – този на РС Червен бряг, вписан в службата по вписвания гр. Червен брях с вх. рег. № 1947/16.10.2006 г.

      НА ОСНОВАНИЕ чл. 537 ал.2 от ГПК  ОТМЕНЯ нотариален акт нотариален акт №33 том ІV, рег. № 4525 дело 633/16.10.2006 г. на нотариус Я.Я. – нотариус с рег. № 022 на нотариалната камара и с район на действие – този на РС Червен бряг, вписан в службата по вписвания гр. Червен брях с вх. рег. № 1947/16.10.2006 г.

     ОСЪЖДА Н.И.Б. с ЕГН **********,***; В.И.Б. с ЕГН **********,***; М.Ц.П. с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.П.П. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Ж.А. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** направените деловодни разноски в размер на 1392 лв.

    Във въззивната жалба са развити оплаквания за противоречие на постановеното решение на РС-Левски с материалния закон, а  така също и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

   Жалбоподателите се позовават на свидетелски показания на Я.Я.,депозирани по друго гражданско дело - № 320/ 2007 г. по описа на ЧРС с решението по  което бил отхвърлен иск за унищожаемост на същата сделка поради измама ,според които свидетелски показания ищцата Ж. И. проявила активност преди и по време на изповядване на сделката ,допълнително преглеждала и одобрявала всички документи свързани с тази сделка.

   Сочи се ,че не било открито формално производство на осн. чл. 193 от ГПК за оспорване на нотариалния акт в който е отразена процесната сделка ,поради което събирането на каквито и да било доказателства за опровергаване на неговата официална доказателствена сила било опорочено .

  Заедно с това Въззивниците акцентират върху събраните по делото на РС-Левски свидетелски показания на свидетелите Н.Д. и М.П. за извършено плащане от купувачите по договора на продажната цена от 60 000 лв. ,на Ж. И. ,които доказателства според въззивниците били подценени от РС-Левски и неправилно възприети като нелогични. Счита се ,че ангажираните от ищцата свидетели от друга страна не доказвали твърдяната теза за симулативност на договора за покупко-продажба на недвижимия имот .Позовават се на поведението на Ж. И. след сключване на атакувания договор за покупко-продажба,което намира израз в освобождаването на имота от нейна страна и заминаването и да живее в гр.София ,както и липсата на възражения от нейна страна при събарянето на съществуващите в имота стари  сгради.Правят се освен това и възражения за вътрешна противоречивост на исковата молба ,като според въззивниците не ставало ясно дали ищцата претендира относителна или абсолютна симулативност на атакуваната от нея сделка.

   Изложени са съображения и за нищожност на предварителния договор  от 11.10.2006 г. ,както и за противоречие на постановеното от РС-Левски решение със съдебната практика на ВС и на ВКС по тези въпроси .

  В постъпилите при новото разглеждане на делото писмени отговори на въззивната жалба ,които са подадени от Ц.Д.Х., В.Д.Д. , З.Х.Х. ,както и в писменото становище по същество на делото , представено от въззиваемия Ц.В.Х. е изразено становище ,че въззивната жалба е неоснователна , а решението на РС-Левски е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

  Плевенски окръжен съд като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си според чл. 269 от ГПК намира ,че РС-Левски е постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на спора и правилно решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба пороци ,поради което следва да бъде потвърдено.

  На първо място относно наведените във въззивната жалба оплаквания за вътрешна противоречивост на исковата молба що се касае до това дали се претендира относителна или абсолютна симулация ,което да  е рефлектирало върху обжалваното решение , Плевенски окръжен съд намира ,че макар действително в исковата молба да се употребяват  паралелно както относителна ,така и абсолютна симулация , то в действителност от самото изложение на фактическата обстановка  в исковата молба става достатъчно ясно ,че  ищцата има предвид относителна симулация при която привидната сделка прикрива друга сделка –тази за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу обезщетение с недвижим имот и срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя на вещното право на строеж.Едновременната употреба на двете понятия за привидната сделка- относителна и абсолютна симулация идва в резултат на неточното разбиране на понятието „абсолютна симулация „от страна на ищцата .Тя счита ,че процесната сделка се характеризира като абсолютна симулация, защото  страните по нея изначално не са желаели настъпването на правните последици на сделката ,обективирана в нотариалния акт  като покупко-продажба . Това изначално нежелание на страните по сделката да настъпят нейните правни последици всъщност характеризира както абсолютната ,така  и относителната симулация с тази разлика ,че при относителната симулация страните прикриват друга сделка ,чиито правни  последици наистина  желаят ,докато при абсолютната симулация няма такава прикрита сделка,т.е те не са желаели да сключат не само привидната, на и каквото и да било друга сделка ,която да прикриват посредством привидната.

   Макар формално в исковата молба да е употребено понятието абсолютна симулация ,то изложението в исковата молба сочи ,че ищцата всъщност твърди наличие на относителна симулация при която привидната сделка прикрива друга - действителна сделка.Поради това като е разгледал иск с правно осн. чл. 26, ал. 2 предл. 5 от ЗЗД и като е обсъждал в решението си,че действителната воля на страните по привидната сделка е била отстъпването на право на строеж в недвижимия имот на ищцата ,като същата след построяването на сградата в него е следвало да получи жилищен имот и търговски имот в новопостроената сграда ,РС-Левски е разгледал действително предявения иск ,на който е дал точната правна квалификация ,спазвайки правилото da mihi faktum ,  dabo tibi jus.

  Що се касае до оплакването ,че в самата искова молба , а и по-късно от ищцата  не било направено изрично   оспорване истинността на нотариалния акт в който е обективирана атакуваната сделка и че съдът не бил открил изрично производство по чл. 193 от ГПК по оспорване истинността на този нотариален акт, Плевенски окръжен съд намира ,че и в този случай не е налице никакво процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд свързано със събирането на доказателства за опровергаване съдържанието на този нотариален акт. Същественото в случая е ,че със самата искова молба ищцата иска да опровергае съдържанието на процесния нотариален акт ,като твърди ,че той не отразява действителната воля  на страните по сделката и в т.см. е излишно и безпредметно да се открива производство по чл. 193 от ГПК относно същия нотариален акт ,след като опровергаването на неговото съдържание и разкриването на действителната ,макар и прикрита  воля на страните съставлява предмета на самия спор. Поради това Плевенски окръжен съд намира,че РС-Левски не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените  правила , като е събирал доказателства ,целящи да опровергаят съдържанието на процесния нотариален акт ,без да е открито изрично производство по чл. 193 от ГПК по отношение на този официален документ.Откриване на такова отделно производство по чл. 193 от ГПК в рамките на висящия процес би било необходимо ако се касаеше за оспорване истинността на други документи ,в т.ч.  и др. нотариални актове,които обаче не са прекия предмет на делото /както е в случая / , а само се представят като други  доказателства за изясняване на обективната истина .

   Също така правилно според въззивната инстанция, РС-Левски е допуснал събирането и на гласни доказателства ,като е приел, че има начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165 , ал.2 от ГПК ,като за такова е приел представеният предварителен договор от 11.10.2006 г.,  с допълнителна  нотариална заверка на подписите на страните по него от 16.10.2006 г. Този предварителен договор ,макар в началото си да носи дата 11.10.2006 г. има нотариална заверка на подписите на страните по него именно от 16.10.2006 г. ,която е същата дата ,когато е изповядана и покупко-продажбата, обективирана в  нотариален акт №33 том ІV, рег. № 4525 дело 633/16.10.2006 г. на нотариус Я.Я. – нотариус с рег. № 022 на нотариалната камара и с район на действие – този на РС Червен бряг.Извършването на нотариалната заверка на подписите , положени под предварителния договор  на същата дата на която е изповядана и сделката покупко-продажба – 16.10.2006 г. сочи ,че към деня на изповядване на атакуваната сделка , не е била отпаднала волята на страните по нея- да бъдат постигнати  правните последици на другия,предварителния договор въпреки формално  направените пред нотариуса  Я.Я. волеизявления, насочени към сключване на договор за покупко-продажба на недвижимия имот.Тези обстоятелства ,свързани с датата на изповядване на сделката и нейното съвпадане с датата на нотариалната заверка на подписите под предварителния договор подкрепят тезата на ищцата ,изложена в исковата и молба , и заедно със свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели  В. П. и Ц. Н. обясняват логично изложената в исковата молба последователност на извършените от страните сделки и разкриват действителната им воля. По този повод следва да се отбележи ,че предварителния договор датиран от 11.10.2006 г. за учредяване право на строеж срещу насрещното задължение на приобретателите да построят сграда , а след това да прехвърлят на учредителката право на собственост върху определени обекти в нея ,както и да я издържат и гледат до края на живота и  вече е бил сключен  в необходимата съгласно чл. 19,ал.1 от ЗЗД  за неговата действителност писмена форма,т.е не е било необходимо извършването и на нотариална заверка на подписите на този договор от гл.т. на неговата действителност.Въпреки това ,обаче ,такава нотариална заверка на подписите на страните по него  е била извършена на 16.10.2006 г. ,което действие няма друго логично обяснение освен изложеното в исковата молба .   Следва да се посочи ,че свидетелят Ц. Н. ,който не се намира в родствена връзка с ищцата и по отношение на когото няма основание да се приеме ,че той е заинтересован от изход на делото в нейна полза ,потвърждава изложената от ищцата в ИМ теза ,че сключването на договора за покупко-продажба на недвижимия имот е било нужно на Н.Б. и на М.П. за да могат да теглят кредит „ ..те обясниха ,че всъщност нотариалният акт им трябвал за да теглят кредит , а иначе на Ж. щели да дадат за ползване част от сградата,без да уточняват какво ще и дадат …“ \ . Същият свидетел освен това установява ,че при провежданите срещи /които са провеждани след изповядване на договора за покупко-продажба /   между ищцата и ответниците Н.Б. и на М.П. , те нееднократно „ са и давали месечно някакви суми ,без да се коментира за сума ,която е била дадена при  изповядване на сделката ..“Това обстоятелство  също така сочи ,че страните не само са имали намерение ,но  дори са изпълнявали частично задълженията си по предварителния договор ,една от клаузите на който предвижда Ж. И. да получава месечна издръжка до окончателното завършване на строежа в недвижимия имот за който тя учредява право на строеж.Всички тези обстоятелства подкрепят тезата изложена в исковата молба ,че действителната воля на страните по договора, отразен в нотариален акт №33 том ІV, рег. № 4525 дело 633/16.10.2006 г. на нотариус Я.Я. не е била постигане на правните последици на договора за покупко-продажба на недвижимия имот , а те са целели постигането на една привидност по отношение на трети лица,че  Н.Б. и на М.П. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот за да могат те да се легитимират като негови собственици  и въз основа на това да могат да привлекат инвеститори за построяването на  сграда в имота ,които в противен случай не биха се ангажирали с инвестиция за построяването на въпросната сграда . В т.см. са показанията на свидетеля Цв.Н.,който сочи ,че се е съгласил да направи съответната инвестиция в строежа едва след като на самия него  Н.Б. и на М.П. са му прехвърлили ¼ ид.част от имота.

    Що се отнася до въпроса дали е установено плащането на цена от страна на   купувачите на недвижимия имот по нот. акт №33 том ІV, рег. № 4525 дело 633/16.10.2006 г. на нотариус Я.Я. Н.Б. и на М.П. ,на Ж. И. ,то следва да се съобрази споразумението постигнато и одобрено от съда по н.о.х.д.№ 455 / 2016 г. по описа на РС-Левски с което Н. П. Д. се е признал за виновен в това ,че на 07.11.2011 г. в гр.Левски пред състав на РС-Левски в съдебно заседание по гр.д.№ 451/ 2011г. по описи на РС-Левски ,като свидетел , устно и съзнателно потвърдил неистина   ,заявявайки ,че на 15.10.2006 г. в гр.Червен бряг присъствал на предаване на сумата от 60 000 лв. от Н.Б. и М.П. ,дадена на Ж.А. И. в дома и ,като в действителност не е присъствал на такова събитие.От това следва ,че свидетелят Н. П. Д. е лъжесвидетелствал по смисъла на чл. 290 ,ал.1от  НК при даването на тези свидетелски показания по гр.д.№ 451 / 2011 г. на РС-Левски ,касаещи плащането на цена за покупко-продажбата на процесния недвижим имот .Това според съда рефлектира и върху свидетелските показания на другия свидетел ,който твърди ,че  е присъствал на такова събитие доколкото самият свидетел М. П. в своите показания казва ,че на подготовката  и броенето на парите -60 хил. лв. присъствал и Н. П. Д. ,т.е. този втори свидетел –М. П. за да обоснове достоверността на своите показания се позовава на присъствието на друг свидетел –Н. Д. ,чийто показания обаче са компрометирани.  Поради това Плевенски окръжен съд приема ,че не е установено и плащането на каквато и да било цена  по договора за покупко- продажба,което е допълнителна индиция ,че страните по този договор не са имали намерение да постигат правните последици на само формално сключения между тях договор и не са имали намерение да го изпълняват.

    Колкото до показанията на нотариус Я.Я. ,на които се позовават въззивниците в жалбата си за да докажат ,че Ж. И. имала действителна воля за сключване на атакуваната сделка,  то следва да се посочи ,че те са били депозирани по друго дело ,както сочат самите жалбоподатели – гр.д.№ 320/ 2007г. на РС -Червен бряг, а не по настоящото дело и по тази причина не следва изобщо да се обсъждат в настоящия процес.

    Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение   № 207 / 06.12.2011 г. постановено по гр.д.№ 451 / 2011 г. на Левченски районен съд следва да бъде потвърдено.

   По делото няма доказателства и искания за присъждане на  направени  от въззиваемите  деловодни разноски за въззивното производство.

    Водим от горното , Плевенски окръжен съд

                                     Р Е Ш И :

   ПОТВЪРЖДАВА   обжалваното решение   № 207 / 06.12.2011 г. постановено по гр.д.№ 451 / 2011 г. на Левченски районен съд.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните чрез връчване на препис от същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ :