гр.София,
11.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при
секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№3769 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №274830 от 13.11.2019год.,
постановено по гр.дело №56777/2018г. по описа на СРС, ГО, 169 с-в е признато за
установено по предявения от "П.К.Б.“ЕООД с ЕИК******* против А.Х.М. с EГH**********
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9826,90лв.- незаплатен остатък по
договор за потребителски кредит от 27.10.2016г., ведно със законната лихва от
06.03.2018г. до окончателното плащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 321,54лв.
разноски в исковото производство и 271,54 лв. разноски в заповедното
производство.
Срещу
така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника А.Х.М.. Жалбоподателят поддържа, че процесният
договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и
неспазване нормите на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК. Твърди, че сключеното между
страните допълнително споразумение към договора за потребителски кредит за
пакет от допълнителни услуги на стойност 3600 лева също е нищожно, тъй като на
практика не представлява договор за предоставяне на услуги, а по този начин се
увеличава лихвения процент по основния договор. Твърди също така, че лихвеният
процент надхвърля с над 4 пъти законната лихва, а ГПР- с над 5 пъти законната
лихва, с което се накърняват добрите нрави поради липса на еквивалентност на
насрещните престации. Евентуално в случай, че не се установи нищожност на целия
договор, твърди нищожност на отделни клаузи на същия, касаещи закупуването на
пакет с допълнителни услуги и размера на възнаградителната лихва. Оспорва и
надлежното обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение като
твърди, че уведомителното писмо от 26.04.2017г. не е достигнало до него. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне
на иска, както и присъждане на разноски за двете инстанции и заповедното
производство.
Въззиваемият
ищец "П.К.Б.“ЕООД, в подадения в срок отговор на въззивната жалба, оспорва
същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:
Страните не спорят относно факта
на сключване между тях на 27.10.2016г. на договор за потребителски кредит
„Профи кредит стандарт“ №**********. Съгласно т.VІ от договора главницата по
кредита е 4800 лева, срокът за погасяване 24 месеца, размерът на погасителната
вноска 296,74 лева, ГПР- 49,89%, годишен лихвен процент 41,17% (0,11% на ден),
а общо дължимата сума 7121,76 лева. В същата клауза е договорено закупуването
на „пакет от допълнителни услуги“ срещу възнаграждение в размер на 3600 лева,
платимо на 24 вноски от по 150 лева всяка. Общото задължение по този начин е
определено на 10721,76 лева, а общият размер на вноската- на 446,74 лева. Видно
от представеното споразумение, пакетът от допълнителни услуги се състои от:
1)приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, 2)възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, 3)възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, 4)възможност за смяна на датата на падеж и
5)улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Към процесния договор за
потребителски кредит са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит (Обн. ДВ. бр.18 от 5 март 2010г., в сила от 12.05.2010г.).
Задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е подробно
посочено в разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПК. Настоящият състав намира, че
процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК- да съдържа (на разбираем език) недвусмислена и ясна информация за лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. След като са изчислени един годишен лихвен процент и ГПР, както и
съответна на тях месечна вноска, е въведено допълнително плащане за „пакет
допълнителни услуги“, които на практика не представляват услуги, а евентуални
възможности за предоговаряне на част от условията по кредита- падеж, размер на
вноските, или увеличаване на размера на заемната сума. Въпреки бъдещото и
несигурно ползване на тези „допълнителни услуги“, потребителят заплаща
незабавно цената им, която е на значителна стойност предвид размера на
главницата по кредита. Съдът споделя доводите на жалбоподателя в този смисъл,
че се касае за скрито увеличаване на лихвения процент и годишния процент на
разходите, което обаче е в пряко противоречие с разпоредбите на т.9 и т.10 от
ал.1 на чл.11 ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и
чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира също така, че
клаузите уреждащи размера на ГЛП и ГПР по кредита са неравноправни по смисъла
на чл.143 ЗЗП и като такива- нищожни. С оглед размера на получения заем от 4800лв.
и подлежащата на връщане сума от 10721,76лв., надвишаваща над два пъти
отпуснатия кредит, тези клаузи водят до явно неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и с тях се нарушава изискването за
добросъвестност при осъществяване на принципа на договорната свобода, при използване
на икономически по-силното положение на търговеца при сключването на такъв вид
договори. За разлика от гражданския договор за заем и подобно на договора за
банков кредит, договорът за потребителски кредит е винаги възмезден-
възнаградителната лихва е цената за предоставената от финансовата институция
услуга. Предвид извода за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и
невъзможността тази уговорка да бъде заместена с повелителни правила на закона,
нищожността на клаузата за възнаградителна лихва води до липса на едната от
характеризиращите договора престации - цената на предоставената финансова
услуга, а следователно и до недействителност на целия договор за кредит.
Предвид гореизложеното искът за
установяване съществуването на вземане, произтичащо от недействителен договор
за потребителски кредит, се явява изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде уважена като основателна,
първоинстанционното решение- отменено като неправилно, а вместо това
постановено друго решение, с което искът се отхвърля изцяло.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора жалбоподателят- ответник има право на направените разноски за
двете съдебни инстанции в исковото производство. В производството пред първата
инстанция ответникът не е направил разноски и е бил защитаван безплатно, поради
което на представляващия го в това производство адв.С.В.В. следва да се присъди
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.7, ал.2 от НМРАВ на ВАдвС от
09.07.2004г. в размер на 821,34 лева.
Във въззивното производство ответникът-
жалбоподател е направил разноски в размер на 196,54 лева за държавна такса и е бил защитаван безплатно, поради
което на адв.К.И.Б. следва да се присъди
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.7, ал.2 от НМРАВ на ВАдвС от
09.07.2004г. в размер на 821,34 лева.
Настоящият състав намира, че на процесуалния представител на ответника, подал
възражението в заповедното производство, възнаграждение не следва да се
присъжда. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира
възражението си, тъй като защитата му в исковото производство по чл.422 ГПК би
била напълно аналогична и няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно
и също нещо. Правото да се мотивира възражението следва да се упражнява без
злоупотреба (чл.3 ГПК), каквато би съставлявало възмездяването за дублираща се
адвокатска защита (по подаване на възражение по чл.414 ГПК и по защита срещу
иска по чл.422 ГПК), като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат
поискани за възмездяване само в производството по чл.422 ГПК. Освобождавайки
длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от
основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното
право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на
възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на
същото от изхода на спора за материалното право (в този смисъл определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.№3074/2018г., І-во
Т.О. на ВКС).
Решението
не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид
изложените съображения, съдът
ОТМЕНЯ изцяло решение №274830 от
13.11.2019год., постановено по гр.дело №56777/2018г. по описа на СРС, ГО, 169
с-в, включително и в частта за разноските, вместо
което постановява:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като неоснователен предявения
от "П.К.Б.“ЕООД с ЕИК*******
против А.Х.М. с EГH********** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.79 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9826,90лв.- незаплатен остатък по
договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №********** от
27.10.2016г., ведно със законната лихва от 06.03.2018г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА "П.К.Б.“ЕООД с ЕИК******* да заплати на А.Х.М.
с EГH**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 196,54 лева (сто деветдесет
и шест лева и 54 стотинки)- държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА "П.К.Б.“ЕООД с ЕИК******* да заплати на адв.С.В.В.,
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.7, ал.2 от НМРАВ на ВАдвС от 09.07.2004г.,
сумата от 821,34 лева (осемстотин двадесет и един лева и 34 стотинки)- адвокатско
възнаграждение за първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА "П.К.Б.“ЕООД с ЕИК******* да заплати на адв.К.И.Б. , на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.7,
ал.2 от НМРАВ на ВАдвС от 09.07.2004г., сумата от 821,34 лева (осемстотин
двадесет и един лева и 34 стотинки)- адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/