№ 40415
гр. София, 07.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110140508 по описа за 2023 година
Постъпила са молби с идентично съдържание по чл. 248, ал.1 ГПК от
15.07.2024 г. с вх.№ 231945 и вх. № 231949 от Еднолично адвокатско
дружество “Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ ***** за изменение на
Решение № 12718 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 40508/2023 г., СРС в частта за
разноските, като бъде изменено същото, като бъде осъдено ответното
дружество да заплати още 80 лева, представляващо ДДС .
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от *********.
Съдът като взе предвид доводите в подадената молба по чл. 248, ал. 1
ГПК, намира следното:
Молбата е допустима, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. В
разглеждания случай се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., за което е представен списък
по чл. 80 ГПК / л. 60/ и договор за правна защита и съдействие, сключен
между ищцовата страна и Еднолично адвокатско дружество "Д. М." на
посоченото основание/ л. 61/.
По същество, молбата е неоснователна. С решението е присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за предоставена безплатна
помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на И. Д. в исковото производство пред СРС.
В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е
необходимо да се провежда /Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. №
2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. За уважаване на претенцията за присъждането
на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно в
договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните
по него, че адвокатската помощ е оказана безплатно – в този смисъл
определение № 480 от 12.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. дело № 122/2019 г., IV г.
о.
Съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС
върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение е противоречива, като е отправено и преюдициално запитване
1
до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по което няма произнасяне.
Настоящият състав споделя практиката, с която се приема, че при
възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да се присъжда от съда ДДС, тъй
като безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък
върху добавената стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност.
С Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023
г. е прието, че постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е
осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не
съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и
това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно
съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква
право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната
страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.
Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва
със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена
определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчно
задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да
начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от
постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС
върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито
ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от
общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Противен
извод не следва от § 2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към
дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на
безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по
чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на
регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява
задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ.
В този смисъл и практиката на СГС, обективирана в определение №
14218/17.09.2024 г. по ч.гр.д. № 8358/24 г. по описа на СГС, ЧЖ, VI „Ж“
състав, определение № 14963/27.09.2024 г. по ч.гр.д. № 10923/2024 г. по описа
на СГС, ЧЖ I –З, Определение № 14617/–24.09.2024 г. по ч.гр.д. № 9096/2024
г. на СГС, ЧЖ VI „А“ с които се приема, че вземането на адвокат, предоставил
безплатна правна помощ не се явява насрещна престация, пряко свързана с
доставената услуга, а му се следва по закон при настъпване на нормативно
предписани условия, което изключва връзка с доставката по смисъла на чл. 26,
ал. 2 ЗДДС.
Ето защо, настоящият състав приема, че не е налице основание за
изменение на решението в частта на разноските.
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби с вх.№ 231945 и вх. № 231949 с
идентично съдържание по чл. 248, ал.1 ГПК от 15.07.2024 г., подадени от
Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ *****
за изменение на Решение № 12718 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 40508/2023 г.,
СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3