Определение по дело №222/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по касационна жалба на дружество „Бултранс-Т“ ЕООД, срещу решение № 1159/15.12.2022г., постановено по АНД № 4501/2022г. на РС Б., с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) № 85043223433, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е прието, че дружеството е извършило административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДП, описано по следния начин : „На 08.10.2020г. в 11:58ч. е установено нарушение № B1F4019C1C3D6360E053031F160A5BFB с пътен влекач Ивеко АС 440 ТП, рег. № А8363МР, с технически допустима максимална маса 20000, брой оси две, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000, в община Б. за движение по път А-1 км 357+949 с посока на нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване. Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км357+949. На основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. ал.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. Независимо от налагане на имуществената санкция, дружеството дължи и заплащане на съответна такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на ППС, в размер на 119.00 лева. На дружеството е разяснена възможността да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750.00 лева при спазване на чл.189е, ал.3 и ал.4 от ЗДП. Посочено, че при плащане на компенсаторната такса срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал.5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

В открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2023г., пълномощникът на дружеството – жалбоподател адвокат К.А., отправи до съда искане за спиране на производството по делото поради образуване пред СЕС дело С-61/2023 по преюдициално запитване, отправено по АдмС Х. по КАНД № 997/2022г., по което се обжалвало решение на районен съд, потвърждаващо ЕФ за същото административно нарушение и с наложени идентични санкционни последици.

Представителят на ответника по оспорването – юрисконсулт К.Д., моли искането за спиране да бъде отхвърлено с мотива, че процесуалният закон не уреждал възможност за спиране на производството пред касационната инстанция.

Представителят на ОП Б. моли съда да уважи искането за спиране на производството.

Делото е отложено за 15.06.2023г.

За да се произнесе по искането за спиране, съдът съобрази следните обстоятелства:

Пред СЕС е образувано дело С-61/23г. по преюдициално запитване по КАНД № 997/2022г. на АдмС Х., отправено по чл.267, §1 от Договора за функциониране на ЕС, със следния въпрос : Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар.“компенсаторна такса“.

От определение № 113/31.01.2023г., постановено по КАНД № 997/2022г., е видно, че АдмС Х. е бил сезиран с касационна жалба срещу решение № 98/12.07.2022г., постановено по АНД № 313/2022г. на РС Свиленград, с което е потвърден ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП.

Налице са основанията на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на СЕС. Решението на СЕС по отправено преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Р България. Пред АдмС Б. е сложен за разрешаване спор, идентичен на този, по който АдмС Х. е спрял производството и е отправил преюцидиално запитване, тъй като е установил вероятност националното право да е в противоречие с посочената в запитване Директива Директива 1999/62/ ЕО. Изходът на настоящото дело се явява обусловен от изхода на делото пред СЕС. За да не бъде допусната възможност да се постанови съдебен акт, който да противоречи на решението на СЕС, то АдмС Б. следва да спре делото до произнасянето на СЕС по посоченото дело. Основанията по чл.229 от ГПК за спиране на делото са приложими в производствата по КАНД по силата на препращащата разпоредба на чл.144 от АПК. Административните съдилища, действайки като касационна (последна) инстанция по делата, образувани по жалби срещу наказателни постановления/ЕФ, се произнасят с решения, неподлежащи на последващ съдебен контрол. Не е предвидена и възможност за възобновяването им след постановяване на решение на СЕС по преюдициално запитване, в случай че националната юрисдикция е приложила неправилно закона в отклонение от даденото от СЕС тълкуване.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Б., ХV-ти касационен състав,

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК вр. чл.144 от АПК производството по КАНД № 222/2023г. на АдмС Б. до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправено от АдмС Х. преюцидиално запитване, по което е образувано дело С-61/23.

ОПЕДЕЛЕНИЕТО не може да бъде обжалвано.

	Председател:
	ЧЛЕНОВЕ: