Р Е Ш Е Н И Е
№ 1495/14.12.2022 година, град Бургас
Административен съд – Бургас, в публично заседание на
двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С.,
разгледа адм.
дело № 1812/2022 година.
Производството е по реда на глава десета раздел първи
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Б.М.С. с ЕГН ********** и
адрес ***, чрез адвокат Н.Д. ***, против заключение за физическата годност на
жалбоподателя, съдържащо се в карта № 450/06.10.2022 година на Транспортна
централна лекарска експертна комисия – С. (ТЦЛЕК) за оценка на физическата
годност на С., за подновяване на свидетелство за управление на МПС.
С обжалвания акт ТЦЕЛК е приела, че С. отговаря на
изискванията за физическа годност към водачите на МПС категория В1, В и АМ, но не
отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория
А1, А2 и А, въз основа на медицинско заключение с мотиви, неразделна част от
картата и протокола за преглед.
В жалбата се твърди, че оспореното заключение на ТЦЕЛК
е незаконосъобразно. Според жалбоподателя, до настоящия момент той
неколкократно е преглеждан от медицински състав на ТЦЕЛК и досега неизменно е
било преценявано, че отговаря на всички изисквания за управление на МПС от
категория А, А1 и А2, поради което и издадената карта се явява немотивирана, а
актът н комисията – нищожен, на основание чл. 177 ал. 2 от АПК, защото
идентично предходно волеизявление на органа е било отменено от съда и
преписката е била върната за ново произнасяне - със задължителни указания –
които не са спазени от администрацията.
Иска се прогласяване на нищожността на издадената
карта, а при евентуалност - нейната отмяна. Претендират се разноски по реда на
чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът ТЦЕЛК оспорва жалбата чрез писмено
становище от процесуален представител. Твърди, че издадената карта не е нищожен
административен акт, защото именно комисията е органът, който следва да
определя физическата годност на водачите. Заявява, че картата е издадена въз
основа на медицинско заключение от специалист, в което се съдържат мотивите на
комисията, а заключението е резултат от индивидуална оценка на жалбоподателя,
след съответен преглед и обсъждане на всички медицински документи, приложени в
преписката. Иска се отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски.
След като се запозна с доказателствата по делото,
настоящият съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка.
С решение № 2427/13.09.2004 година на ТЕЛК „Общи
заболявания“ – Бургас, Първи състав, Б.С. е освидетелстван с 82,5 %
неработоспособност, пожизнено, с диагноза „смазване на горния крайник“ и
диагностицирано общо заболяване „Състояние след конваксация на лява ръка с
ампутация на ляв кумерус; ограничени движения в ляво рамо“. В обстоятелствената
част на решението е посочено, че лявата ръка на С. е ампутирана на ниво ляв
брахиум, средна трета, с добре зараснал ампутационен чукан и липсващи движения
на лява раменна става. Със същото решение е указано, че той може да извършва
работа според „възможности и квалификацията без натоварване на горни крайници,
бимануален труд“ (лист 21).
След загубата на част от крайника си, С. е преминал
курс за водачи на МПС със специализирано транспортно средство – мотоциклет и е
положил необходимия изпит. През 2010 година, през 2015 година и през 2020
година той е получил СУМПС с призната правоспособност в категориите „А“, „В“ и
„АМ“. На 10.06.2021 година му е издадено ново СУМПС с призната правоспособност
само от категория „В“ (лист 48).
На 30.09.2021 година на С. е издадена карта №
445/30.09.2021 година от ТЦЛЕК, с която е определено, че той притежава
физическа годност за водач на МПС от категория „В1“, „В2“ и „АМ“, но не
отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория
„А“, „А1“ и „А2“. Към картата е приложен протокол от 09.2021 година, съдържащ
становище от д-р К., ортопед в ТЦЕЛК, послужило за издаването на този
административен акт (лист 16 - 18).
Карта № 445/30.09.2021 година за оценка на физическата
годност на С. е обжалвана по съдебен ред и с решение № 1027/17.08.2022 година
по адм.д. № 2397/2021 година на Административен съд – Бургас (АдмСБ) тя е
отменена, а преписката е върната обратно на ТЦЕЛК за нова индивидуална преценка
на физическите възможности на жалбоподателя и излагане на конкретни мотиви в
тази насока. Решението е влязло в сила на 13.09.2022 година (лист 41 - 46).
На 16.09.2022 година до С. е изпратена покана да се
яви лично за преглед и преосвидетелстване в ТЦЛЕК на 04.10.2022 година - в
изпълнение на указанията, дадени със съдебното решение. Поканата е получена от С.
на 20.09.2022 година (лист 15).
На 04.10.2022 година С. е прегледан в ТЦЕЛК. За
прегледа е съставен протокол за освидетелстване на годност, към който е
съставено медицинско заключение от ортопед относно физическата годност на
прегледания – за правоспособност – управление на определени
категории МПС. Според заключението, С. е обявен за годен да управлява МПС от
категория „В“ и „АМ“, но е негоден за водач на МПС от категория „А“. Мотивите
за тези изводи са свързани с обстоятелството, че управлението на МПС от
категориите „А“, „А1“, „А2“ и „АМ“ е двуръчно, позволяващо механичен и
динамичен контрол на кормилото при управление, натиск и физическо усилие при
завои, преодоляване на препятствия и спиране. Според ортопеда, загубата на един
горен крайник води до 50 % функционална негодност, като за категория „АМ“ е
прието, че С. е годен поради малкия обем на двигателя, на мощността на МПС от
тази категория и на ниското им тегло, позволяващи употребата на компенсиращо
увредата приспособление – механична протеза. Негодността на С. за водач на МПС
от категория „А“ е мотивирана с обстоятелството, че тези превозни средства са с
по – голям обем на двигателя (над 50 см³, т.е. без горна граница), по –
висока мощност (над 15 кВт) и тегло над 150 кг, а тези технически
характеристики изискват повишени физически усилия при управление, „на които
лицето не отговаря предвид непълната компенсация на увредата с механична
протеза“ (лист 13 - 14).
Така, на 06.10.2022 година, въз основа на заключението
на ортопеда и изготвения протокол, ТЦЛЕК е издала картата (с № 450) за оценка
на физическата годност на Б.С., обжалвана в настоящото производство (лист 12).
Жалбоподателят е уведомен за издадената карта с писмо,
връчено му лично на 17.10.2022 година, с известие за доставяне от „Български
пощи“ ЕАД, като още на същия ден е обжалвал административния акт пред съда
(лист 23 и 2).
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е частично недопустима.
Жалбата срещу картата е подадена в срока по чл. 149
ал. 1 от АПК.
Издадената карта, без съмнение, е административен акт,
част от който поражда непосредствено неблагоприятни правни последици за Б.С.,
тъй като с него е отречена физическата му възможност да управлява МПС от
категориите „А“, „А1“ и „А2“. В друга своя част, обаче, картата поражда
благоприятни последици за жалбоподателя – в частта, в която се удостоверява
физическата годност на С. да управлява МПС от категориите „В“, „В1“ и „АМ“. В
петитума, формулиран до съда, е поискано обявяването на нищожността на цялата
карта, а при евентуалност – нейната отмяна, също в цялост. Настоящият състав
приема, че жалбата е недопустима – поради липса на правен интерес – в частта, в
която с карта № 450/06.10.2022 година на С. се признава физическата годност да
управлява МПС от категориите „В“, „В1“ и „АМ“, защото в тази си част картата не
засяга по никакъв начин (неблагоприятно) правата и законните интереси на
жалбоподателя. Правен интерес от обжалването на картата е налице единствено в
частта ѝ, в която е констатирано, че Б.С. е физически негоден да
управлява МПС от категориите „А“, „А1“ и „А2“.
По изложените съображения, жалбата на С. срещу карта №
450/06.10.2022 година следва да бъде оставена частично без разглеждане, а
съдебното производство – прекратено,
само в тази част.
По същество
Предмет на съдебна проверка по същество е тази част от
карта № 450/06.10.2022 година на ТЦЛЕК, с която е установена физическата
непригодност на Б.С. да управлява МПС от категориите „А“, „А1“ и „А2“, посочени
в чл. 150а ал. 2 т. 2 – 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Тази,
именно, част от административния акт следва да бъде контролирана, с оглед
основанията по чл. 146 от АПК.
Обжалваната карта е съобразена с целта на приложимото
материално право, описана в чл. 2 от Наредба № 3/11.05.2011 година за
изискванията за физическа годност към водачите на МПС и условията и реда за
извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност на
водачите от различни категории (Наредба № 3) - водачите на моторни превозни
средства и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС
да отговарят на изискванията за физическа годност за категорията, която
притежават, съответно категорията, за която придобиват правоспособност.
Административният акт, обективиран в
карта № 450/06.10.2022 година за оценка на физическата годност на водач за
придобиване на свидетелство за правоспособност за управление на МПС, е издаден
от компетентен орган по смисъла на чл. 10 ал. 2 - 4 от Наредба № 3.
Съгласно нормата на чл. 10 ал. 2 – 4
от Наредба № 3, лице, получило заключение за физическата си годност за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от ТОЛЕК или Транспортната
централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК), при необходимост от последваща
оценка на физическата годност се преосвидетелства отново от ТОЛЕК, съответно
ТЦЛЕК. Резултатите от медицинските прегледи по чл. 3, т. 1, извършени от ТОЛЕК,
съответно ТЦЛЕК, се нанасят в протоколи по образец съгласно приложение № 5,
съответно приложение № 6. Заключението за съответствие на здравословното
състояние на лицето с изискванията за физическа годност по чл. 3, т. 2,
изготвено от ТОЛЕК, съответно ТЦЛЕК, се нанася в карта по образец съгласно
приложение № 7, съответно приложение № 8.
Предвид описаните норми, уреждащи
изрично компетентността на ТЦЕЛК да дава заключение за физическата годност на
водачите – в карта по образец, настоящият състав приема, че административният
акт е издаден от компетентен орган.
Неоснователно е възражението в
жалбата, че решението на ТЦЕЛК, съдържащо се в карта № 450/06.10.2022 година, е
нищожно защото е издадено в противоречие с мотивите на решение №
1027/17.08.2022 година по адм.д. № 2397/2021 година на АдмСБ, т.е. в нарушение
на нормата на чл. 177 ал. 2 от АПК. Със съдебното решение предходен
административен акт на комисията – за определяне на физическата годност на Б.С.,
е отменен, а преписката е върната за ново освидетелстване на жалбоподателя – за
извършване на индивидуално преценка на здравословното му състояние и физически
възможности. С това решение съдът не е указвал на ТЦЕЛК (а няма и как да укаже,
предвид оперативната самостоятелност на органа) какво да бъде съдържанието на
новия административен акт, преценяващ физическата годност на С., в това число –
да му бъде издадена карта с установена годност да управлява МПС от категориите
„А“, „А1“ и „А2“. Указанията на съда са били състоянието на С. да бъде
проверено отново и да бъдат изложени съответни мотиви за установената
(не)възможност да управлява МПС от конкретни категории. Именно това е сторено
от ТЦЕЛК – в изпълнение на решението на АдмСБ.
Обжалваната карта е издадена в
предвидената писмена форма и съдържа всички съществени реквизити на
административния акт по чл. 59 ал. 2 от АПК. Картата е изготвена по бланката –
образец в приложение № 8 към чл. 10 ал. 4 от Наредба № 3, като в нея изрично е
отбелязана възможността заключението на ТЦЕЛК да бъде обжалвано по съдебен ред
– реквизит, който липсва в самата бланка, утвърдена с приложението към
наредбата.
В административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с участието на Б.С.,
обуславящи отмяната на акта, само на това основание. На С. е дадена възможност
да участва в производството, тъй като той е уведомен своевременно за началото
му. С. се е явил лично на определената му дата – за извършване на медицински
преглед, в рамките на който е имал възможност да представи необходимите
документи, удостоверяващи здравословния му статус. С. се е възползвал от този
възможност като е представил медицински направление от личния си лекар,
удостоверяващо обективното му физически състояние, че не приема упойващи и
психоактивни вещества, както и че не се води на отчет в център за психично
здраве (лист 19).
Обжалваната част от картата, обаче, не
е съобразена с разпоредбите на приложимото процесуално право, изискващи
излагане на конкретни правни и фактически
основания за волеизявлението на административния орган.
Съгласно чл. 150а ал. 2 т. 2 – 4 от ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства
се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с
латински букви:
2.
категория А1: а) мотоциклети с
работен обем на двигателя не повече от 125 cm³, с максимална мощност не
повече от 11 kW и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,1 kW/kg; б)
триколесни моторни превозни средства с мощност, която не превишава 15 kW;
3. категория
А2 - мотоциклети с мощност, която не превишава 35 kW, и с отношение
мощност/тегло, което не превишава 0,2 kW/kg, като удвоената реална мощност не е
по-голяма от нетната мощност на двигателя;
4. категория
А - мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над 15 kW:
а) мотоциклети - двуколесни превозни средства без кош (категория L3e) или с кош
(категория L4e), с двигател с работен обем над 50 cm³, ако е с вътрешно
горене, и/или с конструктивна максимална скорост, по-висока от 45 km/h, както
са определени съответно в чл. 4, параграф 2, букви "в" и
"г" от Регламент (ЕС) № 168/2013; б) триколесни моторни средства -
превозни средства с три симетрично разположени колела (категория L5e), с
двигател с работен обем на цилиндъра над 50 cm³, ако е с вътрешно горене,
и/или с конструктивна максимална скорост, по-висока от 45 km/h, както са
определени в чл. 4, параграф 2, буква "д" и приложение I от Регламент
(ЕС) № 168/2013.
Съгласно т. 45 от Приложение № 1 към
Наредба № 3, лицата, при които е налице ампутация или аплазия на горен или
долен крайник или части от него, могат да получат свидетелство за управление на
МПС от категориите по група 1, визирани в чл. 4 ал. 1 от Наредба № 3, като конкретното
състояние на всяко лице поотделно се преценява индивидуално. На същите лица е
забранено придобиването на свидетелство за управление на МПС за превозни
средства от категориите, визирани в група 2.
В конкретния случай, фактическите
основания за издаването на обжалваемата част от картата се съдържат в
медицинското заключение на ортопеда, приложено към протокола за освидетелстване
на годността на С., съставен на 04.10.2022 година (лист 13 - 14).
В цитираните доказателства, обаче, са
изложени единствено мотиви за непригодността
на жалбоподателя да управлява МПС от категория
„А“ – „двигател над 50 см³ (без ограничения), мощност над 15 kWt (19
к.с.), тегло над 150 кg (без ограничения), максимална скорост до 100 км/ч
(магистрала)“, като е направен краен извод, че характеристиката на „мотоциклет
категория А“ изисква „повишени физически усилия и (нечетлив ръкописен текст)
управление, на които лицето не отговаря предвид непълната компенсация на
увредата с механична протеза“. В преписката липсват каквито и да е мотиви за
непригодността на Б.С. да управлява МПС от категории „А1“ и „А2“, чиито
технически характеристики, очевидно, са различни от техническите характеристики
на МПС от категория „А“, но, за сметка на това, в самата карта е обявено
изрично, че С. е негоден да управлява и МПС от категория „А1“ и „А2“. Установеният
порок в мотивите на административния акт е съществен, защото липсата на мотиви
за волеизявлението на административния орган поставя в невъзможност адресата на
акта да разбере на какво основание (по какви съображения) са засегнати неговите
права и законни интереси, съответно – да се защити срещу това волеизявление.
Липсата на надлежни фактически основания за волеизявлението на органа (изложени
в самия акт или отделно в преписката към него) винаги е основание за отмяната
на оспорения акт. В този смисъл, частта от карта № 450/06.10.2022 година, с
която е констатирана непригодността на Б.С. да управлява МПС от категориите
„А1“ и „А2“, се явява незаконосъобразна и следва да се отмени, само на това
основание – без проверка на материалната законосъобразност на картата.
Отделно от изложеното, от
представената справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР (лист
48) се констатира, че в периода от 2010 година до 2020 година, включително, на
жалбоподателя са били издавани последователно СУМПС с разрешение да управлява
МПС от категория „А“, за което в настоящата карта е направен принципен извод,
че той е непригоден. Като се има предвид годината, в която С. е претърпял инцидента, довел до
ампутацията на ръката му (2004 година), съдът приема, че в периода 2010 – 2020
година жалбоподателят е получавал периодично от компетентните транспортни
лекарски комисии надлежни удостоверения, че е физически годен да управлява МПС именно
от категория „А“ (за която сега е обявено, че е негоден).
В обжалваната част от картата не са изложени
мотиви, от които да се установява какви са причините, обусловили извода на
ТЦЛЕК, че С. вече не отговаря на
изискванията за физическа годност към водачите на МПС за категория „А“,
след като до този момент за същия човек - при наличие на същото здравословно
състояние - органът нееднократно е достигал до извода, че отговаря на
изискванията за физическа годност за водач на МПС от категория „А“. Изводите в
процесната карта, че С. не може да управлява МПС с категория „А“ поради
голямата мощност и маса на машината, изискващи повишени физически усилия, са
направени за първи път в настоящото административно производство, а при
предходните оценки на физическата годност изводите на органа - по отношение на
управлението на МПС от категория „А“ - са били в точно обратна насока.
Доколкото в обжалваната карта не са изложени никакви фактически мотиви за
установена промяна на обстоятелствата,
свързани с физическите възможности на Б.С. да управлява МПС от категория „А“ (напр. факти, сочещи утежняване на
неговото физическо и здравословно състояние), карта № 450/06.10.2022 година се
явява незаконосъобразна и в тази си част, поради което следва да се отмени.
При този изход от спора разноски
следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Те са претендирани своевременно
(лист 49 стр. 2) и се дължат от ответника - в размер на 1010 (хиляда и десет)
лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса и 1000 (хиляда) лева
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във връзка със съдържанието на
пълномощното на процесуалния представител на С., в което е отразено, че
възнаграждение не се дължи на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата (лист 7 и 5).
По изложените съображения, на
основание чл. 159 т. 4 и чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Б.М.С.
с ЕГН ********** *** против заключение за физическа годност, съдържащо се в
карта № 450/06.10.2022 година на Транспортна централна лекарска експертна
комисия – С. В ЧАСТТА, в която на С. е призната годност да управлява МПС от
категориите „В“, „В1“ и „АМ“.
ПРЕКРАТЯВА адм. д. № 1812/2022 година –
в тази част.
ОТМЕНЯ карта № 450/06.10.2022 година,
издадена от Транспортна централна лекарска експертна комисия – С. В ЧАСТТА, в
която е прието, че Б.С. не отговаря на изискванията за физическа годност към
водачите на МПС от категория А1, А2 и А.
ОСЪЖДА Транспортна централна лекарска
експертна комисия – С. да заплати на Б.М.С. с ЕГН ********** сумата от 1010
(хиляда и десет) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаването му - в частта в
която жалбата е оставена без разглеждане, а в останалата си част – в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: