Разпореждане по дело №301/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по искова молба с няколко уточнения от Ж. С. С., [ЕГН], против ОД МВР Бургас, чрез адв. С. К. от АК Бургас.

В сезиращата искова молба се описва, че при проверка, извършена от служители на ответника на 24.01.2023 г., в качеството на водач на МПС, на ищеца била извършена проба за употреба на наркотични вещества. Техническото средство отчело положителен резултат за кокаин. С. не бил съгласен с резултата и дал кръв за токсигологичен анализ, който по-късно показал, че не е употребявал наркотични вещества.

В деня на пробата, С. бил отведен в пето РУ, където бил задържан.

Въз основа на резултата от токсигологичното изследване, с постановление № 1366 от 13.11.2023 г. на прокурор от РП Бургас, било прекратено образуваното наказателно производство. След прекратяване на наказателното производство С. предприел действия по възобновяване на производството по издаване на заповедта за задържане, с цел нейното обжалване.

Ищецът сочи, че депозира исковата молба, за да бъде обезщетен за незаконосъобразните действия на полицейските служители, извършили проверка с технически непригодно средство, иззели свидетелството му за управление без основание и в нарушение на изрични разпоредби от инструкцията за работа с техническото средство, като впоследствие му били наложени принудителни административни мерки без основание.

Формулиран е петитум за осъждане на ОД МВР Бургас да изплати на С. сума в размер [рег. номер]. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на неоснователното отнемане на СУМПС за 10 месеца, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 17.11.2023 г. – деня на изтичане на срока за обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Видно от посочената разпоредба вредите, които подлежат на обезщетение могат да бъдат причинени както от незаконосъобразни действия и/или бездействия на административни органи, така и от незаконосъобразни административни актове. В конкретния случай, в сезиращата искова молба се твърдят незаконосъобразни действия на полицейски органи, които причинили вредите, но се иска обезщетение за неоснователно отнемане на СУМПС, което се извършва с индивидуален административен акт, по чиято законосъобразност трябва да е налице влязъл в сила съдебен акт.

Отделно от горното в исковата молба не беше посочен конкретен период, през който С. е търпял вредите.

С разпореждане № 1622/20.02.2025 г. съдът указа на ищеца, чрез упълномощения представител адв. К. да отстрани нередовности в исковата молба, както следва:

Да уточни дали неимуществените вреди са причинени от незаконосъобразни действия и/или бездействия на административен орган или от незаконосъобразен административен акт.

Ако ищецът твърди, че вредите произтичат от незаконосъобразни действия и/или бездействия на администрацията, да ги конкретизира и да посочи от кое действие или бездействие какви вреди твърди, че са произтекли. Да посочи административните органи и/или длъжностни лица, извършили конкретните действия и бездействия.

В случай, че ищецът твърди, че вредите са настъпили от незаконосъобразен административен акт на ответника, да индивидуализира този акт по номер, дата и издател, като уточни обжалван ли е, с какъв резултат, а ако не – иска ли неговата отмяна.

Да уточни конкретно периода, през който е търпял неимуществените вреди.

С вх.№ 2116/24.02.2025 г. упълномощеният представител адв. К. е представил уточнение. След като се запозна с неговото съдържание съдът прие, че същата е копие на първоначално сезиращата, като е изпълнено единствено указанието за уточняване на исковия период (24.01.2023 г. – 20.11.2023 г.). Останалите указания останаха неизпълнени, поради което с разпореждане № 1900/27.02.2025 г. съдът, още веднъж, указа на ищеца да отстрани конкретно посочени нередовности в иска.

С вх.№ 2653/07.03.2025 г. упълномощеният представител адв. К. е представил уточнение в две точки. Излага следното:

1. Отново описва проверката, извършена от служител на ответника на 24.01.2023 г., при която техническото средство отчело положителен резултат за кокаин. Сочи, че въз основа на този резултат срещу ищеца бил съставен АУАН, с който му било отнето СУМПС и два броя регистрационни табели. Предвид този АУАН била издадена заповед за прилагане на ПАМ № 23-0769-000069/25.01.2023 г., с която, на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП временно било отнето СУМПС на С. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

За отмяна на тази ЗПАМ било подадено заявление на 28.02.2024 г. до началника на сектор „Пътна полиция“ Бургас. Същият изготвил докладна записка рег. № 769р-2921 от 01.03.2024 г., с която предложил да се откаже отмяна на ЗПАМ поради това, че вече било отпаднало основанието поради прекратяване на наказателното производство. Този отказ бил обжалван и обявен за нищожен поради произнасяне от некомпетентен орган и преписката върната за ново произнасяне от непосредствено по-горестоящия административен орган. При новото произнасяне била издадена заповед № 769з-15/28.05.2024 г. за възобновяване на производството и отмяна на ЗПАМ № 23-0769-000069 от 25.01.2023 г. на инспектор от сектор Пътна полиция Бургас.

Обобщава се, че налице са както незаконосъобразни действия, извършени в нарушение на изрична разпоредба – чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, даваща възможност на водача да се подложи на проверка с техническо средство и/или да даде биологични проби за токсикологичен анализ (което ищецът е направил), така и издаден административен акт – ЗПАМ за отнемане на СУМПС, отменен със заповед на началник група АНД при сектор ПП в ОД МВР Бургас.

2. Във втората точка от уточнителната молба отново са описани действията на полицейския служител по извършване на проверката, по съставяне на АУАН и отнемане на СУМПС и два броя регистрационни табели на автомобила. Твърди се, че, тъй като ищецът С. дал кръв и урина за токсикологичен анализ, не е имало основание за действията по отнемането. Подчертава се, че същото се отнася и до издадената ЗПАМ, доколкото при дадени биологични проби не е имало основание по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП за отнемане на СУМПС.

След проведено съдебно оспорване била издадена заповед № 769з-15/28.05.2024 г. на началник група АНД, сектор ПП при ОД МВР Бургас. Въз основа на изложението, съдът може да предположи, че тази заповед касае възобновяване на производството по издаване на ЗПАМ № 23-0769-000069 от 25.01.2023 г. на инспектор от сектор Пътна полиция Бургас и нейната отмяна, но такива твърдения упълномощеният представител на ищеца не е изложил. Сочи се, че този акт не следва да бъде обжалван, тъй като е положителен за Ж. С..

Искането до съда е формулирано по следния начин:

Да бъде осъдена ОД МВР Бургас да изплати на Ж. С., [ЕГН], обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. за неоснователното отнемане на СУМПС за срок от десет месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.11.2023 г. – денят на изтичане срока за обжалване на постановлението на прокурора за прекратяване на воденото наказателно производство по преписка вх.№ 1366 от 2023 г. на РП Бургас, както и направените по това производство разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Към исковата молба са приложени доказателства, които касаят отмяна на заповед за задържане на ищеца с № 3388зз-23/24.01.2023 г. по описа на пето РУ Бургас.

С вх.№ 2851/12.03.2025 г. упълномощеният представител на ищеца депозира поредна молба относно „Уточняване петитума на предявения иск относно задържане по ЗМВР”. В тази молба се излагат твърдения, според които: Претенцията за неимуществени вреди е основана на незаконосъобразни действия на неустановен административен орган – полицейски служител при ОД МВР Бургас, който на 24.01.2023 г. е задържал по реда на ЗМВР ищецът Ж. С. за срок от 24 часа във връзка с извършена проверката с техническо средство „Дрегер другтест 5000“, която е дала положителен резултат за кокаин, независимо, че водачът е дал биологични проби (кръв и урина) за токсикологично изследване, съгласно изрично предвиденото в петата хипотеза на чл. 171 т. 2 б. „б“ от ЗДвП „или да даде биологични проби за … химико-токсикологично лабораторно изследване”.

След получаване постановлението за прекратяване на воденото досъдебно производство въз основа заключението на токсикологичната експертиза, че в кръвта на Ж. С. няма наличие на забранени вещества или субстанции били предприети действия за възобновяване на производството по издадената заповед за административно задържане, по която първоначално било отказано това, но след обжалване на отказа същият бил отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне. Била издадена заповед № 3388з-719 от 02.12.2024 г. на мл. експерт при ОД МВР Бургас, с която производството било възобновено и заповедта за задържане била отменена. Отново се сочи, че този акт не следва да се обжалва поради липса на правен интерес за издателя и ищеца.

Ищецът намира, че са налице незаконосъобразни действия в нарушение на изрична законова норма – чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП даваща възможност на водача да се подложи на проверка с техническо средство и/или да даде биологични проби за токсикологичен анализ (което е направил ищецът), поради и което заповед за

задържане № 3388з-23 от 24.01.2023 г. по описа на Пето РУ МВР Бургас, вече е отменена.

Иска се осъждане на ОД МВР Бургас да изплати на Ж. С., [ЕГН], обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. за неоснователното административно задържане по реда на ЗМВР на 23.01.2023 г. за срок от двадесет и четири часа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.12.2024 г. – денят на издаване на заповед № 3388з-719 от същата дата за възобновяване на производството и отмяна на заповедта за задържане.

Съдът намира, че въпреки поредицата от уточнения исковата молба продължава да е нередовна, тъй като в 7-дневния срок указан в разпореждане № 1900/27.02.2025 г. не са изпълнени изричните и двукратно дадени указания за отстраняване на нередовности.

Дори да се приеме, че с последно депозираната молба, ищецът окончателно заявява волята си, че претендира обезщетение за неимуществени вреди, които твърди, че е търпял в следствие на незаконосъобразен административен акт – отменена заповед за задържане, то остава неизпълнено указанието за уточняване на исковия период. Според молба с вх.№ 2116/24.02.2025 г., уточненият период от 24.01.2023 г. до 20.11.2023 г. е периодът, през който ищецът е търпял неимуществени вреди в следствие отнемането на СУМПС (от отнемането до връщането). Не може да се приеме, че този период е относим към новите и различни фактически твърдения направени с последното уточнение, тъй като с него се сочи, че вредите са причинени от незаконосъобразна заповед за задържане, издадена на 24.01.2023 г. и отменена на 02.12.2024 г. Недопустимо е съдът да тълкува изложението в сезиращите го книжа в опит да установи и приеме или определи в какъв период ищецът е търпял неимуществените вреди.

Отделно от горното не е изяснено в какво се изразяват тези неимуществени вреди, както и не е посочено с какви доказателства същите ще се доказват. Това е необходимо, за да може ответникът, с отговора на исковата молба, да изрази становище и по тези твърдения и искания.

Изложеното налага исковата молба да бъде оставена без движение още веднъж, а на ищеца да се укаже отстраняване на описаните нередовности, поради което, съдът

Р А З П О Р Е Д И :

Оставя исковата молба без движение.

Указва на ищеца, в 3-дневен срок от съобщението да отстрани следните нередовности в исковата молба:

Да уточни конкретно периода (от – до), през който е търпял неимуществените вреди, причинени от незаконосъобразната заповед за задържане.

Да посочи в какво се изразяват неимуществените вреди, както и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията.

Предупреждава ищеца, че в случай на неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено.

Разпореждането не подлежи на обжалване.