№ 184
гр. Велико Търново, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20234000500302 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от Х. М. М. и М. М. М. срещу
Решение № 130/ 17.03.2023 г. по гр.д. № 832/ 2023 г. по описа на ВТОС в частта, с
която съдът е отхвърлил предявените от тях против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ искове за заплащане на всеки от тях на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща им М. М. Д. в резултат от ПТП
на 30.07.2019 г. за разликата над 75 000 лв. до претендираните по 200 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 04.08.2021 г. до окончателното изплащане. Считат
решението е тази му част за неправилно и необосновано. Съдът определил занижено
обезщетение в нарушение на принципа за справедливост, защото не отчел
изключително голямата близост между загиналия и двамата ищци и тяхната
непреодолима загуба. Изразяват несъгласие с приетото от съда съпричиняване на
вредоносния резултат. Излагат, че по делото е останал недоказан приносът на техния
баща, изразяващ се в непоставен предпазен колан, като се позовават на липсата на
категоричност в заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, че при
поставен колан той не би получил смъртоносни увреждания. В заключението и в
обясненията на вещото в съдебно заседание се съдържали противоречиви изводи и
били направени предположения, защото на експерта не били поставени задачи да
изясни механизма на получаване на ударите. От друга страна в заключението на авто-
1
техническата експертиза били направени изводи за връзката на травмите с действието
на колана без вещото лице да е компетентно да отговори на такива въпроси. Съдът не
обсъдил обстоятелството, че седящият на предната седалка пътник също е получил
черепно-мозъчна травма, въпреки че е бил с поставен колан и при наличие на еърбег и
че в задната част на автомобила са действали значително по-големи инерционни сили.
Поначало не било доказано коланът на мястото, заемано от починалия, да е бил
изправен и функциониращ, защото от снимковия материал при огледа на ПТП се
виждало, че той не е плътно прилепнал към седалката. Дори и да се приемело, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат, счита, че определеният принос от 50
% е прекомерен, като не отчитал в достатъчна степен отговорността на виновния за
ПТП водач. Последният не следвало изобщо да потегля без да се увери, че всички
пътници са с поставен колан, което негово задължение следвало от нормата на чл.183
ал.4 т.7 ЗДвП. Считат, че приносът на пострадалия следва да бъде определен най-много
на 20 %. Молят решението да бъде отменено в обжалваната му част, предявените
искове да бъдат уважени в пълния им претендиран размер. Процесуалният им
представител претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2
ЗАдв.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ е подала отговор на въззивната жалба със становище за нейната
неоснователност. Счита за неоснователно оплакването на жалбоподателите за
присъждане на обезщетение в размер, който не отговаря на изискванията за
справедливост. Съдът преценил всички релевантни към определянето на размера
обстоятелства и определил адекватно обезщетение. Неоснователно било и оплакването
срещу извода на съда за недоказаност факта на съпричиняване на вредите.
Твърдението за неизправност на колана за седалката на пострадалия се въвеждало за
първи път от тях, като в първоинстанционното производство в съдебно заседание
процесуалният им представител изрично заявил, че не оспорва пострадалият да е бил
без колан и не оспорил заключението по авто-техническата експертиза, че коланът е
намерен в прибрано състояние. Вещото лице – медик съобразило механизма на ПТП и
дало заключение, че при наличие на колан черепно-мозъчната травма не е изключена,
но тежестта й не би била такава, че да доведе до летален изход. Моли решението да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му
в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост.
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамки на
въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, свидетелски показания и експертизи – по делото са безспорно установени
като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства, а
именно: М. М. Д. на 67 г. – баща на двамата ищци – като пътник на задна лява седалка
в лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № СТ 19**** е загинал при ПТП, реализирано на
30.07.2019 г. около 07:45 ч. по път III-551 в посока гр. Елена – с. Средни колиби.
Механизмът на ПТП е изяснен от приетата по делото авто-техническа експертиза.
Водачът на лекия автомобил „Дачия Логан“ М. М. О. при десен завой е управлявал
автомобила със скорост около 64.1 км/ч., превишаваща граничната за безпрепятствено
преодоляване на завоя, и при попадане в зоната му на видимост на насрещно движещ
се лек автомобил „Мицубиши“ е задействал спирачната система, при което при
автомобилът загубил напречната си устойчивост, водачът загубил контрол над МПС и
то навлязло в насрещната лента, където се осъществил челен сблъсък с другия
автомобил. С влязла в сила присъда по НОХД № 145/ 2021 г. по описа на ВТОС О. е
признат за виновен, че при управление на процесното МПС е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, вследствие на което изгубил контрол
върху управляваното от него МПС и реализирал ПТП и в резултат на това причинил по
непредпазливост смъртта на М. М. Д.. Съгласно заключението на приетата съдебно-
медицинска експертиза смъртта на Д. е резултат от тежка открита несъвместима с
живота черепно-мозъчна травма, изразяваща се в раздробено счупване на костите на
черепния свод в челната област и черепната основа в предна и средна черепно-мозъчни
ямки, субарахноиден предимно челен мозъчен кръвоизлив, обширни и дълбоки
контузии на главния мозък в основата по челните отдели и мозъчен оток с вклиняване.
Получените травми според експерта са в резултат от удар с голям интензитет и
притискане на главата с или върху твърди тъпоръбести предмети и отговарят да са
получени от удари във вътрешните части на купето на лек автомобил като пътник на
задна седалка. Отговорността на водача е била застрахована по валидна към датата на
ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Ищците са заявили пред ЗАД претенции за
заплащане на застрахователни обезщетения на 04.08.2021 г., но същите не са били
удовлетворени.
ВТАС напълно споделя формираните въз основа на изяснената фактическа
обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на
предявените искове по чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК
препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са изискуемите от закона
предпоставки за ангажиране отговорността на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Налице е
3
виновно противоправно поведение на водач, чиято отговорност е предмет на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с това застрахователно дружество. На основание чл.300 ГПК
влязлата в сила по отношение на застрахования водач присъда е задължително за
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно извършването на
деянието, неговата противоправност и вината на деликвента. Вследствие на
противоправното поведение на водача е настъпил вредоносен за ищците резултат и при
наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят
следва да заплати застрахователно обезщетение. Застрахователят не е упражнил
правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което
страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос и пред настоящата
инстанция спорът е само относно справедливия размер на обезщетението и наличието
на съпричиняване от пострадалия, респ. обема на неговия принос.
Съдът в настоящия му състав счита за неоснователни оплакванията на ищците,
че определените им обезщетения са занижени. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД при съобразяване на
претърпените от пострадалия болки и страдания, тяхната интензивност и
продължителност, начинът на настъпване на увреждането, отражението на вредата
върху личната и социална сфера и други релевантни обстоятелства. В тази връзка,
съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г.
на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус
приема, че справедливите обезщетения за причинените неимуществени вреди
правилно са преценени от ОС на по 150 000 лв. за всеки от ищците. Не се доказа
вредите да са различни и с по-голяма интензивност от тези, търпени от най-близките
при сходни случаи на загуба на любим човек, която загуба безспорно е непреодолима.
Обичайно присъщите вреди поначало не следва да бъдат доказвани, защото те са
закономерна последица от увреждането, но в случая и ангажираните гласни
доказателства установяват безпротиворечиво, че внезапната и трагична смърт на М. Д.
в резултат на неспазване на правилата на ЗДвП от виновния водач сериозно е
травмирала ищците – причинила им е дълбока болка, скръб и психически срив, защото
те са били много близки със своя баща и са споделяли с него всеки ден, живеейки в
едно домакинство. Емоционалният отговор на случилото се е различен за всеки от тях
с оглед показанията на свидетелите, но те са реагирали съобразно своя темперамент и
психическа устойчивост, при което съдът преценява претърпените от тях страдания
като еднакво тежки и интензивни за двамата. Няма твърдения и доказателства те да са
провеждали психиатрично лечение или да са търсили психологическа помощ за
преодоляване на травмата от смъртта на родителя си. Съдът отчита, че независимо че
към датата на ПТП двамата ищци са живели заедно с починалия, взаимно са си
помагали и подкрепяли, те са зрели хора, Х. М. и със собствено семейство, при което
4
имат свой самостоятелен живот, не са зависими от родителска опека и не се нуждаят от
родителска грижа. За определянето на обезщетенията ВТАС взе предвид
икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, критерии за която са
лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата
през 2019 г. – 560 лв. и средната работна заплата в страната към средата на 2019 г. по
данни на НСИ около 1270 лв. Към настоящия момент /повече от четири години след
вредоносния инцидент/ безспорно икономическата ситуация в страната е променена –
кредитните лимити не са увеличени, но значително са нараснали и минималната
заплата – 780 лв., и средната – около 1882 лв., което обстоятелство обаче не е годно да
рефлектира върху размера на обезщетението, както неправилно считат ищците.
Релевантен за определяне размера на обезщетението е моментът на настъпване на
вредоносния резултат. Размерът от 150 000 лв. е и в рамките, определяни от
съдилищата в казуси с причинена при ПТП през 2019 г. смърт на родител.
Окончателният размер на дължимото обезщетение е обусловен от
основателността на възражението на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия чрез непоставен предпазен
колан. Съдебната практика е категорична, че изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на соченото основание изисква доказвани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неблагоприятните последици. Вещото лице по авто-
техническата експертиза е дало заключение, че пострадалият не е бил с поставен
обезопасителен колан, с какъвто процесният автомобил е бил снабден, като изводът му
почива на констатацията при огледа на автомобила за състоянието на колана – в
прибрано положение, сочещо, че не е използван. То е описало подробно механизма на
ПТП и действалите върху автомобила, респ. върху телата на пътниците вследствие на
реализирания челен ексцентричен удар инерционни сили – напред и наляво спрямо
първоначалната посока на движение на лекия автомобил. Обяснило е, че
обезопасителният колан ограничава движението на торса на тялото напред – до 10-15
см и на таза във всички посоки, но не и движението на крайниците, които биха
установили контакт с определени части от интериора на купето – в случая с
пострадалия Д. долните крайници със седалката на водача, горните крайници със
седалката на водача и задната лява част на купето и главата – с лява задна врата в
областта на стъклото. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е дало
заключение, че ако пострадалият е бил с поставен колан, при установения механизъм
на ПТП и скорост на движение на двата автомобила към момента на удара е било
възможно да се получи камшичест удар с концентрация на силите на нивото на шията
или на границата с гръдно-поясния отдел на гръбнака, каквито увреди не са
5
установени при него. То категорично е заявило в съдебно заседание, че с оглед
механизма на ПТП не е възможно установената тежка раздробена черепно-мозъчна
травма на главата, която е пряката и непосредствена причина за настъпване на смъртта,
да бъде получена, ако пострадалият е бил с поставен колан. Заключението му е, че тя е
в резултат на силно придаден инерционен момент на цялото тяло напред и нагоре, а
по разясненията на експерта – инж. М. такова движение на тялото е невъзможно при
поставен колан, който би задържал торса към седалката и то не би могло да се измести
повече от 15 см напред. Съответно главата, която съгласно експерта е била
сравнително мобилна напред, не би могла да достигне предната седалка на водача и да
се удари в нея. Ако пострадалият е бил с колан, при заявеното от лекаря, че в този
случай главата му би била само леко мобилна настрани, тя не би се ударила в стъклото
на лявата задна врата с челната си част, където основно са локализирани травмите по
черепа, а съприкосновението би било с лявата й част. С оглед разясненията в съдебно
заседание, в този случай той е можел да получи вътрешен хематом на мозъка, какъвто
при него не е налице. Вещото лице по авто-техническата експертиза е обяснило, че
ефективността на колана е при скорост на удара от 60 до 80 км/ч., като е посочило, че
съгласно проведени КРАШ-тестове в световната практика при скорост на удара над 80
км/ч. коланът упражнява натоварване върху пътника на задната седалка от порядъка на
8 т, което води до смъртоносни увреждания на органите на тялото. В случая е
изчислило, че скоростта на лекия автомобил „Дачия Логан“ към момента на удара с
насрещния автомобил е била 40.7 км/ч., т.е. налага се изводът, че при конкретното ПТП
коланът би бил ефективен и наличието му не би обусловило настъпването на сериозни
коланни травми. Несвоевременно – едва пред въззивния съд – жалбоподателите
навеждат твърдения за недоказаност на изправността на задния ляв обезопасителен
колан. В първото съдебно заседание на 30.03.2022 г. по повод възражението на
застрахователя за съпричиняване те са признали, че баща им е бил без поставен колан и
не са изложили твърдения, че същият е бил неизправен. При липса на подобни
възражения не е имало основание за изследване по делото на това обстоятелството.
По така изложените съображения настоящата инстанция изцяло споделя извода
на първоинстанционния съд за основателност на заявеното от застрахователя
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Споделя и
преценката му за обема на принос на последния – 50 %, защото по делото е доказано,
че при изпълнение на изискванията на чл.137а ал.1 ЗДвП за поставяне на предпазен
колан, при процесното ПТП Д. не би получил конкретното травматично увреждане, в
причинна връзка с което е настъпил леталният изход. Установено е, че другите
пътници в автомобила, включително и водачът, който е бил от същата страна като
пострадалия, не са претърпели сериозни увреждания. В протокола за ПТП е отразено,
че единият от пътниците – С. М., който се е возил на предната дясна седалка, също е
получил черепно-мозъчна травма, но факт е, че същата е представлявала лека телесна
6
повреда, доколкото в предмета на осъдителната присъда спрямо водача не е включено
причиняване на средна или тежка повреда на други лица освен на Д.. Самите
жалбоподатели твърдят, че С. М. е бил с поставен колан, което очевидно /наред и с
аербега/ е спомогнало за по-лекото му увреждане. Виждането на жалбоподателите, че
на водача следва да се определи по-голям принос за вредите поради това, че той е
приел да вози пътник без поставен колан, е несъстоятелно. Касае се до нарушение по
чл.183 ал.4, т.7 ЗДвП, допускането на което обуславя административно-наказателна
отговорност, но не се намира в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на Д.,
който е бил длъжен да се погрижи за собствената си безопасност, съобразявайки се с
вмененото му от закона задължение. Още повече в случая не е установено водачът да е
знаел, че този пътник е без колан, като е неоснователно позоваването от
жалбоподателите на гласни доказателства и експертизи, събрани в друго производство,
защото съдът може да формира изводите си само въз основа на събрани по надлежния
ред по настоящото дело доказателства. Предвид наличието на съпричиняване в обем
на 50 %, застрахователното обезщетение от 150 000 лв. следва да бъде редуцирано до
сумата 75 000 лв.
Като е достигнал до същите правни изводи ВТОС е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора във въззивното производство на
ответника по жалба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ следва да бъдат присъдени
направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от
приложените доказателства е заплатено такова в размер на 24 580.80 лв.
Жалбоподателите са направили възражение за прекомерност на същото. Възражението
е основателно. При обжалваем интерес от 125 000 лв. по всеки от исковете
адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията на нормата към датата на приключване на
устните състезания пред ВТАС възлиза на по 11 580 лв. с начислен ДДС, т.е. общо за
двата иска е 23 160 лв. Делото пред въззивния съд не се отличава с правна и
фактическа сложност, не са събирани нови доказателства, проведено е само едно
съдебно заседание, поради което на застрахователя следва да се присъдят разноски в
минималния установен в Наредбата размер на адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 130/ 17.03.2023 г. по гр.д. № 832/ 2023 г. по описа
на ВТОС.
ОСЪЖДА Х. М. М. с ЕГН ********** и М. М. М. с ЕГН ********** – и
7
двамата от с. Соколарци, Община Котел, Обл. Сливен, да заплатят на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Триадица, ул. Позитано № 5, сумата 23 160 /двадесет и три хиляди сто и
шестдесет/ лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за защита и
процесуално представителство по в.гр.д. № 302/ 2023 г. по описа на ВТАС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8