№ 739
гр. Варна , 25.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500388 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Л. Ф., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.В., ж.к.“Ч.“, бл.**, ет.*, ап.**, действащ чрез адв.К. Г., с
адрес: гр.В., ул.“Д. С.“ №*, Офис №* /партер/, против Разпореждане №261725
от 18.01.2021г. по ч.гр.д.№470/2021г. на РС Варна, с което е оставено без
уважение заявлението на жалбоподателят за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист, срещу “МД 33“ ЕООД, с ЕИК *********, по
Предварителен договор за продажба на право на строеж и изграждане на
недвижими имоти, носещ нотариална заверка на подписите с рег.
№3611/31.08.2017г. на Нотариус Дияна Стоянова, за сумата от 43551.30 евро,
представляваща сбор от неустойки за забава предвидени в чл.17, ал.2 от
договора при изпълнение на задълженията на ответното дружество да
осигури в срок до 31.01.2020г. съставянето на Констативен акт /Акт обр.15/ за
установяване годността за приемане на строеж на многофамилна жилищна
сграда в УПИ ХХ1Х-168, с идентификатор 10135.2563.168/, кв.6, по плана на
ж.к.“Бриз-юг на гр.Варна и в срок до 31.03.2020г., въвеждането в
експлоатация на строежа на многофамилната жилищна сграда.
В частната жалба, се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно,
1
тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая за да
бъде издадена заповед за незабавно изпълнение, на основание чл.418, ал.3 от
ГПК, е следвало да бъде представен официален или изходящ от длъжника
документ за дължимите суми. Сочи се, че в случая представеният със
заявлението документ, носещ нотариална заверка на подписите, предвижда
плащането на претендираната неустойка, като нейният размер, се определя /е
определяем/, според размера на платената част от продажната цена по сделка
и съответно с периода на забавата. Ето защо се поддържа, че са налице
всички предпоставки за издаване на претендираната заповед за изпълнение,
като са развити подробни съображения, включително и относно приложима
съдебна практика. Поддържа се още, че неизпълнението на произтичащото от
договора задължение на длъжника е отрицателен факт, доказването на който
не е в тежест на заявителя. Моли се за отмяна на атакуваното разпореждане и
издаване на исканите ЗНИ и ИЛ, ведно с присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна
страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
По смисъла на чл.417, т.3 от ГПК на принудително изпълнение подлежат,
съдържащите се в нотариално заверени документи, задължения за заплащане
на парични суми, т.е. заповед за изпълнение, се издава за документално
предвидените в самия договор задължения, които трябва да са
индивидуализирани в същия едновременно по основание и по размер. Видно
е от депозирания със заявлението нотариално заверен документ-
Предварителен договор за продажба на право на строеж и изграждане на
недвижими имоти от 31.08.2017г., че в същия е предвидена неустойка за
забава, в случай, че продавача не изпълни в срок задълженията си по
договора, част от които са изграждане до 31.01.2020г. на сграда до степен на
завършеност, установима с Акт обр.15 за установяване годността за приемане
на строеж и до 31.03.2020г., въвеждането на сградата в експлоатация. В
2
случая въпросните факти /виновно неизпълнение или забавено изпълнение
при изграждане на процесната сграда/, пораждащи право на неустойка, не са
обективирани /удостоверени/ в процесния документ, нито пък се предполагат,
а следва да бъдат установени по правилата на чл.418, ал.3 от ГПК. Според
цитираната правна норма, ако изискуемостта на вземането по представеният
документ, е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно
задължение или от настъпването на друго обстоятелство, то изпълнението на
задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат
удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ. Ето защо за
да се установи, наличието на забава, е следвало да се ангажират
допълнителни доказателства-пр. издаден от съответните компетентни органи
протокол за етапа на завършеност на сградата, или изходящ от длъжника
документ, с който се признава забавеното изпълнение. Такива документи по
делото не са представени, респективно правилно първоинстанционният съд, е
отказал издаване на исканите заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В заключение състава на въззивният съд намира, че атакуваното
разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №261725/18.01.2021г. постановено
по ч.гр.д.№470/2021г. на РС Варна, с което е оставено без уважение
заявлението на П. Л. Ф., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ж.к.“Ч.“,
бл.**, ет.*, ап.** за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,
срещу “МД 33“ ЕООД, с ЕИК *********, по Предварителен договор за
продажба на право на строеж и изграждане на недвижими имоти, носещ
нотариална заверка на подписите, с рег.№3611/31.08.2017г. на Нотариус
Дияна Стоянова, за сумата от 43551.30 евро, представляваща сбор от
неустойки за забава предвидени в чл.17, ал.2 от договора, при неизпълнение
на задълженията на ответното дружество да осигури в срок до 31.01.2020г.
3
съставянето на Констативен акт /Акт обр.15/ за установяване годността за
приемане на строеж на многофамилна жилищна сграда в УПИ ХХ1Х-168, с
идентификатор 10135.2563.168/, кв.6, по плана на ж.к.“Бриз-юг на гр.Варна и
в срок до 31.03.2020г., въвеждането в експлоатация на строежа на
многофамилната жилищна сграда.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4