Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 24.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание , проведено на дванадесети февруари , през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Е. Пенова и в присъствието на прокурора………………… като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 1780 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба „ТОПЛОФИКАЦИЯ –СОФИЯ „ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Я. „ № 23 Б , представлявано от С. Ч. – Изпълнителен директор , чрез процесуален представител М.К. предявена против наследниците на А. П. Д., се твърди че същото лице бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на ТЕ и длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът бил клиент на ТЕ и за него важели разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката, като собственик на процесния имот.
С оглед настъпилата смърт на длъжника А. П. Д. ищцовото дружество направило опит да се снабди с удостоверение за наследници от община Младост. Такова обаче така и не им било издадено, поради което били в невъзможност да определят и уточнят квотите на отговорността по отношение натрупаните задължения за консумирана и незаплатена топлинна енергия.
 |
С оглед на гореизложеното насочват исковата си претенция срещу наследниците на починалия длъжник Ангел Петров Драганов, който е бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката и във връзка с 1 т. 2 а (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /Обн. ДВ. изм. ДВ. бр. 35 от 3 Май 2011 г., изм. ДВ. бр. 47 от 21 Юни 2011 г., изм. ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 54 от 17 Юли 2012 г., изм. ДВ. бр. 82 от 26 Октомври 2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 23 от 8.03.2013 г., в сила от 8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от 5.07.2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.)
Твърди се , че съгласно чл. 63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, „При смърт на клиент- физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, били длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т. 12 / 30-дневен срок/, чрез подаване на заявление за промяна на партидата.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от “Топлофикация София” ЕАД и се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. За процесния период в сила били Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ- 026/11.05.2002 г. на ДКЕР на основание чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” АД на потребители в гр. София, приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” АД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на КЕВР, ОУ - одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на КЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУ- одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014г. В раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, ал.1 /раздел VIII от ОУ от 2008 г., чл. 33, ал.1 ;раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1 ;раздел VI - чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002 г./ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответниците/ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
С приетите Общи условия с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г. били регламентирани освен права така и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача”. В предвид цитираната разпоредба, „Топлофикация София” ЕАД за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверявала публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително /месеци касаещи процесния период/ в присъствието на Нотариус, като били съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София”ЕАД на адрес: http:/toplo.bg /клиенти/ проверка на сметка.
Ответниците използвали доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № 099005 през процесния период 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. В изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият имот била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат били начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Техем сървисис” ЕООД., на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки била сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка била сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди наследниците на Ангел Петров Драганов, ЕГН: **********, да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД сума в общ размер на 3033,43 лв., от които 2462,10 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., отразена в Обща фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.07.2014 г. - 30.04.2015 г. и Обща фактура № **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., и 500,68 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 11.04.2018г. както и сумата за дялово разпределение на обща стойност 70,65 лв, от които 56,07 главница и лихва възлизаща на 14,58 лв. за периода от 01.05.2015 г. -30.04.2016 г. Претендират направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК. Представени са писмени доказателства.Формулирани са доказателствени искания.
В хода на производството по настоящото дело е конституиран за участие на страната на ответника, единствения наследник на А. П. Д. , б.ж. на гр. С., починал на 18.07.2009 г. – неговата дъщеря Е.А.К. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, като същата е била призована по реда на чл. 47 ал.5 ГПК и съдът и е назначил особен представител. На основание чл. 219 ГПК , е допуснато участието на трето лице- помагач на страната на ищеца – ФДР „Техем сървисис „ ЕООД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление , : гр. С., ул. „П. .Г.П. „ № 3, представлявано от М. П. С. – управител и С. М. С. – прокурист, което чрез юрисконсулт Леков, поддържа становище, че исковите претенции са допустими и основателни. Представят се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК от назначения особен представител на ответната страна е депозиран отговор в следния смисъл: Твърди се, че предявените искове са процесуално допустими, предявени от активно легитимирана страна, имаща право да ги предяви, но по своята същност неоснователни.
На първо място се прави възражение за настъпила погасителна давност, относно твърдените дължими суми по процесиите фактури. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите се погасявали с изтичане на по-кратката тригодишна давност. При периодичните месечни платежи падежът настъпвал с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започвала да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба се твърдяло, че съгласно чл. 33 ал. 1 от ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32 ал. 1 в 30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача“ Твърдяло се, че ответникът използвал доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. По собствените правила на ищеца следвало, че дължимите суми за изразходвана топлинна енергия били дължими след изтичане на 30 дни от обявяването на задължението за съответния месец на сайта на дружеството. Настоящата искова молба била заведена в регистратурата на Софийски Районен съд на 28.08.2018г., следователно всички дължими суми преди 28.08.2015г. следвало да се считат за погасени по давност.
Посочва се още , че исковите претенции били предявени за задължения по абонатен номер 099005, за който се твърдяло, че бил свързан с наследодателя на Е.К., а именно Ангел Петров Драганов. Липсвали каквито и да било доказателства за връзка между горецитираният наследодател /длъжник/ и абонатният, номер, отговарящ на партидата, по която били начислени процесиите суми. Не били направени и доказателствени искания в тази насока. Не били представени доказателства за публикуването на сайта на дружеството на задълженията, за процесиите периоди, за които се претендира да не било постъпило плащане. Твърди се, че на съда не можело да бъде известно извършването на твърдените действия, което било от значение за доказване на редовното известяване на ответника за задълженията, които той имал и съответно сроковете, в които същият следвало да ги погаси, респективно сроковете, след които настъпвала тяхната изискуемост.
Освен това се твърди, че в конкретния случай „Топлофикация София” ЕАД не представяла доказателства, че през процесния отчетен период - от 01.05.2014 г. до 30.04.2016г., страните били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия. От представените с исковата молба доказателства не можело да се приеме, че през този период между страните бил налице договор, сключен при общи условия. Макар и продажбата на топлинна енергия за битови нужди да била сделка при общи условия по смисъла на чл. 298 от Търговския закон, предпоставките по чл. 150 от ЗЕ, при които общите условия ставали задължителни за клиентите на топлинна енергия за битови нужди, съществено се отклоняват от общите правила за търговските сделки при общи условия. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, и общите условия влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите и в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не били съгласни с тях, имали право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразявали в писмени допълнителни споразумения. В тази връзка се оспорва факта на влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия, от където се оспорва и наличието на валидно облигационно правоотношение.При неоснователност на иска за главница, то неоснователен се явявал и иска за по чл. 86 от ЗЗД присъждане на мораторна лихва за забава като акцесорен иск към главния. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявените искови претенции като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт № 1324, том VІІ, дело № 124/1974 г. на Нотариус при Софийски Районен съд , наследодателят на ответницата – А. П. Д. е признат за собственик на недвижим имот: Апартамент № 136, на осми етаж, находящ се в блок № 101 в ж.к. „Младост „ гр. София , със застроена площ от 76,16 кв.м.;, ведно с прилежащите ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя.
По делото са представени писмени доказателства – договор № 928 / 05.10.2001 г. , протокол от ОС на етажните собственици на ж.к. М. , бл. 101 , вх. 8 и декларация на председателя на домсъвета на същата сграда, от които безспорно се установява, че през 2001 г. , Общото събрание на етажните собственици е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата „ топлинно счетоводство „ с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ , като наследодателят на ответницата в настоящото производство - А. Д. е положил лично подписа си за изразено съгласие.
По делото са представени и Договор № 94/01.22.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ между ищеца и третото лице – помагач, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ – ЕАД на клиенти в град София.
Представени са също така справки от ищцовото дружество за задълженията на абонатен номер № 099005, които съвпадат с претендираните такива в исковата молба. Приети са и представените като писмени доказателства от третото лице -помагач документи, а именно – индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016г., от които писмени доказателства безспорно се установява, че като титуляр на абонатен номер 099005 за процесния апартамент и за процесния период , е посочено лицето Илия Иванов Драганов.
Този факт се установява и от заключението на допуснатата съдебно- техническа експертиза , което заключение съдът цени като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Освен това се установява , че начислената допълнителна енергия за процесния жилищен имот / при свален топломер за метрологична проверка през м. ноември 2015 г. е 539669 кВатч , като от нея са приспаднати отчетените технологични загуби в абонатната станция. Вещото лице е дало заключение , че за отоплителен сезон 05.2014 г. до 04.2015 г. общо отчетената топлоенергия е на стойност от 1113,93 лв. , а за отоплителен сезон 05.2015 г. до 04.2016 г. общо отчетената топлоенергия е на стойност от 907,10 лв. Сумите са били начислени в съответствие с нормативната уредба в областта на енергетиката и по цени определени с решение на КЕВР за процесния период.
От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца няма отразени извършени плащания през процесния период. В счетоводството на ищеца са отразени изравнителни сметки, като дължимите и неплатени за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. суми възлизат след съответното изравняване на сумата в размер на 1336,71 лв., а за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. – съответно на 1088,52 лв. , или общата сума на портебената топлоенергия за процесния период възлиза на сумата в размер на 2419,23 лв.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното :
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 60 ЗН , както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е клиент на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че към датата на сключването на договора за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите на отопление и топла вода с третото лице – помагач / през 2001 г. / , наследодателят на ответницата Ангел Петров Драганов е бил собственик на описания в исковата молба имот, който е бил топлоснабден. Безспорно е също така, че ответницата Е.А.К. е неговата единствена наследница по закон.
От другите събрани в настоящото производство писмени доказателства , както и от неоспореното заключение на вещото лице К. безспорно се установява, че през процесния период - от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. , титуляр на абонатния номер за процесното жилище № 099005 е било друго лице И. И. Д.. Това име фигурира както в представените документи от третото лице -помагач / индивидуални справки за отопление и топла вода , както и документи за главен отчет / , а така също и в регистрите на дружеството – ищец – пак според неоспореното заключение на вещото лице К..
При тези категорични данни, от които се установява, че ответницата в качеството и на единствен наследник на починалия през 2009 г. собственик на жилището, не е била собственик или ползвател на отоплен имот през процесния период, съдът прави своите изводи, че ответницата не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.Това е така , тъй като ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване , че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, респективно, че ответницата като наследник на лице , обвързано с такива провоотношения, следва да носи отговорност за задълженията възникнали към топлоснабдителното дружество.
По изложените съображения предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид тяхната неоснователност, следва да се отхвърлят и претенциите за заплащане на обезщетения за забава, както до датата на подаване на исковата молба , така и законна лихва за забава до окончателното изплащане. Те имат акцесорен характер по отношение на главните задължения и присъждането им зависи от тяхната съдба.
Тъй като възражението на защитата на ответницата за погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност има евентуален характер, съдът счита , че по това възражение не дължи произнасяне поради неоснователност на претенциите на друго основание. Но само и единствено за пълнота на изложението, съдът приема тези възражения за частично основателни , тъй като съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането. При срочните задължения, каквито са процесните за главници, давността тече от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и те са били дължими в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача съгласно 33 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР/. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. В конкретния случай, липсват представени по делото данни относно изискуемостта на вземанията , зависещи от срока на публикацията , но при липсата на такива данни и с оглед факта, че исковата молба е подадена пред СРС на 27.08.2018 г. , то вземанията преди 27.08.2015 г. следва да са се погасили по давност / т.е. за съответната част от исковия период /.
По разноските. В настоящото производство ответницата е представлявана по реда на чл. 47 ал.5 ГПК от особен представител поради което , в нейна полза не се дължи присъждането на разноски. На основание чл. 78 ал.10 ГПК третото лице помагач няма право на разноски, а ищцовото дружество с оглед на изхода от спора , следва да поеме разноските така, както ги е сторило.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ОТХВРЪЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ –СОФИЯ „ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., , ул. „Я. „ № 23 Б , представлявано от С. Ч. – Изпълнителен директор , чрез процесуален представител М.К. против Е.А.К. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,в качеството й на наследник на А. П. Д. , б.ж. на гр. София, починал на 18.07.2009 г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 60 ЗН , както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде осъдена да заплати сумата в общ размер на 3033,43 лв., от които 2462,10 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., отразена в Обща фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.07.2014 г. - 30.04.2015 г. и Обща фактура № **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. и 500,68 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 11.04.2018г. както и сумата за дялово разпределение на обща стойност 70,65 лв., от които 56,07 главница и лихва възлизаща на 14,58 лв. за периода от 01.05.2015 г. -30.04.2016 г. – като неоснователни.
Решението е поставено при участие на ФДР „Техем сървисис „ ЕООД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление , : гр. София, ул. „П. .Г.П. „ № 3, представлявано от М. П. С. – управител и С.Ма.С.– прокурист- като трето лице – помагач на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ –СОФИЯ „ ЕАД ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване с виззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: