Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
№.....................,гр.
София, 11.05.2021г.
Софийски градски
съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV „в”
състав, в
открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 12508
по описа за 2019 година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се
решение на СРС, 127 състав под № 133699
от 05.06.2019г., постановено по гр.дело № 80365/2015г., в частта, с която е признато за установено, на основание
чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на С.Я.С., че С.Б.С.,
е собственик на основание договор за покупко-продажба от 15.06.1994г. , сключен
с нот.акт № 159, том LХІХ
по нот.дело № 13761/1994г. и прекратена СИО - на 1 /
2 идеална част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 300 кв.
м. по документи за собственост и 311 кв. м. по скица, находящо
се в град София, кв. „Суходол“, м. „Долни Смърдан“, №
999, пл. № 165, идентификатор 68134.1113.137 по кадастралната карта и регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът, С.Я.С.
заявява
искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че в нарушение на процесуалните
правила от първата инстанция е възложено в негова доказателствена
тежест да установява отрицателни факти по делото, вместо да възложи в доказателствена тежест на ищцата установяване на
положителния факт, че след развода тя е владяла процесния
имот и по какъв начин. Възразява, че решението е необосновано, тъй като от
първата инстанция не са обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност. В
тази връзка, моли настоящата инстанция да съобрази, че от първоинстанционния
съд не са изложени и никакви мотиви по заявеното от него възражение за
погасяване на правото на собственост на ищцата по давност, поради
неупражняването му. Заявява възражение за липса на идентичност между имота, описан в нот.акт за собственост и този- продаден от съдебния
изпълнител на публичната продан, по която той е купувач. С изложените доводи, въззивникът-ответник
мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него-
постановяване на друго, с което предявеният установителен
иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. Заявява искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна С.Б.С.
– не
депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК и не заявява
становище по нея в хода на въззивното производство.
Софийски
градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната
жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При извършената проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на
чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, с
предмет- установяване правото на собственост на ищцата върху ½ ид.ч. процесния имот, представляващ дворно място с
площ от 300 кв. м. по документи за собственост и 311 кв. м. по скица, находящо се в град София, кв. „Суходол“, м. „Долни Смърдан“, № 999, пл. № 165, идентификатор 68134.1113.137 по
кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на основание договор
за покупко-продажба от 15.06.1994г. , сключен с нот.акт № 159, том LХІХ по нот.дело № 13761/1994г.
С обжалваното решение исковата
претенция е уважена като доказана и
основателна.
В частта, с която положителният установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК , с предмет - 1
/2 ид.ч. от жилищната сграда , построена в
гореописаното дворно място, е отхвърлен, първоинстанционното
решение е влязло в сила, като необжалвано.
Настоящият съдебен състав напълно споделя
правните изводи на първата инстанция, с които е мотивирана основателността на
предявения иск за собственост върху процесното дворно
място, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка. Ето
защо и на основание чл.272 от ГПК – препраща към тях. В допълнение на мотивите
на първата инстанция, с оглед заявените във въззивната
жалба доводи, настоящият съдебен състав приема следното:
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищцата е сключила брак с третото, неучастващо в
процеса лице, М.Х.М.на 04.06.1989г. По време на брака между ищцата и третото
лице М.М., те са придобили собствеността върху процесния недвижим имот с договор за покупко-
продажба от 15.06.1994г., сключен с нот.акт № 159, том LХІХ по нот.дело № 13761/1994г. На
основание чл.19,ал.1
от СК от 1985г. /отм., но приложим към релевантния момент на сключване на
сделката/, процесният имот е придобит в режим на СИО,
която е прекратена с развода между ищцата и
третото лице М.М. през 1995г. /с бракоразводно
решение от 13.09.1995г. по гр.дело 0 1917/1995г. на СРС, 85 състав/. Видно от справката
на л.54 от първоинстанционното дело, по време на брака ищцата е била с фамилно име
М., което след развода е променила и е с
настоящото си фамилно име- С.. В тази връзка, неоснователно е възражението на
ответника за липса на идентичност между лицето, придобило собствеността върху процесния имот по време на брака с третото лице М.М. и ищцата по настоящото дело. С прекратяването на брака
между ищцата и третото лице М.М., е прекратена и СОИ
и същата по отношение на процесния недвижим имоте трансформирана
в обикновена съсобственост при равни дялове между бившите съпрузи- по ½ ид.ч., на основание чл.26 и чл.27 от СК от 1985г./отм./ .
Неоснователно е възражението на ответника, че ищцата не се легитимира като
собственик на ½ ид.ч. от процесния
имот, основано на заявената от двамата съпрузи декларация в споразумението по
чл.101 от СК /отм./ за липса на общо движимо и недвижимо имущество, което да е
придобито по време на брака. При
прекратяване на брака по взаимно съгласие съпрузите разполагат с правната
възможност със споразумението по чл.101 от СК /отм./ 5.09.2000г. да уредят
всички имуществени отношения помежду си, включващи и придобитото по време на
брака движимо и недвижимо имущество чрез подялбата му. Няма правна забрана и
пречка, обаче, имуществените отношения между съпрузите при развод, извън тези ,
касаещи издръжката на родените от брака малолетни/непълнолетни деца, да бъдат
уредени и след прекратяване на брака-
доброволно или по съдебен ред.
Горепосочената декларация в споразумението по чл.101 от СК /отм./ в
конкретния случай касае волята на съпрузите уреждането на имуществените
отношения между тях с предмет- общото имущество, да се извърши след развода им.
Тази декларация няма никаква правна стойност по отношение на общата собственост върху конкретния процесен имот и не рефлектира върху нея, която обща
собственост е доказана като придобита от
двамата съпрузи на валидно правно основание.
С оглед гореизложените мотиви, съдът
приема, че към момента, в който спрямо процесния
недвижим имот е насочено принудително изпълнение от съдебния изпълнител за дълг
на единият съсобственик- М.М. по изп.дело
№ 21619/2006г., безспорно се установява притежанието на правото на собственост
на ищцата върху ½ ид.ч. от имота. В нарушение
на нормата на чл.500,ал.1 от ГПК, от съдебния изпълнител е продаден целият процесен имот, включително и ½ ид.ч.,
собственост на ищцата, която не е била притежание на длъжника по изпълнението –
М.М.. За собствената ½ ид.ч.
на ищцата публичната продан, по силата на която целият процесен
имот е възложен на ответника- купувач с постановлението от 08.01.2015г.,
проданта не е породила вещно-правно действие, на основание чл.496,ал.2 от ГПК,
тъй като длъжникът не е собственик на тази ½ ид.ч.
Напълно неоснователно е възражението на
ответника за погасяване правото на собственост на ищцата по давност, поради
неупражняването му в рамките на 10 годишен срок. Правото на собственост не се
погасявана по давност, то преминава може
да премине само от патримониума на едно лице – в този
на друга лице на деривативно основание или на оригинерно- по давностно
владение. Дори да се приеме, че в конкретния случай ответникът заявява правно
непрецизно формулирано възражение за изтекла в полза на праводателя
му придобивна давност, то от ответника в съответствие
с носената от него доказателствена тежест,
/разпределена от първата инстанция с доклада по делото при спазване на нормата
на чл.154,ал.1 от ГПК/ , не са ангажирани никакви доказателства за упражнявано
от праводателя му владение в законово изискуемия
срок, необходимо за придобиване на собствеността и върху ½ ид.ч. – собственост на ищцата- по давностно
владение.
На
последно място, настоящият съдебен състав не обсъжда, на основание чл.266,ал.1
от ГПК, възражението на ответника за
липса на идентичност между имота, описан в нот.акт за
собственост и този- предмет на публичната продан, като преклудирано-
заявено за пръв път с въззивната жалба.
Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
срещу него- оставена без уважение като неоснователна.
При
горния изход на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК право на разноски за въззивното
производство има въззиваемата-ищца, но искане за
присаждане на такава от нея не са заявени, поради и не се дължат.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС,
127 състав под № 133699 от 05.06.2019г.,
постановено по гр.дело № 80365/2015г., в
обжалваната част, с която е признато за установено, на основание
чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на С.Я.С., че С.Б.С., е собственик на основание договор за покупко-продажба от
15.06.1994г. , сключен с нот.акт № 159, том LХІХ по нот.дело № 13761/1994г.
и прекратена СИО - на 1 / 2 идеална част
от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 300 кв. м. по документи
за собственост и 311 кв. м. по скица, находящо се в
град София, кв. „Суходол“, м. „Долни Смърдан“, № 999,
пл. № 165, идентификатор 68134.1113.137 по кадастралната карта и регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и в частта за разноските.
В останалата отхвърлителна част, като необжалвано, първоинстанционното
решение е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в 1 месечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.