Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 20.03.2020г.
гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На двадесет и четвърти февруари 2020 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: М. СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Милка Тончева
разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.д.№ 25 по описа на съда за
2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на М.М.Ч. ***, депозирана чрез пълномощник
адв. С.М.,ТАК, срещу решение № 756 от 20.12.2019 г., постановеното по гр.д. №
1574/2019 г. по описа на РС-Търговище, с което е ОТХВЪРЛЕНА като неоснователна
молбата на Ч. за промяна в имената му от М.М.Ч. на М.М.М..
С оплаквания за неправилност и необоснованост, по подробно изложени в
жалбата доводи за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 13 и чл.19 от
ЗГР, въззивникът моли за отмяна на решението и уважаване на молбата му. Счита,
че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 19 ал. 1 предл. 4 от ЗГР, а не
тази на чл. 19а от ЗГР. От събраните пред първоинстанционния съд писмени и
гласни доказателства се е установило, че молителят(настоящ въззивник) е известен
с имената М.М.М., съпругата му е с български имена, и двамата са с българско
самосъзнание, от пет години живеят в Германия, където молителят се представя в
училището на децата си с българските си имена; не желае да носи фамилното име
на баща си Ч. (това име е прякор, а не фамилно име), защото твърди, че същото е
осмиващо, твърдейки че го свързва с неприятни спомени как са го обиждали в
училище. От друга страна, не са събрани доказателства, че със смяната на
имената си молителят преследва неправомерни цели (не е осъждан, срещу него няма
образувани досъдебни производства от общ характер, няма и не е имало
принудителни административни мерки по чл. 75 и чл. 76 от ЗБДС ЗБЛД.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор по жалбата – нито от Община
Търговище, нито от Районна прокуратура-Търговище, в качеството е на
заинтересована страна по делото.
В о.с. з. въззивникът се представлява от пълномощника си адв. М., ТАК,
която поддържа жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура дава становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт.
Разгледана по същество- жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Депозираната МОЛБА за промяна в трите имена на молителя е обоснована с
обстоятелствата, че макар да е записан в документите си за самоличност с
имената М.М.Ч., сред роднини, приятели, познати и в обществото е известен с
българските имена, с които е бил записан при раждането си М.М.М., които по
незнайни причини били променени от неговите родители през 1990 година. Освен
това съпругата му е с български имена, двамата са с българско самосъзнание, и
носенето и използването на имена с български и с турско-арабски произход в семейството му създавало на молителя, а и
на семейството му, социален и и емоционален дискомфорт и трудности в личните и
социалните им отношения. Позовава се и на факта, че от 2014 г. живее в
Германия, със семейството си- съпруга и четири деца, като при преминаване на
границата, поради имената си, а и по-грубите си черти и тъмна кожа бил приеман
за сирийски бежанец, което допълнително създавало на него и семейството му
неприятни преживявания. Счита, че са налице важни обстоятелства за промяна на
имената му от турски на български, а по отношение на фамилното име Ч., твърди
че е осмиващо, поради което моли имената му на бъдат да променени на тези, с
които е бил вписан в акта за раждане – М.М.М..
В срока по чл. 131 ГПК Община Търговище е взела становище становище за
допустимост на молбата, и принципно е изразила съгласие за нейната основателност,
при установяването на „важни обстоятелства“ по смисъла на ЗГР.
Районна прокуратура Търговище е представила писмено становище, с което е
заявила допустимост на молбата, но не е взела становище по същество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Видно от представения Акт за раждане (л.9), молителят, роден на ***г., е
бил записан с български имена М.М.М., като негови родители са С.А.А.и М.М.Ч..
Видно от отбелязването в акта за раждане, графа „Бележки“, по молба от
18.12.1990 г., имената на молителя са променени („възстановени“) на М.М.Ч., с
които лицето е вписано в представеното удостоверение за раждане от ***г. , където
неговите родители са вписани с българските им имена. С тези имена му е издадена
личната карта, с тези имена е записан в регистрите на населението. От
приложеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена, е видно, че
молителят е носил имената М.М.Ч. и М.М.Ч.. Видно от представените писмени
доказателства молителят не е осъждан, срещу него няма обвинения по неприключили
наказателни производства, не са му налагани принудителни административни мерки
по чл. 75 и чл. 76 от ЗБДС ЗБЛД. От 2014 г. има сключен граждански брак с В.Д.А.,
приела фамилията на съпруга си, след брака- Ч.. Семейството има 4 деца, две от
които родени в Германия, където от около 5 години молителят и семейството му
пребивават.
От показанията на Н.М.и Т.Я.се установява, че сред приятелите си и сред
обществото, в което се движи, молителят е познат и с двете имена – с името М. е
завършил училище, с това име се е оженил. Според св. Н. молителят в ранното си
детство е бил с българско име М., в последствие, по молба на родителите му е
възстановено името М., молителят не харесвал фамилното си име Ч., „не му се
отразява както трябва“, но какво точно и защо не харесвал това си име свидетелят
не знае. Според показанията на св. Т.Я.както тя, така и повечето му приятели се
обръщали към него с българското му име М., понякога и с Ч., но молителят не
харесвал това име (Ч.), срамувал се, защото това име не било хубаво.
Свидетелката не е могла да обясни нито причините за нехаресване и срам, нито
пък дали думата в турския език има някакво отрицателно съдържание. Според
свидетелката, молителят й бил споделил, че турските имена му създавали проблеми
на границата, бил подложен на повече проверки, както и семейството му.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно он.чл. 19 ал. 1 от ЗГР.
Разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР сочи предпоставките, при които може да се
извърши промяна в собственото, бащиното или фамилно име на едно лице, а именно:
когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в
случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Тъй като законът не дава
отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като „важни”, по този
въпрос е формирана задължителна практика на ВКС – Решение №507/22.10.2010г. по
гр.д. № 227/2010г. на ІІІ г.о., Решение №200/14.04.2010г. по гр.д. № 25/2009г.
на ІV г.о., Решение № 434/24.06.2010г. по гр.д. №712/2009г. на ІV г.о. и др. В
същите е прието, че предвид основните принципи на гражданското право и
обществения морал, важни по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР са такива лични и
обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено
неудобно или неподходящо, като тези обстоятелства следва да се преценяват в
контекста на всеки отделен случай. Преценката обаче винаги трябва да бъде
обвързана с императивните изисквания на закона и посочените в тях възможни
отклонения относно начина на образуване на собственото, бащиното и фамилното
име на физическото лице. Преценката относно наличието на „важни обстотялства“
по смисъла на закона, винаги е конкретна, във всеки конкретен случай.
Според разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗГР, името на български гражданин, който
е роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и
фамилно име. Бащиното и фамилното име определят произхода от баща и са основни
елементи от гражданскоправния статус на лицето. Съгласно чл. 13 и чл. 14 ЗГР,
при установен произход от баща, презимето на българските граждани се образува
от личното име на бащата, а фамилията – от фамилното име или бащиното име на
бащата, с наставки - ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
когато името на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те
противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
Молителят се позовава на наличието на „важни обстоятелства“, а по отношение
на фамилното име – и че същото е осмиващо.
Въззивната инстанция намира, че молбата е частично основателна – относно
личното и фамилно име на молителя.
Няма спор, че молителят е роден и
записан с български имена, като промяната в имената му е била инициирана от
родителите му, малко преди да навърши 7 години. Очевидно е, че не става въпрос
за „възстановяване“ на турско-арабските имена (както е записано в
удостоверението за раждане), предвид ноторния
факт относно годините на преименуване на българските граждани от турски
произход, и датата на раждане на молителя. Макар да е с турско-арабските си
имена в една основна част от съзнателния си живот, от показанията на двамата
свидетели се установява, че молителят е известен сред своите роднини, приятели
и обществото и с българските, и с турско-арабските си имена, като често при
обръщение с турските имена е изразявал несъгласие и нежелание, с предпочитание
да го наричат с българските му имена. В тази им част показания и на двамата
свидетели пресъздават техни собствени възприятия, а не просто пресъздаване на
казано им от молителя. Съпругата на молителя също е с български имена, като и
двамата са с българско самосъзнание, молителят се самоопределя
и съзнателно се популяризира с българското си име, за да демонстрира
етническата си принадлежност. Безспорно
се касае за субективен елемент, който обаче е намерил своя израз и в
обективната действителност. Поради което и така изложените обстоятелства, съдът
намира за „важни“ по смисъла на закона. Вярно е, че в определена степен
показанията на свидетелите могат да се приемат за малко объркани, но
объркването им идва именно от факта, че обръщането към молителя, очевидно в
различни ситуации, и от различни лица, е или с малко име, или с презиме, било
на български или на турски.
По въпроса дали субективното желание
на лицето да носи определено собствено име може да се квалифицира като
"важно обстоятелство" по смисъла на чл. 19 ЗГР има установена съдебна
практика - така например с решение № 1426 от 10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
396/2008 г. V г. о. е прието, че името е част от личностното самоопределяне на
лицата и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено
лично име може да се квалифицира като "важно обстоятелство". С
решение № 138 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 611/2007 г. II г. о. на ВКС по този
въпрос е прието, че законът следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът
следва да се съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако исканата
промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда
или определени институции. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 507
от 22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. III г. о. ВКС, по въпроса за същността
на "важните обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, е прието,
че важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. Такива
обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което
се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от
време в резултат на станала не по волята му промяна и др.
. Видно е от приобщените към доказателствения материал по делото писмени
доказателства, че молителят не е осъждан, няма висящи наказателни производства,
няма налагани принудителни административни мерки по чл. 75 и чл. 76 ЗБДС ЗБЛД –
така че няма и съмнение исканата промяна да е свързана с някакво намерение от
страна на молителя да въведе в
заблуждение органите на реда или определени инстутиции, било в страната, било
на граничните пунктове. Твърдението на молителя, че заради турските имена с
него се отнасят по-различно при проверки, особено на границата, съдът възприема
като негово лично възприятие, доколкото сам той признава, че не само имената, а
и неговите черти на лицето и тен по рождение, са причината да бъде определян
като сириец, бежанец.
По отношение на бащиното име – М., не е произволно избрано от молителя име,
а името на неговия баща (видно от акта и от удостоверението за раждане).
Разликата в традициите на формиране на българските и турско-арабските имена
обуславя и формирането на бащиното име на лицето, съобразно разпоредбата на чл.
13 от ЗГР, като същото следва да бъде М. (по името на бащата на молителя),
доколкото би било несъответно на законовите норми и несъобразено с етническите
традиции смесването на двата вида имена.
По отношение на фамилното име – законодателят е дал възможност за избор при
формиране на фамилното име – „фамилното или бащиното име на бащата“ (чл. 14 ал.
1 ЗГР). В случая фамилното име на молителя, както при раждането (когато е с
български имена), така и след промяната на имената му, по молбата на родителите
му – на турско-арабски, отново е Ч.. Такава е и фамилията на баща му,
независимо дали с българските, или с турските имена. По делото молителят не
доказа въпросното име, с произход от думата „чучур“ да е осмиващо, неудобно или
позорящо. Твърденията в молбата за спомен от ученическите години и свързани с
него отрицателни емоции у молителя, не се установиха от гласните доказателства
по делото. И двамата свидетели заявяват, че молителят им е казал, че това име
не му харесва, без да установяват каквито и да било основания или обяснения затова.
От друга страна самото име, предвид корена му – чучур – само по себе си също не
може да бъде възприето като осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. В
тълковния речник „чучур“ е тръба, по която изтича вода от чешма или извор,
синоними – струя, улей, ручей, извор; етимология- думата е от кавказки
произход- водопад, водоброводна тръба. Не бе установено по делото думата да има
някакъв друг превод, или друго значение, пр. превод от турски на български
език, при което да се направи извод за осмиващо или опозоряващо име.
Районният съд е достигнал до частично други изводи и краен резултат поради
което и предвид изложените доводи, решението следва да бъде частично изменено,
съобразно горните мотиви - в частта, с която е отхвърлена молбата за промяна в
личното и бащино име на молителя от М.М. и М. М., като на осн.чл. 19 ал. 1 ЗГР
исканата промяна се допусне, а в частта относно фамилното име –решението, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 756 от 20.12.2019 г.,
постановеното по гр.д. № 1574/2019 г. по описа на РС-Търговище, В ЧАСТТА му, с
която е ОТХВЪРЛЕНА като неоснователна молбата на М.М.Ч. за промяна в личното и
бащиното му име от М.М. на М. М., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА по реда на чл. 19, ал. 1 от
Закона за гражданската регистрация промяна на собственото
и бащино име на молителя М.М.Ч., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, като собственото име бъде променено от М.- на М., а бащиното от М. –
на М..
Потвърждава решението в частта му, с която е отхвърлена молбата по чл. 19
ал. 1 от ЗГР за промяна на фамилното име на молителя от Ч. на М..
Решението не подлежи на касационно обжалване – чл. 280 ал. 2, т. 2 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на
община Търговище за отразяване на промяната по актовете за гражданско
състояние.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.