№ 1079
гр. Бургас, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д.А
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20252120100262 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Х. Т. Х. с ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. ***, със съдебен адрес *** – адвокат М. М.,
против „МИКРО КРЕДИТ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3, представлявано
от изпълнителните директори В. М. В. и Г. А. А., действащи заедно и
поотделно. Предявен е иск за прогласяване на нищожността на договор за
заем Microcredit Online № ***/ 20.08.2024г. и договор за допълнителни услуги
към заем Microcredit Online № ***/ 20.08.2024г. на следните евентуално
съединени основания: - противоречие на установеното от закона изискване за
яснота на договора, установено в нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК; -
противоречие на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК; - заобикаляне на закона /чл.19,
ал.4 от ЗПК/ с установеното задължение за заплащане на допълнителни
услуги; - неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП поради заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП – непосочване
на действителния размер на ГПР; - противоречие на добрите нрави поради
значителната еквивалентност на насрещните престации по договора.
1
Претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не представя
писмен отговор. Оспорва иска с писмено становище, представено в съдебно
заседание.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.
чл.21, ал.1 и чл.22 от ЗПК, чл.143 от ЗПП и чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Видно от депозираното становище на ответника по иска, страните не
спорят по облигационната си връзка. Приложените писмени доказателства
установяват, че на 20.08.2024г. ищцата Х. Т. Х. е сключила с ответника
„Микро Кредит“ АД договор за паричен заем Microcredit Online № ***. По
силата на този договор кредиторът е предоставил на кредитополучателя
сумата от 2000 лв. Договорните клаузи са за 6 месечен срок за връщане на
заемната сума – на 6 вноски по 373,77 лв., начиная от 20.09.2024г. Посочен е
договорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,47 %, като и годишен
процент на разходите в размер на 48,90 %.
На същата дата е сключен и договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit Online № ***/ 20.08.2024г., съгласно който на кредотополучателя
се предоставят допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, включващи
безплатно внасяне на вноска директно в офис на дружеството, безплатно
усвояване на кредитната сума, безплатно плащане на вноски онлайн,
предоговаряне и разсрочване на заем, преференциално обслужване, право на
участие в специални промоции. Срещу тези допълнителни услуги заемателят
се задължава да заплати допълнителна сума от 1247,34 лв., също платима на 6
вноски - по 208,79 лв. месечно.
В това договорно правоотношение ищцата има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а договорът е такъв за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК. Тъй като ищцата е
физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор
да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, а
ответникът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, в
правоотношението ответникът действа в качеството на „търговец“ според
2
легалната дефиниция, дадена в § 13, т.2 от ДР на ЗЗП, а ищцата има качеството
на „потребител“ според легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Съдът съобразява Решение на СЕС от 14.03.2024г. по дело C‑714/22,
член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити
и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно което договорените
разходи за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит, с които
потребителят получава приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
В случая паричното задължение по процесния договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit Online № ***/ 20.08.2024г.
представлява такса, начислявана във връзка с управление на кредита /чл.10а,
ал.2 от ЗПК/. Поради това задължението по този договор за допълнителни
услуги на основание чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включи в ГПР, което в
случая безспорно не е сторено. Наред с това, посоченият в договора за кредит
годишен процент на разходите е определен единствено като абсолютна
процентна стойност – 48,90 %, без взетите предвид допускания, използвани
при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин, и без
посочване на конкретната методика, при която е изчислен посочения като
сума годишен процент на разходите, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК. Това налага изводът, че процесният договор за потребителски кредит
е недействителен на основание чл.22 от ЗПК поради неспазване на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този смисъл и е константната
практика на върховната съдебна инстанция, изразена например в решение №
50056/ 29.05.2023г. по т. д. № 2024/2022 г., I т. о., ТК на ВКС.
Изложеното налага извод за основателност на предявения иск за
нищожност на договора за заем и за допълнителни услуги, без да бъдат
3
изследвани останалите въведени при условията на евентуалност основания.
С оглед на изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищцата направените по делото съдебни разноски в размер на 139,71
лв. Тъй като съгласно представения договор за правна защита и съдействие
адвокат М. М. е предоставил на ищцата безплатна адвокатска защита на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, на основание чл.38, ал.2
от ЗАдв. ответникът следва да му заплати и дължимото адвокатско
възнаграждение. За определяне размера на възнаграждението съдът отчита
следните факти : делото не е с фактическа и правна сложност;
пълномощникът по занятие води множество сходни дела, поради което
настоящото дело не изисква допълнителна юридическа подготовка;
извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия включват
само подаване на искова молба и писмено становище без процесуално
представителство в съдебно заседание; делото е приключило без събиране на
доказателства в едно съдебно заседание. Ето защо при съобразяване с нормите
на чл.38, ал.2, изр.2 от ЗАдв., чл.7, ал.2, т.2, § 1а и § 2а от ДР на Наредба № 1/
2004г. за възнагражденията за адвокатска работа съдът определя дължимото
възнаграждение в размер на 400 лв. с ДДС. Съдът споделя мотивите,
изложени в определение № 50015/ 16.02.2024г. по т. д. № 1908/ 2022г., I т. о. на
ВКС, постановено след решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело C-
438/22, съгласно които посочените в Наредбата за адвокатските
възнаграждения размери служат само като ориентир при служебно
определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., без да са
обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед вида
на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за заем Microcredit Online №
***/ 20.08.2024г. с договор за допълнителни услуги към заем Microcredit
Online № ***/ 20.08.2024г., сключени между Х. Т. Х. с ЕГН ********** и
„Микро кредит“ АД с ЕИК *********, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10
4
от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3, да
заплати на Х. Т. Х. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ***, със съдебен
адрес *** – адвокат М. М., направените съдебни разноски в размер на 139,71
лв.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет.3, да
заплати на адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия – Пловдив с адрес на
кантората ***, сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5