Решение по дело №91/2023 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юли 2023 г. (в сила от 18 юли 2023 г.)
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20237250700091
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 94                                             18.07.2023 година               гр. Търговище

                  

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд Търговище                                  втори състав

на двадесети юни

две хиляди двадесет и трета година

в  публично  заседание в следния състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА

секретар : Ивалина Станкова

като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно дело №20237250700091   по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация във вр. с чл. 145 и сл.от Административно – процесуалния кодекс. 

Образувано е по жалба на Д.Д.К. *** против частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо № ********/12.04.2023г. на Директора на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието. В жалбата се изтъква, че обжалваният частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е направен по подадено от жалбоподателя К. заявление вх.№********/31.03.2023г. до Министъра на правосъдието. Сочи се, че в писмо №********/12.04.2023г. на Директора на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието не се съдържа отговор на поставените със заявлението въпроси, респ. не е предоставена исканата от заявителя информация, а изложеното било непълно и противоречиво, тъй като в писмото се съдържала само препратка към ЗСВ, Наредбата за придобиване на юридическа правоспособност и Правилата, приемани от изпитните комисии по чл. 299 ЗСВ.  Като счита, че министърът на правосъдието е следвало да му даде ясен и директен отговор на поставения въпрос, като разясни как се прилага на практика правилото по чл. 42, ал. 3 от Правилата, приемани от комисиите по чл. 299 ЗСВ, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение в частта му, с която не му е предоставен достъп до търсената обществена информация и да се дадат задължителни указания на административния орган да предостави същата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба.

Ответникът по оспорването – Директор на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието, редовно призован, не се явява, но се представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт И.С., който оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Изтъква, че с отговора, даден в оспореното писмо, задълженият субект е изпълнил изцяло по единствения възможен начин задължението си да посочи в кои нормативни актове се намира създадената обществена информация, определена от ответника като официална. Досежно конкретно формулираните в заявлението на жалбоподателя въпроси, ответната страна заявява, че не може за нуждите на конкретното заявление да се създаде друга, извън съществуващата към съответния момент законова, подзаконова или такава с вътрешноноорганизационен характер официална информация, тъй като поставените от К. въпроси касаели както начините на формиране на субективното вътрешно убеждение на членовете от състава на комисията при извършване на проверката на знанията на стажант-юристите, така и чисто организаиционно и оперативно по своя характер процедиране на състава при оценяването, за което не били налице нормативни изисквания за формалното и детайлно регламентиране на този процес. Ето защо счита, че не е налице визирания от жалбоподателя отказ за предоставяне на обществена информация, тъй като не са и налице предвидените в ЗДОИ основания за формиране на такъв. Поради изложеното моли съда да остави жалбата без разглеждане, алтернативно – да я отхвърли като неоснователна. Прави претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв., определено съобразно Наредба за заплащането на правната помощ, като за целта представя списък на разноските.

В Определение №214/31.05.2023г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна по изложените в съдебния акт съображения. Относно приемането на жалбата като допустима съдът се е произнесъл с мотивирано определение в проведеното на 20.06.2023г. открито съдебно заседание.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните фактически положения по административноправния спор:

В заявление, заведено с вх.№ ********/31.03.2023 г. в Министерство на правосъдието, жалбоподателят Д.Д.К. е поискал предоставяне на следната информация:

„В чл. 42, ал. 3 от Правилата по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за придобиване на юридическа правоспособност, приемани от Комисиите по чл. 299 ЗСВ, е определен ред, по който - „С „издържал“ се оценява казус при получена оценка „издържал'' най-малко от трима от членовете на изпитната комисия. "

Как се извършва оценяването на казусите:

1.      Всеки от членовете на комисията оценява казусите поотделно и формира лично и независимо решение според вътрешното си убеждение;

2.      Комисията взема колективно решение по правилата на чл. 25, ал 2 от Наредбата в пълен състав и с обикновено мнозинство или пък с падащ кворум и квалифицирано мнозинство;

3.      Един от членовете оценява една работа и другите членове само -утвърждават оценката;

4.      или по друг начин, и ако да какъв?“.

Заявителят е уточнил, че желае да получи информацията по електронен път чрез ССЕВ.

По повод постъпилото заявление, с писмо №********#1/03.04.2023г. Директорът на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието П.Р. е поискала от Директора на Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ в МП да представи в 6-дневен срок писмен отговор за предоставяне или мотивиран отказ за предоставяне на исканата информация на Дирекция „Правни дейности“ във вид, който да може да се предостави на заявителя, като при положително становище да приложи и копия на документите, които счита, че следва да бъдат предоставени на заявителя. Поради мнение, че поставените въпроси не са от компетентността на Дирекция „ВСВ“, преписката е пренасочена по компетентност към главния инспектор и конкретен инспектор в Инспектората на МП. С писмо №********/05.04.2023г. Инспектор ЗСВ е отговорил на Директора на Дирекция „Правни дейности“, че цялостната дейност на всяка комисия, назначена за организиране провеждането на изпита за придобиване на юридическа правоспособност, е изцяло в изпълнение и в съответствие с разпоредбите в Наредба №1 от 01.02.2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност /Наредбата/, както и утвърдените и публикувани на сайта на Министерство на правосъдието Правила за организацията на провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност, а поставените въпроси от заявителя освен, че не оказват влияние върху обществения живот в държавата, не съставляват обществен интерес и нямат обществено значение, целят дискредитиране на членовете на комисията, както и са уронващи престижа и доброто име на Министерство на правосъдието. Въз основа на получената информация ответникът – Директор на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието, заместван от В.Т.Д.– гл.юрисконсулт в Д“ПД“, е подписал и изпратил до жалбоподателя писмо с изх. №********/12.04.2023г./предмет на оспорването/, с което след направено разяснение за следното: „Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ, обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Официална информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ е тази информация, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДОИ, достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, се осигурява чрез обнародването им“, е уведомил на основание чл. 12 ал.4 във връзка с ал.1 ЗДОИ заявителя К., че исканата от него информация се съдържа в разпоредбите на Глава 14 от Закона за съдебна власт /като са посочени всички изменения и допълнения на закона/и в Наредба №1 от 01.02.2019г за придобиване на юридическа правоспособност (обн. ДВ. бр. 13 от 12 февруари 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 36 от 1 май 2021г.), както и че Правилата за организацията на провеждане на изпитите за придобиване на юридическа правоспособност, приети от съответните комисии, назначени по реда на чл. 299 от ЗСВ, включително редът за оценяването на кандидатите при решаването на тестовете и казусите, както и обща информация и съобщения, във връзка с всеки един от етапите на провеждане на изпитите, се публикуват на интернет страницата на Министерството на правосъдието в секция „Юридическа правоспособност” на интернет адрес https://iustice.government.bg/horne/index/38b6c7ef-9781-4408-aee5-96d5ef8374e8.

Заявителят е уведомен за отговора по подаденото от него заявление на 12.04.2023г. чрез ССЕВ. 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:

Оспореният административен акт, за който жалбоподателят твърди, че представлява частичен отказ за предоставяне на заявения от него достъп до обществена информация, е обективиран в писмо с изх.№********/12.04.2023г., подписано с КЕП от В.Т.Д.от името на П.Р. – директор Дирекция „ПД“, явяваща се упълномощено лице по ЗДОИ със Заповед №*********/08.08.2022г. на Министъра на правосъдието. Видно от представената по делото Заповед №*********/08.08.2022г. на Министъра на правосъдието, на Директора на Дирекция „Правни дейности“ са делегирани от Министъра на правосъдието правомощия да издава решения за предоставяне или отказ на достъп до обществена информация по ЗДОИ, да препраща постъпилите в МП заявления по ЗДОИ в хипотезата на чл. 32 ЗДОИ, както и да уведомява писмено заявителя в случаите, при които се установи, че подаденото в МП устно запитване и писмено заявление за предоставяне на достъп до обществена информация не попада в приложното поле на ЗДОИ. По делото е налице Заповед №********/02.12.2022г. на Министъра на правосъдието, съгласно която считано от 05.12.2022г. П.Р. е преназначена на длъжност „Директор на Дирекция „Правни дейности“. От Заповед №********/06.04.2023г. на гл.секретар на МП следва, че е разрешено ползването на платен отпуск на П.Х.Р.-А., Директор на Дирекция „Правни дейности“, за времето от 10.04.2023г. до 13.04.2023г.вкл., като в този период е разпоредено същата да бъде замествана от В.Т.Д.– гл.юрисконсулт в Д“ПД“. Обсъдените доказателства сочат, че на датата на издаване на оспорения акт правомощията на органа, на когото са били делегирани същите, са изпълнявани по заместване от изрично оправомощен служител. Ето защо съдът приема, че е доказана материалната компетентност на органа по смисъла на чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. При това положение липсва основание за отмяна по смисъла на чл. 146 т.1 АПК.

С оспорения административен акт – писмо, органът се е произнесъл в дължимата според чл. 59 ал.2 АПК и разпоредбите на Раздел I Глава Трета от ЗДОИ писмена форма. Преценката относно спазването на изискванията към съдържанието на акта следва да се направи след съобразяване на направеното в този акт изявление. В случая органът е преценил, че като цяло търсената от заявителя К. информация е официална обществена информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ, като според дадената в посочената разпоредба легална дефиниция на този вид информация, същата се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Задълженият субект се е позовал в писмото на нормата на чл. 12 ЗДОИ, регламентираща, че достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, се осигурява чрез обнародването им, и на основание чл. 12 ал.4 ЗДОИ е отговорил на заявителя с писмо, в което е посочил изданието, в което търсената информация е обнародвана, броя на ДВ и датата на издаване, както и електронния адрес, наименованието на интернет-страницата и на съответната секция в нея относно Правилата за организацията на провеждане на изпитите за придобиване на юридическа правоспособност, приети от съответните комисии, назначени по реда на чл. 299 от ЗСВ. В тези случаи задълженият субект по чл.3 ЗДОИ не е длъжен да се произнася с решение, с което да предоставя достъп до обществена информация, тъй като фактът на обнародването/публикуването на нормативните актове, в които се съдържа търсената информация, осигурява достъпът до нея. Ето защо съдът не намира, че в случая е налице и отменителното основание по чл. 145 т.2 АПК.

Относно отменителните основания по чл. 145 т.3-5 АПК съдът намира за необходимо да направи съвкупна преценка предвид спецификата на случая. При протичане на административното производство, започнало по подаденото от жалбоподателя К. заявление, не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подаденото заявление е било редовно като напълно съответстващо на изискванията на чл. 25 ЗДОИ, а след приемането му задълженият субект е отговорил по същото в рамките на регламентирания в чл. 28 ал.1 ЗДОИ 14-дневен срок. С оглед релевираните в жалбата оплаквания следва да бъде установено дали заявителят е получил чрез изготвения писмен отговор в оспорения акт търсената от него информация. Поставеният в заявлението въпрос се отнася до фактическото прилагане на правилото, регламентирано в чл. 42, ал. 3 от Правилата за организацията на провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност, приемани на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба №1/01.02.2019г. за придобиване на юридическа правоспособност от назначените от министъра на правосъдието изпитни комисии. Формулировката на въпроса показва запознатост на заявителя с конкретни правила, като в заявлението не е посочено точно кои от всички изработени през годините в рамките на проведените изпитни процедури за придобиване юридическа правоспособност правила има предвид заявителя. Поставеният въпрос цели да постигне отговор за това „как се извършва оценяването на казусите“. При съобразяване на нормативната уредба на изпитите за придобиване на юридическа правоспособност следва, че решаването на казус е вторият етап на този изпит. Възприемайки въпроса като насочен към изясняване на регламентираната процедура за оценяване на кандидатите при втория етап на посочените изпити, правилно и в съответствие с нормата на чл. 12 ал.4 ЗДОИ, съгласно която при искане на достъп до официална информация, която е обнародвана, съответният орган е длъжен да посочи изданието, в което тя е обнародвана, броя и датата на издаване, задълженият субект е уведомил заявителя за нормативните актове, съдържащи законовата регламентация на процедурата по оценяване на кандидатите при изпита за юридическа правоспособност. Разпоредбата на чл. 300 ЗСВ, намираща се в посочената в оспореното писмо Глава 14 на ЗСВ, е относимата към процедурата по оценяване норма. Съгласно чл. 300 ал.1 ЗСВ изпитът за придобиване на юридическа правоспособност включва комбинирана проверка на знанията на кандидатите чрез решаване на казус и решаване на тест с практическа насоченост и се оценява с оценка "издържал" или "неиздържал". Разпоредбите на чл. 26-чл.34 от посочената в оспореното писмо и издадена от министъра на правосъдието на основание чл. 297а т.5 ЗСВ Наредба №1 от 1.02.2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност доразвиват уредбата на процеса на оценяване на кандидатите като конкретно за втората част на изпита – решаване на казус, нормата на чл. 29 ал.5 от наредбата изрично сочи, че с "издържал" се оценява казус при получена оценка "издържал" най-малко от трима от членовете на изпитната комисия. Съгласно чл. 25 ал.1 от Наредба №1 от 1.02.2019 г. изпитната комисия приема правила за организацията на провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност, които се публикуват на интернет страницата на Министерството на правосъдието най-късно една седмица преди изпита. Именно към тези правила ответникът е насочил заявителя в оспореното писмо като е посочен не само изписания в същото електронен адрес, но е пояснено, че правилата са поместени на интернет – страницата на МП в секция „Юридическа правоспособност“. При посещение на указаната секция на интернет – страницата на МП се установява, че в същата са публикувани приетите от назначените изпитни комисии правила за организацията на провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност. При преглед на приетите правила за провеждане на изпитите за придобиване на юридическа правоспособност, проведени през м.октомври 2020г., м.юни 2021г., м.октомври 2021г., м.декември 2021г., м.април 2022г. и м.август 2022г., съдът установи, че във всички правила присъства цитираната в подаденото от К. заявление норма на чл. 42 ал.3, според която с „издържал“ се оценява казус при получена оценка „издържал“ най-малко от трима от членовете на изпитната комисия. С тази норма правилата възпроизвеждат нормата на чл. 29 ал.5 от Наредба №1 от 1.02.2019 г. Анализът на нормативната уредба не сочи на наличие на други източници от нормативен или вътрешно – ведомствен характер, които да съдържат отговор на поставения в заявлението въпрос. При това положение следва извода, че заявителят е получил единствения възможен съгласно действащата законова регламентация отговор и не може да се приеме, че е налице отказ. Същевременно, предвид оплакването на жалбоподателя, че не е получил точен отговор на поставения от него въпрос съобразно неговата формулировка, поради което същият визира мълчалив отказ, съдът намира, че административният орган в случая не е дължал произнасяне по този въпрос. Съдържащото се в Наредба №1 от 1.02.2019 г. и чл. 42 ал.3 от Правилата за организацията на провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност правило, че с „издържал“ се оценява казус при получена оценка „издържал“ най-малко от трима от членовете на изпитната комисия, е достатъчно ясно по отношение начина на формиране на крайната оценка на казуса, а именно, че оценка „издържал“ на втория етап получава кандидат, за който поне трима от петимата членове на изпитната комисия са дали индивидуална оценка „издържал“. Съдържащите се в поставения със заявлението въпрос интерпретации на начина на оценяване изместват въпроса от ясното и специално законово регламентиране в чл. 29 ал.5 от Наредба №1 от 1.02.2019г. към предвиденото в чл. 25 ал.2 от Наредбата принципно правило за кворум и обикновено мнозинство за вземане на други решения на комисията като например това за приемане на правила за организацията на провеждане на изпита. Съгласно законовото определение на понятието „обществена информация“, дадено в чл. 2 ал.1 ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, а съгласно чл. 2 ал.3 ЗДОИ информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. В същия смисъл е и регламентацията на чл. 3 ал.1 ЗДОИ, съгласно който този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Следователно, за да подлежат на достъп като обществена информация, съответните данни следва да позволяват съставяне на мнение относно дейността на задължените субекти и да бъдат събирани или създавани и съхранявани от този субект. С указаната в писмото информация задълженият субект е дал достатъчен и единствено възможен отговор на поставения от заявителя въпрос. Не е в задълженията на този орган да събира, съхранява и предоставя като обществена информация данни за начина, по който всеки от членовете на изпитните комисии е стигнал до дадената от него оценка, още повече, че оценката се дава от създавани за конкретния изпит комисии, чиито членове не са подчинени на министъра на правосъдието. Ето защо съдът приема, че конкретната търсена от жалбоподателя информация не подлежи на създаване, обобщаване и съхраняване в Министерство на правосъдието, поради което и не подлежи на предоставяне. Съгласно ЗДОИ задълженият субект има задължението да предостави налична създадена или събрана от него информация, но няма задължение да създава тепърва такава за нуждите на подадено до него заявление по ЗДОИ. Поради това съдът приема, че според конкретното си съдържание въпросите в заявлението не очертават като предмет обществена информация. С тях се търси тълкуване на конкретна норма от Правилата за организацията на провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност, а това категорично не попада в обхвата на предвидените от ЗДОИ процедури. Предвид изложеното съдът намира, че ответният административен орган не е дължал произнасяне по конкретно поставения в заявлението въпрос, доколкото очертаният с този въпрос предмет не покрива признаците на обществена информация, поради което не е налице и визирания от жалбоподателя отказ. В т.см. са и Решение № 13262 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4714/2017 г., V о., Решение № 7345 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3347/2016 г., V о., Решение № 7972 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1396/2017 г., V о.

Наред с това е необходимо да се посочи, нормата на чл. 31 от Наредба №1 от 1.02.2019г.гласи, че резултатите от оценяването на казуса се обявяват от комисията в двуседмичен срок от датата на провеждане на изпита в списък, който се публикува на интернет страницата на Министерството на правосъдието и се обявява на видно място в сградата на министерството, като всеки стажант-юрист има право на достъп до своята писмена работа. В случай, че жалбоподателят желае да се информира за това, как са процедирали членовете на комисията при оценяване на изпитната му работа, е можел да се възползва от възможността да поиска достъп до своята изпитна работа, за което не се прилага реда на ЗДОИ. Що се отнася до конкретния подход на членовете на комисиите при оценяване на всички писмени работи при проведените изпити, както се посочи по – горе, това не подлежи на обобщаване като практика от страна на МП и съответно не е обект на съхранение и предоставяне като обществена информация по реда на ЗДОИ. Предвид изложените съждения съдът приема, че направеното с жалбата оспорване е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, тъй като не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК.

По отговорността за разноски –  Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. По настоящото дело жалбата е отхвърлена изцяло и ответната страна има право на присъждане на съдебни разноски. В случая е направена претенция от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева /л.41 от делото/. Предвид препращането в чл. 37 ЗПП към НЗПП в случая е относима нормата на чл. 24 изр.първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно която по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв.  Участието на юрисконсулта, представляващ ответната страна по делото, се е изразило в присъствие в единственото проведено по делото съдебно заседание и съответно в поддържане на изготвеното по делото писмено становище. Предвид тези данни и с оглед факта, че делото не е със завишена фактическа и правна сложност, следва претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение да бъде уважена в размер около и над минималния, а именно 120 лева. Ето защо следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието на Р България сумата в размер на 120 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.посл., във връзка с 40 от ЗДОИ, съдът

                                      Р       Е       Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването по жалба на Д.Д.К. ***, ЕГН – **********, против частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо №********/12.04.2023г. на Директора на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието.

ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал.3 АПК във връзка с чл. 40 ЗДОИ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП Д.Д.К. ***, ЕГН – **********, да заплати на Министерство на правосъдието на Република България, сумата в размер на 120/сто и двадесет/лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 40 ал.3 ЗДОИ.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: