Р Е Ш Е Н И Е
№ 1291
гр. Бургас, 05. 07. 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
при секретар Й.Б., като разгледа докладваното от съдия
Луканов административно дело № 920/2016 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на Дял трети, Глава деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
във вр. с чл.129, ал.7 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Бург
ойл“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Батак“ № 15, представлявано от изпълнителния директор Н.В. П., против акт за
прихващане или възстановяване (АПВ) № П-02000214073916-004-001/29.01.2016 г.,
издаден от Д.С.Т. и С.П.Д. органи по приходите в ТД на НАП – гр. Бургас, мълчаливо
потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
(ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП.
В жалбата се излагат
подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, изразяващи се в
несъобразяване с материалния и процесуалния закон и влезли в сила съдебни
решения, постановени по предмета на спора, както и при неправилно приложение на
института на давността. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и необосновано
приходният орган се е позовал на изтекла погасителна давност относно правото на
възстановяване на спорната сума, тъй като неправилно е приел, че давностният
срок е започнал да тече от 01.01.2006 г. – датата на която сумата от 135 930.47
лева, част от която е и сумата 54 465.76 лева е била инкасирана от сметката на
дружеството. Според жалбоподателя, началната дата от която следва да започне да
тече давностният срок (датата на която вземането е станало изискуемо) е
31.05.2007 г., което е датата на постановяване на решение № 5465/31.05.2007 г.,
постановено по адм. дело № 1343/2007 г. по описа на ВАС, с което е отменено
като незаконосъобразно разпореждането на публичния изпълнител за разпределяне
на сумата от 135 035.70 лева. Жалбоподателят твърди, че от този момент
процесната сума е станала изискуема, поради което към момента на постановяване
на оспорения акт давностният срок не е бил изтекъл. На следващо място сочи, че по
отношение на сумата, претендирана за възстановяване, давността многократно е
била прекъсвана на основание чл. 116 от ЗЗД, поради проведени съдебни
производства, и след постановяване на окончателните съдебни актове е започвал
да тече нов срок, поради което 10-годишния давностен срок не е изтекъл.
Жалбоподателят поддържа още, че административният орган не се е съобразил и с
редица влезли в сила съдебни актове, както и такива на решаващия орган, каквото
е и решение № 309/11.11.2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП. Иска от съда
да отмени оспорения АПВ, като преписката бъде върната на административния орган
за издаване на нов АПВ с който ефективно да бъде възстановена на дружеството
сумата от 54 465.76 лева, ведно с дължимата законна лихва от датата на
възникване на вземането.
В открито съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител по пълномощие – адв. С.Е. ***,
жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея основания. Не оспорва
фактите по процесния АВП. В хода по същество на спора пледира за уважаване на
жалбата и отмяна на оспорения акт. Претендира разноски, като представя списък
по чл. 80 от ГПК (лист 147 от делото).
Ответната страна –
директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас (ОДОП
– Бургас) при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител и пълномощник юрк. Л.Г.И.,
излага становище за неоснователност на жалбата. Представя в цялост административната
преписка и не ангажира други доказателства. Моли да бъде потвърден оспореният акт.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, от фактическа страна приема за установено
следното:
По отношение на „Бург
ойл“ АД е извършена данъчна ревизия, приключила с ДРА № 1279/25.07.2003 г., с
която на дружеството са определени задължения за данък общини и данък печалба
за 2001 г. и 2002 г. и ДДС за внасяне, с общ размер на задълженията – 538
402.15 лева с включена лихва за забавено плащане. ДРА е оспорен пред директора
на дирекция „ОУИ“ (решение № РД-10-1035/02.10.2013 г.) и Бургаски окръжен съд (БОС)
(решение № І-369/23.12.2013 г.), които го потвърждават. Решението на БОС е частично
отменено, в това число е отменен частично и ДРА, с решение № 727/25.01.2005 г.
по адм. дело № 2280/2004 година на ВАС (поправено впоследствие - с решение №
7583/01.08.2005 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по същото дело). След
извършените от ВАС корекции на установените задължения крайният размер на
задълженията на „Бург ойл” АД по ДРА № 1279/25.07.2003 г. е определен на 135
035.70 лева, съгласно осчетоводените влезли в сила съдебни решения към края на м.
август 2005 г. ДРА е предаден на Агенция за държавни вземания, Регионална
дирекция – Бургас за събиране на вземанията по него на 21.03.2005 г.
С ДРА № 1718/31.10.2005 г.,
в потвърдената с решение № РД-10-48/31.01.2006 г. на директора на дирекция
„ОУИ“ част, по отношение на „Бург ойл” АД са признати за надвнесени авансови
вноски по ЗКПО от 2002 г. в размер на 51 271.00 лева. С декларация по ЗКПО за
2006 г. дружеството декларира надвнесена от минали години сума в размер на 26
968.85 лева. С няколко поредни АПВ № 1817/19.12.2003 г. (прихваната сума от 29
231.72 лева), № 4652/10.08.2004 г. (прихваната сума от 1 080.41 лева, и №
3775/2004 г. (прихваната сума от 1 297.39 лева) са погасени част от
задълженията на дружеството по издадени предходни ДРА.
Към м. септември 2005 г.
дружеството има задължения в размер на 135 035.70 лева, определени с ДРА №
1279/25.07.2003 г. С разпореждане на АДВ РД – Бургас № 1449-00065/30.09.2005 г.
е инкасирана сума от 135 930.47 лева, с която изцяло са погасени задълженията
по ДРА № 1279/25.07.2003 г. С решение № ІІ-263/10.11.2006 г., постановено по
адм. дело № 1262/2005 г. по описа на БОС, оставено в сила с решение №
5465/31.05.2007 г., постановено по адм. дело № 1343/2007 г. по описа на ВАС, е
отменено като незаконосъобразно разпореждането на публичния изпълнител за
разпределяне на сумата от 135 035.70 лева.
С АПВ № 6820/09.12.2005
г. на „Бург ойл” АД е възстановена сума в размер на 32 504.29 лева, ведно със
законна лихва в размер на 760.97 лева, представляваща надвнесена сума по ДРА №
1279/25.07.2003 г. Тази сума е изплатена ефективно на 19.12.2005 г. След плащането
е прието, че по данъчната сметка на дружеството не са останали както
задължения, така и надвнесени суми.
ДАПВ № 6820/09.12.2005 г.
е обжалван пред директора на дирекция „ОУИ“, който го е потвърдил с решение №
РДВ-10-71/13.06.2006 г., което е оспорено по съдебен ред. С решение №
ІV-153/13.07.2006 г. по адм. д. № 228/2006 г. по описа на БОС, съдът е отменил
ДАПВ и решението на директора на дирекция „ОУИ“. При проведеното касационно
обжалване, решението на БОС е частично обезсилено като недопустимо, а в
останалата част същото е отменено с решение № 3507/06.04.2007 г. по адм. дело №
10339/2006 г. по описа на ВАС и преписката е върната за ново произнасяне по
отношение на искането на „Бург ойл“ АД за възстановяване на сумата от 118
089.00 лева, част от която е и сумата от 54 465.76 лева, за която ДАПВ е
отменен. С решението е оставено в сила решението на БОС, с което ДАПВ
6820/09.12.2005 г. е отменен относно сумата от 63 623.24 лева. По повод на това
решение е издаден АПВ № 9301/02.11.2007 г., с който е отказано възстановяване
на сумата от 54 465.76 лева. Този АПВ е оспорен пред Административен съд
Бургас, който с решение № 895/16.10.2008 г. отменя АПВ № 9301/02.11.2007 г. и
постановява да бъде възстановена на „Бург ойл“ АД сумата от 54 465.76 лева. Не
е спорно, че решението е оставено в сила с решение № 7571/09.06.2009 г. по
описа на ВАС.
Съобразявайки така
постановените съдебни решения „Бург ойл“ АД е депозирало нова молба за
възстановяване на сумата от 118 089.00 лева (сумата от 54 465.76 лева – въз
основа на решение № 7571/09.06.2009 г. по описа на ВАС и сумата от 63 623.24
лева – въз основа на решение № 3507/06.04.2007 г. по адм. дело № 10339/2006 г.
по описа на ВАС). Издаден е нов АПВ № 908288/24.07.2009 г., потвърден с решение
на директора на дирекция „ОУИ“, с което е отказано възстановяване на сумата от
118 089.00 лева. С решение № 1394/06.11.2011 г. на Бургаски административен съд
този АПВ е отменен в частта относно сумата от 54 465.76 лева и преписката е върната
за ново произнасяне. С решение на ВАС № 1142/24.01.2013 г. решението на БАС е
оставено в сила по отношение на отмяната на АПВ за сумата от 54 465.70 лева, и
е отменено в частта относно връщането на преписката. С допълнително решение
Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на „Бург ойл“ АД относно сумата
от 63 623.24 лева, което е потвърдено от ВАС.
С нов АПВ №
1408089/18.06.2014 г., издаден по повод последните съдебни решения, отново е
отказано на „Бург ойл“ АД да бъде възстановена сумата от 54 465.70 лева. Този
АПВ е отменен с решение № 309/11.11.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП“ (с
бивше наименование „ОУИ“) и преписката е върната на административния орган за
изпълнение.
По повод отменителното
решение на директора на дирекция „ОДОП“ е изготвена резолюция за извършване на
проверка № П-02000214073916-0РП-01/15.12.2014 г., с която е предвидено
проверката да приключи в срок до 12.01.2015 г. Изпратено е искане до
проверяваното дружество за представяне на документи, което от своя страна е поискало
удължаване на срока за представяне на изисканите документи. В предоставения му
срок - продължен до 20.01.2015 г. с решение №
П-02000214073916-106-01/06.01.2015 г., дружеството с писмо с вх. №
ИТ-00-468/19.01.2015 г. е представило оборотни ведомости, справки, хронологични
справки, декларация. Междувременно срокът за извършване на проверката няколкократно
е променян: с промяна на резолюция от 09.01.2015 г. - е удължен до 23.01.2015
г., с промяна на резолюция от 23.01.2015 г. - е удължен до 27.01.2015 г., с
промяна на резолюция от 27.01.2015 г. – е удължен до 03.02.2015 г., с промяна
на резолюция от 03.02.2015 г. – е удължен до 06.02.2015 г. Последва издаване на
няколко поредни заповеди за спиране на производството и съответно неговото
възстановяване: заповед за спиране № П-02000214073916-023-01/04.02.2015 г. и
заповед за възобновяване № П-02000214073916-143-001/09.09.2015 г.; заповед за
спиране № П-02000214073916-023-002/10.09.2015 г. (отменена с определение №
2076/20.10.2015 г. по адм.д. № 1983/2015 г. по описа на Административен съд
Бургас) и заповед за възобновяване № П-02000214073916-143-002/22.10.2015 г.;
заповед за спиране № П-02000214073916-023-003/22.10.2015 г. (отменена с
определение № 2421/03.12.2015 г. по адм.д. № 2325/2015 г. по описа на Административен
съд Бургас) и заповед за възобновяване № П-02000214073916-143-003/08.12.2015
г.; заповед за спиране № П-02000214073916-023-004/08.12.2015 г. (отменена с
определение № 135/28.01.2016 г. по адм.д. № 183/2016г. по описа на
Административен съд Бургас) и заповед за възобновяване №
П-02000214073916-143-004/29.01.2016 г. Проверката е приключила с издаване на
оспорения в настоящото съдебно производство АПВ № П-02000214073916-004-001/29.01.2016
г., изготвен от Д.С.Т. и С.П.Д. органи по приходите в ТД на НАП – гр. Бургас.
Приходният орган е приел, че сумата от 54 465.70 лева подлежи на възстановяване
като надвнесена от „Бург ойл“ АД, но на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК и чл.
129, ал. 1, във вр. с ал. 5 и ал. 6 от ДОПК е отказано да бъде възстановена
сума в размер на 54 465.76 лева, поради изтекла абсолютна погасителна давност
на вземането на жалбоподателя.
В хода на извършваната
административна проверка, по повод подадена жалба от страна на жалбоподателя до
Районна прокуратура – Бургас, от инспектората към министерство на финансите е
извършена проверка в ТД на НАП – Бургас относно действията предприети по
отношение на „Бург ойл“ АД. Изготвен е доклад, в който инспекторите са посочил,
че длъжностните лица не са предприели адекватни действия – неправилно
проверката е била насочена на определен етап към издаване на акт за
установяване на задължения, не е извършено запитване до началника на сектора,
не е воден протокол на заседание на комисията, която е следвало да вземе
решение за конкретните действия, които да бъдат предприети. От изложеното в
самия доклад е видно, че членовете на комисията не са дали еднозначно становище
относно възстановяване на процесната сума, т.е. не се е стигнало до конкретно
решение. Установено е, че е налице неизпълнение както на влязло в сила съдебно
решение – № 1142/24.01.2013 г. по адм. дело № 16549/2011 г. на Върховният
административен съд, така и на решение на директора на дирекция „ОДОП“ – №
309/11.11.2014 г. Установено е, че не е спазена регламентираната процедура по
възстановяване и прихващане на задължения.
С определение на съда,
постановено по настоящото дело в открито съдебно заседание от 22.06.2016 г. (лист
149 по делото) са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, изложени
в оспорения АПВ, възприети и от съда, както и изчислените размери на вземанията
от административния орган. Прието е, че спорът между страните е по приложението
на правото.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Видно от електронната
разписка, представляваща неразделна част от оспорения АПВ, същият е връчен на
„Бург ойл“ АД на 02.02.2016 г. (лист 116 по делото). В предоставения на
дружеството срок по чл. 152 от ДОПК АПВ е оспорен пред директора на дирекция „ОДОП“
с жалба с вх. № ИТ-00-1809/15.02.2016 г. по описа на ТД на НАП – Бургас (лист
19-30 по делото). Последната, видно от писмо с изх. № ИТ-00-1809/23.02.2016 г.
по описа на ТД на НАП – Бургас, ведно с цялата административна преписка е
получена от директора на дирекция „ОДОП“ на 23.02.2016 г. Именно от този момент
(23.02.2016 г.) е започнал да тече 60-дневния срок за произнасяне на решаващият
орган определен в чл. 155, ал. 1 от ДОПК, доколкото по делото липсват данни за
установени нередовности по жалбата или започната процедура за сключване на
споразумение. В нормата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК законодателят е приел, че непроизнасянето
на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на
ревизионния акт (в случая АПВ) в обжалваната част. Съгласно нормата на чл. 129,
ал. 7 от ДОПК, редът за оспорване на ревизионни актове е приложим и по
отношение на актовете за прихващане и възстановяване (АПВ). Предвид изложеното
и доколкото и към момента на подаване на жалбата до съда, а и до приключване на
съдебното дирене в първоинстанционния съд (след изтичане на предоставения
60-дневен срок) не е налице произнасяне на директора на дирекция „ОДОП“, то
съдът намира, че е налице мълчаливо потвърждаване на оспорения АПВ.
В разпоредбата на чл.
156, ал. 5 от ДОПК е предвиден специален срок за оспорване на актове, мълчаливо
потвърдени по реда на ал. 4, а именно - в 30-дневен срок от изтичането на срока
за произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд по
местонахождението му. В настоящия случай срокът за произнасяне на решаващият
орган е изтекъл на 25.04.2016 г. (тъй като 23.04.2016г. е неработен ден),
поради което жалбата до съда с вх. № 04-Б-Ж-46/27.04.2016 г. е подадена в
законоустановения срок. Предвид изложеното, съдът приема, че жалбата е подадена
против подлежащ на оспорване административен акт, след надлежно проведено
административно производство по оспорването му, приключило с мълчаливо
потвърждаване, от лице имащо правен интерес от оспорването – адресат на акта,
както и в предвидения за това срок. Следва, че жалбата е процесуално допустима.
Съдът, предвид
установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като
съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за основателна.
Обжалваният акт е издаден
в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган,
видно от резолюция за извършване на проверка №
П-02000214073916-0РП-01/15.12.2014 г. (лист 107 от делото). Съдът намира, че не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
водещи до незаконосъобразност на процесния акт.
С оспорения АПВ, каквито
са и указанията на директора на дирекция „ОДОП“, дадени с решение №
309/11.11.2014 г., е признато по отношение на „Бург ойл“ АД, че сумата в размер
от 54 465.76 лева подлежи на възстановяване като надвнесена от дружеството. Спорът
между страните се свежда до приложението на материалния закон, а именно до приложението
на института на погасителната давност.
Институтът на давността е
с материално-правен характер и се изразява в срок, изтичането на който има за
правна последица не погасяване на субективното право (в случая невъзстановяване
на данъка), защото то продължава да съществува, а погасяване единствено на
възможността кредиторът (приходната администрация) да събере вземането си
принудително. Следователно въпросът за давността касае събирането на данъчните
задължения.
Настоящият съдебен състав
приема, че доколкото се касае за надвнесени суми за публични задължения, както
и обстоятелството, че реда за възстановяване на тези суми е предвиден в
специалния закон – ДОПК, а именно в разпоредбите на чл. 128 и сл. от ДОПК, то
приложимото материално право по отношение на възникналото за жалбоподателя –
граждански субект, вземане е именно това уредено в специалния данъчен закон. В
този смисъл е и практиката на ВАС по Решение № 5611 от 11.05.2016 г. по адм. д.
№ 2672/2016 г. на ВАС, I отд.; Решение № 10551 от 12.10.2015 г. по адм. д. №
5246/2015 г. на ВАС, II отд. и Решение № 12942 от 1.12.2015 г. по адм. д. №
13016/2014 г. на ВАС, VIII отд. Съдебната практика приема, че след като
спорното вземане не е част от гражданско правоотношение, то е неприложим
Законът за задълженията и договорите (ЗЗД). Касае се за различни сфери на правно
регулиране и автоматичното пренасяне на правилата на гражданското право към
тези на данъчното е изключено. Погасяването на материални субективни права по
давност или във връзка с изтичане на преклузивен срок в рамките на данъчни
правоотношения може да се осъществи само ако е предвидено в изрична правна
норма. След като такава правна норма не е предвидена в преходните и
заключителни разпоредби на данъчния закон по отношение на възникналите права
относно надвнесен данък, прилагането по аналогия на правни норми, и то от
сферата на частното право (уредени в ЗЗД), е недопустимо.
В оспорения АПВ приходният
орган застъпва становище, че вземанията на суми, подлежащи за възстановяване,
стават изискуеми от датата на която сумата е внесена или инкасирана за заплащане
на публични задължения, а съответно погасителната давност започва да тече от
01.01. на следващата година. В настоящия случай от приходния орган е прието, че
изискуемостта на вземането за възстановяване на сумата от 54 465.76 лева е
възникнала от датата на неговото инкасиране с разпореждане №
1449-000065/30.09.2005 г. на публичен изпълнител в АДВ – РД Бургас, с което от
сметките на „Бург ойл“ АД е инкасирана сумата от 135 930.47 лева (част от която
е и сумата от 54 465.76 лева). Предвид това органът приема, че 10-годишния
давностен срок е започнал да тече от 01.01.2006 г. и е изтекъл на 31.12.2015 г.
Противно на това
становище жалбоподателят излага съображения, че вземането му е станало
изискуемо на 31.05.2007 г., а именно датата на постановяване на решение № 5465/31.05.2007
г., постановено по адм. дело № 1343/2007 г. по описа на ВАС, с което е отменено
като незаконосъобразно разпореждането на публичния изпълнител за разпределяне
на сумата от 135 035.70 лева. Предвид това жалбоподателят счита, че
давностният срок за погасяване на вземането му следва да започне да тече от
01.01.2008 г. и съответно не е изтекъл към датата на постановяване на оспорения
акт.
Настоящият съдебен състав
приема за правилно становището на жалбоподателя, но на различни основания от изложените
в него.
В нормата на чл. 171, ал.
2 от ДОПК (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016г.) е уредено, че
с изтичането на 10-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или
изпълнението е спряно по искане на длъжника. Следователно давностният срок
започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, в която
вземането е станало изискуемо и изтича в края на десетата година. Давността не
може да започне да тече преди вземането да е станало изискуемо, т.е. преди
кредиторът да е получил правото да си търси вземането, тъй като преди този
момент не може да се приеме, че той бездейства. Същевременно нормата на чл.
128, ал. 1 от ДОПК регламентира, че недължимо платени или събрани суми за
данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите
глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите,
се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични
вземания, събирани от Националната агенция за приходите. В случай, че не са
налице изискуеми публични вземания, които да бъдат прихванати, то надвнесените
суми следва да бъдат възстановени на задълженото лице по реда на чл. 129 от ДОПК. Възстановяването, както и прихващането на суми започва по инициатива на
задълженото лице или на приходния орган, като във всеки един случай се
назначава извършване на проверка или ревизия (съгласно чл. 129, ал. 2 от ДОПК).
Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до
изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на
възникване на основанието за възстановяване. Систематичното и логично тълкуване
на приложимите правни норми обосновава извод, че изискуемостта на подлежащите
на възстановяване вземания, възниква към момента на възникване на основанието
за възстановяване и именно от този момент започва да тече погасителната
давност. Ето защо от значение за спора е установяване основанието за
възстановяване на сумите, както и моментът на неговото възникване.
По делото се установи, че
с ДРА от 2003 г. на „Бург ойл“ АД са определени публични задължения за данъци.
С разпореждане на АДВ РД – Бургас е инкасирана сума в размер на 135 930.47 лева
за погасяване на задълженията по посочения ДРА. Но се установи, че това
разпореждане е отменено с влязло в сила решение № 5465/31.05.2007 г. постановено
по адм. дело № 1343/2007 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение №
ІІ-263/10.11.2006 г. на БОС. Същевременно по искане на „Бург ойл“ АД е
започнала процедура по чл. 128 и сл. от ДОПК за възстановяване на инкасираната
сума, по повод на което е издаден АПВ № 6820/09.12.2005 г., с което е постановен
отказ да бъде възстановена на „Бург ойл“ АД сумата от 54 465.76 лева (част от
сумата 118 089.00 лева). Този АПВ е отменен с решение № 3507/06.04.2007 г. по
адм. дело № 10339/2006 г. на ВАС в частта относно отказа за възстановяване на
посочената сума, като преписката е върната на органа за ново произнасяне. Съдебното
решение е окончателно и е влязло в сила от датата на неговото постановяване, т.е.
на 06.04.2007 г. Съгласно нормата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК органът по
приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила
съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т.
2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта
в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: 1. суми за неправилно
или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни
вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от
органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище; и
2. незаконосъобразно отказани за
възстановяване суми. При установените безспорни фактически данни и съобразявайки
приложимите правни норми, съдът приема, че влязлото в сила съдебно решение, с
което е отменен отказът за възстановяване на сумата от 54 465.76 лева, а именно
решение № 3507/06.04.2007 г. по адм. дело № 10339/2006 г. на ВАС е първото по
време основание за възстановяване на процесната сума. Със същото е признато
правото на жалбоподателя да получи недължимо платените/събрани суми за данъци в
размер на 54 465.76 лева, тъй като отказът за възстановяването й е отменен като
незаконосъобразен, а преписката е върната на административния орган да се
възстанови сумата след евентуално провеждане на процедура по прихващане. Това съдебно
решение има сила на пресъдено нещо, поради което приходният орган е длъжен да
се съобрази с него и да го изпълни. Обстоятелството, че преписката е върната на
административния орган да се произнесе след провеждане на евентуална процедура
по прихващане не касае възникналото право на жалбоподателя за възстановяване на
сумата, а има предвид такива действия да бъдат предприети в случай, че са
възникнали нови изискуеми публични задължение на дружеството, различни от вече
отменените, за погасяването на които процесната сума е била събрана. От
изложеното следва извод, че релевантният момент, от който е възникнало
основанието за възстановяване на сумата от 54 465.76 лева по отношение на
жалбоподателя е влизането в сила на решение № 3507/06.04.2007 г. по адм. дело №
10339/2006 г. по описа на ВАС, т.е. 06.04.2007 г. До този момент „Бург ойл“ АД не
е разполагал с надлежен акт, който да удостовери неговото право на вземане. Систематичното
тълкуване на чл. 129, ал. 1 с чл. 128, ал. 1 от ДОПК налага извода, че
основанието за възстановяване възниква тогава, когато сумите станат недължимо
платени или събрани, а не когато са фактически платени, като аргумент в
подкрепа на този извод е и нормата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК, уреждаща като
основание влезлите в сила съдебни или административни актове.
Предвид изложеното следва
извод, че доколкото основанието за възстановяване е възникнало на 06.04.2007
г., то давностният срок започва да тече от 01.01.2008 г., т.е. от първи януари
на годината следваща, годината на възникване на основанието. Така определеното
начало на 10-годишния данвостен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК обосновава
извод, че същият ще изтече на 01.01.2018 г., т.е. към момента на издаване на
оспорения АПВ този срок не е изтекъл.
Мотивиран от изложеното,
съдът приема, че оспореният АПВ № П-02000214073916-004-001/29.01.2016 г.,
издаден от Д.С.Т. и С.П.Д. органи по приходите в ТД на НАП – гр. Бургас,
мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП, е незаконосъобразен и като такъв
следва да бъде отменен. Предвид констатираната липса на изтичане на абсолютна
погасителна давност по отношение на вземането на „Бург ойл“ АД, то преписката
следва да се върне на органа по приходите с оглед издаване на законосъобразен
акт при съблюдаване на материалния закон и дадените в настоящия акт указания.
По разноските:
Предвид този изход на спора,
разноските по делото следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Реално
направените от „Бург ойл“ АД разноски по настоящото производство са в общ размер
на 2 200.00 лева, от които: 50.00 лева заплатена държавна такса и 2 150.00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представените по
делото доказателства и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Предвид това
съдът осъжда дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас да
заплати на жалбоподателя сумата от 2 200.00 лева, разноски по настоящото
съдебно производство.
Така мотивиран и на
основание чл.160, ал.3
от ДОПК, Административен съд Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на „Бург ойл“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Батак“ № 15, представлявано от изпълнителния директор Н.В. П., акт
за прихващане или възстановяване № П-02000214073916-004-001/29.01.2016 г.,
издаден от орган по приходите в ТД на НАП – гр. Бургас, мълчаливо потвърден от директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при Централно
управление на Националната агенция по приходите и
ВРЪЩА
административната преписка на ТД на НАП – Бургас за ново произнасяне при спазване
на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, при Централно управление
на Националната агенция по приходите, адрес гр.Бургас, ул.„Цар Петър“ № 5Б, да
заплати на „Бург ойл“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. „Батак“ № 15, сумата от 2 200 (две хиляди и двеста) лева представляваща
разноски по административно дело № 920/2016 г. по описа на Административен съд
Бургас.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: