Р Е Ш Е Н И Е № 260075
ПЛОВДИВ 23.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти с-в, в публичното заседание на петнадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 1138 по описа за 2019 година и констатира
следното:
Предявени
са субективно съединени искове от Ф.Ю.К.,
ЕГН **********,***, А.Ю.К., ЕГН **********, А.Ю.К., ЕГН **********, А.Ю.К., ЕГН
********** ****, – всичките ищци със съдебен адрес:***, * против ЗД “БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, София, бул.“Джеймс Баучер“ 87 с
правна квалификация чл.432 КЗ.
Твърди
се, че на 20.01.2018 г. при управление на лек автомобил „ФОРД МОНДЕО“ **** А.Б.
е нарушил правилата за движение и е причинил ПТП, при което е настъпила смъртта
на Ю.А.К..
С
Присъда, постановена по НОХД 8/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,
влязла в сила на 24.08.2019 г., А.Б. е признат за виновен в това, че при
управление на лек автомобил „ФОРД МОНДЕО“ **** е нарушил правилата за движение
– чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Ю.А.К., с
което е изпълнил състава на чл.343, ал.1,б.В, предл.1 във връзка с
чл.342, ал.1 НК във връзка с чл.373, ал.2 НПК във връзка с чл.58а, ал.4
във връзка с чл.55, ал.1, т.1 НК.
Ищците
са деца на починалия Ю.А.К. и приживе на
Ю.К. са имали силна връзка с баща си, поддържали са отношения на взаимна
подкрепа и разбирателство. Изключително тежко приемат неочакваната смърт на
баща си, страдат, скърбят.
Собственикът
на лек автомобил „ФОРД МОНДЕО“ **** е сключил с ответника Договор по риска
„Гражданска отговорност“, обективиран в ЗП BG/02/117001134173/12.04.2017 г. за периода 13.04.2017 г. –
12.04.2018 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.380 КЗ ищците са
предявили претенции за изплащане на обезщетение пред застрахователя ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, като са образувани щети № **********, **********, 18100337270 и
18100337267, по които застрахователят не е предложил изплащане на обезщетение.
Ето
защо се иска да се постанови решение, с което да се осъди застрахователят ЗД
„БУЛ ИНС“ АД да заплати на всеки един от ищците обезщетение за претърпените
емоционални болки и страдания, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на
баща им Ю.К. при ПТП от 20.01.2018 г., причинено от А.Б. при управление на лек
автомобил „ФОРД МОНДЕО“ ****, за което е признат за виновен с Присъда,
постановена по НОХД 8/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила
на 24.08.2019 г., в размер на по 180 000 лв за
всеки, ведно с обезщетение за забава от 27.01.2018 г. – моментът, от който
изтича срокът по чл.429, ал.3 КЗ във връзка с чл.430, ал.1 КЗ или евентуално от
22.11.2018 г. – моментът на уведомяване от застрахователя до окончателното
изплащане. Претендират разноски.
Ответникът
дава становище за неоснователност на предявените искове.
Прави
се възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия в следния смисъл: твърди се, че починалият К. е
управлявал велосипеда без светлоотразителна жилетка,
както и че не се е движел до дясната граница на пътното платно; твърди се също,
че е управлявал велосипеда при концентрация на алкохол в кръвта му от 0.66
промила.
Оспорват
се предявените искове по размер, като се твърди, че са завишени.
Заявява
се, че не се ангажират доказателства за уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие на 27.01.2018 г. и поради това най-ранната
дата, от която може да се претендира обезщетение за забава, е или момента на
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, или
момента на предявяване на претенциите за заплащане на застрахователно
обезщетение. Претендира разноски.
Предвид
доказателствата Съдът приема за установено:
От представения по
делото препис от Присъда 12/11.02.2019 г., постановена по
НОХД 8/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 24.08.2019
г., А.Б. е признат за виновен в това, че при управление на лек автомобил „ФОРД
МОНДЕО“ **** е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Ю.А.К., с което е изпълнил състава на
чл.343, ал.1,б.В, предл.1 във връзка с
чл.342, ал.1 НК във връзка с чл.373, ал.2 НПК във връзка с чл.58а, ал.4
във връзка с чл.55, ал.1, т.1 НК.
От представеното по
делото Удостоверение за наследници 31/25.01.2018 г., издадено от Кметство-
с.Стряма - Община Раковски, Пловдивска
област, се установява, че А.Ю.К., Ф.Ю.К., А.Ю.К. и А.Ю.К. са синове на Ю.А.К.,
починал на 20.01.2018 г.
Не се оспорва
обстоятелството, че към момента на настъпването на ПТП от 20.01.2018 г.
собственикът на лек автомобил „ФОРД МОНДЕО“ **** е сключил Договор по риска
„Гражданска отговорност“ с ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
От показанията на
свидетелите З.К. и А.Л., които Съдът кредитира като непосредствени и
незаинтересовани, се установява, че свидетелите са съседи на ищците и починалия
Ю.К.. Ищците и починалия Ю.К. приживе са живеели в едно домакинство, като
починалият Ю.К. много помагал на децата си, грижел се за тях. Само един от
синовете му живее в ***, но често се обажда и поддържат връзка. Ежедневно Ю.К.
е осигурявал продуктите за изхранване на семейството. Между ищците и починалия
им баща са създадени близки отношения,
били са сплотено семейство, заедно празнували лични и семейни празници.
Неочакваната смърт на Ю.К. шокирала синовете му, тъжни са, страдат за
починалия. Често посещават гроба на баща си, правят помени. След смъртта на
баща си не организират семейни тържества. Съдът не възприема искането на
ответника ЗД“Бул Инс“ АД да не се кредитират
показанията на св.Л. с оглед показанията
му по т.д. 1139/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, тъй като в
представения препис от Протокол от съдебно заседание от 06.10.2020 г. по т.д.
1139/2019 г. са обективирани
показанията на св.Л., но не се посочват въпросите, по които са дадени
съответните отговори, за да се направи констатацията за противоречие в показанията
на свидетеля Л., събрани в настоящето производство и производството по т.д.
1139/2019 г. на ОС Пловдив при поставени идентични въпроси.
От заключението на
комплексната съдебна експертиза с вещи лица Инж. М. и Д-р И., което Съдът кредитира
като компетентно и неоспорено, се установява, че ПТП е настъпило на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през нощта , при
намалена видимост на изкуствена светлина – автомобилни фарове и суха асфалтова
настилка. Ударът е настъпил в северната лента на платното за движение, като лек
автомобил „Форд Мондео“ в момента на удара се е
движел със скорост около 71 км/ч, а скоростта на велосипедиста е била около 12
км/ч. Водачът на лек автомобил „Форд Мондео“ е имал
техническа възможност да забележи велосипедиста и да намали скоростта или да
спре преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно спиране.
Установява се, че велосипедистът
Ю.К. е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако се е движел
възможно най-близко до дясната граница на платното за движение. Най-вероятен от
техническа гледна точка е следният механизъм на ПТП: водачът А.Б. е управлявал
лек автомобил „Форд Мондео“ по дясната лента за
платното за движение на пътя гр.Раковски – с.Стряма в посока от изток на
запад. По същото време велосипедистът Ю.К.
се е движел по дясната лента на платното за движение в същата посока пред лек
автомобил „Форд Мондео“. При настигане на
велосипедиста Ю.К. водачът на лек автомобил „Форд Мондео“
не е реагирал своевременно на опасността от удар и така е настъпил удар в
предната лява част на лек автомобил „Форд Мондео“ и в
задната част на велосипедиста Ю.К.. Основни причини за настъпилото ПТП са, че
велосипедистът Ю.К. не се е движел възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение и водачът на лек автомобил „Форд Мондео“
не е реагирал своевременно на опасността от удар с велосипедиста Ю.К..
Водачът на лек автомобил „Форд Мондео“ е имал техническа възможност да забележи
велосипедиста Ю.К. на около 150 – 180
метра и да намали скоростта си или да спре преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно спиране.
Алкохолното опиване на Ю.К. има значение за
нарушение на различни нормални физиологични функции, които имат отношение към
безопасно управление на ППС през нощта. При ПТП пострадалият е ударен отзад, но
се установява, че не се е движел възможно най-близо до дясната граница на
пътното платно за движение. 0.6 промила концентрация на алкохол в кръвта е лека
степен на алкохолно опиване и се отразява различно при всеки човек. Възможно е
тази концентрация на алкохол да се е отразила върху поведението на Ю.К. с оглед
обстоятелството, че се е движел на непозволено място на пътното платно.
Ширината на пътната лента е 3.50 м, ширината на лекия автомобил е 1.80 м.
Велосипедистът се е движел в дясната лента, в лявата една трета, по-близо до
осевата линия.
Според експертизата
на мястото на ПТП на пътя около банкета няма храсти, банкетът е равен и ако се е
движел велосипедистът до банкета, а автомобилът се е движел в средата на
платното, автомобилът ще премине на 20 см от дясната ръкохватка на велосипеда и
на 50 – 60 см от тялото на велосипедиста. Предвид мястото на удара – отпред в
ляво на автомобила означава, че велосипедистът се е движел на около един метър
вдясно от разделителната линия.
От показанията на
св.Б., които Съдът кредитира, се установява, че на 20.01.2018 г. към 18.00 часа
е пътувал по пътя гр.Раковски – с.Стряма- извънградски път, без ограничения на
скоростта, скоростта, с която се движел автомобилът,
е около 80 км/ч и след като се разминал
с автомобил на около пет метра пред автомобила забелязал силует и след като
силуетът изчезнал, свидетелят Б. осъзнал, че това е велосипедист. Към момента
на настъпването на ПТП е било тъмно, сухо, участъкът от пътя е неосветен слязъл
от автомобила и се върнат на местопроизшествието, където вече бил спрял
движещият се след него шофьор. Велосипедистът и св.Б. се движели в една посока,
като велосипедистът се движел до осевата линия. Св.Б. се движел близо до
осевата линия, предполагайки, че ако се движи велосипедист, които би трябвало
да се движат в близост до банкета и ако не го види, ще се избегне удар; ударът
между лек автомобил „Форд Мондео“ и велосипедиста е
настъпил в лявата част на предната броня.
Разпоредбата
на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по риска
"Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска
отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно изискуемите елементи от неговия
фактически състав - деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като
последната се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.
Доколкото
не се спори, че към момента на настъпването на ПТП от 20.01.2018 г.
собственикът на лек автомобил „ФОРД МОНДЕО“ **** е сключил Договор по риска
„Гражданска отговорност“ с ответника ЗД „Бул Инс“ АД,
Съдът приема, че ответникът е приел да носи риска от настъпването на вреди при
управлението на лекия автомобил „ФОРД МОНДЕО“ ****, причинени от собственика на
това МПС, както и от всяко лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание.
Спазена
е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.496 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална
допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен
срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на
застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице, а след
изтичане на тримесечния срок в полза на ищцата, като увредено лица, е
възникнало правото и на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач.
Съгласно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено престъпление, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Предвид
доказателствата Съдът приема, че през време на действието на застрахователния договор
- на 20.01.2018 г. е настъпило ПТП, виновно причинено от водач на МПС,
гражданската отговорност на който е покрита от ответника. По делото се
установява, че в резултат от виновното поведение на застрахования при ответника
водач е причинена смъртта на Ю.К. и в резултат на неговата смърт ищците търпят
неимуществени вреди, изразяващи се във скръб, мъка от загубата на близкия
човек, поради което исковете е основателен и следва да се уважи.
Преди да определи
размера на дължимото обезщетение следва да се разгледат направените от
ответника ЗД „Бул Инс“ АД възражения за съпричиняване:
От заключението на
комплексната комплексна експертиза с в.л. Проф. Д-р И. и Инж. М., се
установява, че велосипедистът Ю.К. не се е движел възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение. Ако велосипедистът се е движел не съвсем в
края на асфалта, автомобилът би преминал покрай велосипедиста. На мястото на
ПТП на пътя около банкета няма храсти, банкетът е равен и ако се е движел велосипедистът
до банкета, а автомобилът се движи в средата на платното, автомобилът ще
премине на 20 см от дясната ръкохватка на велосипеда и на 50 – 60 см от тялото
на велосипедиста. Предвид мястото на удара – отпред в ляво на автомобила
означава, че велосипедистът се е движел на около един метър вдясно от
разделителната линия.
Съобразно
разпоредбата на чл.80, т.2 ЗДвП водачът на велосипед е длъжен да се движи
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Доколкото се
установява, че ПТП е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя, около
банкета няма храсти, банкетът е равен, може да се обоснове извод, че за
пострадалия не са били налице пречки да се движи възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение. Като не се е движел възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение, е станал причина за настъпването на
ПТП. При така установеното Съдът намира, че пострадалият Ю.К. е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, като не е изпълнил задължението си като
водач на велосипед да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение и поради това му определя 60 % принос в настъпването на
вредоносния резултат. Този размер на съпричиняване
Съдът преценява с оглед обстоятелството, че именно поведението на пострадалия Ю.К.,
изразяващо се в неизпълнение на задължението за управление на велосипеда
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, е причина за
настъпването на ПТП. Вярно е, че водачът на лек автомобил „ФОРД МОНДЕО“ **** е имал
техническа възможност да забележи велосипедиста и да намали скоростта или да
спре преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно спиране,
но в случая първопричината за настъпването на ПТП е поведението на велосипедиста
Ю.К..
При определяне
размера на обезщетението Съдът взема предвид вида и интензитета на настъпилите
вреди – касае за неимуществени вреди от смъртта на Ю.К. – баща на ищците,
изразяващи се в скръб, мъка от загубата на родител; установява се, че ищците и
починалият Ю.К. са имали отношения на разбирателство, уважение, обич,
привързаност, Ю.К. се е грижел за ищците, като им е помагал и финансово, и с
напътствия и съвети. С оглед изложеното Съдът намира, че на ищците следва да се
определи обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на по 100 000
лв за всеки, като след прилагане на установения
принос от страна на пострадалия Ю.К. в настъпването на вредоносния резултат от 60%,
дължимото обезщетение остава в размер на по 40 000 лв
за всеки, като за разликата до пълните предявени размери исковете следва да се
отхвърлят.
По делото не се
ангажират доказателства относно обстоятелствата дали велосипедистът Ю.К. се е
движел без светлоотразителна
жилетка при настъпването на ПТП, както и дали концентрацията на алкохол в
кръвта от 0.6 промила е рефлектирала върху поведението на велосипедиста Ю.К.
при условията на пълно и главно доказване от страна на ответника, поради което
Съдът намира направените възражения за съпричиняване
в тази насока за неоснователни.
Претендира се
заплащане на обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 27.01.2018 г. – от момента на изтичането на срока по
чл.429, ал.3 КЗ във връзка с чл.430, ал.1 КЗ и евентуално от 22.11.2018 г. –
момента на уведомяване на застрахователя от пострадалите. Съобразно
разпоредбата на чл.493, ал.1,
т.5 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./
застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите обхваща и лихвите по чл.429, ал.2,
т.2 КЗ, т.е. задължението на застрахователя да заплати обезщетение
възниква от по-ранния момент между датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1,
т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
По делото се
представя преписка по щета 18100372276 и се установява, че ищците са сезирали
на 23.11.2018 г. ЗД“БУЛ ИНС“ АД да им бъде заплатено обезщетение за
претърпените от тях вреди, причинени от смъртта на баща им Ю.А.К. при ПТП от
20.01.2018 г. С Уведомления НЩ-8879/10.12.2018 г., НЩ-8878/10.12.2018 г., НЩ-8880/10.12.2018
г. и НЩ-8876/10.12.2018 г. застрахователят е уведомил ищците, че към 10.12.2018
г. няма основание да заплати претендираното от тях
обезщетение, доколкото липсват безспорни доказателства за виновността на застрахования
в дружеството водач, като изисква представянето на допълнителни доказателства.
С оглед
представените доказателства Съдът счита, че следва да се приеме, че обезщетение
за забава се дължи от 23.02.2019 г., предвид разпоредбата на чл.497, ал.1,т.2 КЗ, до окончателното изплащане, като по отношение исканията за присъждане на
обезщетение за забава за периода 27.01.2018 г. - 22.02.2019 г. и за периода
22.11.2018 г. - 22.02.2019 г. исковете следва да се отхвърлят.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна
такса за производството в размер на 6 400 лв – по
1 600 лв за всеки субективно съединен иск.
На основание чл.38
ЗА ответникът следва да се осъди да заплати на адв.К.
адвокатско възнаграждение в размер на по 1730 лв за
всеки субективно съединен иск, определено по реда на чл.7, ал.2,т.4 Наредба №
1/2004 г. или общо 6920 лв.
На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на ответника разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, а именно: всеки ищец дължи на ответника сумата
от по 3267 лв, представляваща припадаща се част от
адвокатското възнаграждение и сумата от по 144 лв,
представляваща припадащата се част от разноските.
Предвид изложеното
Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, София, ул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати на
Ф.Ю.К., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, *, сумата
40 000 лв /четиридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
скръб, мъка, тъга от смъртта на неговия баща Ю.А.К.,
настъпила при ПТП от 20.01.2018 г., причинено от А.Б. при управление на лек
автомобил „ФОРД МОНДЕО“ ****, за който е сключен при ЗД “Бул ИНС“ АД Договор
по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в ЗП BG/02/117001134173/12.04.2017 г. за периода 13.04.2017 г. –
12.04.2018 г.,
ведно с обезщетение за забава от 23.02.2019 г. до окончателното изплащане, като
Отхвърля предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за разликата над 40 000 лв до размера от
100 000 лв поради съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия Ю.А.К. в размер на 60% и за
разликата от 100 000 лв до пълния предявен
размер от 180 000 лв като неоснователен и иска за
заплащане на обезщетение за забава за периода 27.01.2018 г. до 22.02.2019 г. и
за периода 22.11.2018 г. до 22.02.2019 г.
Осъжда ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, София, ул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати на
А.Ю.К., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, * сумата
40 000 лв /четиридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
скръб, мъка, тъга от смъртта на неговия баща Ю.А.К.,
настъпила при ПТП от 20.01.2018 г., причинено от А.Б. при управление на лек
автомобил „ФОРД МОНДЕО“ ****, за който е сключен при ЗД “Бул ИНС“ АД Договор
по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в ЗП BG/02/117001134173/12.04.2017 г. за периода 13.04.2017 г. –
12.04.2018 г.,
ведно с обезщетение за забава от 23.02.2019 г. до окончателното изплащане, като
Отхвърля предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за разликата над 40 000 лв до размера от
100 000 лв поради съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия Ю.А.К. в размер на 60% и за
разликата от 100 000 лв до пълния предявен
размер от 180 000 лв като неоснователен и иска
за заплащане на обезщетение за забава за периода 27.01.2018 г. до 22.02.2019 г.
и за периода 22.11.2018 г. до 22.02.2019 г.
Осъжда ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, София, ул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати на
А.Ю.К., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, * сумата
40 000 лв /четиридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
скръб, мъка, тъга от смъртта на неговия баща Ю.А.К.,
настъпила при ПТП от 20.01.2018 г., причинено от А.Б. при управление на лек
автомобил „ФОРД МОНДЕО“ ****, за който е сключен при ЗД “Бул ИНС“ АД Договор
по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в ЗП BG/02/117001134173/12.04.2017 г. за периода 13.04.2017 г. –
12.04.2018 г.,
ведно с обезщетение за забава от 23.02.2019 г. до окончателното изплащане, като
Отхвърля предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за разликата над 40 000 лв до размера от
100 000 лв поради съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия Ю.А.К. в размер на 60% и за
разликата от 100 000 лв до пълния предявен
размер от 180 000 лв като неоснователен и иска
за заплащане на обезщетение за забава за периода 27.01.2018 г. до 22.02.2019 г.
и за периода 22.11.2018 г. до 22.02.2019 г.
Осъжда ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, София, ул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати на
А.Ю.К., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, * сумата
40 000 лв /четиридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
скръб, мъка, тъга от смъртта на неговия баща Ю.А.К.,
настъпила при ПТП от 20.01.2018 г., причинено от А.Б. при управление на лек
автомобил „ФОРД МОНДЕО“ ****, за който е сключен при ЗД “Бул ИНС“ АД Договор
по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в ЗП BG/02/117001134173/12.04.2017 г. за периода 13.04.2017 г. –
12.04.2018 г.,
ведно с обезщетение за забава от 23.02.2019 г. до окончателното изплащане, като
Отхвърля предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за разликата над 40 000 лв до размера от
100 000 лв поради съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия Ю.А.К. в размер на 60% и за
разликата от 100 000 лв до пълния предявен
размер от 180 000 лв като неоснователен и иска
за заплащане на обезщетение за забава за периода 27.01.2018 г. до 22.02.2019 г.
и за периода 22.11.2018 г. до 22.02.2019 г.
Осъжда ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, София, ул.“Джеймс Баучер“ 87 да
заплати на адвокат П.К.,*** адвокатско възнаграждение в размер на 6920 лв /шест хиляди деветстотин и двадесет лева/ общо – по 1730
лв /хиляда седемстотин и тридесет лева/ за всеки един
от субективно съединените искове
Осъжда ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, София, ул.“Джеймс Баучер“ 87 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Окръжен съд –
Пловдив сумата 6 400 лв /шест хиляди и четиристотин
лева/, представляваща дължимата държавна такса за производството по отношение
на всички субективно съединени искове
Осъжда Ф.Ю.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, * да
заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Джеймс Баучер“
87 сумата 3267 лв
/три хиляди двеста шестдесет и седем лева/, представляваща припадаща му се част
от адвокатското възнаграждение с оглед отхвърлената част от иска, както и
сумата 144 лв /сто четиридесет и четири лева/,
представляваща припадаща му се част от направените в производството разноски с
оглед отхвърлената част от иска
Осъжда А.Ю.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, * да
заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Джеймс Баучер“
87 сумата 3267 лв
/три хиляди двеста шестдесет и седем лева/, представляваща припадаща му се част
от адвокатското възнаграждение с оглед отхвърлената част от иска, както и
сумата 144 лв /сто четиридесет и четири лева/,
представляваща припадаща му се част от направените в производството разноски с
оглед отхвърлената част от иска
Осъжда А.Ю.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, * да
заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Джеймс Баучер“
87 сумата 3267 лв
/три хиляди двеста шестдесет и седем лева/, представляваща припадаща му се част
от адвокатското възнаграждение с оглед отхвърлената част от иска, както и
сумата 144 лв /сто четиридесет и четири лева/,
представляваща припадаща му се част от направените в производството разноски с
оглед отхвърлената част от иска
Осъжда А.Ю.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, * да
заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Джеймс Баучер“
87 сумата 3267 лв
/три хиляди двеста шестдесет и седем лева/, представляваща припадаща му се част
от адвокатското възнаграждение с оглед отхвърлената част от иска, както и
сумата 144 лв /сто четиридесет и четири лева/,
представляваща припадаща му се част от направените в производството разноски с
оглед отхвърлената част от иска
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните
СЪДИЯ: