Р
Е Ш Е Н И Е
№ 271
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 29.06.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХI състав,
в открито съдебно заседание на четвърти юни
през две хиляди и двадесета
година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Козова,
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 784 по описа за 2018 г., намери за установено
следното:
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от „Чиароланца“ ООД със седалище в Испания
против „Соул” ООД, със седалище гр. Пловдив.
Исковата молба се основава на
следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че ищецът „Чиароланца“
ООД е съдружник в „Соул“ ООД, като притежава 90% от дяловете в капитала на
дружеството. Другият съдружник в дружеството е К.Л.Д./Я./,
притежаваща останалите 10% от капитала на дружеството. Управител на „Соул“ ООД от учредяването му и до сега е била К.Л.Я..
През 2007 год.
по силата на два договора за покупко-продажба
дружеството придобило собствеността върху описаните в исковата молба недвижими
имоти, представляващи самостоятелни обекти в сграда, които започнало да отдава
под наем.
След 2014 год. съдружниците престанали да поддържат контакт помежду си. К.Д. от 2014 год. до 2018 год. подписвала годишните финансови отчети на дружеството и ги
подавала за обявяване в Търговския регистър без доказателства същите да са
приети от ОСС, поради което и по заявленията за обявяването им били
постановявани откази.
През 2018 год. съдружникът „Чиароланца“ ООД разбрал, че в периода 2014-2015
год. „Соул“ ООД, представлявано от управителя си, се е
разпоредило с всички притежавани от дружеството недвижими имоти. Сделките били сключени във вреда на дружеството и неговите
съдружници. Продажната цена била по-ниска от сумата,
за която са били придобити. Вследствие на
разпоредителните сделки дружеството претърпяло голяма загуба. Четири от
самостоятелните обекти в сграда били прехвърлени на двамата ***** на
управителя – С.Я.и Я.Я.. Получените
по банков път продажни цени били изтеглени от банковата сметка на дружеството и
обсебени от управителя.
Наред
с това дружеството било страна по предварителен договор, за който нямало данни
нито да е изпълнен, нито предплатената по него сума да е възстановена на „Соул“ ООД.
Съдружникът
„Чиароланца“ ООД счита, че управителят на „Соул“ ООД и
съдружник К.Д. е злоупотребила с доверието на ищеца и чрез сключените от нея
сделки поставила дружеството в невъзможност да покрива задълженията си.
Ищецът
поискал свикване на Общо събрание, на което да бъде даден отчет за дейността на
управителя и да бъде назначен втори управител, предложен от съдружника
„Чиароланца“ ООД. На проведеното на
24.07.2018 год. Общо събрание на съдружниците К.Д. не
обяснила кое е наложило сключването на неизгодните за дружеството сделки.
На Общото събрание не било взето решение с необходимото
мнозинство за избор на втори управител, тъй като чл. 38
от дружествения договор предвиждал, че всички решения на Общото събрание следва
да се вземат с единодушие.
Ищецът
счита, че вследствие на разпоредителните сделки с недвижимите имоти на „Соул“ ООД,
съществуването на дружеството е станало безпредметно. То не
разполагало с имущество, с което да развива търговска дейност. Дейността му била блокирана и поради невъзможността на върховния
орган да взема валидни решения, за които е необходимо единодушие. Според ищеца продължаването на дейността на дружеството би било
предпоставка за натрупване на нови задължения.
Предвид изложеното ищцата счита, че са налице важни причини по смисъла на чл.
155, т. 1 от ТЗ, налагащи прекратяване на „Соул” ООД, поради което и на
основание посочената разпоредба, моли съда
да постанови решение, с което прекрати
ответното дружество. Формулирано е и акцесорно искане по чл.
156, ал. 3 ТЗ, за назначаване за ликвидатор на лице,
различно от управителя на дружеството, а именно Б.Т.Г., който няма да получава
възнаграждение за дейността си като ликвидатор.
Ангажирани са доказателства.
Ответното
дружество „Соул“ ООД е подало отговор на исковата молба, с който заявява, че искът е допустим, но
по същество - неоснователен.
Настоява на това да се прави разграничение
между качествата на съдружник и на управител на едно дружество и изразява
становище, че отговорността на управителя може да се реализира по друг
процесуален ред. Обръща внимание на факта, че поради
необходимостта всички решения на ОСС да се вземат с единодушие, блокираща квота
има не само Д., но и ищецът.
Разминаване във вижданията на съдружниците било
обективирано единствено при вземането на решения на ОСС от 24.07.2018 год. Решение за избор на втори управител не било взето, тъй като такъв
въпрос не е бил включен в дневния ред.
Изложено
е твърдение, че ищецът по делото като съдружник е разполагал
с пълномощно, по силата на което е имал право да извършва всякакви правни
действия от името на „Соул“ ООД, в т.ч. да продава недвижимите имоти на
дружеството и да договаря сам със себе си. Поради това се
изразява несъгласие с твърдението на ищеца, че управителят е действал против
интересите на дружеството. При настъпилата
икономическа криза и срив на цените на недвижимите имоти, било оправдано
недвижимите имоти на дружеството да бъдат продадени на цени по-ниски от
придобивните. При отчетеното намаляване на приходите
от наеми било неоправдано да се разходват средства за данъци и поддръжка.
Счита,
че при извода дали са налице „важни причини“ за прекратяване на дружеството,
следва да имат предвид интересите на дружеството като цяло, а не интересите на
конкретния съдружник.
Оспорва се искането за ликвидатор да бъде
назначено посоченото от ищеца лице, което лице е било предложено и на ОСС за
втори управител. Общоприетата практика била
за ликвидатор да се назначи управителя или съдружник – физическо лице. Наред с това, непрагматично било за ликвидатор да се назначава
лице, живущо извън района на седалището на дружеството. При евентуално уважаване на иска се настоява ликвидаторът да бъде
определен от съда.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която поддържа първоначалната искова
молба и въвежда някои допълнителни пояснения в изложените твърдения. Счита, че разривът в отношенията между съдружниците е видим от
факта, че след 2013 год. липсва редовно свикано
и проведено Общо събрание на съдружниците. Заявленията за
обявяване на ГФО на дружеството не са били придружени с доказателства за
приемането им от редовно общо събрание. Видно било от протокола от ОСС
от 24.07.2018 год., че „Чиароланца“ ООД оттеглило
всички пълномощия, отстъпени на Д.. Във връзка с довода, че
правата на дружеството срещу управителя могат и следва да се реализират по друг
процесуален ред, се акцентира
върху обстоятелството, че на проведеното през 2018 год. ОСС Д. е гласувала против решението за предявяване на иск срещу управителя,
поради което понастоящем друг процесуален ред за реализиране на отговорността
на Д. не бил налице. По изложените съображения, счита,
че в случая интересите на съдружника-ищец съвпадат с интересите на самото дружество. Обосновава правните си доводи си с позоваване на съдебна практика
на ВКС и други съдилища.
В отговора
на допълнителната искова молба доводите на ищеца за разрив в отношенията
между съдружниците се определят като голословни, а липсата на редовно свикани
ОСС не съставлявало доказателство за подобен разрив.
Оттеглянето на пълномощията, дадени от „Чиароланца“ ООД
на Д. не илюстрирало разрив в отношенията между съдружниците. Не следвало да се възприема отказът на Д. да гласува за избора на
втори управител, конкретно посочен от ищеца, като принципен отказ дружеството
да има втори управител въобще. Изборът на втори
управител не бил проведен освен поради отсъствието на подобна точка в дневния
ред, но предвид липсата на представена автобиография на предложения втори
управител. Изтеглянето на парични суми на каса
представлявало разрешена от закона банкова операция и не означавало, че
дружеството и загубило изтеглените средства. Непостигането
на очакваните финансови резултати от дружеството не съставлявало доказателство
за настъпил разрив. Ответникът счита за невярно
твърдението, че с получените пари от продажбите не са погасени задължения на
дружеството – дружеството нямало ликвидни и изискуеми задължения към трети
лица.
При
условията на евентуалност, ако на делото бъде даден ход, се настоява за
ликвидатор да бъде назначен управителя К.Д., за да може „Соул“ ООД да защити
ефективно правата си по заведените срещу него дела.
По
предварителните въпроси.
Ищецът е дал точна правна квалификация на
предявения иск – същият е с правно основание чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ. Формулираното искане за назначаване за ликвидатор на лице, различно
от управителя на дружеството, е искане с правно основание чл. 156, ал. 3 от ТЗ. Съдът с доклада по делото е приел иска, както и акцесорното искане за
процесуално допустими.
След
справка в Търговския регистър по партидата на „Соул” ООД се установява, че
искът е подаден от лице, което от една страна има качеството на съдружник в
„Соул” ООД, а от друга страна ищецът притежава дялове, представляващи 90% от
капитала на дружеството, т.е. повече от 1/5 от капитала на дружеството и има
процесуалното правото на иск по чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ. Искането по чл. 156, ал. 3 ТЗ също е формулирано от
съдружник с необходимото мнозинство – съдружник с повече от 1/10 от капитала.
Въз
основа на позициите на страните по делото е прието за безспорно обстоятелството, че ищецът е
съдружник в „Соул” ООД; че дружеството е притежавало недвижимите имоти, описани
в исковата молба, които са продадени от „Соул“ ООД, представлявано от К.Д. на
трети лица; че понастоящем „Соул“ ООД не притежава недвижими имоти; че на
24.07.2018 год. е проведено ОСС.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, като подложи на анализ
доказателствения материал по делото и обсъди доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
От справка в Търговския регистър по партидата на „Соул“
ООД се установява, че дружеството е учредено през м. 04.2006 год. като
еднолично дружество с ограничена отговорност, с едноличен собственик на
капитала К.Л.Я., капитал от 5 000 лв., разпределени в 100 дяла по 50 лв.
Управител на дружеството при учредяването му е ЕСК К. Я..
Въз основа на решение на ОС – Пловдив от 09.11.2006
год. са вписани промени по партидата на „Соул“ ООД: прехвърляне на 90 дяла, от
по 50 лв. всеки, от едноличния собственик на капитала Я. на „Чиароланца“ ООД, със
седалище в Испания; приемане за съдружник в дружеството на „Чиароланца“ ООД;
промяна в правно организационната форма – от ЕООД в ООД; приемане на нов дружествен
договор. Разпределението на капитала между съдружниците е 10 дяла за К. Я. и 90
дяла за „Чиароланца“ ООД. Управител на дружеството е останал К. Я..
Дружеството е пререгистрирано по реда на ЗТР през
2009 год. и по партидата му не са вписвани промени до настоящия момент.
От служебно извършено справка в базата данни на
ГРАО се установява, че след 2009 год. фамилията на управителя и съдружник К. Я.
е променена на Д..
По партидата на дружеството и обявен дружествения
му договор, който е представен и като доказателство по делото. Върховен орган
на дружеството е Общото събрание. Сред неговите правомощия са да избира и
освобождава управителя; да взема решения за придобиване и отчуждаване на
недвижими имоти; да взема решения за предявяване на искове срещу управителя и
пр. ОС се свиква от управителя най-малко веднъж годишно.
Нормата на чл. 137, ал. 3 от ТЗ предвижда
необходимите мнозинства при вземането на решенията от компететността на
върховния орган на търговеца. Нормата е диспозитивна. Тя се прилага доколкото
дружествения договор не предвижда по-тежки изисквания за мнозинство. Такива
по-тежки изисквания са предвидени в чл. 38, ал. 1 от дружествения договор на
„Соул“ ООД - всички решения на Общото събрание на съдружниците се вземат с пълно
съгласие на двамата съдружници-учредители, т.е. за вземането на каквото
и да е решение е необходимо единодушие.
От справка в Търговския регистър се установява, че
последният обявен в регистъра годишен финансов отчет на дружеството е отчетът
му за 2011 год. Представени за обявяване са и отчетите за следващите три години
– 2012, 2013 и 2014 год., но по заявленията Г2 за обявяването им са
постановявани откази, тъй като ГФО са приемани на ОСС, на които не е доказано,
че съдружникът „Чиароланца“ ООД е бил надлежно представляван. Отказите не са
обжалвани.
Безспорно между страните е, а и от представените по
делото нотариални актове се установява, че през 2007 год. „Соул“ ООД е закупило
осем самостоятелни обекта в сгради, находящи се в гр. Пловдив, в т.ч.
апартаменти, ателиета, офис. Не се спори, а и от заключенията по ССЕ се
установява, че те са били отдавани под наем от дружеството.
Впоследствие, през 2014 и 2015 год. всички
притежавани от дружеството недвижими имоти са продадени на трети лица посредством
представените по делото шест нотариални акта. Сделките са сключени в периода от
24.11.2014 год. до 15.09.2015 год. Продавач по сделките е „Соул“ ООД,
представлявано от управителя на дружеството К.Д., като не се спори, а и не се
представят доказателства за това да е взето предварително протоколно решение на
ОСС по чл. 137, т. 7 ТЗ, респ. чл. 35, т. 7 от дружествения договор за
отчуждаването на тези имоти. Купувачи по сделките са физически лица. В
частност, купувач по договора за покупко-продажба, изповядан с НА № 122 /
17.07.2015 год. е С.Г.Я., закупил самостоятелни два обекти в сграда за сумата
43 970 евро. А купувач по НА № 30 / 15.09.2015 год. е Я.Г.Я., закупил два
самостоятелни обекта в сграда за сумата 32 750 евро. Установява се от
представената от ищеца справка, че купувачите по тези две сделки С.Я.и Я.Я. са ****
на управителя К.Д..
На липсата на решение на ОСС за разпореждане с
недвижимите имоти ответникът противопоставя твърдението, че Д. е била
упълномощена от „Чиароланца“ ООД да извърши продажба на притежаваните от
дружеството недвижими имоти. В тази връзка е представено писмено пълномощно,
съставено на испански език, придружено с превод на български език, съставено на
19.12.2013 год. Пълномощното е представено в заверен от страна препис, по
искане на ищеца, ответникът е задължена да представи оригинал, което свое
задължение е изпълнил в първото по делото с.з. Оспорване на истинността му не е
заявена от ищеца. Според текста на пълномощното управителят на съдружника „Чиароланца“
ООД упълномощава К.Д. да представлява „Соул“ ООД пред нотариус, като продаде,
дари, замени, направи апорт или се разпореди както намери за добре, на когато
сама прецени, включително да договаря сама със себе си при условията на чл. 38 ЗЗД, при цена и условия каквито договори, недвижимите имоти, притежавани от
„Соул“ ООД, придобити с НА № 132/ 2007 год. на нотариус А.Кац и НА № 107 / 2007
год. на нотариус А.Кац, като са описани подробно и имотите.
С писмено изявление с нотариална заверка на подписа
от 25.10.2018 год. /след сключването на сделките/ управителят на „Чиароланца“
ООД е заявил, че не е заинтересован К.Д. да продължи да упражнява
предоставените ѝ правомощия с пълномощното, заверено на 19.12.2013 год. и
е оттеглил предоставеното пълномощно.
На 02.05.2018 год. съдружникът в дружеството
„Чиароланца“ е отправил покана до управителя К. Я., с искане да свика ОСС, като
е предложен дневен ред, включващ обсъждане състоянието на дружеството,
изслушване на доклада на управителя за предходните години и приемане на
финансовия отчет; вземане на решение за освобождаване от отговорност, респ.
предявяване на иск срещу управителя; избор на нов управител. Нотариалната
покана е връчена на управителя на 11.06.2018 год. Д. е предприела действия по
свикване на ОСС на 24.07.2018 год. с посочения от съдружника дневен ред.
На 24.07.2018 год. е проведено свиканото ОСС на
„Соул“ ООД, на което са представени и двамата съдружници. За проведените
обсъждания и гласуването е съставен протокол с нотариална заверка на подписи и
съдържание.
По т. 1 от дневния ред Д. е представила изготвените
финансови отчети, а съдружникът „Чиароланца“ ООД е поискал същите да бъдат
подложени на проверка от регистриран одитор, поради което по тази точка от
дневния ред не е взето решение.
По въпроса за освобождаването от отговорност на
управителя или вземане на решение за предявяване на иск спрямо него са
проведени две гласувания: „Чиароланца“ е гласувало против освобождаването от
отговорност на управителя, а Д. е гласувала „за“ това предложение; по въпроса
за предявяването на иск спрямо управителя „Чиароланца“ ООД е гласувало „за“, а Д.
“против“.
Предвид необходимото стопроцентно съгласие по всеки
от въпросите и липсата на общо съгласие на двамата съдружници, решения по тези
въпроси не са взети.
По точка трета от дневния ред – избор на нов
управител, „Чиароланца“ ООД е предложило за втори управител Б.Г.. Съдружникът Д.
е заявила, че не познава това лице и липсват биографични данни за него,
гласувала е против направеното предложение и решение за избор на втори
управител не взето.
Липсват твърдения и доказателства за други
проведени ОСС на „Соул“ ООД, в т.ч. след завеждането на делото.
По делото са допуснати счетоводна и съдебно-оценителна експертиза.
Към счетоводната
експертиза са допуснати въпроси, поставени и от двете страни, свързани с
финансовото състояние на „Соул“ ООД преди и по време на разпоредителните сделки,
както и към настоящия момент. Вещото лице по първоначалната ССЕ И.С. е
изследвала съотношението на активите и пасивите преди датата на първата
прехвърлителна сделка от м. 11.2014 год. Установила е, че дълготрайните активи
на дружеството по балансови данни са били на стойност 615 067,35 лв. /661
596,84 лв. отчетна стойност – 46 529,49 лв. начислени амортизации/.
Краткотрайните активи са били на стойност 7 436,48 лв. Собственият капитал на
дружеството е бил отрицателна величина заради текущи загуби и загуби от минали
години. „Соул“ ООД е имал задължения от 684 581,61 лв., основното от които в
размер на 683 682,65 лв. към „други кредитори“ /задължения към „Ортигал“, по
получени от него преводи, отразени по сметка 499/. Към този момент съотношението
на активи към пасиви е 0,9093, т.е. под единица, предвид превишаването на
пасивите над активите. Към датата на първата прехвърлителна сделка
съотношението на активи към пасиви е 0,9058. По т. 3 от задачите на ответника
са отразени разходите на дружеството за годините 2007 – 2015 год. Те варират от
3 766,87 лв. през 2007 год. до 24 717,78 лв. през 2014 год., а за целия
период разходите са в размер на 135 931,88 лв. Същественото перо в
разходите са начисляваните амортизации във връзка с притежаваните недвижими
имоти. След продажбата на имотите не са начислявани разходи за амортизация. Дружеството
не е извършвало дейност и няма приходи. През 2018 год. е отчетена печалба от
537 453,92 лв., която до голяма степен се дължи на отписването на задълженията на
„Соул“ ООД по сметка други кредитори в размер на 680 682,65 лв. Установено е,
че в момента след продажбата на недвижимите имоти дружеството няма непогасени
публични задължения. Такива са възникнали през 2018 год. за корпоративен данък
в размер на 32 287,46 лв. главница и лихви върху нея, за което е
образувано изпълнително дело и задълженията не са погасени към датата на
експертизата. Към м. 08.2019 год. салдото по сметка каса е 280 204,39 лв.,
общият размер на активите – 280 235,01 лв.; общият размер на пасивите –
34 975,83 лв., а съотношението активи към пасиви е 8,0122.
Заключението по единичната експертиза е оспорено от
ответника. Допуснато е изготвянето на повторна тройна съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение не се различава съществено от първоначалното. В таблица 3.2.
от него са обобщени разходите на дружеството за целия изследван период, като
най-високи са разходите за амортизации – 59 819,36 лв. /основната част от които за притежаваните
недвижими имоти, а по-малка част – за преносими компютри, мобилни телефони и
шкафове/ и разходи за счетоводни услуги – 21 575 лв. Прави впечатление
констатация, залегнала и в първоначалното заключение, че във връзка с
прехвърлянето на недвижими имоти от „Соул“ ООД на **** на управителя Я.Я.,
дружеството-продавач е заплатило дължимите от приобретателя данък за
придобиване на недвижим имот и такса за вписване в имотен регистър, а е поело и
нотариалните такси, които според правния обичай се поемат от купувача.
Дружеството е поело и нотариалните такси по прехвърлянето на имотите в полза на
другия *** на управителя – С.Я..
Детайлизирани са приходите на дружеството – първите
приходи от продажба на услуги датират от 2010 год. в размер на 4 366,72 лв.; за
2011 год. те са 8 641,73 лв.; за 2012 год. – 10 325,09 лв.; за 2013 год. – 9 033,40
лв.; за 2014 год. – 3 366,64 лв., а от 2015 год. насам „Соул“ ООД не е
реализирало приходи от продажба на услуги.
Единствената стопанска дейност, извършвана от дружеството,
е отдаване под наем на притежаваните от дружеството недвижими имоти. То е
преустановило тази дейност с продажбата на недвижимите имоти.
Потвърдена е
констатацията по единичната експертиза, че към 31.08.2019 год. по данни от
оборотната ведомост салдото по сметка 501 „каса в лева“ е 280 204,39 лв.
Отразени са и движенията по сметка 502 каса във валута през 2015 год., от които
е видно, че през 2015 год. управителят е изтеглил от евровата банкова сметка на
дружеството 199 508,08 лв., които счетоводно са отразени в сметка каса във
валута. Към 31.12.2015 год., след тегления от страна на управителя на налични
средства от левовата разплащателна сметка на дружеството на постъпилите от
продажбата на имотите суми, същите са отразени счетоводно като наличности в
каса лева - 79 331,45 лв. Потвърдено е първоначалното заключение и в
частта, според която към 31.08.2019 год. активите на „Соул“ ООД са на стойност
280 325,01 лв., основният от които в размер на 280 204,39 лв. е парични
средства в лева в каса, а пасивите са 245 259,17 лв., сред които текуща печалба
от 537 453,92.
Съдебно оценъчната експертиза е имала задача да съпостави продажната цена по всяка от разпоредителните
сделки с недвижимите имоти на „Соул“ ООД с действителната пазарна цена на
имотите към момента на продажбите и съответно към настоящия момент.
Първоначалната експертиза е изготвена от в.л. В.Р..
Според нея продаденият с НА № 39/24.11.2014 год. недвижим имот за сумата 70 410
лв. е имал средна пазарна стойност към момента на продажбата от 68 500 лв.,
т.е. почти идентична с продажната, но пазарната му цена се е повишила към 2019
год. до 101 700 лв. Продаденият с НА № 65/12.12.2014 год. недвижим имот е
продаден за 51 000 лв., а е имал средна пазарна цена от 65 100 лв., т.е. е
продаден за сума, която е по-ниска от пазарната му стойност с повече от 20%. А
към 2019 год. пазарната стойност на този имот и достигнала 96 600 лв. Имотът,
продаден с НА № 119/26.02.2015 год., е продаден за 58 500 лв., която е по-ниска
с 10 500 лв. от средната пазарна цена, а
към 2019 год. имотът е достигнал пазарна стойност 104 400 лв.
Самостоятелният обекта в сграда, продаден с НА № 64/04.09.2015 год., е продаден
за сумата 35 000 лв., при положение, че пазарната му стойност към този
момент е била почти двойно по-висока /69 000 лв./, а пазарната цена на имота
към 2019 год. е достигнала 107 600 лв.
Имотите, продадени на 17.07.2015 год. на *** на
управителя С.Я.за сумата 85 998 лв., са продадени за цена, която е по-висока от
пазарната им цена към 2015 год. с 10 000 лв., но през 2019 год. пазарната
цена е надвишила продажната цена с почти 40 000 лв.
Двата самостоятелни обекта в сграда, продадени с НА
№ 30 / 15.09.2015 год. на *** на управителя Я.Я. за сумата 69 955 лв., са имали
пазарна стойност към този момент 82 000 лв., т.е. с 12 000 лв.
по-висока от продажната цена, а през 2019 год. тази цена се е повишила до
155 000 лв.
В обобщение, в.л. Р. е посочила, че имотите са били
продадени за сумата 364 863 лв., при пазарна тяхна цена към момента на
продажбите от 429 300 лв. /с 64 437 лв. по-ниска от пазарната/ и пазарна цена
към 2019 год. – 691 100 лв., т.е. почти двойно по-висока.
Заключението на в.л. Р. е оспорено от ответника.
Вещите лица по допуснатата повторна оценъчна експертиза са имали задача да
определят пазарната цена на имотите, предмет на продажбите не на база офертни
цени за същия период, а на база на цените, при които са изповядани конкретни
правни сделки. Заключението по тройната експертиза не е оспорено от страните. В
табличен вид вещите лица са посочили, че при продажбата на четири от
самостоятелните обекти в сграда е постигната по-висока от пазарната цена към
този момент, а при продажбата на останалите четири обекта, продажната цена на
квадратен метър е била по-ниска от пазарната. Сравнени продажните цени с
пазарните цени от лятото на 2019 год., продажните цени на шест от
самостоятелните обекти са по-ниски от тези, които биха се получили при
продажбата им през лятото на 2019 год. А сравнени с пазарните цени през есента
на 2019 и зимата на 2020 год., седем от продадените самостоятелни обекта са
били отчуждени на цена, по-ниска от пазарната им цена към настоящия момент.
От представените в последното по делото съдебно
заседание шест влезли в сила съдебни решения се установява, че предявените
срещу „Соул“ ООД павлови искове по чл. 135 ЗЗД за отмяна на разпоредителните
сделки, осъществени от ответното дружество като увреждащи неговия чуждестранен
кредитор, са отхвърлени. Всички искове са отхвърлени, но поради недоказаност на
субективния елемент от фактическия състав на исковете, а именно знанието за
увреждане от страна на третите лица, с които „Соул“ ООД е договарял.
Въз основа на така събраните доказателства, съдът
достига до следните фактически и правни
изводи:
Според нормата на чл. 155, ал.
1, т. 1 от ТЗ, която е и правното основание на предявения иск, по решение на
Окръжния съд по седалището на дружеството, то може да бъде прекратено по иск на
съдружниците, ако важни причини налагат
това.
Понятието „важни причини” не може да бъде дефинирано
изчерпателно. Това е така поради обстоятелството, че всяко търговско дружество
е със своя специфика – предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения
на съдружниците, предвидени в дружествения договор и пр. Поради това при всяко
дружество наличието на важни причини следва да се преценява при различни факти
и обстоятелства.
Според трайната съдебна
практика, създадена още при действието на отменения ГПК и трайно застъпвана в
новата практика по реда на чл. 290 ГПК, при формирането на извода за наличие на
важни причини следва да се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не
на отделния съдружник. Причините би следвало да са такива, че да съставляват
непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или
да е изминал продължителен период от време, през който дружеството да не е
осъществявало търговската дейност, за която е създадено. Неосъществяването на
дейност може да се дължи на липса на воля у съдружниците за продължаване на дейността
или на такова поведение на мнозинството или на блокиращата квота на
съдружниците, което е в ущърб на дружествените цели. Външните белези на
разстройството в дейността са трайна липса на рентабилност, тенденция към
натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения
във функционирането на дружеството и опасност за интересите на кредиторите. В
тази насока са разрешенията, дадени в решение № 159 / 15.12.2009 год. на ВКС по
т.д. № 389 / 2009 год. на първо т.о., ТК, решение № 21 / 02.03.2010 год. по
т.д. № 471 / 2009 год. на първо т.о.
Влошените отношения между
съдружниците сами по себе си не са достатъчно основание за прекратяване на
дружеството. Но е възможно тези отношения да не могат да бъдат преодолени -
нито чрез предявяването на искове по чл. 71 и чл. 74 ТЗ, нито чрез активни
действия по свикване на общи събрания или инициативи по упражняване на
дейността на дружеството. В решение № 30 / 10.09.2010 год. на ВКС по т.д. № 320
/ 2009 год. е прието, че при ООД, което е капиталово дружество, но със засилен
персонален елемент, важна причина за прекратяване на дружеството съставляват
влошените отношения, когато съдружниците имат паритетно участие. Според друго
решение на ВКС „важни причини“ могат да бъдат лошите отношения между
съдружниците, които са довели фактически до нефункциониране на органите на
управление на дружеството.
В светлината на изложените
принципни разрешения, следва да се отговори на въпроса дали по отношение на „Соул”
ООД са налице важни причини по см. на чл. 155, т. 1 ТЗ за неговото
прекратяване.
Установи се, че върховният
орган на дружеството от 2012 год. не функционира в съответствие с изискванията
на Търговския закон и на дружествения договор. Не се свикват от управителя по
надлежния ред, с писмени покани, отправени до съдружниците предвидените в дружествения
договор ежегодни ОСС, на които да се приема ГФО на дружеството. Годишни
финансови отчети се приемат от формално свикани ОСС, на които мажоритарният
собственик не е надлежно представляван, поради което и АВп. е постановявала
откази за обявяването на ГФО от 2012 год. насам. Не са свиквани надлежно общи
събрания дори в годините, когато загубата на дружеството многократно е
надвишавала капитала му – към 2014 год. дружеството е имало загуби /текущи и от
минали години/ в размер на 70 290,22 лв., която надвишава капитала на
дружеството 14 пъти.
Единственото ОСС е свикано по
инициатива на ищеца. То не е успяло да вземе решение по нито един от въпросите
от дневния ред. Ищецът, притежаващ 90% от капитала на дружеството, не е успял
да допринесе за избора на втори управител. Същественият проблем е, че в
дружественият договор е предвидено не обикновено, не дори квалифицирано
мнозинство, а необходимост от единодушие при вземането на решения по всеки един
от въпросите, включени в компетентността на ОСС. Такова единодушие видно по
делото е, че е непостижимо с оглед очевидното влошаване на отношенията между
съдружниците след продажбата на неговата недвижима собственост. Влошаването на
отношенията е видно и оттеглените пълномощия, дадени на Д., с изявлението от
2018 год. Продажбените сделки са осъществени въпреки липсата на решение на ОСС
в тази насока /подобно не се твърди да е вземано и не се представя/, каквото се
изисква както от закона /чл. 137, т. 7 ТЗ/, така и от дружествения договор /чл.
35, т. 7/. Пълномощното от 2013 год., предоставено от „Чиароланца“ ООД няма
функцията на решение на ОСС. Установява се, че половината от имотите на
дружеството са продадени на цени под пазарните. Четири от осемте самостоятелни
обекта в сграда са продадени на **** на управителя Д., като
дружеството-продавач е поело разноските по прехвърлянето, а по една от сделките
дори е платило и данъка за придобиване на имота от Я.. Продажните цени към
момента на изповядването на сделките са много по-ниски от пазарните им цени към
настоящия момент. Т.е. изборът на момент за продажба е бил изключително
неподходящ, с оглед установилите се пазарни тенденции.
През целия период на
съществуване на дружеството, единствената осъществявана от него търговска
дейност е била свързана с отдаването на притежаваните недвижими имоти под наем.
След продажбата им през 2015 год. то напрактика не осъществява търговска
дейност. Неосъществяването на търговска дейност продължава повече от пет години.
По този начин съществуването на дружеството е лишено от причината, заради която
то съществува като субект в правния мир.
Съществуването на дружеството
и водената от него под ръководството на управителя счетоводна политика има за
последица възникване на публични задължения за заплащане на данък печалба и натрупване
на лихви върху тях. Въпреки счетоводно заявеното наличие на парични средства в
каса, публичните задължения не се погасяват и то въпреки наличието на висящо
изпълнително дело спрямо „Соул“ ООД.
Съдружникът „Чиароланца“ ООД
няма път за защита. Той не разполага с правата по чл. 74 ТЗ, тъй като ОСС не е
способно да взема решения, които да бъдат оспорени. Очевидно е, че никога
управителят не би гласувал за решение на ОСС да бъде ангажирана отговорността
му по чл. 145 ТЗ пред дружеството във връзка с изповяданите продажбени сделки.
Специфичният характер на
дружеството-ответник, което е капиталово, но със засилен персонален елемент и с
оглед необходимостта от достигане на единодушие по всички съществени въпроси за
дейността на дружеството, прекъснатата в продължение на години градивна
комуникация между съдружниците, диаметрално противоречивите интереси на ищеца с
интересите на другия съдружник и на управителя, напрактика блокират дейността
на върховния орган на дружеството. Това блокиране не би можело да бъде
ефективно преодоляно чрез упражняване на правата по чл. 71 и чл. 74 ТЗ.
Целта на всяко търговско
дружество е да развива търговска дейност, за да формира печалба. Не е оправдано
съществуването му против волята на съдружника, притежаващ 90% от капитала, особено
ако дружеството не осъществява каквато и да търговска дейност, трупа единствено
задължения, а единственият му актив е касова наличност, чието реално
съществуване не е доказано. Въпреки, че ищецът притежава 90% от капитала на
дружеството, неговият глас не е достатъчен за вземане на решение на ОСС за
прекратяване на дружеството. Върховният орган на дружеството заради блокиращата
квота на миноритарния съдружник напрактика не функционира.
Дейността на дружеството е
трайно прекъсната от продажбата на последния недвижим имот през м. 09.2015
год., то не е функционирало, а след този момент то трупа само задължения.
Следователно дейността му е разстроена. Външните белези на разстройството в
дейността на дружеството са трайна липса на рентабилност, тенденция към
натрупване на публични задължения, които въпреки наличието на изпълнително дело,
не са погасени.
Поради това, съдът приема, че
е налице не една, а множество важни причини за прекратяване на дружеството. Ето
защо искът по чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен, като бъде постановено прекратяване на „Соул” ООД.
Според чл. 156, ал. 1 и ал. 2 ТЗ при прекратяване на дружеството се открива производство по ликвидация, като
ликвидатор на дружеството по правило е управителят, освен ако с договора или по
решение на ОСС е определено друго лице. Управител на дружеството е К.Д..
Досежно ликвидацията, дружественият договор препраща изцяло към ТЗ. Липсва
решение на ОСС за избор на друг ликвидатор. Според ал. 3 на чл. 156 ТЗ по
искане на съдружниците, притежаващи поне 1/10 от капитала, съдът може да
назначи други ликвидатори. Искането за назначаване на ликвидатор, различен от
управителя на дружеството, е надлежно заявено от ищеца, притежаващ 90% от
капитала. Настоява се за ликвидатор да бъде назначено лицето Б.Т.Г., който е представил декларация, че е
съгласен да бъде ликвидатор.
При установеното дългогодишно
неизпълнение на задълженията на управителя, свързани с гарантиране нормалното
функциониране на общото събрание, при разпореждане с недвижимите имоти на
дружеството въпреки липсата на решение на ОСС, без придаване на значение, че
другият съдружник, член на ОСС притежава цели 90% от капитала, при
осъществяване на продажба на имущество на дружеството в полза на **** на
управителя в неподходящ момент и за цена за всички имоти, по-ниска от пазарната,
съдът намира искането на ищеца, притежаващ 90% от капитала, за ликвидатор да
бъде назначено лице, различно от управителя, за основателно и като такова
следва да бъде уважено.
Следва да бъде постановено
откриване на производство по ликвидация, като за ликвидатор бъде назначено
посоченото от ищеца лице – Б.Т.Г.. Съобразно чл. 266, ал. 5, т. 3
възнаграждението за ликвидатора се определя от съда, когато той е назначен от
него. Възнаграждението следва да се определи в размер на минималната работна
заплата за страната. По делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението
на ищеца, че Г. е съгласен да осъществява дейността на ликвидатор безвъзмездно.
Без значение е доводът, че ликвидаторът е с постоянен адрес извън седалището на
ликвидиращото се дружество – това е неудобство за самия ликвидатор, но той е
дал съгласието си да бъде назначен за такъв.
Разноски не се претендират от ищеца, поради което
не следва и да бъдат присъждани.
В писмената защита е заявено искане по чл. 242, ал.
2, т. 3 ТЗ за допускане на предварителното изпълнение на съдебното решение.
Съдът намира искането за неоснователно. Предявеният искът е конститутивен, а не
осъдителен. Той цели да предизвика правна промяна в чужда правна сфера. Правният
му ефект ще се породи едва с влизане в сила на съдебното решение. Предварително
изпълнение на конститутивни решения е недопустимо. На тях не е присъща
изпълнителната сила на осъдителните решения. По същество предварителното
изпълнение на конститутивно решение би се състояло в предварително
конститутивно действие, което законът не допуска.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 1 от ТЗ
търговско дружество „СОУЛ” ООД, ЕИК 160 045 054, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив 4023, район Тракия, бл. 202, вх. В, ап. 6, представлявано
от управителя К.Л. Я. /Д./.
ОТКРИВА на основание чл.
156, ал. 1, вр. чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ производство по ЛИКВИДАЦИЯ на „СОУЛ” ООД, ЕИК 160 045 054, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив 4023, район Тракия, бл. 202, вх. В, ап. 6, като
определя шестмесечен срок за провеждането му.
НАЗНАЧАВА на
основание чл. 156, ал. 3 от ТЗ за ЛИКВИДАТОР
на „СОУЛ” ООД, ЕИК 160 045 054, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив
4023, район Тракия, бл. 202, вх. В, ап. 6, лицето Б.Т.Г., ЕГН **********, при
месечно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата за страната.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ищеца „Чиароланца“ ООД за допускане на ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението
на основание чл. 242, ал. 2, т. 3, предл. първо ГПК.
В тази част съдебният акт
има качеството на определение и подлежи на обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
СЛЕД влизане
в сила да се изпрати на Агенцията по вписвания – гр. Пловдив за изпълнение, на
основание чл.14 от ЗТР, ведно с препис от съгласие с образец от подписа на
ликвидатора, приложено на л. 127 от делото.
Окръжен съдия: