РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. гр. Хасково, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20215640201120 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от Т. Р. М., чрез адв. И.А. АК - Кюстендил срещу Наказателно
постановление № 11 – 01 – 284 от 15.09.2021 г. на Директора на Агенцията за държавна
финансова инспекция, град София, с което на основание чл. 256, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 2 от
Закона за обществените поръчки, на жалбоподателя е наложено административно наказание
– глоба в размер на 2 036.58 лева за нарушение по чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, т. 2,
вр.чл.176, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3от ЗОП. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление.
Твърди се от жалбоподателя, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на санкционния акт, като се излага конкретни съображения. Отправят
се възражения, че в процесния АУАН и НП неправилно и в противоречие с материалния
закон била интерпретирана фактическата обстановка, което довело до неправилен извод на
административно – наказващия орган. В тази насока се излагат конкретни фактически
твърдения, обосноваващи тезата му за неправилно тълкуване на съдържанието и неправилно
приложение на материалния закон, без да аргументира доводите си по този пункт от
жалбата, включително и по чл. 28 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление на Директора на Агенцията за държавна
1
финансова инспекция, град София.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Т. Р. М. от град
Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – адв. Е.В. заявява, че поддържа подадената жалба, като в хода по същество се
придържа към заявените в нея доводи и конкретно за нарушение на давностните срокове за
съставяне на процесния АУАН и в подкрепа на искането му за отмяна на наказателното
постановление. Претендират се и разноски.
Административнонаказващият орган - Директорът на Агенцията за държавна
финансова инспекция, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител –
главен юриск. Н.С., оспорва жалбата и в хода по същество и в представени писмени
бележки навежда конкретни и подробни доводи за нейната неоснователност, респ. за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Претендира и присъждане на
разноски за възнаграждение на упълномощен по делото юрисконсулт. Прави и възражение
за прекомерност на претендираните разноски от страна на жалбоподателя.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, видно от представените
допълнително, доказателства за депозирането й в куриерската служба, постъпила е срещу
подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
В хода на извършена, от свидетелите АТ. Д. К. - старши финансов инспектор в
Агенция за държавна финансова инспекция и М. К. Д. - старши финансов инспектор в
Агенция за държавна финансова инспекция, проверка по отношение на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, град Хасково, възложена със Заповед № ФК – 10 – 1067 от 28.07.2020
г. на Директора на АДФИ, град София, във връзка с утвърден Годишен план за 2020 година
и писма, конкретно посочени от изпълнителния директор на АОП, спирана и съответно
възобновявана със Заповед № ФК – 10 – 1137 от 07.08.2020 г. и Заповед № ФК – 10 – 9 от
06.01.2021 г. и изменена със Заповед № ФК – 10 – 281 от 22.02.2021 г. и Заповед № ФК – 10
– 326 от 02.03.2021 г. на Директора на АДФИ, град София относно състава на екипа за
ревизия и относно срока на извършване на финансовата инспекция, било установено, че
„Водоснабдяване и канализация“, град Хасково е юридическо лице със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Сакар“ № 2, област Хасково, вписано в регистър Булстат с
ЕИК номер *********, като еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/, което
е търговец по Търговския закон, със 100% държавно участие в капитала и принципал МРРБ,
регистрирано с Решение № 4567/28.10.1991 г. на Хасковски окръжен съд и вписано в
Търговския регистър съгласно удостоверение № 20080730135940/30.07.2008 г. на Агенция
по вписванията. Управител на дружеството в проверявания период бил жалбоподателят Т. Р.
М. по силата на Договор за възлагане управлението на ЕТД с ограничена отговорност с
държавно участие в капитала № РД – 02 – 16Ф – 3/21.01.2015 г., назначен считано от
2
27.01.2015 г., а в периода от 14.09.2016 г. и км момента на ревизията, Ръководител Отдел
„Счетоводен“ било лицето С.П. М.а.
Установено, в хода на извършваната финансова инспекция, било, че в периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., въз основа на договор №50/01.12.2006 г., сключен с „Ипей"
АД, гр. София с предмет - операторът се задължава да осигури на търговеца възможността
да получава плащания чрез Интернет и ATM устройства с банкови карти и други платежни
средства, които се приемат от оператора за предлагани от търговеца услуги, а търговецът се
задължава да заплаща на оператора определеното в договора възнаграждение са извършени
разходи в общ размер на 24 982,60 лв. без ДДС /29 979,12 лв. с ДДС/, и сума в размер на
31,20 лв. без ДДС /37,44 лв. с ДДС/ за автоматични банкови преводи.
На 29.07.2015 г., инж. Т. Р. М. - управител на „ВиК" ЕООД, гр. Хасково е сключил
договор №51 с „Български пощи" ЕАД, гр. София за инкасиране на суми в брой за ВиК
услуги в обособени пунктове с on-line свързаност и прилежащите им населени места и с
ресурс на изпълнителя на територията на Хасково и област Хасково, чрез използване на
софтуер на възложителя, с комуникационна свързаност и връзка на изпълнителя.
Договорът влиза в сила от 01.08.2015 г. и е със срок на действие една година, като е
договорено, че срокът на договора се продължава автоматично с още една година, ако никоя
от страните не уведоми писмено другата страна, че не желае срокът да бъде продължен, с
писмено уведомяване не по-късно от 30 /тридесет/ дни преди изтичане на посочения срок.
Към договора е сключен анекс №1 от 21.07.2017 г., в който страните са се споразумели, че
променят броят на обособените пунктове. Срокът на договора, съгласно сключения анекс се
удължава с една година, считано от 31.07.2017 година. Договорено е, че срокът се
продължава автоматично с още една година, ако никоя от страните не уведоми писмено
другата страна, че не желае срокът да бъде продължен, не по-късно от 30 /тридесет/ дни
преди изтичане на посочения срок.
Извършените разходи през 2019 г. по сключения на 29.07.2015 г. договор с
„Български пощи" ЕАД, гр. София са на стойност 32 001,70 лв. без ДДС /38 402,04 лв. с
ДДС/.
На 09.10.2019 г. е сключен договор №ФУ-14-17/09.10.2019 г. с „Български пощи"
ЕАД, гр. София за инкасиране на суми в брой за ВиК услуги в обособени пунктове с on-line
свързаност и прилежащите им населени места и с ресурс на изпълнителя на територията на
Хасково и област Хасково, чрез използване на софтуер на възложителя, с комуникационна
свързаност и връзка на изпълнителя са извършени разходи в общ размер на 27 873,01 лв. без
ДДС /33 447,61 лв. с ДДС/.
По сключените договори, въз основа на 24 /двадесет и четири/ броя фактури през
2019 г. са извършени разходи в общ размер на 84 857,31 лв. без ДДС (101 828,77 лв. с ДДС).
Имайки предвид горното контролният орган и в частност извършващите проверката
свидетели АТ. Д. К. и М. К. Д. приели, че Сумата 84 857,31 лв. без ДДС попада в
стойностния праг на чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП / за услуги от 70 000 лв. без ДДС до 860 000 лв.
без ДДС/, като в съответствие с чл. 17, ал. 1 от същия закон възложителят е бил длъжен да
приложи реда за възлагане чрез процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13 - „публично
състезание" или „пряко договаряне". Според свидетелите на 31.10.2019 г., с два броя
фактури № №**********/31.10.2019 г. по сключен договор от 01.12.2006 г., с „Ипей" АД,
гр. София и фактура №**********/31.10.2019 г., по сключен на №ФУ-14-17/09.10.2019 г.,
договор с „Български пощи" ЕАД, гр. София изпълнителят е извършил първите превишения.
В периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. са извършени разходи по договорите на обща
стойност 84 857,31 лв. без ДДС, от различни доставчици, въз основа на
разходооправдателни документи (фактури).
3
Контролните органи приемат, че с получените фактури от 31.10.2019 г.,
възложителят е започнал директно възлагане на услуги за инкасиране на суми в брой за ВиК
услуги в обособени пунктове с on-line свързаност и прилежащите им населени места и с
ресурс на изпълнителя на територията на Хасково и област Хасково, чрез използване на
софтуер на възложителя, с комуникационна свързаност и връзка на изпълнителя и с които
операторът се задължава да осигури на търговеца възможността да получава плащания чрез
Интернет и ATM устройства с банкови карти и други платежни средства, които се приемат
от оператора за предлагани от търговеца услуги, а търговецът се задължава да заплаща на
оператора определеното в договора възнаграждение, без да възложи същите по реда,
предвиден в ЗОП, като бездействието /невъзлагнето на обществена поръчка по реда,
регламентиран в ЗОП/ е продължило и след тази дата. На 31.10.2019 г. с издаването на
фактури №********** от 31.10.2019 г. и №**********/31.10.2019 г. на обща стойност 8
527,02 лв. без ДДС /10 232,42 лв. с ДДС/ е превишен стойностния праг по чл. 18, ал. 1, т. 12
или т. 13 от ЗОП, като към тази дата общата стойност инкасиране на суми била в размер на
70 338,28 лв. без ДДС.
При извършената проверка се установило още, че през предходните 12 месеца /в
периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. /във „ВиК" ЕООД, гр. Хасково са отчетени разходи
за „услуги" по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП за инкасиране в размер на 69 766,64 лв. без
ДДС, извършени въз основа на сключените договори с „Ипей" АД, гр. София и „Български
пощи" ЕАД, гр. София и издадени фактури.
От изложеното е видно, че действителната обща стойност на услугите за инкасиране
през предходните 12 месеца, осъществени чрез сключените договори с „Ипей" АД, гр.
София и „Български пощи" ЕАД, гр. София, е в размер на 69 766,64 лв. без ДДС и
представлява база за определяне на реда за възлагане на обществена поръчка през 2019
година. Последната попада в стойностните прагове по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, съгласно
който възложителите прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана
до определени лица, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност: при доставки и
услуги, с изключение на услугите по приложение № 2 - от 30 000 лв.до 70000лв. без ДДС.
Предвид горното, финансовата инспекция изиска с писмо с вх. №282/22.02.2021 г. обяснение
от управителя на дружеството.
С писмо с изх.№ 454/24.02.2021 г., инж. Т.М. -управител на дружеството, твърди, че
чрез информационната си система „Български пощи" ЕАД и „Ипей" АД чрез системата за
инкасиране на задълженията, се явяват носители на изключителни права върху
предоставяните услуги, поради което същите могат да бъдат изпълнени само от определени
изпълнители, а именно: „Български пощи" ЕАД и „Ипей" АД. Обяснява, че „ВиК" ЕООД
разграничава предоставените от двамата изпълнители услуги, поради което при сключването
на договорите, дружеството се е ръководило от различното естество на услугите и не е
обединявало общо извършените разходи при определяне на прогнозните стойности преди
сключването на договорите.
Така проверяващите достига до извода за извършено нарушение от страна на
жалбоподателя, а именно, че на 31.10.2019 г. /датата, на фактура №**********/31.10.2019г.
по сключен договор от 01.12.2006 г., с „Ипей" АД, гр. София с предмет - операторът се
задължава да осигури на търговеца възможността да получава плащания чрез Интернет и
ATM устройства с банкови карти и други платежни средства, които се приемат от оператора
за предлагани от търговеца услуги, а търговецът се задължава да заплаща на оператора
определеното в договора възнаграждение и фактура №**********/31.10.2019 г., по сключен
договор №ФУ-14-17/09.10.2019 г., с „Български пощи" ЕАД, гр. София за инкасиране на
суми в брой за ВиК услуги в обособени пунктове с on-line свързаност и прилежащите им
населени места и с ресурс на изпълнителя на територията на Хасково и област Хасково, чрез
използване на софтуер на възложителя, с комуникационна свързаност и връзка на
изпълнителя/, в гр. Хасково, инж. Т. Р. М., в качеството си на управител на „ВиК" ЕООД,
град Хасково и секторен възложител по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Закона за обществените поръчки
4
/ЗОП/, не е приложил процедура по реда на чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП за
инкасиране. Вместо това въз основа на сключените договори с „Ипей" АД, гр. София и
„Български пощи" ЕАД, гр. София и разходооправдателни документи (фактури) през
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., са извършени разходи за инкасиране на обща
стойност 84 857,31 лв. без ДДС (101 828,77 лв. с ДДС), в резултат на което поръчката за
инкасиране е възложена при по-облекчен ред от предвидения в закона. Общата стойност на
извършените разходи за инкасиране била в размер на 84 857,31 лв. без ДДС и попадала в
стойностния праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, задължаващ възлагането на обществена
поръчка чрез „публично състезание" или „пряко договаряне". Това нарушение е
квалифицилрано като такова по чл.17, ал.1 от ЗОП, във връзка с чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП,
във връзка с чл. 176, във връзка с чл.З, ал. 1, т. 3 от ЗОП /обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016
г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.83 от 22.10.2019 г./.
В резултат, на горните констатации и изводи на 16.03.2021г. бил съставен от свид.
М.Д. Колева Акт за установяване на административно нарушение № 11 – 01 – 284/16.03.2021
г., като техническото му изготвяне станало в отсъствие на лицето, сочено като нарушител,
след което изготвеният акт за установяване на административно нарушение бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал, без в съответната предвидена за това графа, да впише
възражения. Екземпляр от процесния АУАН бил връчен на същата дата – 16.03.2021 г.
срещу подпис, видно от приложената разписка.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не
са постъпили в законоустановения срок от дата на връчването му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган,
възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение и след като приел, че нарушението било доказано, а случаят не
е маловажен, наложил процесното административно наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите АТ. Д. К. и М. К. Д. относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тази около
неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради
това, съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки, сред
обектите на обществени поръчки е и предоставянето на услуги.
По силата на чл. 17, ал. 1 от ЗОП, възложителите са длъжни да приложат
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице
основанията за това.
Съгласно чл.20, ал.1, т.2 от ЗОП- Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г.)
(1) Процедурите
по чл. 18, ал. 1, т. 1 – 11 се прилагат, когато: т.1 публични възложители, както и техни
обединения възлагат обществени поръчки с прогнозна стойност, по-голяма или равна на: б)
280 000 лв. – за доставки и услуги;
5
Съгласно чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП – ал.(2) Възложителите прилагат процедурите по
чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност: т. 2. при
доставки и услуги, включително и услугите по приложение № 2 – от 70 000 лв. до
съответния праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката.
Съгласно чл.20, ал.3, т.2 от ЗОП – ал.(3) Възложителите прилагат реда за възлагане
чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато обществените
поръчки имат прогнозна стойност: т.2. при доставки и услуги, с изключение на услугите по
приложение № 2 – от 30 000 лв. до 70 000 лв.
По силата на чл.256, ал.1 от ЗОП действащ към датата на деянието – чл.256, ал.1.
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г.) Възложител, който възложи
обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за
извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по
чл. 20, ал. 1 или 2, без да приложи процедура по чл. 18, ал. 1 съобразно стойността на
поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 2 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от
извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от 10
000 лв.
Следователно, деянието, за което е наложено административно наказание на
жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът
намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на
акта в присъствие на лицето, а с предявяване и връчването му лично на жалбоподателя, е
изпълнена целта на закона на същия да бъде осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която възможност не се е
възползвал. Неоснователни са отправените възражения в подадената жалба за
несъобразяване с давностните срокове по чл. 261, ал. 1 от ЗОП, приложими в конкретната
хипотеза, предвид квалификацията на нарушението. Обвързването от страна на
жалбоподателя на началния момент на този срок в първата хипотеза – от откриване на
нарушителя с началния момент на финансовата инспекция не е съобразен със смисъла и
целта на закона, доколкото правно – логически нарушителят не би могъл да бъде открит без
най – напред да бъде открито административното нарушение. Последното е станало не в
началния момент на финансовата инспекция, пък било то и последната да е назначена, освен
в съответствие с годишния план на АДФИ, и въз основа на писма на Изпълнителния
директор на АОП, вероятно съдържащи такива данни, а след събиране на конкретните
писмени доказателства в тази насока, включително и Справка за отговорните длъжностни
лица, изх. № 488 от 04.03.2021 г. и Таблица за извършване на разходи от 02.03.2021 г. по
процесните договори, а така също и писмо от 01.03.2021 г. от управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково, че за периода 01.01.2018 г. до
31.08.2018 г., Възложителят не е делегирал правомощията си по ЗОП на някой от
6
подчинените си съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОП. Следователно, едва след събиране на тази
информация би могъл да се направи извод, освен за допуснатото, според преценката на
контролните органи, нарушение, така също и за евентуалния нарушител, от която дата
започва да тече и шестмесечния срок по чл. 261, ал. 1 от ЗОП, специален по отношение на
общия по чл. 34 от ЗАНН и който към датата на съставяне на акта за установяване на
административно нарушение не е изтекъл. Не е изтекъл, при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и тригодишния давностен срок в хипотезата
по чл. 261, ал. 1 ЗОП, специален по отношение на едногодишния по ЗАНН от извършване на
нарушението, с оглед приетото и подлежащо на анализ от съда по същество като признак на
деянието от обективна страна от актосъставителя и наказващия орган, макар тук да има
неяснота относно това кога именно наказващият орган приема, че е извършено
нарушението. Дали на твърдяната дата 31.10.2019 г. на издаване на фактура
№**********/31.10.2019г. по сключен договор от 01.12.2006 г., с „Ипей" АД, гр. София и
фактура №**********/31.10.2019 г., по сключен договор №ФУ-14-17/09.10.2019 г., с
„Български пощи" ЕАД, гр. София от една страна и „ВиК" ЕООД от друга страна. Или се
приема, че нарушението е извършено в периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и в двата
случая давностният срок е спазен. Този давностен срок е специален, както беше отбелязано
с оглед кръга охранявани със ЗОП обществени отношения, но не е абсолютен, както смята
жалбоподателят, като допълнителен анализ в тази насока не се налага, а следва единствено
да се подчертае липсата на процесуално нарушение при съставяне на процесния АУАН от
такова естество, а доводите в обратна насока се явяват несъстоятелни. Следва да се
отбележи обаче, че процесният акт за установяване на административно нарушение, макар,
че се създава първоначално впечатление за обратното, всъщност не отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити. Изискванията
твърдяното нарушение да е описано откъм необходимите признаци, характеризиращи го от
обективна страна и да са налице ясни и безпротиворечиви твърдения за датата и мястото на
извършване на деянието, както и за начина на осъществяването му, а дадената правна
квалификация да е съобразена с вида и характера на твърдяното нарушение не е самоцел, а
са пряко свързани с гарантиране правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Те в случая не са удовлетворени, доколкото при формулиране на административно –
наказателното обвинение подбраната правна квалификация е за нарушение по чл. 17, ал. 1 от
ЗОП, предвиждаща задължение за възложителите да приложат предвидения в закона ред за
възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това с използване на
законовата привръзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, без да бъдат съобразени спецификите на
това деяние. От обективна страна съставът на нарушението по чл. 17, ал. 1 от ЗОП се
осъществява чрез бездействие – непредприемане на действия за провеждане на обществена
поръчка, прилагайки разписания ред, при наличие на основанията за това, без да се сочи
момент, до който най – късно такава е следвало да бъде проведена, тоест дата на визираното
нарушение. Същевременно, сочи се от актосъставителя, че нарушението се изразява в това,
че жалбоподателят, в качеството си на управител на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, град Хасково и секторен възложител не бил приложил предвидения в закона ред -
7
процедура по реда на чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП /посочен в процесния АУАН/,
като е посочил веднъж датата 31.10.2019 г. на издаване на фактура
№**********/31.10.2019г. по сключен договор от 01.12.2006 г., с „Ипей" АД, гр. София и
фактура №**********/31.10.2019 г., по сключен договор №ФУ-14-17/09.10.2019 г., с
„Български пощи" ЕАД, гр. София от една страна и „ВиК" ЕООД от друга страна, с което
бил превишен стойностният праг по чл.18, ал. 1, т.12 или т. 13 от ЗОП, а след това се сочи
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019г. са извършени разходи за инкасиране на обща
стойност 84 857,31 лв. без ДДС (101 828,77 лв. с ДДС), но през време на действие на общо
три сключени договора за три различни периода - №50/01.12.2006 г., сключен с „Ипей"
АД, гр. София, договор от 29.07.2015 г. с „Български пощи" ЕАД, гр. София и договор
№ФУ-14-17/09.10.2019 г., с „Български пощи" ЕАД, гр. София.
Така на практика се въвежда описание на друго деяние –извършване на разходи с
определен размер, различно от това, за което се повдига обвинение съобразно дадената
правна квалификация, в което се изразява и констатираната вътрешно непоследователност и
неяснота в обвинителната теза, залегнала и в съдържанието на санкционния акт.
Тоест според съда е налице едно непълно и неточно описание на нарушението от
страна на посочване на датата и място на извършване на нарушението, както и на точното
му описание. Последното поставя нарушителя в невъзможност да разбере в какво се
изразява неправомерното поведение, за което е наказан – за това, че не е предприел
правнодължимо действие или напротив, предприел е действие в противоречие с
установените за това правила, пряко засягащо правото му на зашита, допуснатото
процесуално нарушение попада в категорията на защита. Включително и в аспекта на
неговата наказуемост и то по реда, по който това е сторено в конкретната хипотеза.
Освен това според настоящият състав на съда налице е и противоречие с оглед
правната квалификация на нарушението по чл.17 от ЗОП където нарушението се
осъществява чрез бездействие, както вече бе посочено по-горе и приложената санкционна
разпоредба чл. 256, ал. 1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г.) от ЗОП,
в редакцията и към датата на деянието. Съгласно последната разпоредба е реализирана
отговорността за деяние, наказуемо за възлагането на поръчка при по - облекчен ред от
предвидения. Това нарушение се извършва чрез действие, като ирелевантно за
съставомерността, но не и за размера на санкцията, е дали за целта е сключен или не писмен
договор, което е различно от нарушението по чл. 17, ал. 1 ЗОП, посочено в какво се изразява
по – горе. Или, налице е още едно противоречие между нарушената норма и приетата от
наказващия орган санкционна норма, което също е съществено процесуално нарушение, а и
такова по приложението на материалния закон. Тоест включително и в аспекта на неговата
наказуемост и то по реда, по който това е сторено в конкретната хипотеза.
Очевидно процесните услуги за нуждите на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, град Хасково са извършвани без проведена процедура по ЗОП, като освен на
процесуално основание, съдът счита, че е налице и неправилно приложение на материалния
закон, доколкото разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от ЗОП е приложима в хипотезите, когато
8
възложителят проведе обществена поръчка при по-облекчен ред от предвидения в закона,
съобразно нейната стойност, а сключването на договор без провеждане на процедура по
възлагане на обществена поръчка при наличие на основания за това е наказуемо съобразно
разпоредбата на чл. 256, ал. 2 от ЗОП, в редакцията, действаща по време към датата на
сключването им. Отделно от това, съдът намира, че е налице неяснота относно размера на
наложената от АНО административна санкция, с оглед механизма за определянето й,
регламентиран в текста на чл. 256, ал. 1 от ЗОП в редакцията към датата на нарушението. С
индивидуализирането на глобата в размер на 2 036.58 лева не е съобразено, че съгласно
санкционната норма на чл. 256, ал. 1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019
г.) от ЗОП - глобата е в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен
ДДС, а когато няма писмен договор – от извършения разход или от поетото задължение за
извършване на разход, но не повече от 10 000 лв. Такива договори в случая са сключени и са
посочени в НП, но по тях няма записана конкретна стойност на договора. В този случай
следва да се приложи чл.257 от ЗОП във връзка със съответната санкционна разпоредба.
Съгласно Чл. 257. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г.) В случаите по чл. 247,
249 – 255 и 256 – 256б, когато в договора не е посочена обща стойност или тя не може да се
определи, размерът на глобата се определя въз основа на прогнозната стойност, посочена в
обявлението за обществена поръчка, на извършения разход или на поетото задължение за
извършване на разход по договора, а ако няма такива – от средствата за съответната дейност,
предвидени в бюджета на възложителя. В настоящият случай липсва изрично посочване как
е определен размера на наказанието, като не е посочена и разпоредбата на чл.257 от ЗОП,
като явно същата не е взета под внимание при определяне на наказанието. Това пък води до
невъзможност да се определи и размера на наказанието, защото само ако няма писмени
договори глобата се определя съобразно извършения разход или от поетото задължение за
извършване на разход, но не повече от 10 000 лв. Тоест, налице е необоснованост и в този
аспект от дейността на наказващия орган – при определяне размера на административната
санкция, произтичащ от общата непоследователност и противоречивост още на етапа на
излагане на обстоятелствата и формулиране на административно – наказателното
обвинение, обуславящ наличието на основание за отмяна на наказателното постановление.
Тоест това е още едно основание за отмяната на НП.
Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр. 94
от 2019г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, съдът следва да разпредели
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е регламентирана в чл. 143 от АПК.
Съгласно ал. 1 на тази разпоредба, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според чл. 143, ал. 3
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
9
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски, а според
ал. 4 на същия член, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата,
подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал.
2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Приложени съответно в производството по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН – по обжалване на
наказателно постановление пред районния съд, цитираните разпоредби означават, че когато
съдът отмени обжалваното наказателно постановление, както в конкретната хипотеза,
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановява
от бюджета на органа, издал отмененото НП и в тежест на АДФИ следва да бъдат възложени
разноските на жалбоподателя за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото
адвокат, които с оглед представените доказателства за действително сторени и то в
минимален размер от 300 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11 – 01 – 284 от 15.09.2021 г. на Директора
на Агенцията за държавна финансова инспекция, град София.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция, град София Т. Р. М. с адрес:
град Хасково, ул. „Македония“ № 41, ет. 1, ЕГН: ********** сумата в размер на 300.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен по
делото адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С
Съдия при Районен съд –
ОРИГИНАЛА!!!
Хасково:
СЕКРЕТАР:
/П.Н./
10