Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 17.09.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 1660 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20190816174119
на „С.Г.Л.“ ООД срещу отказ рег. № 20190812144248-3/16.08.2019г., постановен по
заявление обр. А4 с вх. № 20190812144248 на дружеството, съгласно който от
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписване
на обстоятелства по поле 19 – съдружници (заличаване на М.Е.Ф.като съдружник) и
поле 24 – прехвърляне на дружествени дялове, по партидата на „С.Г.Л.“ ООД, с ЕИК ********, след сключването
на 15.02.2019г. на договори за прехвърляне на дружествени дялове, с нотариално
удостоверяване на подписите и на съдържанието, между съдружниците М.Е.Ф.и Д.Ж.,
съответно между съдружниците М.Е.Ф.иЕ.И.Г..
Към
заявлението са били представени документ за внесена държавна такса; договорите за прехвърляне на дружествени дялове
от 15.02.2019г., с рег. № 3874, 3875, 3876 и 3877 на нотариус Ц.Г., том 2, акт
79 и акт 80; протокол от общо събрание на съдружниците за
приемане на изменения в дружествения договор; декларации
по чл. 13, ал. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ; пълномощно за адвоката, подал заявлението; декларация по чл. 129, ал. 2 от ТЗ на управител на дружеството и
удостоверение от НАП за липса на публични задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК.
Заявлението
е било отхвърлено, тъй като не е била представена декларация по чл. 129 от ТЗ
от продавача по договорите за прехвърляне на дялове М.Е.Ф.. На основание чл. 22, ал. 5, вр. чл. 21, т. 4
и т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ на заявителя е било указано на два пъти да представи такъв
документ.
Жалбоподателят
възразява, че постановеният отказ е при неправилно тълкуване и приложение на
материалния закон и по-специално чл. 129, ал. 2, вр. 1 от ТЗ. Длъжностното лице
не е съобразило факта, че прехвърлянето на дружествени дялове се извършва от
един съществуващ съдружник в дружеството на другите двама, което по силата на
ТЗ и дружествения договор се извършва свободно. Жалбоподателят сочи, че това
разбиране се подкрепя и от константната практика на българските съдилища, в
това число и Софийски градски съд, за което са посочени множество съдебни
решения. Позовава се и на представената декларация по чл. 129 от ТЗ на
управителя и удостоверението от НАП установяващи липсата на задължения на
дружеството.
Жалбоподателят
иска отмяна на обжалвания отказ като незаконосъобразен и указване на
длъжностното лице по регистрацията да извърши заявеното вписване, с обявяване
на изменения дружествен договор.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалба
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите
приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
По
същество подадената по делото жалба е основателна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ (доп. – ДВ, бр. 102 от 2017г., в сила от
22.12.2017г.), дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето
на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети
лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците
и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години
преди прехвърлянето на дружествения дял.
От
буквалното, но и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ в
допълнената й от 22.12.2017г. редакция следва, че изискването за изплатени
изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни
вноски на работниците и служителите при прехвърляне на дружествен дял касае
хипотезата на прехвърляне на трето лице, а не от един съдружник на друг. Самото
изискване граматически е отнесено към втората хипотеза на чл. 129, ал. 1, изр.
2 от ТЗ – прехвърляне на дружествен дял на трети лица, както и изискването е с
оглед целта на закона – да се ограничи прехвърлянето на дружествен дял на трето
лице при съществуващи изискуеми частни и публични задължения на дружество с
ограничена отговорност или еднолично такова дружество във връзка с трудови правоотношения. В подкрепа на това тълкуване са и Мотивите
към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ (сигн.
754-01-39/06.07.2017г.), съгласно които с допълнението на чл. 129 от ТЗ се е
целяло прекратяване на порочната практика фирми със задължения (предимно към
НАП и с неизплатени заплати на работници) да се прехвърлят на малоимотни и
социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземанията си
и по който начин вече бившите собственици се освобождават от пасивите на
фирмата и остават всичките й задължения на новия собственик, като в същото
време регистрират друго дружество и започват наново. За автентичната воля на законодателя в този
смисъл може да се съди и от обсъжданията при приемането на допълнението на
закона на първо и второ четене от Народното събрание – с очертана цел на допълнението основно
недобросъвестен работодател да не може да прехвърли своите дялове и фирми на
трето лице, което очевидно е неплатежоспособно.
В
случая исканите вписвания са във връзка с прехвърлени дружествени дялове от
един съдружник в дружество с ограничена отговорност на друг (останалите двама
съдружници) и изискванията на чл. 129, ал. 1 от ТЗ да се удостоверяват
изплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, съответно липсата на такива, е неприложимо. В този смисъл са без значение
представените при исканото вписване декларация по образец по чл. 129, ал. 2 от ТЗ и удостоверение от НАП, нито е имало основание за даване на указания и отказ
за вписване поради непредставянето на
декларация по чл. 129 от ТЗ от прехвърлителя по договорите за
прехвърляне на дружествени дялове – съдружник в дружеството.
Спорният отказ за вписване, обоснован с
приложение на разпоредбата на чл. 129 от ТЗ е незаконосъобразен и оплакването на
жалбоподателя в този смисъл е основателно. Отказът следва да бъде отменен
изцяло, с указания да бъде извършено вписване на заявените за вписване
обстоятелства, с обявяване на изменения дружествен договор.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20190816174119 на
„С.Г.Л.“ ООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес за управление ***, отказ
рег. № 20190812144248-3/16.08.2019г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията, постановен по заявление обр. А4 с вх. № 20190812144248.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване.
Решението е окончателно (чл. 537,
ал. 1 от ГПК).
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия: