№ 1462
гр. Бургас, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20252120101571 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на “Първо частно основно училище“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.“Антим I” 24,
представлявано от С.С.С. против А. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Б***** за осъждане на
ответника да заплати следните суми: сумата от 1250 лева частично от 10796.18 лева,
равностойни на 5520 евро и дължима за обучение на детето К* за учебната 2024-2025г.,
съгласно сключен договор за обучение от 25.07.2024г., сумата от 2051.27 лева, равностойни
на 1048.80 евро договорна неустойка за забава за периода от 30.07.2024г. до 05.09.2024г.,
сумата от 30 лева разходи за невъзстановен учебник по музика за **** клас и чип за достъп.
Твърденията са, че синът на ответника е бил записан като ученик в **** клас на
училището с подписване на договор за обучение от 11.05.2023г. от страна на неговата майка.
Според договора, след приключване на учебната година, трябва да бъдат върнати всички
учебници. През учебната 2023-2024г. детето се е обучавало в училището на ищеца. На
25.07.2024г. бил сключен нов договор за обучение на детето за 2024-2025г. с възнаграждение
в размер на левовата равностойност на 5520 евро. Сумата е трябвало да се плати на една
вноска до 2 работни дни след подписване на договора, т.е. до 29.07.2024г. Сумата не е
платена. На 05.09.2024г. по желание на родителите на детето, то е било отписано от
училището и преместено в друго учебно заведение. Заявява се, че договорът за обучение е
прекратен от родителите, без те да са изпълнили поетите от тях задължения. Те не са
платили таксата за обучение, дължима до два работни дни от подписване на договора. Така
дължат и неустойка за забава. Договорът се прекратява с изтичане на срока му – 30.06.2025г.
Той се прекратява и при неплащане на таксата, както и при просрочие на плащането на
вноски с повече от 45 дни, като в този случай родителите дължат невнесените суми и
неустойката. Ето защо ищецът счита, че ответникът трябва да заплати таксата за обучение
на детето, както и неустойката, като последната се дължи до получаване на съобщението за
преместване на детето в друго училище. Претендира се и заплащане на стойността на
учебник по музика за **** клас, който след приключване на предходната учебна година не е
бил върнат на училището. Моли се исковете да се уважат. Исковете са по чл.79 и чл.92 ЗЗД.
1
Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете. Заявява, че след подписване
на договора детето е казало, че не иска да учи в това училище. Освен това ответникът и
съпругата му считали, че не следва да заплащат такси като за нов ученик, след като и
предходните години детето е учило там. Така родителите се свързали с друго училище, в
което да учи детето им. Заявява се, че по процесния договор от страна на ищеца не бил
престиран резултат, изразяващ се в обучение на детето през 2024-2025г. Няма резултат, за
който да бъде платено на ищеца. С неплащане на таксата договорът е прекратен. След като
това е така, като ищецът въобще не е обучавал детето, то не му се дължи възнаграждение.
Съпругата на ответника е направила опит да върне учебника по музика, но ищецът отказал
да го приеме с мотив, че същият бил използван и не бил в състояние, което да позволи
използването му от друго дете. Чипът е предаден заедно с учебниците. Ищецът цели да се
обогати за сметка на ответника, без да е престирал резултат, отделно иска да получи и
неустойка по договора. Моли се исковете да се отхвърлят.
В съдебно заседание е прекратено частично производството по отношение на иска
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 20 лева, представляваща дължими
разходи за невъзстановен учебник по музика за *** клас и по отношение на иска за
заплащане на сумата от 10 лева, представляваща дължими разходи за невъзстановен чип за
достъп до училището. Така предмет на делото са останали само двата иска – за таксата за
обучение и за неустойката за забава.
Бургаският районен съд намери следното:
Исковете са неоснователни.
Спор по фактите няма. Детето на ответника се е обучавало в училището на ищеца
през учебната 2023-2024г. След приключване на тази учебна година, на 25.07.2024г. между
ищеца и ответника е сключен нов договор за обучение на детето, за учебната 2024-2025г. В
раздел IV, т.11 е записано, че родителите на детето трябва да внесат договорената такса за
обучение, в левова равностойност на евро, по левовата сметка на училището, на една вноска
в размер на 5520 евро. Таксата се внася до два работни дни от подписването на договора.
Според т.12 от същия раздел, родители, изпаднали в просрочие на плащането на дължимите
вноски по т.11, заплащат неустойка върху дължимата сума в размер на 0.5% за всеки
просрочен ден, изчислена към датата на погасяването. Според т.13 в случай, че ученикът
желае да напусне училището по собствено желание или родителите по своя воля прекратят
обучението на детето, училището не възстановява остатъка от внесените суми за обучение.
Съгласно т.14 родителите са длъжни в срок до датата на преместване на ученика да направят
плащанията си по т.11, заедно с неустойките върху дължимата сума в размер на 0.5% за
всеки просрочен ден, изчислена към датата на погасяването.
Не се спори, че въпреки сключения договор за обучение, детето К* не е започнало
учебната година в процесното училище и не се е обучавало там. Уговорената такса не е била
заплатена. Със заявление от 20.08.2024г. майката е поискала детето да бъде прието в друго
частно учебно заведение, а именно ***** и да се обучава в **** клас през учебната 2024-
2025г. От това училище е била издадена служебна бележка от 02.09.2024г., адресирана до
“ПЧОУ“, с която е съобщено, че детето К* ще бъде записан в ***** клас в паралелка със
свободно място. Във връзка с това, на 05.09.2024г. ищецът ПЧОУ ООД е издал
удостоверение за преместване на ученика в ЧОУ “Д-р Мария Монтесори“ в ***** клас на
учебната 2024-2025г. Новото училище е издало на 27.09.2024г. съобщение, че К* е вече
записан като ученик в ***** клас за учебната 2024-2025г., считано от 15.09.2024г.
При това положение исковете нямат основание и не могат да бъдат уважени.
Главният и релевантен факт по делото е, че детето не се е обучавало в училището на ищеца
за учебната 2024-2025г. Наистина, неговият баща е сключил с ищеца договор за обучението
на ученик за посочения период, но детето въобще не е започнало обучение в това училище.
Малко преди началото на учебната година, майката е записала детето в друго частно
2
училище, а ищецът на 05.09.2024г. е издал удостоверение за преместването му.
Следователно, ищецът не е предоставил на ответника услугата, за която е сключен
договорът, а именно да обучава детето му през учебната 2024-2025г. Такова обучение не е
проведено, понеже детето преди началото на учебната година е било преместено в друго
учебно заведение. Няма житейска и правна логика ищецът да иска от ответника да му
заплати таксата за обучение, което не е проведено. Да се приеме обратното значи да се
стигне до неоснователното обогатяване на училището за сметка на ответника, тъй като
ищецът би получил таксата, без да е дал насрещна престация.
Що се отнася до клаузите на договора, в т.13 е предвидено, че училището не
възстановява остатъка от внесените суми за обучение, ако ученикът напусне училището, но
тази хипотеза е друга, а именно когато таксите са вече платени и част от обучението е
преминало. Клаузата по т.14 гласи, че родителите са длъжни до датата на преместване на
ученика да направят плащанията за такса, като БРС тълкува тази клауза в смисъл, че таксата
се дължи за това време, за което ученикът е бил на обучение. Настоящият случай не е такъв
– детето въобще не е почнало обучението си, а преди стартиране на учебната година е било
преместено в друго училище. Таксата не е платена, а предвид смяната на учебното
заведение, е отпаднало и основанието за нейното плащане.
Договорът не е изпълнен и такса не се дължи, защото не е било проведено
обучение. Впрочем, според раздел V, т.4, договорът се прекратява при неизпълнение на т.11
от раздел IV, т.е. при неплащане на таксата, както е в случая. След като таксата не е платена,
договорът се е прекратил. Предвиденото в клаузата по т.4, че в този случай родителите
дължат невнесените по договора суми и санкциите за неустойка, противоречи на
обществения морал /чл.26 ЗЗД/ и не може да стане причина за уважаване на исковете. Няма
логика при прекратяване на договора заради неплащане на таксата, родителят да продължава
да я дължи на училището, след като облигационното правоотношение е отпаднало.
По изложените съображения исковете са неоснователни. Обучение не е проведено,
поради което таксата, уговорена в договора, не се дължи, за да се избегне неоснователното
обогатяване на ищеца. След като такса не се дължи, не е възникнало и вземане за мораторна
неустойка за забавата в плащането на главното задължение. Следва исковете да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има принципно
право на разноски, но не е направил и е заявил, че не претендира такива.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Първо частно основно училище“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.“Антим I” 24, представлявано от С.С.С.
против А. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Б***** за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 1250 лева частично от 10796.18 лева, равностойни на 5520
евро, дължима за обучение на детето К* за учебната 2024-2025г., съгласно сключен договор
за обучение от 25.07.2024г. и сумата от 2051.27 лева, равностойни на 1048.80 евро договорна
неустойка за забава за периода от 30.07.2024г. до 05.09.2024г.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в дву*****чен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3