РЕШЕНИЕ
№ 15910
гр. С, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110154409 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от „М П М“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.“Р П К“ № 4, ет.6, представлявано от Р Д. и Т Ч, чрез адв.Й. със съдебен адрес гр.С,
бул.“Б“ № ..., насочени срещу С. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Н -2 бл...., за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
26007/2022 г. по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата 114.81 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № .../04.06.2021 г., за период
от 10.07.2021 г. до 10.01.2022 г. /7 погасителни вноски/, ведно със законна лихва за период
от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 3 140.77 лева, представляваща
договорна лихва за период от 10.07.2021 г. до 10.01.2022 г., сумата 100.97 лева,
представляваща лихва за забава за период от 11.07.2021 г. до 27.01.2022 г.
Освен установителните искове, ищецът е предявил и осъдителни искове за
присъждане на сумата от 14 729.69 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по
договор за потребителски кредит № .../04.06.2021 г., сумата от 155.50 лв., представляваща 8
броя неплатени вноски за главница по посочения договор за кредит, дължими за периода от
10.02.2022 г. до 10.09.2022 г., както и сумата от 3 459,22 лв., представляваща договорна
лихва за период от 10.02.2022 г. до 10.09.2022 г.
Претендира се направените по настоящето дело и предходно проведеното заповедно
такова разноски.
В исковата молба се твърди, че на 04.06.2021 г. между страните е сключен договор за
паричен кредит № ..., въз основа на който ищцовото дружество е предоставило на Д. сумата
от 15 000.00 лв., със срок на погасяване от 120 месеца – до 10.06.2031 г. Сочи се, че
договореният лихвен процент е 35%, а ГПР – 41.16%. Уточнява се общият размер на сумата,
която следва да се върне по кредита е 54 313.50 лв.
Според ищеца, задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението за
1
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 26007/2022 г. на СРС, е
3356.55 лв., а към датата на предявяване на иска са падежирали вноските до кредита до № 15
вкл. С оглед на това се иска същите да му бъдат присъдени, както и останалите задължения
изцяло, за които се аргументира становище, че са налице предпоставките за предсрочна
изискуемост. В тази насока се отбелязва, че от една страна е налице допуснато просрочие по
кредита, а от друга страна – че с исковата молба се прави изрично изявление за предсрочна
изискуемост.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва да е получавал уведомление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Ответникът развива подробни съображения относно редът за
упражняване на това право на банковите институции и в частност в светлината на ТР 4/2013
г. на ОСГТКВКС. Изразява становище, че кредиторът не е ограничен при избора на способ
за връчване на изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост, като в отговора се
изброяват като възможни такива връчване чрез нотариус, чрез ЧСИ, чрез пощенска пратка.
Според ответника, той не е уведомен по нито един от посочените начини, поради
което претендираните задължения не са изискуеми.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните не изпращат представители. Ищецът взема писмено
становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна следното:
По предявените искове с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД
вр. чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД ищецът трябва да докаже съществуването на
облигационно правоотношение с ответника и изпълнение на задълженията си по него, а
именно предаване на паричната сума на ответника, респ. на неговия съдлъжник, ищецът
следва да докаже и проведено заповедно производство по отношение на претендираното с
настоящия иск вземане.
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 26007/2022 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 114.81 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит № .../04.06.2021 г., за период от 10.07.2021 г.
до 10.01.2022 г. /7 погасителни вноски/, ведно със законна лихва за период от 08.04.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 3 140.77 лева, представляваща договорна лихва за
период от 10.07.2021 г. до 10.01.2022 г., сумата 100.97 лева, представляваща лихва за забава
за период от 11.07.2021 г. до 27.01.2022 г.
С възражение от 12.08.2022 г., длъжникът е оспорил вземанията.
Установява се, че исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същите се явяват процесуално допустими.
По предявените установителни искове съдът намира следното:
Не се спори между страните, а и видно от представения договор за потребителски
кредит № .../04.06.2021 г., между ищеца и ответника е сключен договор за кредит, по силата
на който „М П М“ ООД в качеството на заемодател се е задължил да предостави на
ответника заем в размер на сумата от 15 000 лева – чл.7 от договора. Уговорени са следните
условия на договора за кредит: срок на заема – 120 месеца, размер на месечна погасителна
2
вноска – 451,84 лева, всяка с конкретна падежна дата за издължаване - 10-то число, брой
погасителни вноски – 120, общ размер на всички плащания по заема – 54 313,50 лв., лихвен
процент на заема – 35 %, ГПР на заема – 41,16 % - чл.9 от договора. В чл. 11.5 е обективиран
погасителният план към договора. В чл. 11.6 е предвидено, че в случай на просрочие при
изплащането на една или повече дължими месечни вноски, потребителят е длъжен да
заплати и начислените лихви за периода на просрочието. В чл. 19, ал. 2 е предвидено, че в
случай че кредитополучателят е допуснал просрочие на дължима погасителна вноска, дължи
на кредитора законна лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието –
от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата. Съгласно чл. 8
потребителят усвоява сумата еднократно и в пълен размер незабавно след сключване на
договора за потребителски кредит, като заемната сума се предоставя в брой или банкова
сметка, посочена от потребителя, както следва: IBAN ..... при П И Б АД с титуляр по
сметката С. С. Д.. Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства –
платежно нареждане от 04.06.2021 г., удостоверение от „ПИБ“ АД от 03.06.2021 г. и
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че посочената сума е усвоена по посочената от кредитополучателя банкова сметка при
„ПИБ“ АД с IBAN ....., като основание за операцията е посочено „усвояване кредит
дог5275/04.06.2021“.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият
размер на падежиралите неплатени главници за времето от 10.07.2021 г. до 08.04.2022 г.,
вкл. се равнява на 150,40 лева., съответно начислената договорна лихва върху усвоената и
непогасена главница за периода от 10.07.2021 г. до 08.04.2022 г. е 4 088,86 лева. Установява
се, че към датата на подаване на исковата молба - 06.10.2022 г. общият размер на вземанията
са: усвоена и непогасена главница, в това число: редовно изискуема главница (главница по
вноски с настъпил падеж) - 270.31 лева; предсрочно изискуема главница - 14 729.69 лева;
начислена редовна (възнаградителна) лихва - 6 599.99лева; начислена законна лихва - 100.97
лева за периода от 11.07.2021 г. до 27.01.2022 г . Установява се, че не са извършвани
погасявания по процесния кредит.
На първо място, с оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК следва да се
посочи, че процесният договор за кредит попада в обхвата на регулация на Закона за
потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), който урежда
особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая договорът отговаря
на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията
към момента на сключването му. В съдържанието му са посочени чистата стойност на
кредита – 15000.00 лв.; годишният процент на разходите – 41,16 % % /който не надвишава
пределните норми по чл.19, ал.4 от ЗПК/ и годишния лихвен процент – 35% и всички
разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит.
С оглед на гореизложеното и доколкото от заключението на вещото лице се установи,
че падежиралата и незаплатена главница за периода от 10.07.2021 г. до 10.01.2022 г. е в
размер на 114,81 лв., то предявеният иск се явява основателен в неговата цялост.
Претендираната възнаградителна лихва за период от 10.07.2021 г. до 10.01.2022 г. е в
предявения размер от 3 140.77 лв. С ал.4 на чл.19 от ЗПК се въвежда ограничение на размера
на годишния процент на разходите по потребителски кредити до пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република Б. В случая съдът намира, че следва да
съобрази именно ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото в годишния процент на
разходите се включват както дължимите лихви /вкл. и договорна възнаградителна такава/,
така и други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Идеята на законодателя е да
ограничи общите разходи по кредита до определен размер, без да се интересува от
3
съотношението на всеки един от тях в общия им размер. Именно при този подход се
защитават в най-пълна степен интересите на потребителя, доколкото в противен случай е
възможно при ниска възнаградителна лихва, да бъдат предвидени в договора други разходи,
които да оскъпят повече кредита, отколкото ако лихвата е в по-висок размер.
В случая годишният процент на разходите по процесния кредит е 41,16 %, който е в
рамките на допустимия, съобразно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит /изм.с ДВ
бр. 35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ и предвиденото в ПМС № 426/18.12.2014 г.
Ето защо съдът приема, че клаузата, с която е уговорена възнаградителната лихва по
кредита не е нищожна и кредитополучателят дължи уговорената с нея лихва за периода от
10.07.2021 г. до 10.01.2022 г. и за сумата от 3 140.77 лева.
По отношение претенцията за мораторна лихва, следва да се отбележи, че
дължимостта на същата е уговорена в чл.19.2 от договора. Размерът на това вземане пък се
установи от заключението на вещото лице и то възлиза на 100.97 лв. за исковия период от
11.07.2021 г. до 27.01.2022 г.
По предявените осъдителни искове съдът намира следното:
Установи се по делото, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по посочения по-горе договор за заем. Установява се, че до
датата на подаване на исковата молба – 06.10.2022 г., са падежирали вноски, чийто размер
съгласно заключението на вещото лице възлиза на сумата от 155.50 лв., представляваща 8
броя неплатени вноски за главница по посочения договор за кредит, дължими за периода от
10.02.2022 г. до 10.09.2022 г., както и сумата от 3 459,22 лв., представляваща договорна
лихва за период от 10.02.2022 г. до 10.09.2022 г., поради което така предявените искове за
посочените суми се явяват основателни в тяхната цялост.
За дължимостта на 14 729.69 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по
договор за потребителски кредит № .../04.06.2021 г. съдът намира следното:
В чл. 19.3 е уговорено правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем, без да се прекратява действието на договора в случай, че потребителят забави с
повече от 30 дни заплащането на която и да е вноска по кредита.
По възражението на ответника относно факта на настъпване на предсрочна
изискуемост. Ответникът оспорва да му е било връчено Уведомление от 06.10.2022 г. от „М
П М“ ООД за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на
исковото производство. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е
представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това
потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост
на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за
съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви,
който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение,
че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че
решението следва да отразява материалноправното положение между страните по делото,
каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се
отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към
исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
4
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който
трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми /в този смисъл решение № 10 от 25.02.2020 г., постановено по т.д. №
16/2019 г. на ВКС, ТК, II Т.О./.
Посоченото по-горе уведомление изх. № ...2022 г. за обявяване предсрочна
изискуемост на задълженията по договор за потребителски кредит № .../04.06.2021 г. е
приложено към исковата молба и е връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба
и приложенията към нея, като същевременно са налице и предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки за обявяване задължението на кредитополучателя по договор за
потребителски кредит № .../04.06.2021 г. за предсрочно изискуем, доколкото не се
установява ответникът да е извършил каквито и да е било плащания по процесния договор.
Същевремнно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-счетоводна експертиза се установява и размерът на незаплатената
предсрочно изискуема главница, а именно 14 729.69 лв., поради което предявеният иск
подлежи на уважаване в неговата цялост.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има единствено ищецът. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
1 236,06 лв., представляваща разноски за държавна такса и депозит за вещо лице, както и
сумата в размер на 1 413,60 лв.- адвокатско възнаграждение в настоящото производство. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
производство да се произнесе по разноските, направени страните и в предхождащото го
заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. Ето
защо ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата в размер на 484,09 лв. –
разноски по заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. Д., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Н -2 бл...., че дължи на „М П М“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.“Р П К“ № 4, ет.6, представлявано от Р Д. и Т Ч, чрез адв.Й. със съдебен адрес гр.С,
бул.“Б“ № ..., следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 26007/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
а именно: сумата 114.81 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ .../04.06.2021 г., за период от 10.07.2021 г. до 10.01.2022 г. /7 погасителни вноски/, ведно
със законна лихва за период от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 3 140.77
лева, представляваща договорна лихва за период от 10.07.2021 г. до 10.01.2022 г., сумата
100.97 лева, представляваща лихва за забава за период от 11.07.2021 г. до 27.01.2022 г.
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Н -2 бл...., да заплати на „М П
М“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Р П К“ № 4, ет.6,
представлявано от Р Д. и Т Ч, чрез адв.Й. със съдебен адрес гр.С, бул.“Б“ № ..., следните
суми: от 14 729.69 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит № .../04.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 06.10.2022 г., до окончателното плащане, сумата от 155.50 лв.,
представляваща 8 броя неплатени вноски за главница договор за кредит № .../04.06.2021 г.,
5
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.10.2022 г.,
до окончателното плащане, дължими за периода от 10.02.2022 г. до 10.09.2022 г., както и
сумата от 3 459,22 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.02.2022 г. до
10.09.2022 г.
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Н -2 бл...., да заплати на „М П
М“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Р П К“ № 4, ет.6,
представлявано от Р Д. и Т Ч, чрез адв.Й. със съдебен адрес гр.С, бул.“Б“ № ..., сумата в
размер на 2 649,66 лв. – разноски в исковото производство, както и сумата в размер на
484,09 лв. – разноски по заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
26007/2022 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6