МОТИВИ към Решение № 75/27.04.17 по АНД № 202/17г на РС - Свиленград:
Производството
по делото е по реда на глава XXVІІІ от НПК,чл.378
и сл.НПК.
Образувано е на основание чл.37 НПК,вр.чл.78а НК, въз основа
на постановление от 13.03.2017г на прокурор от РП-Свиленград, с което е
направено предложение обвиняемият В.Н.К.
***, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.
78аНК за престъплението в извършването на което е обвинен, а именно по чл.191,ал.1 НК .
РП-Свиленград- редовно призована, не изпраща процесуален представител в
о.с.з.
Обвиняемият В.Н.К. участва производството – лично, явявайки се в с.з., редовно призован, както и със свой
защитник – служебен, назначен в ДП. Не оспорва фактическите обстоятелства
изложени от прокурора, в който смисъл поддържа изрично изявление и се признава
се за виновен, но се възползва от правото да не дава обяснения по делото. В
процесуалното време на последна дума, същият
повторно поддържа изявление с признание за виновността си, като изяснява
действията и постъпката си с чувствата на обич към момичето, с което е заживял
на съпружески начала. Моли да му бъде наложено минимално наказание - глоба.
Защитникът на обвиняемия, излага процесуално становище за липса на спор
по фактите на обвинението и съотв. извършването на престъпното деяние, съгласно
внесеното Постановление на прокурора. Пледира същото да бъде уважено, при наличие
на кумулативните предпоставки за приложението на чл.78а НК за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
престъплението, което сочи и да е безспорно доказано от събраните
доказателства. Поддържаните доводи, основно касаят индивидуализацията на следващото наказание,
като последното защитникът моли да е в размер на минимума на предвидената
глоба, обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи по ефекта си, за
каквито сочи - младата възраст на
обвиняемия, фактът че е безработен, от бедно семейство, семейния му(неформален)
статус – продължаващото съпружеско съжителство, включително и се позовава на традициите и обичаите в семейната и социалната
среда по произход,с оглед етническата принадлежност на обвиняемия - ром.
След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият В.Н.К. ***, роден на 03.07.97г
и вече пълнолетен към м. 12.2015г, живеел заедно с родителите си в същия град – Свиленград,
в къща в ромската махала, находяща се на ул. „Синчец” № 7. Той се познавал със свидетелката Мария Дончева
Данева от най-ранната си, още детска възраст, тъй като живеели в един квартал.
В резултат на взаимните им симпатии и породили
се чувства на обич между тях, двамата започнали връзка помежду си. След като
известно време, около две години, поддържали тези отношения, двамата решили да заживеят съвместно, като
семейство и през месец декември 2015г, по-конкретно
на 25.12.2015г момичето – Мария Данева се преместила да живее в дома му. По това време
обв. К. бил вече пълнолетен навършил 18г и започнал 19-та си година, а свидетелката Данева – родена на ***г била на 14 години-навършени,
т.е. непълнолетна, като и двамата по произход,
били от обща етническа група – роми.
Това им съвместно решение - да
заживеят заедно на съпружески начала, се породило вследствие взаимността на
чувствата и задълбочилата се обич, която всеки един от двамата изпитвал към
другия. След като обявили решението си и пред своите семейства , родителите на
обвиняемия – св. Донка Димитрова и св. Николай К. не се противопоставили на
намерението им и дали своето съгласие, въпреки че знаели ниската възраст на
момичето -под прага на пълнолетието,
което пък не било необичайно според традициите в общността им . От своя страна
майката на непълнолетната – св. Наташа Илиева
също се съгласила, узнавайки за връзката на дъщеря си и плановете й да
заживее съвместно с момчето което обича и уверена от нея в силните й чувства
към обвиняемия. На тяхното решение не се възпротивил и нейния баща – св. Дончо
Данев, който също приел непълнолетната му дъщеря да заживее с обвиняемия. Така, се стигнало до съвместното им съжителство
в общ дом, започнало на 25.12.2015г – големия християнски празник Коледа, от която дата св. Мария Данева се
установила да живее в жилището на родителите на обвиняемия, находящ се в гр. Свиленград,
ул. „Синчец” № 7. Към този момент тя не е била навършила 16 години,
т.к. вече се посочи родена е на ***г,
точната й възраст, по това време била – навършени 14 години и започнала
15 –та си година.
Обвиняемият В.Н.К. и свидетелката Мария Дончева Данева – навършила 14 години и започнала 15-години, от тогава /посочената дата 25.12.15г/
установили фактически отношения на съпружески начала, като заживели в едно
домакинство, с обща издръжка и грижи в бита, обитавали съвместно една
стая, консумирали отношенията си,
осъществявайки полови контакти, както и спазвали и др. обичайни обвързаности,
присъщи на брачната връзка, така формирали отношения като между съпрузи.
Граждански брак по законоустановения ред и с изискуемите гражданскоправни
формалности те не са сключвали, поради непълнолетието и брачната
недееспособност на свидетелката. Към
момента на установяване на общото им съжителство, обвиняемият бил наясно с
биологичната възраст на съжителстваща с него и фактът на непълнолетието й му
бил известен.
По време на съпружеското съжителство между обвиняемия В. Н.К. и св. Мария
Д.Данева, последната забременяла и на 23.08.16г се родило детето им – Надя
Марева Данева, чийто произход обаче бащата формално не е припознал, въпреки
съвместното му отглеждане от двамата родители. Грижите за детето полагала
свидетелката, подпомагана от родителите на обвиняемия, които осигурявали и
паричните средства за издръжката на младото семейство.
Възрастта на свидетелката, както и фактът за бременността й, се установяват
от приложените официални документ – лична карта № *********/07.04.15г изд. От
МВР-Хасково на М.Данева, както и социални
доклади на Д-я”СП”-Свиленград, отдел
закрила на детето, относно същото лице, така и от удостоверение за раждане на новороденото,
изд. по Акт за раждане № 156/23.08.16г на Община Свиленград
Първоначално, въз основа на подаден сигнал от Дирекция „СП” в Община
Свиленград, било образувано ДП № 6/2017г по описа на РУ-Свиленград, срещу В. Н.К.,
за престъпление по чл.191,ал. НК, осъществено в периода 25.12..2015г до 09.02.17г.След
приключване на разследването, прокурорът е изготвил и внесъл в съда настоящото
предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78аНК с
налагане на административно наказание, обективирано в Постановление от 09.02.17г
издадено на основание чл.375 НПК.
От служебно изисканата актуална справка за съдимост на обвиняемия В.Н.К. е
видно, че същият не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност, по реда на чл. 78а НК. Той не работи,
по данни при снемане на самоличността му, не реализира самостоятелни доходи от
труд или от свое лично имущество, каквото не притежава, според съдържанието на
саморъчна декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
приложена в ДП,л.67.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за доказана, по категоричен
начин, въз основа на свидетелските
показания, обективирани в протоколи за разпит от ДП на свидетелите – Христо
Г.Христов, Мария Данева, наташа Илиева,Дончо Данев, Донка Димитрова, Николай К.,
както и писмените доказателства – лична
карта на св.М. Данева, удостоверение за раждане на роденото от нея дете - Н.
Данева, социални доклади на Д-я СП-Свиленград, които са приобщени и ценени в съдебната фаза на процеса, на
основание чл.378,а2 НПК и по реда на чл.283 НПК. Така също и от обясненията на обвиняемия,
дадени в хода на ДП пред разследващия орган, като в съдебната фаза на
производството той се е възползвал от правото си да не дава такива. В доказателствения материал не съществуват
каквито и да е противоречия, писмените и гласните доказателства са
изцяло кореспондиращи си, взаимно допълващи се и в пълна корелация
помежду си, поради което и подробното им обсъждането не е необходимо. Съдът
изцяло кредитира същите за достоверни, като за обективно верни се цениха
свидетелските показания на св. Донка Димитрова
и Николай К. – родители на обвиняемия В.
К., на св. Мария Данева-непълнолетната
съжителстваща и св. Наташа Илиева – нейна майка и съотв. баща й - св. Дончо Данев, както и на св. Христо
Г.Христов – полицай, извършил предварителната полицейска проверка, с оглед
безпротиворечивостта им, правдивото им
звучене, взаимното им допълване и съвкупна корелация. Цениха се за достоверни и
обясненията на обвиняемия от ДП изложил фактологическа версия, съответстваща на
свидетелските показания и подкрепена от тях.
При така приетата за достоверна фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Направеното предложение на РП-Свиленград е ОСНОВАТЕЛНО.
Предявеното обвинение е доказано в съвкупните си обективни и субективни
признаци, предвидени в състава на престъплението по чл.191,ал.1 НК, които се
покриват и са консумирани изцяло с действията и поведението на обвиняемия В.н. К.,
тъй като в периода от 25.12.2015г до 09.02.2017г, в гр. Свиленград, същият като пълнолетно лице
и без да е сключил брак, заживял на
съпружески начала с ненавършилата 16 годишна възраст – Мария Дончева Данева,
родена на 11.03.01г. Крайната дата на
инкриминирания период от време, според формулираното фактическо обвинение, съвпада
с датата на привличането на обвиняемия и повдигането на обвинението против него,
предвид формата и характера на престъплението, доколкото и към този момент
свидетелката все още не е била навършила 16 годишна вързраст, с оглед рождената
й дата.
Налице е съставомерно деяние по този текст и авторството на същото се
установява категорично, от еднопосочните показания на свидетелите, разпитани в
досъдебното производство и ценени съобразно правилото на чл.378,ал.2 НПК, както
и от обясненията на обвиняемия- В. Н.К., също от ДП, косвено и от приобщените
писмени доказателствени източници, съдържими се в приетите социални доклад
издадено по преписка образувана от социалните служби- Отдел закрила на детето,
относно св. Мария Данева, нейният документ за самоличност –лична карта и удостоверени за раждането на роденото от нея дете. Тези гласни и писмени
доказателства, съдът кредитира и при съвкупното им обсъждане се налага
безпротиворечив извод да са доказани релевантните по делото факти, изложени в
постановлението на РП.
Обективно е вярно, тъй като са
установени категорично от доказателствата, различният биологичен пол на
обвиняемия и лицето съжителствало с него- св. Мария Дончева Данева, както и
тяхната възраст. Последната е родена на ***г,
от женски пол е, според данните от приложените официални документи за
гражданско състояние и социалните
доклади, които не се оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от
страните, а и като официален документ – удостоверения за раждане и семейно
положение се ползват с обвързваща материална доказателствени сила за посочените
факти. С оглед рожденната й дата, несъмнено към инкриминирания период от време,
с начало от 25.12.2015г, тя е била
непълнолетна, навършила 14 години, но не и 15 години още по-малко и 16 години.
От обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо
съжителство между св. Данева и обвиняемия К., във времето от 25.12.2015г до 09.02.17г
– крайната дата визирана в постановлението на РП, съвпадаща и съответстваща на календарната
дата, на която е извършено процесуалното действие по привличането му в
качеството на обвиняем и повдигането на обвинението – на 09.02.17г. Сложилите
се фактически взаимоотношения между същите лица, така както са установени от
доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвързващи мъжът и
жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на
действащото семейно право- СК, с присъщите права и задължения – съвместен живот
в общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и
осъществявани полови контакти. Косвено доказателство за това е бременността на
свидетелката, като фактът за съвместното им фактическо съжителство на
съпружески начала, както и за раждането на дете се признават и от обвиняемия
при разпита му в ДП пред разследващия орган, както и от показанията на всички
разпитани по делото свидетели, установяват се и от с официални документиэ-акта
за раждане на детето. И тъй като в настоящото производство е доказано трайно състояние в отношенията им при
съжителството, от др.страна и предвид възрастта на лицето от женски
пол-ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява престъпно и
законът го е инкриминирал като престъпление. Предвид изложеното, изпълнителното деяние, безспорно е
осъществено със своите обективни признаци. Касае се за продължено престъпление
по чл. 191,ал.1 НК. До момента на приключване на разследването, както и на
съдебното дирене във фазата на съдебното производството не се събраха
доказателства да е сключен граждански брак между обвиняемия и свидетелката М.
Данева .
От субективна страна обвиняемият В. Н.К. е действал виновно, при пряк умисъл. Същият е
имал ясна представа за биологичната възраст на лицето с което съжителствал –
ненавършила 16 години, съзнавал е видът
и характера на отношенията които установява с нея, желаел и пряко ги е целял,
което е било очевидно при конкретните
обстоятелства,свързани с фактическото брачно съжителство. Бил е наясно и с
предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако не е
знаел е бил длъжен. Следователно е
разбирал противоправният и общественоопасният характер на деянието си и неговите последици. От тук и изводът, пряко да е целял настъпването на общественоопасния резултат на
извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.
В конкретния
случай са налице материалноправните основания на чл.78а НК за освобождаването
на обвиняемия от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. За извършеното от В. Н.К. противоправно деяние, инкриминирано като престъпление по чл.191,ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до 2 години или пробация и
кумулативно с тях- обществено порицание. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК. В резултат на извършеното от него престъпление не са настъпили
съставомерни
имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на засегнатите
обществени отношения, свързани с барака и семейството, следователно и касаещи
етиката и нравствените,нематериални отношения. Поради това и
при кумулативното наличие на посочените предпоставки, деецът следва да бъдат
признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.191, ал.1 НК, за което да му бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание-ГЛОБА.
При определяне размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност
на деянието и личната такава на дееца, които не са високи, според конкретните
фактически данни по делото. Приложената по делото характеристична справка,
разкриват положителна оценка за личността му. Отчете се също така и етническата
принадлежност на В.К., установена при снемане на самоличността му от съда,
изводима и от писмените
доказателства, към социална и етническа
група с ноторно известни традиционни обичаи за женитбата в ранна възраст и
преди пълнолетието, наред с това и непродължителното им съжителство – по-малко
от една година, според инкриминирания период от време и навършването на 16 год.
възраст от момичето, всички отчетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства. От друга страна, съобразно имотното състояние на същия и
неговите доходи, каквито постоянни и/или самостоятелни той не реализира, нито
от работа по трудово или др. правоотношение, нито от лично имущество, т.к. не
притежава такова – собствено, съобразявайки констатираните смекчаващи
обстоятелства, съдът прие да индивидуализира следващото се наказание в размер
на минимума. Поради това, съобразявайки действащата редакция на чл.78а НК към датата
на деянието, съдът определи и наложи на обв. В.Н.К. административното наказание
”ГЛОБА” в размер 1000 /хиляда/ лева,
съответстваща на установения в закона минимум. Това наказание, в минимален
размер, се счете за достатъчно за постигането на възпитателната и
поправително-възпираща функция на наказателната санкция. Същото се явява
справедливо, като съответно на тежестта на извършеното, а и е съобразено с
имотното му състояние, доколкото извън факта да е безработен, по негови
сведения без постоянна работа и доходи, той и не притежава собствено имущество-
движимо или недвижимо от което да реализира самостоятелни доходи, видно от
декларация за имотно състояние, като издръжката му и тази на семейството му се осигурява от
неговите родители. Поради това и индивидуализацията му се намери за съответна
на целите на наказанието.
Водим от
изложеното, съдът постанови решението си.
Районен
съдия: