Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Ищецът „М.-2.” Е.-гр.П. чрез пълномощника си адв.П., излага в исковата си молба, че след запознаване с обявление от 25.11.2011 год. на ЧСИ М., регистрационен № 729, по изпълнително дело № 289 от 2010 г., за обявяване имущество на "З" Е. - гр. С., решил да участва в публичната продан, като внесъл съответния задатък по позиция № 40 от списъка - „Фадрома П200” в размер на 450 лева с платежно нареждане от 29.12.2011 г. Сочи, че на 30.12.2011 г. се е провел търгът, но по позиция 40 купувачът бил друго лице, което дало най-висока цена. Твърди, че след като се е прибрал в гр. П. на няколко пъти се е опитал да разбере дали е приключила продажбата, за да може да си получи задатъка от 450 лева, но не можал да се свърже с ответницата, тъй като не отговаряла на телефона. Твърди, че на 17.05.2012 г. е отишъл до гр. С., за да си получи задатъка. Подал молба до ЧСИ М. Д. М., но същата му връчила два броя протоколи от 17.01.2012 г. и от 24.01.2012 г. Твърди, че в първия протокол е записано, че е обявен за купувач на позиция № 40-фадрома, а в следващия протокол ЧСИ констатирал, че не е внесъл предложената цена. Излага, че е заявил на ответницата, че не е получил обявление, с което да му бъде известено, че е обявен за купувач, за да се констатира след това, че не е внесъл сумата. Не му бил предоставен от ответницата никакъв документ, от който да е видно по какъв начин е бил уведомен, че е определен за втори купувач и как му е станало известно това, и не е внесъл сумата в определения срок от ГПК. Счита, че ЧСИ М. неправилно е приела след като е съставила протокол, в който е обявила ищеца за купувач, с това е изпълнила задължението си по чл. 493, ал. 2 ГПК, но смисълът на закона е, че следва да получи това разпореждане на органа, който го издава, и получаването става именно по реда на ГПК. Моли съда да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ответницата М. М. за извършените от нея действия като ЧСИ да му заплати сумата от 450 лева, представляваща задатък по позиция № 40 от списъка по обявление от 25.11.2011 г. по изпълнително дело № 289/2010 г. на ЧСИ М. Д. М., която сума неправилно е била внесена в полза на кредиторите, ведно със законната лихва считано от 23.05.2012г. Претендират се разноски по делото. В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата М. Д. М. от гр.С.. Счита, че искът е недопустим, поради наличие на специални разпоредби в ГПК, касаещи обжалване действията на съдебния изпълнител. Счита иска и за неоснователен, тъй като ищецът обосновава иска си по вече отменена разпоредба - поименно да бъде уведомено дружеството за това, че обявения за продавач при него не е внесъл предложената цена. Това „поканване” е ставало по отменения текст на чл. 493, ал. 2 ГПК, а сега действащата разпоредба изисквала всяко заинтересовано лице да проверява изготвения протокол с обявения купувач. Освен това възразява, че за да се търси отговорност от ЧСИ съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, следва да бъде доказано виновното му поведение, каквото в случая няма. По отношение претенцията за лихва счита, че такава не се дължи върху задатък, тъй като лихвата е цената платена от заемателя за използваните пари на заемодателя. По отношение претенцията за разноски счита, че няма приложено адвокатско пълномощно, за да бъде заето становище относно размера на адвокатското възнаграждение. Като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: Видно от приложеното към настоящото дело изп.дело № 289/ 2010г. по описа на ЧСИ М. М., е, че на 25.11.2011г. е изготвено обявление, с което е обявено на заинтересованите, че от 29.11.2011г. до 29.12.2011г. ще се проведе публична продан по изп.д. № 289/ 2010г. на движими вещи, собственост на „З.” Е.-гр.С.. Видно от делото, том 17 от него, е, че е проведена публична продан за позиция № 40-Фадрома П 200. Наддавателно предложение е постъпило от ищеца по настоящото дело-В.№ 6044 от 29.12.2011г. Видно от приложеното платежно нареждане от 29.12.2011г. същият е внесъл сумата 450 лв.-задатък за участие в проданта. От съставения от ЧСИ М. протокол от 30.12.2011г. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач, е видно, че ЧСИ е обявила за купувач „С.2011” Е.. От приложения протокол на осн.чл.493 т.2 ГПК от 09.01.2012г. ЧСИ М. е констатирала, че обявеният за купувач в протокола от 30.12.2011г. не е внесъл предложената от него цена и е обявила за купувач направилия следващото по ред наддавателно предложение-Р.С.А от гр.Т. От протокол от 17.01.2012г. на осн.чл.493 т.2 от ГПК е видно, че ЧСИ е констатирала, че обявеният за купувач в протокола от 08.01.2012г. не е внесъл предложената цена и е обявила за купувач направилия следващото по ред наддавателно предложение-ищеца. С протокол от 24.01.2012г. ЧСИ е констатирала, че ищецът не е внесъл предложената от него цена и е обявила за купувач направилия следващото наддавателно предложение-„С” Е.-гр.София. С молба № 647 от 17.05.2012г. ищецът е поискал от ЧСИ М. да му бъде възстановен внесения депозит по изп.дело, като тогава същата му връчила протоколите по чл.493 т.2 от ГПК от 17.01.2012г. и 24.01.2012г. Депозирана е от ищеца втора молба от 23.05.2012г. до ЧСИ М. с искане да му бъде възстановен внесения задатък. На тези писма ЧСИ е отговорила, че съгласно текста на чл.493 т.2 от ГПК, ред. ДВ бр.100/ 2010г., „съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена, ако този наддавач не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител обявява за купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение” и е указала на ищеца, че стария текст на разпоредбата, съгласно който „съдебният изпълнител поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена…”, е отменен. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ. По допустимостта на предявения иск-неоснователно е възражението на ответницата за недопустимост на иска, поради това, че са налице специални разпоредби в ГПК, касаещи обжалване действията на съдебния изпълнител-чл.435 и сл. от ГПК. Наличието на тези специални разпоредби не изключва приложението на чл.74 от ЗЧСИ. Процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана по иск за обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, както и по жалба срещу действията и отказите на съдебния изпълнител, когато страната желае да се възползва от потестативното си право да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. И в двата случая защитата е искова, но в първия случай предмет на делото е вземането за обезщетение, което възниква от виновно и противоправно деяние, което е причинило вреда, а във втория случай предмет на делото е потестативното право на страната да иска отменяването на отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. В първия случай със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на едно парично вземане, а във втория случай - на едно потестативно право, т.е. както са различни предметите на делата, така са различни и обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения, като съществуващата възможност за провеждане на едното производство не изключва възможността за провеждане на другото производство. Двете производства имат различен предмет и висящността на едното с нищо не влияе на висящността на другото, както и изхода по едното не обуславя с нищо изхода по другото, тъй като обективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията по двата различни предмета не съвпадат. По основателността: искът е основателен по следните съображения: Съгласно чл.74 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които е причинил при извършване на своята дейност. Частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Фактическият състав на отговорността на ЧСИ по чл.74 ал.1 от ЗЧСИ обхваща: неправомерни действия на ЧСИ, настъпила при упражняване дейността на ЧСИ вреда и причинна връзка между тези действия и вредата, и вина, която се презюмира до доказване на противното. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. В настоящия случай горните елементи на правопораждащия фактически състав са налице. Видно от събраните по делото доказателства е, че ищецът е внесъл задатък за участието си в публичната продан на вещ под позиция № 40-Фадрома П 200. Тъй като съгласно протокола от 24.01.2012г. ЧСИ е констатирала, че ищецът е обявен за купувач, но не е внесъл предложената от него цена, то внесеният от него задатък в размер на 450 лв. съгласно чл.493 т.1 от ГПК служи за удовлетворение на взискателите. Ответницата не оспорва факта, че не е върнала на ищеца внесената от него сума като задатък в размер на 450 лв. С протокола си от 17.01.2012г. ответницата в качеството си на ЧСИ е обявила за купувач ищеца на осн.чл.493 т.2 от ГПК, но незаконосъобразно не е съобщила на същия това свое постановление. Поради това незаконосъобразно с протокола си от 24.01.2012г. е констатирала, че ищецът като обявен за купувач, не е внесъл предложената от него цена, поради което и незаконосъобразно задатъкът, внесен от ищеца, е послужил за удовлетворяване на взискателите. Възражението на ответницата, че новата редакция на разпоредбата на чл.493 т.2 от ГПК не изисква «поканване», т.е. поименно уведомяване на всеки един обявен за купувач наддавач, а изисква всяко заинтересовано лице да проверява изготвения протокол с обявения купувач, е несъстоятелно. Тълкуването на посочената разпоредба налага извода, че както всяко едно свое действие и постановление за извършването му, така и това за обявяване на купувач, ЧСИ следва да го съобщи на страните и заинтересованите лица-в случая-на наддавача. Този извод следва от общите прин÷ипи на гражданския процес, приложими и в изпълнителния като негово продължение. Това е така, тъй като постановлението на съдебния изпълнител за обявяване на купувач служи за начален момент на преклузивния срок, в който наддавачът може да внесе предложената от него цена. Предвид на това, това лице следва да бъде уведомено за началния момент на преклузивния срок, за да може то да бъде обвързано от правните последици, свързани с изтичането му и при наличие на процесуално бездействие от негова страна. Обявяването за купувач на наддавача поради това включва два елемента-съставянето на протокол за това и уведомяване на същия за това действие на ЧСИ, тъй като последиците от невнасяне на предложената цена настъпват с изтичането на определен срок от обявяване на купувача. Т.е. това действие на съдебния изпълнител трябва да е стигнало до знанието на наддавача, обявен за купувач, за да може да започне да тече за него срокът за внасяне на предложената цена. Като не е уведомила ищеца като наддавач, обявен за купувач, за това свое действие, ЧСИ М. незаконосъобразно е приела, че същият не е внесъл предложената от него цена и поради това незаконосъобразно внесеният от него задатък не му е върнат и е послужил за удовлетворяване на взискателите. Налице е незаконосъобразно действие от ответницата, извършено от нея в качеството й на частен съдебен изпълнител, в резултат на което са настъпили имуществени вреди в патримониума на ищеца-същият е лишен от сумата 450 лв. Тази вреда е пряка последица от незаконосъобразните действия на ответницата в качеството й на ЧСИ, посочени по-горе. Вината се презюмира до доказване на противното, а в случая ответницата не е оборила тази презумпция. Предвид изложеното, съдът счита, че следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на 450 лв.-размера на внесения от него задатък за позиция № 40-Фадрома П 200 по изп.д. № 289/ 2010г. по описа на ЧСИ М.М., който задатък поради незаконосъобразните действия на ответницата като ЧСИ е послужил за удовлетворяване на взискателите и не е върнат на ищеца. Сумата се дължи ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска-06.06.2012г. При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото-за държавна такса и адвокатско възнаграждение-общо 300лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА М. Д. М. от гр.С., ул.”В.” № 18, ЕГН *, да заплати на „М.-2.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.П., жк ”С”, блок 4. В.Д, А.12, сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/ обезщетение за имуществени вреди, представляваща стойността на внесения от ищеца задатък за участие в публична продан по позиция № 40-Фадрома П 200, по изп.д. № 289/ 2010г. по описа на ЧСИ М.М., рег.№ 729, която сума неправилно, в резултат на незаконосъобразните действия на М. М. в качеството й на ЧСИ, е била внесена в полза на взискателите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2012г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА М. Д. М. от гр.С., ул.”В.” № 18, ЕГН *, да заплати на „М.-2.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.П., жк ”С”, блок 4. В.Д, А.12, разноски по делото в размер на общо 300лв. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |