Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 20.10.2020                   Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На четиринадесети октомври                    две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 364 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е иск за делба.

Ищците - М.И.Г. и И.И.Г.  твърдят, че двамата ищци са брат и сестра, като техен баща бил И.М.Г. с ЕГН **********.***, заедно с втората си съпруга - ответницата Т.Н.Г.. На 29.11.2019г. баща им починал. Страните по настоящото дело били негови наследници по закон. Приживе, на 12.06.18г. баща им и ответницата закупили при равни права недвижим имот, представляващ самостоятелен обект - апартамент с административен адрес гр. К., ул. В. ****, съставляващ боксониера със застроена площ от 32 кв.м., състояща се от спалня - дневна, кухненски бокс, баня - тоалетна и антре, при съседи: отгоре - Р.Л.П., от север - гарсониера, от юг - калкан. Съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед РД 18-52/**.11.2011г. на изпълнителния директор на АК, адресът на имота е гр. К., п.к. 4300, ул. В.**, етаж - 1, апартамент 8, и представлява самостоятелен обект, който се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.502.856 с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта - едно, с площ от 32 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 36498.502.856.17; под обекта - няма; над обекта - няма.

След смъртта на баща им ответницата ползвала имота, който имот предвид неговата маломерност, ищците не могли да го ползват. Желаели да си поделят с ответницата останалото в наследство имущество на баща им, но считат, че това не може да се осъществи по доброволен начин, като не могат да постигнат доброволно споразумение за делбата на имота.

МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което да допусне до делба процесния недвижим имот, като същият да бъдат поделен между ищците и ответницата, при квоти като следва: за ответницата Т.Н.Г., при квота 4/6 или 2/3 ид.ч. от имота; за ищеца М.И.Г., при квота 1/6 ид.ч. от имота и за ищцата И.И.Г., при квота 1/6 ид.ч. от имота. На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, доколкото ищците не ползват имота, а същият се ползва изцяло от ответницата правят искане, с решението за допускане на делбата, съдът да постанови ответницата да им заплаща обезщетение за ползване на идеалната им част, общо в размер на 50 лева месечно или по 25 лева за всеки един от тях, считано от датата на получаване на исковата молба до приключване на съдебното производство.

Ответницата - Т.Н.Г. намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Сочи, че в действителност процесния имот бил наследствен между страните по делото, но никой от ищците не е правил опити да се свържи с нея, за да се разберат извънсъдебно и доброволно. Счита, че вина за предявения иск за съдебна делба имат ищците. Моли да се допусне делбата, съобразно законовите квоти между страните. По отношение на претендирания месечен наем по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, намира искането за неоснователно и не следва да се уважава.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници № 195 от 28.01.2020г. на Община К., И.М.Г. е починал на 29.11.2019г. и негови наследници по закон са: преживяла съпруга - Т.Н.Г. и двете му деца - М.И.Г. и И.И.Г..

Съгласно представените по делото копия от нотариален акт № 135, том I, рег. № 2444, дело № 117 от 12.06.2018г. на нотариус Р.К.град К. и схема № 15-202940-27.02.2020г. на самостоятелен обект в сграда на СГКК – гр. П., приживе наследодателят на страните - И.М.Г. заедно с Т.Н.Г. са придобили по силата на покупко-продажба, при равни права, следния недвижим имот, а именно – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с пълен идентификатор 36498.502.856.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/**.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на обекта: град К., п.к. 4300, ул. „В.“ № **, етаж -1 (минус едно), апартамент 8, като самостоятелния обект се намира на етаж -1 (минус едно) в сграда с идентификатор 36498.502.856.1, брой надземни етажи – 3, брой подземни етажи – 1, предназначение: жилищна сграда – многофамилна и сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор № 36498.502.856, с предназначение на самостоятелния обект - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, целия с площ от 32.00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 36498.502.856.1.7, под обекта - няма, над обекта - няма, като имота съгласно документ за собственост представлява БОКСОНИЕРА, находяща се в град К., обл.П., ул. „В.“ № **, етаж 1, със застроена площ от 32.00 кв.м., състоящ се от спалня-дневна, кухненски бокс, баня-тоалетна и антре, при съседи: отгоре - Р.Л.П., от север - гарсониера, юг – „калкан”.

По делото е изготвено и прието заключение по допусната съдебно техническа експертиза, неоспорена от страните, която се възприема от съда като обективна и компетентно изготвена, и съгласно която, пазарният наем на процесния имот е в размер на 120.00 лева, като 1/6 от пазарния наем на процесния имот възлиза в размер на 20.00 лева.

С протоколно определение от 14.10.2010г., съдът е приел за безспорни, ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

- процесният имот се ползва от ответницата и доколкото същият е с малка площ, ищците немогат свободно и безпрепятствено да го ползват;

- съделителите са събоственици на имота, при посочените от ищците квоти в съсобствеността, а именно - 4/6 ид.ч.притежава ответницата и по 1/6 ид.ч. притежават ищците.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

I. По отношение иска за делба

Съгласно чл. 34 от ЗС, всеки един от съсобствениците може да поиска делба на общата вещ. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от ГПК, в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно в първата фаза на производството следва да се установи наличието на съсобственост върху имота – предмет на делбата, основанието за възникване на съсобствеността, както и квотите на съделителите.

Установи се по безспорен начин по делото, че страните в настоящото производство са съсобственици на процесния недвижим имот. Първоначално, същият е придобит от Т.Н.Г. и И.М.Г., при равни права. С настъпилата смърт на И.М.Г., неговият дял се наследява от наследниците му по закон.  Съгласно член 5, ал. 1 във връзка с член 9, ал. 1 от ЗН, преживялата съпруга и децата на наследодателя наследяват в равни части наследствено имущество, а именно – по 1/3 ид.ч. Така, Т.Н.Г. притежава 4/6 ид.ч., от които: 3/6 ид.ч. на основание договор за покупко-продажба и 1/6 ид.ч. по наследство от съпруга си, а М.И.Г. и И.И.Г. притежават по 1/6 ид.ч. по наследство от баща си.

Горните обстоятелства не са спорни между страните, поради което и не се налага съдът да излага допълнителни мотиви в тази насока. От становищата на страните следва, че същите не могат да поделят доброволно съсобствената вещ, поради което и претендират делбата да бъде извършена по съдебен ред. С оглед установените обстоятелства, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като делбата бъде допусната при заявените от страните и доказани в процеса делбени квоти, а именно: за ищците М.И.Г. и И.И.Г. по 1/6 ид.ч. и за ответницата - Т.Н.Г. – 4/6 ид.ч.

II. По отношение претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК

Относно искането на ищиците за присъждане на обезщетение, поради лишаване от ползването на съсобственото имущество, в размер на 50.00 лева месечно или по 25.00 лева за всеки един от тях, считано от датата на получаване на исковата молба, съдът намира следното:

Предявеното искане е привременна мярка, с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК и представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акт на съда, до приключване на делбеното производство. Съгласно чл. 344 ал. 2 от ГПК, в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344, ал. 2 от ГПК, е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите - предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство, като в решението си по допускане на делбата или по-късно, съдът се произнася по него, ако са налице основания за това. Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т.е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор между страните. Действието на определението е за определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна жалба, както и да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – арг. чл. 344, ал. 3 от ГПК. В конкретния случай искането изхожда от легитимирано лице, доколкото не се твърди и не се оспорва по делото, че ищците са съделители, които не ползват съсобствения имот. Процесният имот представлява АПАРТАМЕНТ с площ от 32 кв.м. Същия е неподелям по отношение на правото на собственост, тъй като от него не могат да се обособят нови жилища, отговарящи на изискванията на ЗУТ. По тази причина не могат да се обособят два реални дяла, като два отделни имота, поради което е очевидно, че не се касае за имот, който безпрепятствено може да се ползва и от тримата съделители. Ответницата не оспорва твърденията, че жилището се ползва само от нея и доколкото същият е с малка площ, ищците немогат свободно и безпрепятствено да го ползват, поради което е очевидно, че последните не го ползват не поради нежелание за това. Ответницата оспорва искането на ищците, като не се позовава на конкретни факти. Тези доводи съдът намира за неоснователни, като не променят неоспорения по делото факт, че ищците не ползват никаква част от делбения имот. В този смисъл доказана се явява първата предпоставка на чл. 344, ал. 2 от ГПК, че ищците са възпрепятствани да ползват имота, съобразно квотата си в съсобствеността.

По отношение размера на претенцията.

Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК гласи, че когато не всички съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването. Следователно разпределението на ползването става при съобразяване правата (квотата) на съделителите в съсобствеността. От анализа на нормата е видно, че претенцията на неползващия съделител може да бъде, както за разпределение на ползването (реално ползване), така и за заплащане на обезщетение, поради лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането. В конкретния случай искането е за плащане на обезщетение. Съгласно константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012г. по тълк.д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот. От заключението на допуснатата по делото съдебна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че евентуалния пазарен наем за целия имот средно месечно би възлизал на 120.00 лева или съобразно правата си върху имота всеки един от ищците би могъл да претендира 20.00 лева, като сума, която му се дължи, за това че не го ползва. Поради това, съдът намира, че дължимото обезщетение, което неползващите съделители, следва да получат от ползващия имота съделител е 1/6 от актуалния пазарен наем или сумата от 20.00 лева, като до тази сума искът е доказан и основателен за всеки един от ищците. За горницата над 20.00 лева до претендираните 25.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение началния момент, от който се дължи обезщетението.

Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК, цели да внесе справедливост до завършване на делбеното производство. Същата е заявена в исковата молба, което не води до промяна на характера на претенцията. Съдебната практика, правейки възможната аналогия с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, приема, че ако заявилия такава претенция е ищеца по иска за делба, както е в процесния случай, то исковата молба има ролята на покана, но доколкото искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК не е иск, а привременна мярка, същата се постановява от влизане в сила на определението на съда до окончателното извършване на делбата.

Поради изложеното искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК се явява основателно за сумата от по 20.00 лева за всеки от ищците за периода от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА съдебна делба по предявения иск от М.И.Г. с ЕГН ********** и И.И.Г. с ЕГН **********,*** против Т.Н.Г. *** с ЕГН ********** по отношение на следния съсобствен недвижим имот, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с пълен идентификатор 36498.502.856.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/**.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на обекта: град К., п.к. 4300, ул. „В.“ № **, етаж -1 (минус едно), апартамент 8, като самостоятелния обект се намира на етаж -1 (минус едно) в сграда с идентификатор 36498.502.856.1, брой надземни етажи – 3, брой подземни етажи – 1, предназначение: жилищна сграда – многофамилна и сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор № 36498.502.856, с предназначение на самостоятелния обект - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, целия с площ от 32.00 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 36498.502.856.1.7, под обекта - няма, над обекта - няма, като имота съгласно документ за собственост представлява БОКСОНИЕРА, находяща се в град К., обл.П., ул. „В.“ № **, етаж 1, със застроена площ от 32.00 кв.м., състоящ се от спалня-дневна, кухненски бокс, баня-тоалетна и антре, при съседи: отгоре - Р.Л.П., от север - гарсониера, юг – „калкан”, ПРИ КВОТИ: 1/6 ид.ч. за М.И.Г., 1/6 ид.ч. за И.И.Г. и 4/6 ид.ч. за Т.Н.Г..

ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, Т.Н.Г. *** с ЕГН ********** да заплаща на М.И.Г. *** с ЕГН **********, сумата от по 20.00 (двадесет) лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, съответно на притежаваната от ищеца 1/6 ид.ч. от имота, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата, като за разликата над 20.00 лева до пълният предявен размер от 25.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, Т.Н.Г. *** с ЕГН ********** да заплаща на И.И.Г. *** с ЕГН **********, сумата от по 20.00 (двадесет) лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, съответно на притежаваната от ищеца 1/6 ид.ч. от имота, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата, като за разликата над 20.00 лева до пълният предявен размер от 25.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

РЕШЕНИЕТО в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 от ГПК и имаща характер на определение, подлежи на обжалване, с частна жалба, в 1-седмичен срок, на основание чл. 275, ал. 1 от ГПК, а в останалата част, с въззивна жалба, в 2-седмичен срок, на основание чл. 259, ал. 2 от ГПК, от съобщаването му на страните пред П.ски окръжен съд.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.