Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./16.05.2021 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми
май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при
участието на секретаря Станислава
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
№ 15496 по описа
за 2020 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „К.С.”
ЕООД срещу „Д.з.” АД, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 100 лева – частичен иск от общо 3838 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на застрахования при ответника по застраховка „Каско ” със застрахователна полица № 0312190855010936,
товарен автомобил марка ***, собственост на ищеца,
изразяващи се в пълно погиване на автомобила, настъпило вследствие от реализирано
на 20.07.2019 г. в гр. Варна, *** застрахователно събитие –
възникнал пожар, в който процесният автомобил е
изгорял, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
02.12.2020 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 405 от КЗ.
Твърди се, че по повод процесното събитие на 10.02.2020 г. е заведена щета №
*********/2019 г. при ответника. Посочва се, че щетата е определена от
ответника като тотална. Сочи се, че е определеното и заплатено застрахователно
обезщетение е в размер от 8762 лева. Поддържа се, че реалната стойност на
дължимото обезщетение е в размер от 12600 лева, поради което счита, че
застрахователят дължи на ищеца още 3838 лева.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения
срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпилото
застрахователно събитие и щетите произтекли от него. Оспорва се претендираният от ищеца размер на обезщетението, като се
посочва, че размерът на изплатеното обезщетение е определен в съответствие с
чл. 64 от ОУ към застрахователния договор, според който при тотална щета се
заплаща обезщетение в размер до 70 % от действителната стойност на МПС към
датата на събитието, определена от служители на ответника по средни пазарни
цени. В тази връзка се поддържа, че исковата претенция е неоснователна, тъй
като ищцовото дружество е вече обезщетено за
претърпените вреди.
Направено е искане за
отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни
разноски.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ищецът подържа исковата молба. Оспорени са
твърденията в отговора на исковата молба, че страните са сключили договора за
застраховка при лимит на отговорността на застрахователя до 70 % от
действителната стойност на процесния автомобил.
Оспорва се застрахователната премия да е определена и заплатена от
застрахования в по – нисък от обичайния размер, като компенсация за уговореното
между страните ограничение на отговорността на застрахователя при евентуално
реализиране на застрахователно събитие в срока на покритие на договора. Твърди
се, че договора е бил сключен при условия, които са били предварително изготвени
от застрахователя и върху които застрахования не е могъл да влияе. Поддържа се,
че т. 64 от ОУ към застрахователния договор е нищожна поради противоречие с чл.
386 ал. 2 от КЗ, които предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Допуснато
е изменение на предявения частичен иск,
чрез неговото увеличаване до размер от 3838 лева.
В съдебното заседание, ответникът
не изпраща процесуален представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и
правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 405 от КЗ.
Според
чл. 405 ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо
покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е
длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Основателността
на предявения иск изисква ищецът да докаже: 1) наличието на валидно
застрахователно правоотношение, 2) настъпването на застрахователно събитие,
представляващ покрит застрахователен риск в срока за застрахователно покритие,
3) вида и размера на причинените от събитието щети, 4) наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
Не се спори между
страните, че същите са валидно обвързани по силата на договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № **** от 14.06.2019 г., по силата на който ищецът е
застраховал по застраховка „Каско”, с клауза „Пълно Каско“ със застрахователна сума от 12 600 лева за периода
от 26.06.2019 г. до 25.06.2020 г. собствения си товарен автомобил марка „***. Страните не спорят и относно факта на настъпване
на застрахователно събитие при покрит от застрахователя риск, естеството, вида
и обема на подлежащите на обезщетяване вреди, както и наличието на
предпоставките за определяне на застрахователното обезщетение при условията на
„тотална щета“. Представени са доказателства за завеждане на претенцията по
застраховка, както и за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета в полза на ищеца в размер на 8762 лева.
Спорът
пред настоящата инстанция е изцяло правен и се свежда до приложимия алгоритъм
за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Според
чл. 390 ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. В обичайния случай обезщетението не може
да надвишава действителната (при пълна загуба) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други. Когато обаче тези разходи доближават
или надвишават себестойността на самото имущество, извършването им е
икономически неизгодно. В тези случаи възстановителната стойност надхвърля
значително действителната стойност на застрахованата вещ, което налага
ограничаване на отговорността на застрахователя до пазарната оценка на
повреденото имущество, след приспадане на остатъчната стойност на запазените
части. Последните са т.нар. “ползи от вредите”, които трябва да се приспаднат
от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения
/чл.51 ал.1 ЗЗД/. Посоченият алгоритъм за изчисляване на обезщетението в
случаите на тотална щета не е закрепен в специални императивни правни норми, а
се извлича чрез тълкуване на общите правила за отговорността на застрахователя
и прилагане на генералния принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Предвид
липсата на изрична императивна разпоредба за определяне на алгоритъм
за изчисляване на обезщетението в случаите на тотална щета, доброволния
характер на имуществената застраховка „Каско“ и
принципа за свобода на договарянето, съдът приема, че не е налице пречка
страните да уговорят друг начин за изчисляване на застрахователното обезщетение
при тотална щета. Определянето на по - нисък лимит на отговорността на
застрахователя при тотална щета не е в противоречие със закона, доколкото тази
хипотеза не е уредена с императивна правна норма. Отделно от изложеното следва
да се съобрази, че изборът на застраховател и предлаганите от него условия е
въпрос на автономия на волята. В тази връзка е правно ирелевантно
дали застрахованият е заплатил по – ниска застрахователна премия, като
компенсация за лимита на отговорността на застрахователя или не. Застрахованият
е могъл по своя преценка да сключи договор с друг застраховател и при условия,
които счита за по - изгодни от предлаганите от ответника.
В
случая, в т. 64, вр. т. 6 от ОУ към договора за
застраховка страните са договорили, че при тотална щета в резултат на пожар на
застрахования се изплаща 70 % от действителната стойност на МПС към датата на настъпване
на застрахователното събитие. По отношение на твърденията изложени от ищеца в
съдебното заседание, че страните не са сключили договора за застраховка при
лимит на отговорността на застрахователя до 70 % от действителната стойност на процесния автомобил следва да се посочи, че същите са
неоснователни, тъй като сключването на процесния
договор за застраховка не е спорно между страните, а от полицата, в която той е
обективиран е видно изрично препращане към общите
условия на застрахователя, изрично приети от застрахования при подписване на
договора.
След
като ищецът изрично е приел общите условия на застрахователя, същите са станали
част от договорното съдържание, поради което са обвързващи за страните по
силата на чл.20а от ЗЗД. Тълкувайки по реда на чл. 20 от ЗЗД действителната
воля на страните, закрепена в разпоредбата на т. 64 от ОУ към договора, съдът
намира, че цитираната клауза обективира постигнато
помежду им съгласие за предварително определяне размера на вредите при тотална
щета, без да е необходимо да се доказва действителната стойност на увредените
части.
Ищецът
в съдебното заседание е взел становище по повод отговора на исковата молба,
като е посочил, че общите условия са били предварително изготвени от
застрахователя и застрахования не е могъл да влияе върху тях. Посоченото би
имало значение ако застрахования имаше качеството потребител по смисъла на
параграф 13 т. 1 от ЗЗП, с оглед преценката за евентуална неравноправност на т.
64 от ОУ, но видно от посочената разпоредба на ЗЗП е, че такова качество
притежават само физическите лица, каквото ищецът не е.
В
съдебното заседание ищецът е противопоставил възражение за нищожност на т. 64
от ОУ към застрахователния договор поради противоречие с чл. 386 ал. 2 от КЗ.
Възражението като направено за първи път в съдебното заседание /а не с исковата
молба/ се явява преклудирано. Дори да се приеме, че
възражения за нищожност на договорна клауза могат да се правят от страните без
ограничения във времето, то направеното от ищеца възражение е несонователно. До нищожност на договорна клауза води
единствено противоречието на същата със законова разпоредба, съдържаща
императивна правна норма. Нормата съдържаща се в разпоредбата на чл. 386 ал. 2
от КЗ е диспозитивна, тъй като от систематичното
тълкуване на разпоредбата с тази на чл. 387 ал. 1 от КЗ се извежда изводът, че чл.
386 ал. 2 от КЗ се прилага, доколкото между страните по застрахователни договор
не е уговорено друго, какъвто настоящият случай не е. По изложените
съображения, съдът приема, че не е налице твърдяната от ищеца нищожност на т.
64 от ОУ поради противоречието и с чл. чл. 386 ал. 2 от КЗ.
Съобразно неоспореното
от страните заключение по извършената съдебно – автотехническа
експертиза, средната пазарна стойност на процесния
автомобил към момента на събитието е 16000
лева, а с намаляване на офертната цена е 15500 лева.
Съобразно уговореното в т. 64 от ОУ към договора, 70 % от действителната
стойност на МПС към датата на събитието е в размер от 11200 лева. Доколкото
намаляването на офертната цена е само предполагаемо,
като база за изчисление следва да бъде взета стойността на автомобила без това
намаляване. С
оглед на горните разсъждения съдът намира, че като изходна величина за
изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение следва да се използва
сумата от 11200 лева, представляваща 70 % от средната пазарна стойност на процесния автомобил към момента на събитието. След
приспадане на заплатената от застрахователя сума от 8762
лева., дължимото обезщетение
възлиза в размер от 2438 лева.
По
изложените съображения и при наличие на
всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя,
съдът приема,
че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен в размер
от 2438 лева, ведно
със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба
- 02.12.2020 г. до окончателно
изплащане на задължението. За
разликата над този размер до претендирания пълен
размер от 3838 лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски съобразно уважената
част от претенцията. По делото са представени доказателства за сторени от ищеца
разноски, както следва: сумата от 50 лева за държавна такса, сумата от 103,52
лева за държавна такса съобразно увеличението на иска, сумата от 75 лева за
извършената съдебно – автотехническа експертиза и
сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от
иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 526,30
лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски, от които сумата от
31,76 лева за държавна такса, сумата от 65,64 лева за държавна такса съобразно
увеличението на иска, сумата от 47,64 лева за депозит за вещо лице и 381,14
лева за адвокатско възнаграждение.
С
оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сторените по делото разноски съобразно отхвърлената
част от претенцията в общ размер от 63,84 лева, от които 27,36 за депозит за
вещо лице и 36,48 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78
ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Воден
от изложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, *** да заплати на „К.С.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2438 лева
/две хиляди четиристотин тридесет и осем лева/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на застрахования при ответника по застраховка „Каско ” със застрахователна полица № ***, товарен автомобил марка „***,
собственост на ищеца, изразяващи се в пълно погиване на автомобила, настъпило
вследствие от реализирано на 20.07.2019 г. в гр*** застрахователно събитие – възникнал пожар, в който процесният
автомобил е изгорял, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба - 02.12.2020 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание
чл. 405 от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.С.”
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** срещу „Д.з.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, р-н „ ***“ № 68, за разликата над уважените 2438 лева, до
предявените 3838 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на застрахования
при ответника по застраховка „Каско ” със
застрахователна полица № 03***,
товарен автомобил марка „***,
собственост на ищеца, изразяващи се в пълно погиване на автомобила, настъпило
вследствие от реализирано на 20.07.2019 г. в гр. ***застрахователно събитие – възникнал пожар, в който процесният автомобил е изгорял, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 02.12.2020 г. до окончателно изплащане
на задължението, на основание чл. 405 от КЗ.
ОСЪЖДА
„Д.з.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, р-н „ *** да заплати на „К.С.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 526,30 лева /петстотин двадесет и шест лева и тридесет
стотинки/, представляваща сторени в производството съдебно – деловодни разноски,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.С.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на „Д.з.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, ****, сумата от от 63,84 лева /шестдесет и три лева и осемдесет и четири
лева/, представляваща сторени в производството съдебно –
деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД :