РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. гр. Лом, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20221620100523 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен установителен иск от „ЮБЦ“ ЕООД,
с ЕИК: ****, със седалище/адрес на управление: гр. ****, депозирана от
пълномощник: адв. В.П. Г., САК, като представляващ Адв. Дружество „Г. и
П.“, БУЛСТАТ ****, съдебен адрес: гр. ****, срещу Д. М. СП. с ЕГН:
**********, с адрес: с. ****.
Иска се да бъде признато за установено, че съществува вземане на
ищеца в размер на 57,48 лева, представляващо неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер **** от дата 16.02.2017 г. и
допълнително споразумение от дата 21.02.2017 г., сключени между длъжника
и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
****, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/23.11.2018 г. за периода от 23.10.2018 г. до 22.11.2018 г. За
посочената в исковата молба сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 58 от 18.01.2022 г. по ч. гр. д. № 93/2022 г. по описа на
РС – Лом, както и за законната лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК до окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно
производство. Претендират се всички разноски направени в исковото и
1
заповедното производство, в това число и за адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
ЕИК: ****, и Д. М. СП., ЕГН **********, е сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** от дата 16.02.2017 г., с
който е уговорена за ползване мобилна услуга за номер **** при условията
на тарифен план V1VACOM Mobix 30 с месечна абонаментна такса 8,80 лева
и телевизионна услуга при условията на тарифен план TV L с месечна
абонаментна такса 22,99 лева. Срокът на споразумението е бил 24 месеца - до
дата 16.02.2019 г. Също така се твърди, че с допълнително споразумение от
дата 21.02.2017 г. ответникът е продължил срока на действие на договора с
още 24 месеца, без да променя вече уговорените условия за ползваната
мобилна услуга за номер ****, като е добавил за ползване мобилна услуга за
номер **** при условията на тарифен план SMART L с месечна абонаментна
такса 29,99 лева.
Твърди се, че ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на „БТК“ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната; при неспазване на което и да
е задължение в т. 43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, „БТК“ има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него.
Договорът е прекратен предсрочно на 30.10.2018 г. като същата дата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. На същата дата е
начислена и претендираната неустойка в размер на 57,48 лв., уговорена в т. 2
от договора, според която „С прекратяване на споразумението се прекратяват
и всички допълнителни споразумения към него, включително и за
допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането
на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка равна
на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на „БТК“ ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата
(закупени или предоставени на лизинг)“, представляващо сбор от трикратния
размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, а именно:
3 х 19,16 лв. без ДДС за тарифен план VIVACOM TV L.
След едностранното прекратяване на посочения договор, мобилният
2
оператор е издал на ответника по клиентски номер № **** на дата 23.11.2018
г. крайна фактура № **********. В издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги в размер на 702,53 лв., от която в настоящото
производство се претендира сумата до размер на 57.48 лв.
Ищцовото дружество твърди, че предявява настоящия иск въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С. Г.
Груп“ ООД, с ЕИК ****, което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител
на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Мобилният
оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 към
договора за цесия. Посочва се, че с цесията ищецът е придобил права върху
цедираните вземания, ведно с всички задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите принадлежности, включително и с изтеклите лихви,
договорни неустойки, ако има такива, и други.
С молба № 3566 от 31.05.2022 г. ответникът е представил вносна
бележка за платена сума по гр. д. № 523/2022 г. по описа на Районен съд - гр.
Лом в общ размер на 262,48 лева от които 57,48 лева, представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер **** от
дата 16.02.2017 г. и допълнително споразумение от дата 21.02.2017 г.,
сключени между длъжника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ****, представляваща сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, за което е издадена фактура № **********/23.11.2018 г.
за периода от 23.10.2018 г. до 22.11.2018 г., 25 лева внесена държавна такса и
180 лева адвокатско възнаграждение.
Ищецът не се представлява в откритото съдебно заседание, като с
писмено становище поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. Не се
явява в откритото съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква, при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид
3
горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото
със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на
валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен
между тях договор с клиентски номер **** от дата 16.02.2017 г. и
допълнително споразумение от дата 21.02.2017 г., който е предсрочно
прекратен, поради което се претендира и търсената неустойка. Респективно
следва ответникът да не е провел успешно доказване за фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право.
Не се спори по делото, че ответникът е имал качеството на потребител
по прекратените договор с клиентски номер **** от дата 16.02.2017 г. и
допълнително споразумение от дата 21.02.2017 г., сключени между него и
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
****.
Не се спори относно размера на претендираната неустойка.
От представените по делото доказателства е видно, че ответникът е
платил след завеждане на исковата молба цялото задължение по
претендираната неустойка. При това положение искът следва да се отхвърли
поради погасяването на вземането чрез плащане в хода на процеса.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото такова, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването
на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща
или прихваща след предявяването на иска.
Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня
на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК, а именно изискването за идентичност на основанието и размера на
вземането, заявени в заповедното производство и основанието и размера на
вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на
вземането към момента на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК е
задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК.
Искове за установяване на съществуването на права към минал момент
са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на
заповедното производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че
с иска по реда на чл. 422 от ГПК се установява съществуването на вземането
4
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Поради това съдът, в производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК,
не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на
заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също съгласно задължителните разяснения,
дадени в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415 от
ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на
съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.
4, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Затова, по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът съобрази факта, че
задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с
извършеното на 31.05.2022 г. плащане е платено дори повече от
претендираната от ищеца сума, а именно и разноските, направени в хода на
заповедното производство.
Т. е. към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на
ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло
претендираната с иска сума. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е
налице хипотезата на чл. 235, ал. от 3 ГПК и извършеното плащане след
подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по
делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното
вземане за главницата, то предпоставя отхвърляне изцяло на иска по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на
носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което
следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от
ГПК.
С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
неоснователен предявения иск за установяване дължимост на главницата
поради погасяването й, респективно следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д.
№ 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор,
като задължението за заплащане на направените по делото разноски е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне
5
на иска, когато след предявяването му ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца. При настоящата хипотеза цялата сума, предмет на иска, е
изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга
си преди процеса. В този смисъл, с оглед правилото Per argumentum a
contrario (по аргумент на/от противното), следва да се тълкува и разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца, какъвто не е настоящият случай. В случая не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като извършеното плащане е след
образуване на делото, поради което не освобождава ответника от
задължението за заплащане на разноски по делото. Освен това, в срока за
отговор предявеният иск не е признат от ответника. На ищеца следва да се
присъдят разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
направата на разноски по настоящото исковото производство в общ размер на
205 лева, от които 25 лева държавна такса и 180 лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане в хода на процеса
предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК: **** , със седалище/адрес на
управление: гр. ****, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД за
установяване, че съществува вземането на ищеца срещу Д. М. СП. с ЕГН:
**********, с адрес: с. ****, за което по ч. гр. д. № 93/2022 г. по описа на РС
– Лом в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
58 от 18.01.2022 г. за сумата в размер на 57,48 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер **** от
дата 16.02.2017 г. и допълнително споразумение от дата 21.02.2017 г.,
сключени между длъжника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ****, представляваща сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, за което е издадена фактура № **********/23.11.2018 г.
за периода от 23.10.2018 г. до 22.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
18.01.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Д. М. СП. с ЕГН: **********, с адрес: с. ****, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК: **** , със седалище/адрес на
управление: гр. ****, сумата в размер на 205 лева, представляваща разноски
по настоящото гр. д. № 523/2022 г. по описа на РС – Лом, от които 25 лева
6
държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
7