№ 1516
гр. Плевен, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430101798 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.124 ал.4 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б.
П. Г. с ЕГН **********, от ***, чрез адв. Д. Н. срещу ***, според уточняваща
молба от 12.06.2025г.
Ищецът твърди, че в удостоверение за наследници с изх.*** на *** била
допусната грешка, изразяваща се в това, че баща му П.Г.А., ЕГН **********
бил посочен с имена П.Г.В.. Неправилно било посочено също в удостоверение
за идентичност ***, описано в нотариален акт за покупко - продажба ***, че
П.Г.А. – баща на ищеца и П.Г.В. са едно и също лице, а всъщност тези две
лица били различни.
Както е прието от ПлОС в определение по ч.гр.д.№386/2025г.,
претенцията на ищеца е, че официалният документ, представляващ
удостоверение за наследници с изх.*** издаден от *** е неистински документ
по отношение действителното име на посочения в него общ наследодател,
който според твърденията на ищеца не е П.Г.В., а е П.Г.А., като това са две
различни лица.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ***, с който
1
претенцията се оспорва, като неоснователна. Сочи се, че лицето П.Г.В. с ЕГН
********** е бивш жител на ***. В акта за раждането му бил записан с
имената П.Г.А.. С тези имена бил записан и в съставен акт за граждански брак
от 1943 г. През 1977 год. му бил съставен личен регистрационен картон в *** с
имената П.Г.В. с ЕГН **********, което име и ЕГН били идентични в акта му
за смърт и НБД Население.
Постъпил е и писмен отговор от *** в срока по чл.131 от ГПК. С него се
навеждат на първо място доводи за недопустимост на иска, а на следващо
място за неговата неоснователност. Сочи се, че от справка в НБД се
установявало, че бащата на ищеца – П.Г.В. бил роден на *** Същият починал
на ***, като в издаденото от д-р В. съобщение за смърт, починалия бил
посочен с имената П.Г.В., роден на *** Въз основа на съобщението за смърт
бил издаден и съответен акт за смърт *** Навеждат се доводи, че освен с
името си, всяко лице се индивидуализира и с дата на раждане и ЕГН, като в
случая сочения в процесното удостоверение наследодател на ищеца бил
посочен и с тези данни. Релевира се и възражение за давност.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
От приложения препис на процесното удостоверение за наследници с
изх.*** от ***, ***, се установява, че със същото е удостоверено, че П.Г.В. с
ЕГН **********, починал на ***, акт за смърт ***, съставен в ***, е оставил
след смъртта си за свои наследници по закон син – ищеца Б. П. Г. с ЕГН
********** и по право на заместване на починалия преди наследодателя син
Г. П. Г., поч. на *** – преживяла съпруга С.Б.Г. и деца П.Г.П. и Б.Г.П.
От представения по делото Акт за раждане *** на П.Г.А. е видно, че е
бил съставен на ***, за раждането на дете с имена П.Г.А., по заявление на
бащата на същото – Г.А., който заявил, че детето било родено на *** от него и
съпругата му Т.Г. Актът е бил подписан, според действащата към същия
момент нормативна уредба, от съставилия го кмет, бащата и заявител Г.А. и
двама свидетели.
Видно е от приложения Акт за женитба ***, че в него наследодателя на
ищеца е бил записан с имена П.Г.А., както в съставения за раждането му акт.
От приложения по делото Личен регистрационен картон в ЕСГРАОН,
2
съставен за лицето П.Г.В., е видно, че е бил вписан с посочените имена и
идентифициращи данни за дата на раждане – ***., Единен граждански номер
********** и родители Г.А.В. и Т.М.В.. Отбелязано е, че лицето е починало на
***, за което е съставен Акт за смърт *** Препис-извлечение от същия е
представен по делото и е видно, че в него лицето е било записано със същите
имена.
От приложената справка от Национална база данни „Население“ е
видно, че в нея горепосоченото лице е вписано също с имена П.Г.В., като са
отбелязани имена на баща Г.А.В. с пояснение, че няма пълен запис в НБД.
Ищецът е представил препис на Решение №07-А от 27.06.1999г. на *** с
което се възстановява правото на собственост върху земеделски имоти в полза
на лице, индивидуализирано с имена П.Г.А. и ЕГН **********, като е
посочено, че е постановено по преписка по заявление от лице с тези имена.
Представил е също така преписи на нотариални актове от 18.03.2016г. и
12.05.2017г., обективиращи сделки за продажба на реституираните с
посоченото по-горе решение на *** земеделски имоти, като във втория е
посочено и представено при изповядване на сделката процесното
удостоверение за наследници. И в двата е отбелязано представено
удостоверение за идентичност на лице с различни имена.
По делото е приложен и препис на удостоверение за наследници *** на
Г.А.В., б.ж. на ***, от което е видно, че в него наследодателят на ищеца е
индивидуализиран с имена П.Г.А. и е син на сочения наследодател.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл.124, ал.4 от ГПК, уреждаща възможността за установяване по съдебен ред
неистинността на един документ.
Ищецът претендира установяване неистинност на удостоверение за
наследници. Същото има характер на официален свидетелстващ документ и
като такъв може да бъде автентичен или неавтентичен, верен или неверен.
Неавтентичните или неверни документи са неистински. В случая твърдението
е за неверност на документа, т.к. посочените имена на наследодателя не са
неговите действителни.
3
Редът за издаване на удостоверение за наследници е регламентиран с
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз
основа на регистъра на населението.
В процесното удостоверение, в съответствие с разпоредбата на чл.12,
ал.2 от цитираната Наредба, са попълнени всички данни за наследодателя на
ищеца, предвидени в образеца по Приложение №3 към чл.9, в това число
собствено, бащино и фамилно име и ЕГН.
При издаването на такова нормативно регламентирано удостоверение,
длъжностното лице, което го съставя е задължено да ползва необходимите за
попълване данни на наследодателя такива, каквито се съдържат в Национална
база данни "Население" и регистъра на актовете за гражданско състояние
(ЕСГРАОН). Дори от наименованието на Наредбата става ясно, че при
издаване на удостоверението се ползват данните от регистъра на населението.
Установи се, че в случая, при издаване на процесното удостоверение,
длъжностното лице е вписало в него именно данните за наследодателя, според
единната база данни. Както се изясни от обсъдените писмени доказателства, в
НБД „Население“ и ЕСГРАОН, лицето е индивидуализирано с бащино и
фамилно име Г. А..
Поради това, съдът счита, че документа е верен в оспорената част –
съдържаща бащино и фамилно име на наследодателя на ищеца, т.к. са
съответни на записаните в официалните Регистри на населението и на
актовете за гражданско състояние, водени в ***.
Установи се от представените от ищеца доказателства, че
наследодателят му действително в Акта за раждане е с различно фамилно име
– А., като собственото и бащино име са идентични с посочените в процесното
удостоверение за наследници – П. Г..
Както се посочи, обаче, при издаване на необходими на
заинтересованите лица удостоверения, компетентното длъжностно лице не
може да извършва преценка за причините за подобно разминаване във
фамилните имена и да вписва различни от тези, които са в регистрите на
българското население.
За ищеца като заинтересовано лице съществува възможност да иска да
се отстрани несъответствието относно фамилното име на наследодателя му,
4
посочено в Акта за раждане и в регистрите НБД“Население“ и ЕСГРАОН.
Относно бащиното име не е налице такова разминаване.
Искането обаче следва да се отнесе до съответната администрация и
производството ще се развие по административен ред, който е предвиден в чл.
108 от Закона за гражданската регистрация и Наредба № РД-02-20-9 от
21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска
регистрация. Произнасянето на администрацията е с индивидуален
административен акт, който може да се атакува пред съда по административен
ред и компетентен е съответния административен съд.
До отстраняване на това несъответствие между фамилното име,
посочено в акта за раждане на наследодателя на ищеца и съответните регистри
на населението, удостоверенията, които задължително се издават въз основа
на записванията в официалната база от данни, ще съдържат вписаните там
имена на лицето.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск с правно
основание чл.124, ал.4 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и следва да
се отхвърли като такъв.
Релевираното от ответната *** възражение за давност е неоснователно,
т.к. за този иск не е установен в Закона давностен срок.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника *** деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. П. Г. с ЕГН **********, от *** срещу ***
и *** ИСК с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК, за признаване за
установено, че удостоверение за наследници с изх.*** издадено от *** е
неистински документ, в частта, в която са посочени бащино и фамилно име на
наследодателя, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Б. П. Г. с ЕГН **********,
от ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на *** сумата от 600 лв., представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6