№ 3413
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110115651 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Т. С. ЕАД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. С.......... (столица) срещу М. Н. Г. с ЕГН: ********** и адрес: ********** с която
се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи сумата от сумите 1
632,48 лева (хиляда шестстотин тридесет и два лева и 48 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С......, аб.№ ****** за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 255,62 лева
(двеста петдесет и пет лева и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 23.08.2023 г., 26,90лева (двадесет и шест лева и 90 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 5,85 лева (пет лева и 85 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г и разноски по делото, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 48932/2023г. по описа на СРС 168
състав.
Ищецът твърди, че ответника в качеството му на собственик на процесния имот, е
клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
1
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на
ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на
настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника с който
оспорва предявените искове. Оспорва качеството си на потребител и размера на доставената
топлинна енергия.Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на потребители на
доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
2
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Видно от нотариален акт №83 от 18.07.2006г. по силата на който „В. П.“ ООД
продало на С. Н. С. процесния топлоснабден имот.
По делото е представено удостоверение за наследници от които е видно, че С. Н. С. е
оставила като наследник ответницата.
При това положение съдът намира, че ответницата е станала собственик на процесния
имот и като такава имат качеството на потребител на топлинна енергия.
По отношение на втората предпоставка съдът намира следното:
По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно компетентно и обосновано.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесната
сграда с непрекъснато топлоснабдяване за период 05.2020г.- 04.2022г.’Т. С.”ЕАД ежемесечно
е извършвала отчети на общ топломер, които е от търговски тип и е преминавал
метрологичен контрол съгласно Наредбата, както и са отчислявани технологични разходи за
сметка на ищеца съгласно нормативните изисквания. Дяловото разпределение, извършено от
”Д.”ООД за ЕС е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи
и данни от уреди за сградата и имота. Изравнителната сума: +42.34лв. (за доплащане).
Общата сумата за топлинна енергия начислена прогнозно от ’’Т. С.” ЕАД за абоната през
процесния период е 1638,14лв, от които 127,1лв. за отопление и сградна инсталация общо и
1511,02 лв. за битово горещо водоснабдяване. Извършените измервания в АС , начисления
по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота, аб.****** са
в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и цени на ТЕ за
процесния период.
От представеното по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява че количеството топлинна енергия отговаря на стойностите които
са претендирани от ищеца. Ето защо съдът намира, че искът за главница за доставена
топлинна енергия се явява основателен.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
3
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху главниците е
установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 255,62 лева мораторна
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово
разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
4
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия - доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии - например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му - от деня на издаване на фактурата.
При това положение съдът намира, че и искът за цената на услугата дялово
разпределение се явява установен по основание и размер, а именно 26,90 лева.
Ето защо съдът намира че искът се явява установен по основание.
Съгласно заключението дадено по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза съдът
намира, че мораторната лихва върху главницата за такса дялово разпределение възлиза на
5,85 лева.
По отношение на разноските
При този изход на производството право на разноски има ищецът.
В исковото производство на ищеца се следват разноски в размер на 1082,96 лева
разноски за държавна такса и депозити за вещи лица и особен представител.
В заповедното производство ищецът има право на разноски в размер на 38,42 лева –
държавна такса.
Ищецът е претендирал и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева в исковото производство.
Съдът намира че претендирания размер превишава определеният от Наредбата за
правната помощ поради което съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК, че М. Н. Г. с ЕГН: ********** и адрес: ********** ДЪЛЖИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С...., на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 1 632,48 лева (хиляда шестстотин
тридесет и два лева и 48 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С......, аб.№
****** за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 255,62 лева (двеста петдесет и пет лева и 62
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 23.08.2023 г.,
26,90лева (двадесет и шест лева и 90 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5,85 лева
(пет лева и 85 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
5
23.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 48932/2023г. по
описа на СРС 168 състав.
ОСЪЖДА М. Н. Г. с ЕГН: ********** и адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С...., на основание чл. 78, ал.
1, ГПК сумата от 1082,96 лева разноски за държавна такса и депозити в исковото
производство, 38,42 лева – разноски в заповедното производство и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца – „Д.“ ООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6