Решение по дело №572/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 391
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20205330200572
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№391

гр. Пловдив, 04.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

                                                                                        

          при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 572/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № **** с който на К.Л.Ш. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание глоба в размер от 100 лева за извършено от него нарушение на 01.02.2018 г. по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.

**** К.Ш. обжалва процесния електронен фиш. Излага съображения, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Оспорва годността на техническото средство, както и правото на наказващия орган да съставя електронни фишове. Не били налице доказателства за въведено ограничение от 60 км/ч. Също така от издаването на електронния фиш до връчването му била изтекла една година.

Въззиваемата страна редовно уведомена за постъпилата жалба депозира становище, чрез *** И. П.. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалвания електронен фиш. Претендира разноски.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 01.02.2019 г. в 00:20 часа на Републикански път II-86, км. 19+200 в посока гр. Пловдив е бил заснет със стационарна радарна система тип ,,******’’ при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак ,,В 26’’ с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, като същият се е движел със скорост от 87 км/ч при отчетен толеранс от 3 км/ч.

Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила разпоредбата на  чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно изменението й с ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., съгласно която "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". Със същото изменение на закона е приета и новата разпоредба на § 6, т.5 от ДР на ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.), с която се въведе легално определение на понятието и съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: ,,стационарни’’ - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и ,,мобилни’’ - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Отделно от това с новата ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, приета също с посоченото изменение обн. ДВ бр.19 от 2015 г. в съответствие именно на мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС (съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014 г., 43-то НС) на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат, както стационарните, така и мобилните АТСС.

Съгласно чл. 2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от същата, за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Т.е. с изменението на закона и приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота, което именно е в основата на даденото със същото тълкуване на материалния закон.

Ето защо, се достигна до извод, че към датата на извършване на процесното нарушение на правилата за движение по пътищата е налице детайлна нормативна уредба на правилата във връзка с използването на мобилни технически средства, които са достатъчно ясни и подробни, както и процедура, регулираща действията на контролните органи при използването технически средства.

От постъпилата справка от въззиваемата страна се установява, че към момента на заснемането на нарушението е имало поставен знак В 26, който въвежда ограничение на скоростта от 60 км/ч.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице. В процесният автомобил се води на дружество ,,И. А.‘‘ ЕАД, като *** на същото се е възползвал от възможността да попълни декларация и да представи СУМПС на жалбоподателя. В случая неправилно в електронния фиш, последният е посочен като собственик, а не като ползвател, но това по никакъв начин не нарушава неговото право на защита.

По делото е налице снимков материал към момента на извършване на нарушението от който се вижда регистрационният номер на МПС с което е извършено същото, както и скоростта с която се е движел, а именно 90 км/ч, след което е бил отчетен и толеранс от 3 км/ч.

От представените копия от Удостоверение за одобрен тип и Протокол за проверка се установява, че техническото средство е било техническо годно.

Неоснователно се явява наведеното възражение за липсата на материална компетентност на органа издал електронния фиш. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени необходимите реквизити, които трябва да се съдържат в електронния фиш, а именно териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В конкретния случай в Електронния фиш е посочено, че същият е издаден от ОДМВР гр. П..

Неоснователно се явява наведеното възражение, че от издаването на електронния фиш до връчването на жалбоподателя била изтекла повече от една година, което водело и до отмяна на същия. Единственият срок, който е от значение за случая се явява абсолютната погасителна давност в размер от четири години и шест месеца, която започва да тече от датата на извършване на нарушението и в случая тя далеч не е изтекла. Не би могло, чрез разширително тълкуване да се достигне до извод, че следва да бъде еднакъв срокът по чл. 34 ЗАНН, отнасящ се за издаването на електронния фиш и за връчването му на нарушителя.

Съдът счита за нужно да посочи, че след настъпилите изменения в Наредбата ( ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г. ), чл. 7 от същата бе отменен. Тоест, считано от 16.01.2018г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.

Правилно на жалбоподателя е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева.

По разноските:

С оглед изхода на спора, неизправната страна следва да понесе и сторените от другата страна разноски. По настоящото дело въззиваемата страна депозира становище, чрез **** П., като претендираше и разноски. Съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева и това е минимумът предвиден в Наредбата, доколкото производството приключи в едно съдебно заседание и не се яви представител на въззиваемата страна. Ето защо, жалбоподателят трябва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата в размер от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на електронния фиш не са били допуснати нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № **** с който на К.Л.Ш. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание глоба в размер от 100 лева за извършено от него нарушение на 01.02.2018 г. по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.

          ОСЪЖДА К.Л.Ш. с ЕГН: ********** *** сумата в размер от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

                           

       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

вярно с оригинала,

М.Т.