Решение по дело №10106/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6671
Дата: 26 октомври 2018 г. (в сила от 26 октомври 2018 г.)
Съдия: Райна Петрова Мартинова
Дело: 20181100510106
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Гр. София,26.10.2018 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Маврова

ЧЛЕНОВЕ:           Стилияна Григорова

                               Райна Мартинова

 

 

като разгледа докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 10106 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Й.В.Д. срещу Постановление от 16.04.2018 г., с което е отказано да бъде прекратено изпълнително дело № 20178590400623 по описа на ЧСИ С.С., както и в частта, с която разноските в изпълнението са възложени на длъжника.

            В жалбата си Й.Д. поддържа, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му ЧСИ С.С. не обсъдила изложените от длъжника факти във връзка с опитите за заплащане на задължението. Твърди, че след влизане в сила на решението по н.ч.х.д. № 3054/2017 г. по описа на СГС предприел действия по плащане на присъденото в полза на И.Д.Г.обезщетение в размер на 1000 лева и 400 лева главници. Твърди, че с пощенски записи от 08.03.2017 г. е превел сумата от 1398,03 лева и на 20.06.2017 г. в размер на 300 лева. Твърди, че към този момент е изчислил и законните лихви върху присъдените суми. Твърди, че въпреки надлежното му уведомяване И.Г.не се е явил, за да получи сумите до 22.08.2017 г. Поддържа, че въпреки това през лятото на 2017 г. взискателят се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело на 30.11.2017г.  независимо, че с молба по наказателното дело длъжникът е уведомил за извършените преводи. Поддържа, че не дължи законна лихва и разноски в изпълнителното производство. Моли постановлението, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство и разноските са му възложени да бъде отменено.

Взискателят оспорва жалбата като поддържа, че не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като длъжникът не е изпълнил задължението си.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител С.С. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20178590400623 по описа на ЧСИ С.С. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.07.2017 г. по нчхд № 15754/2013 г. по описа на СРС, 109 състав, с който Й.В.Д. е осъден да заплати на И.И.Г.сумата от 3500 лева, представляващи претърпените от престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.04.2013 г. до окончателното изплащане.

Покана за доброволно изпълнение на длъжника Й.Д. е връчена на 20.02.2018 г.

С молба от 06.03.2018 г. длъжникът Й.Д. е уведомил ЧСИ С.С., че след влизане в сила на решение по нчхд № 15754/2013 г. по описа на СРС, 109 състав е превел с пощенски запис сумата на И.И.Г.чрез законния му представител, но до 22.08.2017 г. същият не се е явил, за да получи сумата, както и че е депозирал молба по наказателното дело преди издаване на изпълнителен лист.

С Постановление от 16.04.2018 г. на ЧСИ С.С. по изпълнително дело № 20178590400623 е постановен отказ да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като сумата не е получена от взискателя преди образуване на делото, отказано да бъде намалено възнаграждението за адвокат и искането да бъде изменено постановлението за разноските е оставено без уважение.

Във връзка с твърдения си, че е извършил плащане на сумата по издадения изпълнителен лист, длъжникът е представил писмени доказателства. От писмо изх. № 94-Й-6/23.03.2018 г. от Б.П.ЕАД и приложени разписки се установява, че на 08.03.2018 г. Й.В.Д. е наредил за плащане с пощенски запис сумата от 1398,03 лева, както и с на същата дата сумата от 4893,15 лева с получател И.Д.Г.. Установява се, че на 20.06.2017 г. е приет за плащане пощенски запис за сумата от 300 лева. Удостоверено от „Б.П.“ ЕАД е, че сумите не са получени от адресата, поради което на 29.08.2018 г. сумата от 300 лева е изплатена на Й.Д.. Установява се, че на 03.07.2017 г. Й.Д. е представил по нчхд № 15754/2013 г. по описа на СРС, 109 състав документи удостоверяващи плащане на присъдените суми.

Съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 6 и 7 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи изпълнителното производство, както и разноските по изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. В конкретния случай, по изпълнителното дело и към частната жалба са представени доказателства, че сумата по издадения по нчхд № 15754/2013 г. по описа на СРС, 109 състав изпълнително дело са внесени за взискателя, чрез неговия законен представител в пощенска станция преди издаване на изпълнителния лист. Установява се също така, че жалбоподателят Й.Д. е представил такива доказателства и по нчхд № 15754/2013 г. по описа на СРС, 109 състав. Следователно към момента на образуване на изпълнителното производство длъжникът е положил усилия да изпълни задължението си, но видно от представените доказателства взискателят не е приел плащането. Независимо от това, че по делото са представени доказателства, че длъжникът е извършил плащане и е представил документ, който съобразно чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК удостоверява плащане, не са налице основания за отмяна на постановлението, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство. Това е така, тъй като преведената сума не е получена от взискателя. От представените по делото доказателства не се установява, че към настоящия момент сумата все още е внесена за взискателя и е налице възможност той да я получи, доколкото последните данни са към 29.08.2017 г. Предвид на изложеното, жалбата в частта, с която е направено искане да бъде отменен отказ за прекратяване на изпълнителното производство следва да бъде оставена без уважение.

В частта, с която е направено искане да бъде отменено постановление от 16.04.2018 г. в частта, с която е отказано да бъде намалено възнаграждението за адвокат и искането да бъде изменено постановлението за разноските е оставено без уважение, жалбата е основателна. В конкретния случай се установява, че длъжникът е положил усилия да изпълни задължението си преди издаване на изпълнителния лист, като е представил и доказателства по нчхд № 15754/2013 г. по описа на СРС, 109 състав, но не е получил съдействие от кредитора за това. Следователно длъжникът не е станал повод за завеждане на изпълнителното производство и не дължи плащане на разноските, направени от взискателя или дължими на частния съдебен изпълнител. Те следва да бъдат възложени именно на взискателя И.Д.Г..

Предвид на изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от Й.В.Д. Постановление от 16.04.2018 г. по изпълнително дело № 20178590400623 по описа на ЧСИ С.С. в частта, с която разноските в изпълнението са възложени на длъжника и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗЛАГА на взискателя И.И.Г.чрез законния му представител И.Д.Г.разноските по изпълнението в изпълнително дело  № 20178590400623 по описа на ЧСИ С.С..

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Й.В.Д. срещу Постановление от 16.04.2018 г. по изпълнително дело № 20178590400623 по описа на ЧСИ С.С. в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното производство като неоснователна.

Решението е окончателно.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.