№ 568
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20231100602128 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. М. Х. – защитник на подсъдимия А. П. срещу
присъда № 16 от 24.01.2023 г. по НОХД 2381/2022 по описа на СРС, 129 –ти състав, с която
подсъдимият А. П. е признат за виновен за това, че на 16.07.2021 г., около 10:00 ч., в гр.
София, по ул. „Цар Симеон“ с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към ул.
„Опълченска“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Волво“, модел
„В 70“, с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,23 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози, обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г. в сила от 29.09.2017 г. , бр. 81
от 02.10.2018 г. , бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. ) с протокол за химическо
изследване на кръвна проба за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 4725 от
20.07.2021 г. на специализираната химикотоксикологична лаборатория към ВМА-София–
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и с което е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6/ шест/ месеца, което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок
от 3 / три/ години и глоба в размер на 200 /лева/, както и на осн. чл. 59, ал. 2 , вр. ал. 1 НК е
приспаднато времето, за което подсъдимия е бил задържан в случай на привеждане в
изпълнение на наказанието, както и е наложено на подсъдимия А. П. на осн. чл. 343г , чл.
343б, ал. 1 НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 /една/ година и 6 / шест/ месеца, като е приспаднато на осн. чл. 59, ал. 4 НК от
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ времето, през което
подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това
право със ЗППАМ № 6176/16.07.2021 г. по административен ред.
С жалбата излага съображения, че присъдата е неправилна поради нарушение на
1
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Поддържа, че по делото не е
извършено всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, в резултат от
което не била разкрита обективната истина. Поддържа, че от разясненията на вещото лице
се установило, че при химически анализ на кръвната проба следва да се отчитат
допустимите отклонения в резултата, които могат да варират с 0,01 промила. Обобщава, че
формираните от съда изводи относно обективна и субективна съставомерност на деянията са
неправилни. Ето защо, моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде
постановена нова, с която да бъде признат подсъдимия за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
В хода на съдебните прения представителят на СГП предлага първоинстанционният
съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Поддържа, че наличието на
алкохол в кръвта е съставомерно и се явява над предвидения минимум от 1,2 промила.
Защитникът - адв. Х. обосновава искане за отмяна на присъдата и постановяване на
нова - оправдателна. Твърди, че деянието е несъставомерно, доколкото счита, че следва да
бъде взета предвид по-благоприятната за дееца стойност на количество алкохол в кръвта - а
именно 1.21 промила, като следва да бъде отчетено допустимото отклонение при
изследването, което според жалбоподателя е 0,2. Отправя искане за отмяна на
първоинстанционната присъда. Твърди, че искането за повторна експертиза е забавено от
разследващите органи повече от 4 месеца и пробите са унищожени, което няма как да се
тълкува във вреда на подсъдимия. Ето защо отправя искане за оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият, редовно уведомен, се явява в съдебно заседание. В последната си дума,
заявява, че иска първоинстанционната присъда да бъде отменена.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А. К. П. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, с висше образование, работи в чужбина /Германия и Швейцария/,
неосъждан, постоянен адрес: гр. София, ул. *******, ЕГН **********. Подсъдимият е
правоспособен водач, като на същия е издадено СУМПС за категории „В“ и „АМ“ и „В1“.
На 16.07.2021 г., около 10:00 часа, подсъдимият П. управлявал лек автомобил
модел/марка „Волво В-70“ с рег. № *******, като в автомобила нямало други лица.
Подсъдимият се движел по ул. Цар Симеон с посока на движение от бул. „Христо Ботев“
към ул. „Опълченска“. В този момент в насрещното, свидетелят В.К. управлявала лек
автомобил модел/марка „Сузуки“, с рег. № *******. На кръстовището на ул. „Странджа“,
управляваният от подсъдимия лек автомобил, ударил странично лекия автомобил на
свидетеля К., в резултата на съприкосновението на двата автомобила, автомобилът
управляван от свидетеля К. се ударил в паркиран лек автомобил марка „Форд“, с рег. №
*******, водач на който бил намиращия се в близост, извън автомобила, свидетеля Х.Ц..
Водачите на двата автомобила слезли, за да установят нанесените щети. Подсъдимият бил
видимо притеснен със забавен говор. Свидетелят К. се чувствала замаяна от произшествието
и подала сигнал на дирекция национална система – 112 , за да съобщи за настъпилия пътен
инцидент. На място пристигнал екип на 03 СДВР АП 31, а именно свидетелите П. К. и Г.Т.,
които установили самоличността на водачите на двата автомобила, както и посоката им на
движение, а след което пристигнал екип на ЦСМП, който прегледал свидетеля К. и същата
била откарана за допълнителни изследвания в УМБАЛСМ Пирогов. Свидетелите К. и Т.
запазили местопроизшествието, а за съдействие пристигнал екип АП – 91-3-6 в състав
свидетелите Г. Т. и А. Д. на длъжност младши автоконтрольор в ОПП на СДВР.
Полицейските служители към ОПП – СДВР проверили подсъдимия П. за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ и техническото средство отчело
положителен резултат над 1.2 на хиляда, а именно 1,54 на хиляда. На подсъдимия в 14:00
часа бил съставен и връчен талон за изследване № 086639, АУАН серия № 368526, както и
Заповед № 1676/16.07.2021 г., с която му била наложена принудителна административна
2
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“. След което
подсъдимият бил съпроводен до УМБАЛ „Света Анна София“. В болничното заведение в
14:40 ч медицинското заведение взело от подсъдимия кръвна проба в 2 броя епруветки,
запечатани със стикери с номера съответно 086639.02 и 086639.03. Кръвните проби иззети
от подсъдимия, пристигнали по служебен път на 19.07.2021 г. във ВМА. На 20.07.2021 г.
пробите били подложени на двукратно изследване чрез метода на газова хроматография с
пламъчно- йонизационен детектор и отчитане по калибрационна права. При извършени две
изследвания на кръвните проби, аналитични резултати за концентрация на етанол бил
съответно – 1,21 на хиляда и 1,24 на хиляда, като същите са вписани в лабораторния
дневник, а средноаритметичния резултат от двете изследвания на кръвните проби на
подсъдимия П. бил калкулиран на 1,23 на хиляда, който резултат бил отразен в протокола за
химическо изследване № 4725/20.07.2021 г.
Подсъдимият бил задържан от правоохранителните органи на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР на основание Заповед за задържане на лице с рег. № 227зз-1866/16.07.2021 г. за срок
до 24 часа и отведен в сградата на 03 РУ –СДВР. Постановлението за привличане на
обвиняем е предявено на А. П. на 24.11.2021 г. лично и в присъствието на неговия защитник
– адв. М. Х..
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на събрания в хода на
производството доказателствен материал, а именно: гласни доказателствени средства от
свидетелските показания на В.К., прочетените на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 , пр. 2 НПК
относно датата и мястото и на осн. 281, ал. 5, вр. ал.1, т. 1 НПК по отношение на останалите
факти показания на Х.Ц., дадени в ДП, в протокол за разпит от 04.11.2021 г., прочетените на
осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания на св. Т., дадени в хода на ДП,
обективирани в протокол за разпит от 16.07.2021 г., както и на свидетеля А. Д.,
обективирани в протокол за разпит от 16.07.2021 г. / л. 16 от ДП/, на свидетеля П. К.,
обективирани в протокол за разпит от 16.07.2021 г., / л. 17 от ДП/, както и на свидетеля Г.Т.
/л. 18 от ДП/, дадените обяснения от подсъдимия, в частта, с която заявява, че до 23:30 часа е
работил, може би до към 2:00 -3:00 часа през нощта е употребил алкохол и спал в колата му
около 4-5 часа, способи за доказване - приобщените на осн. чл. 282, ал. 1 НПК заключение
на изготвената в досъдебното производство химическа експертиза, представена под формата
на протокол за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол в кръвта
лаб. № 4725/20.07.2021 г. /л. 46 от ДП/, както и от приложените по делото писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, прочетени по реда на чл. 283 НПК:
заповед за задържане /л. 22 от ДП/, АУАН № 368526/16.07.2021 г. / л. 25/, ЗППАМ № 1676 /
16.07.2021 г. /л. 28 от ДП/, извлечение от паметта на техническото средство /л. 40 от ДП/,
списък на техническите средства, преминали проверка за годност /л. 45 от ДП/, талон за
медицинско изследване № 086639/16.07.2021 г. /л. 47 от ДП/ , справка – картон на водач на
МПС /л. 41 – 44 от ДП/, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби/ л. 48 от ДП/, свидетелство за съдимост /л. 52 ДП/, както и приетите в съдебната фаза
на процеса: сервизен протокол от ежемесечна проверка на газов хроматограф Agilent 7890 В,
разпечатки от извършени изследвания, разпечатка от контролния сертифициран аналитичен
стандарт със стойност 1,0g/l за датата на изследването, страници от лабораторния дневник на
лабораторията с вписани резултати.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото
си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Въззивният съд намира, че
при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на правилен и задълбочен
анализ на доказателствения материал, при внимателния прочит на който следва извод за
неговата еднопосочност и непротиворечивост касателно правнорелевантните факти. В
мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е
обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен
анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Изложени са убедителни
3
доводи по отношение направените възражения на защитата, обосновано приети като
неоснователни. Настоящият въззивен състав напълно се солидаризира с направения от
първата инстанция доказателствен анализ, поради което се явява безпредметно той да бъде
преповтарян в настоящото изложение.
Въззивният съд намира за необходимо да посочи във връзка със служебната проверка
на правилността на присъдата в цялост следното:
Непротиворечиво изяснени по делото са обстоятелствата относно самоличността на
водача на моторно превозно средство лек автомобил марка "Волво", модел „В 70“ с рег. №
*******, а именно подсъдимия А. К. П. и посоката на движение на лекия автомобил – с
посока от бул. „Христо Ботев“ към улица „Опълченска“. В този момент в насрещното,
свидетелят В.К. управлявала лек автомобил модел/марка „Сузуки“, с рег. № *******. На
кръстовището на ул. „Странджа“, управляваният от подсъдимия лек автомобил, ударил
странично лекия автомобил на свидетеля К., в резултата на съприкосновението на двата
автомобила, автомобилът управляван от свидетеля К. се ударил в паркиран лек автомобил
марка „Форд“, с рег. № *******, водач на който бил намиращия се в близост, извън
автомобила, свидетеля Х.Ц.. Доказателствата по делото са еднопосочни и касателно
обстоятелството, че подсъдимият е бил тестван от екип на ОПП – СДВР с Алкотест Дрегер
7510 – извлечение от паметта на техническо средство / л. 40/ и същия отчел наличие на
алкохол в издишания от него 1,54 на хиляда. Правилно касателно посочените обстоятелства,
част от предмета на доказване, първоинстанционният съд се е доверил на съобщеното от
свидетелите по делото – показанията им са вътрешно последователни, логични,
взаимодопълващи се и кореспондиращи, както помежду си, така и с останалия събран и
проверен по делото доказателствен материал. Така споделеното от тях намира пълна
подкрепа и в събрания и проверен по делото писмен доказателствен материал, а именно -
заповедта за задържане на подсъдимия А. П. от 16.07.2021 г. и АУАН № 368526/16.07.2021
г. Иззето му е СУМПС. От заключението на назначената и изготвена в досъдебната фаза
химическа експертиза, представена под формата на протокол за химическо изследване за
определяне на концентрация на алкохол в кръвта лаб. № 4725/20.07.2021 г. на доброволно
представената кръв за изследване се установява, че в изследваната кръвна проба,
концентрацията алкохол кръвта на подсъдимия е 1,23 на хиляда.
С оглед липсата на противоречия в доказателствения материал относно
правнорелевантните факти и предвид дадения задълбочен доказателствен анализ от
първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо да излага по-
подробни доказателствени съображения.
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и
верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи относно съставомерността на поведението на
подсъдимия П., както от обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл. 343б,
ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е формално, като от обективна страна се
изисква деецът да е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, като
количеството на етилов алкохол трябва да е над 1,2 промила и да бъде установено по
надлежния ред. От субективна страна деянието е осъществимо при форма на вината пряк
умисъл. В конкретния случай безспорно по делото от целия събран и проверен
доказателствен материал се установява, че на 16.07.2021 г., около 10:00 часа подсъдимият П.
управлявал лек автомобил модел „Волво“, марка „В-70“ с рег. № *******. В този момент в
насрещното, свидетелят В.К. управлявала лек автомобил модел/марка „Сузуки“, с рег. №
*******. На кръстовището на ул. „Странджа“, управляваният от подсъдимия лек автомобил,
ударил странично лекия автомобил на свидетеля К., в резултата на съприкосновението на
двата автомобила, автомобилът управляван от свидетеля К. се ударил в паркиран лек
автомобил марка „Форд“, с рег. № *******, водач на който бил намиращия се в близост,
извън автомобила, свидетеля Х.Ц..
От обективна страна съставомерността на деянието изисква концентрацията на
4
алкохол в кръвта да е установена по надлежния ред. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ППВС № 1 / 83 г., т. 4, б. „д“, които са актуални и понастоящем е прието, че
пияното състояние се установява с всички доказателствени средства по НПК химическо
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта и урината, медицинска експертиза за
алкохолната концентрация, когато не е направено химическо изследване и са налице данни
за употребен алкохол, свидетелски показания и др. Няма спор в практиката, че
нормативният акт, уреждащ специалните правила за установяване на количеството етилов
алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, е Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
/в сила от 29.09.2017 г. /. В разглеждания случай видно от събраните по делото гласни и
писмени доказателства е установена алкохолната концентрация в кръвта на водача като
конкретна величина в размер на 1,23 на хиляда алкохол, представляваща средноаритметична
стойност по чл. 24, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. Кръвната проба е предоставена в 2 броя
вакуумни епруветки със сива капачка, съдържащи стабилизатор и антикоагулант (всяка с
обем 4 мл), запечатани със стикери серия А030648, № 086639.02 и 086639.03. Изследването е
извършено двукратно чрез метода на газова хроматография с пламъчно-йонизационен
детектор и отчитане по калибрационна права и са отчетени резултатите на всяко от тях, като
в същите не е била констатирана разлика по-голяма от 10 %, поради което е изчислен
средноаритметичния резултат – 1,23 на хиляда. Ето защо, настоящият състав приема, че
концентрацията на алкохол в кръвта е установена по надлежния ред. При това положение,
законосъобразно е ползвано заключението на токсикохимична експертиза, тоест, изводите за
съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 1 НК почиват на вярна интерпретация на
доказателствените източници.
В тази връзка не може да се подкрепи тезата на защитата, че при отчитане на крайния
резултат от изследването не били съобразени отклоненията на газохроматографа.
Нормативната уредба предвижда редът, по който се установява количеството алкохол в
кръвта. Съгласно чл. 21 и чл. 22 от Наредба №1 от 2017 г., за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози се изследва едната от представените проби кръв. Другата се съхранява като
контролна при необходимост от повторен анализ. Изследването на пробите от кръв за
установяване на концентрация на алкохол се извършва по газхроматографски метод
двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация (отчетена до втория знак
след десетичната запетая включително) не трябва да се различават с повече от 0,10 на
хиляда при резултати до 1 на хиляда, а при резултати над 1 на хиляда - с до 10 % от
стойността. При по-голяма разлика изследването се повтаря. Съгласно чл. 24, ал. 2 от
Наредбата, резултатите от химическото или химико-токсикологичното лабораторно
изследване по чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 се отразяват в протокол за химическо или химико-
токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози, а съгласно третата алинея, концентрацията на
алкохол се вписва в протокола по ал. 2 с точност до втория знак след десетичната запетая и
представлява средноаритметичната стойност от извършените измервания. Вещото лице в
съдебно заседание изрично е уточнило, че изследването се извършва по
газохроматографския метод, като методът включва и използване на аналитична апаратура –
газов хроматограф, който не е измервателен уред. Задължително се правят две изследвания
на кръвната проба. Разликата между тях не може да надвишава 10 % отклонение при
резултати над 1 на 1000 съгласно Наредба № 1. Крайната стойност, която се отразява в
протокола, представлява средно аритметична стойност между двата анализа. Вещото лице
изрично заявява при изслушването му, че отклоненията не са посочени в техническата
документация на самия газохроматограф, а са допустими отклонения при самия аналитичен
метод на изследване, поради което нормативната уредба предвижда ред за отстраняване на
отклоненията: чрез две изследвания и определяне на крайна стойност, която представлява
средно аритметична стойност, което е сторено в разглеждания случай. От приобщения
сервизен протокол от ежемесечна проверка на газов хроматограф Agilent 7890 В се
установява, че системата функционира нормално. Ето защо настоящият състав намира, че
концентрацията на алкохол в кръвта е установена в съответствие с изискванията на Наредба
5
№ 1/2017, а възражението на защитата е неоснователно.
На следващо място, противно на доводите на защитата искането на обвиняемия за
назначаване на повторна химическа експертиза за допълнително изследване е направено на
02.12.2021 г., което макар да е било допуснато като относимо, всъщност не е извършено,
доколкото ВМА в писмен отговор са заявили, че пробите са унищожени на 01.12.2021 г., за
което е изготвен протокол, копие от който е приложен по делото. Съгласно чл. 27, ал. 3 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда на установяване на концентрация на алкохол в кръвта
и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, в седемдневен срок от връчване
на наказателното постановление или от предявяване на обвинението за престъпление по чл.
343б от Наказателния кодекс изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно
извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по
чл. 26, ал. 4. Съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., пробите за установяване
на концентрация на алкохол се съхраняват за срок не по-малък от 3 месеца, а не 12 месеца,
какъвто минимален срок за съхранение се предвижда за пробите за установяване на употреба
на наркотични вещества, ето защо възраженията на защитата в този смисъл са
неоснователни.
По гореизложените съображения, съдът в настоящия състав напълно споделя
изводите за наличие на субективна съставомерност. Деянието е осъществено от подсъдимия
П. при пряк умисъл. Същият е осъзнавал, че употребил алкохол, както и че управление на
МПС след употребата му е забранено, въпреки това на инкриминирания ден и час е привел в
движение лек автомобил марка модел „Волво“, марка В-70“, с рег. № *******. Предвид
безспорно доказаните обективна и субективна страна на престъпленията по чл. 343б, ал. 1 от
НК, произнасянето на първата инстанция по това обвинение се явява правилно и
законосъобразно. Настоящият състав, утвърждава извода, че А. П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на
16.07.2021 г., около 10:00 ч., в гр. София, по ул. „Цар Симеон“ с посока на движение от бул.
„Христо Ботев“ към ул. „Опълченска“ управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Волво“, модел „В 70“, с рег. № *******, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,23 на хиляда, установено по надлежния ред,
съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, обн. ДВ бр. 61 от
28.07.2017 г. в сила от 29.09.2017 г. , бр. 81 от 02.10.2018 г. , бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила от
01.01.2021 г.) с протокол за химическо изследване на кръвна проба за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта № 4725 от 20.07.2021 г. на специализираната
химикотоксикологична лаборатория към ВМА-София– престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
С оглед посоченото, съдът констатира, че материалният закон е приложен правилно.
Във връзка с индивидуализацията на наказанието, настоящият състав приема, че
определеното от първоинстанционния съд наказание – 6 месеца „лишаване от свобода“ е
индивидуализирано при условията на чл.57, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и изложените
съображения за това са в съответствие с установеното по делото относно обществената
опасност на деянието и дееца. Това наказание се приема за справедливо и от въззивния
състав и като такова, което е в съответствие с целите на чл. 36 от НК. настоящият състав се
солидаризира с изводите на първоинстанционният съд за наличие на многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото наказание,
предвидено в закона би се оказало несъразмерно тежко, обусловили приложението на чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК, а именно: чистото съдебно минало, липсата на нарушения по ЗДвП считано от
2011 г., както и доброто му процесуално поведение, съдействащо за разкриване на
обективната истина. Отлагането на изпълнението с 3 години изпитателен срок се явява в
съответствие с предпоставките на чл. 66 от НК. Кумулативно наложената глоба в размер от
200 лева и лишаването от право на подс. А. П. да управлява МПС за срок от една година и
шест месеца също са определени в съответствие със закона и не се налага да се коригират.
Наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е правилно определено, макар и не в
минимален размер, предвид характера на престъплението - против транспорта, като същото
6
е изцяло съобразено с целите на наказанието, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК. Следователно
наказанията са определени в съответствие с изискванията на закона, на критериите за
справедливост и на тези за изпълнение целите на наказанието, като правилно
първоинстанционният съд е приспаднал на осн. чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което
подсъдимият е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС за същото
деяние, считано от фактическото изземване на СУМПС на 16.07.2021 г. Въз основа на
горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 16 от 24.01.2023 г. по НОХД 2381/2022 по описа на
СРС, 129 –ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7