О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1947 15.10.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На петнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 1399 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна
жалба на „Кредит плюс” ООД, чрез пълномощника адв.Димитър Киров, подадена
против разпореждане №477 от 18.06.2019г., постановено по ч.гр.д.№724 по описа
за 2019г. на Районен съд- гр.Карнобат, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на
запис на заповед. Сочи се, че макар районният съд да е приел, че записът на
заповед е предявен, същият отхвърлил заявлението като се позовал на
обстоятелството, че на предявяването на записа не била поставена дата, от което
не можело да се определи дали е спазено изискването за предявяването му в срок
до 24.08.2018г. Намира този мотив на съда за неоснователен, понеже липсвала
каквато и да е индиция- дата, възражение и пр., от което можело да се допусне,
че записа на заповед не бил предявен в определения срок. Нормалната житейска
логика не позволявала да се приеме, че издателят ще подпише предявяването, но
няма да посочи, че същото е извън срока, от което би черпил единствено права.
Затова счита, че следва да се приеме, че записът на заповед е предявен в
определения срок и същият, във вида, в който е представен, е годно основание за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Моли разпореждането да
бъде отменено.
Първоначално делото е образувано
под №1049/2019г. по описа на БОС, но същото е прекратено и върнато на КРС за
събиране на дължимата държавна такса съобразно указанията на въззивния съд.
Частната жалба е с правно
основание чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок
против подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК. Ето защо Бургаският окръжен съд
намира жалбата за редовна и допустима.
Като взе предвид исканията и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело №724 по
описа за 2019г. на Районен съд- Карнобат е образувано по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „КРЕДИТ ПЛЮС” ООД, чрез
пълномощника му- адв.Димитър Киров. Със същото се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист против солидарните длъжници Д.Т.Г. от
гр.Карнобат и „ВИКТОРИЯ ДЕКАРТ” ЕООД със седалище гр.Карнобат, за сумата от
19500 лв., както и законна лихва от датата на подаването на заявлението до
изплащане на вземането. В т.9, б.”в” от заявлението е посочено, че паричното
вземане е за частично връщане на предоставени в кредит парични средства, а в
т.12 като документ, от който произтича вземането е посочен запис на заповед,
издаден на 24.08.2017г. Към заявлението са приложени запис на заповед в
оригинал и копие, пълномощно на адв.Киров и квитанция за внесена държавна
такса.
С обжалваното разпореждане №477
от 18.06.2019г. първоинстанционният съд е приел, че искането за издаване на
заповед за изпълнение се основава на запис на заповед от 24.08.2017г., съдържащ
реквизитите на чл.535 ТЗ, включително поето задължение срещу представяне на
записа на заповед солидарните длъжници да платят, но в него бил посочен срок, в
който следвало да бъде предявена заповедта и това до 24.08.2018г. Приел е още,
че издателите са определили срок, в който да им бъде предявена заповедта за
плащане. Същата била предявена на единия от солидарните длъжници- Д.Г., но без
надлежно посочване на дата, от което да се направи извод, че бил спазен срока
за предявяването- 24.08.2018г. Съгласно разпоредбата на чл.538 ТЗ, ал.2, изр.2,
издателят на записа на заповед трябвало да удостовери върху документа, че му е
предявен и да се подпише. Предвид липсата на дата на предявяване не можело да
се направен извод, че представената по делото заповед породила задължения за
плащане на издателя- длъжник. С тези доводи районният съд е отхвърлил
заявлението като неоснователно.
Според разпоредбата на чл.418,
ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК включва
проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали същия
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на
изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки.
Представения по делото със
заявлението по чл.417 от ГПК документ съдържа реквизитите на запис на заповед,
изброени в нормата на чл.535 от ТЗ. С него Д.Т.Г.- лично и като пълномощник на
„ВИКТОРИЯ ДЕКАРТ“ ЕООД, в качеството на солидарен длъжник, във връзка с договор
за кредит от 24.08.2017г., сключен с „Кредит плюс“ ООД, неотменимо и безусловно
са се задължили срещу представяне на записа на заповед да платят на предявяване на „Кредит плюс“ ООД или на негова заповед
определена сума- 39000 лв. В записа на заповед са посочени също датата на
издаване- 24.08.2017г. и място на издаването- гр.София, мястото на плащане-
гр.София, положен е подпис на Д.Т.Г. за издателите. В текста на записа на
заповед е посочено още, че последният следва да бъде предявен за плащане в срок
до 24.08.2018г.
След текста на записа на заповед
е отпечатан следния текст „Днес, ……., ми бе предявен настоящия запис на
заповед, като приемам същата без възражение и/или протест“. Под него са
изписани ръкописно трите имена на Д.Т.Г. и е положен подписа му.
От изложеното следва, че като
документ по чл.417, т.10 от ГПК /първо предложение/ е представен редовен от
външна страна запис на заповед, с падеж на предявяване /чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ/. В него издателите в съответствие с разпоредбата на чл.487, ал.1, изр.2 от ТЗ са определили срок за предявяване за плащане, а именно- до една година от
издаването на записа на заповед.
Отразеното непосредствено след
текста на записа на заповед изявление на Д.Т.Г., че записът на заповед му е бил
предявен и го е приел без възражение или протест, до което е положен подписа на
Г. представлява признание на факта на предявяването. Вярно е, както е посочил и
районният съд, че в това изявление не е посочена датата, на която е бил
предявен записа на заповед, но с оглед датата на издаването на записа-
24.08.2017г. и датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК- 14.06.2019г. /към което е приложен записът на заповед
в оригинал/, може да се направи обоснован извод, че предявяването е извършено в
този период. Следователно, към подаването на заявлението по чл.417 ГПК
вземането по записа на заповед срещу издателите е станало изискуемо.
Неправилен е изводът на
първоинстанционният съд, че с оглед липсата на дата на предявяване на записа на
заповед, който реквизит бил необходим предвид разпоредбата на чл.538, ал.2,
изр.2 от ГПК, не можело да се направи извод, че предявяването за плащане е
станало в срока, посочен в записа на заповед, а именно- 24.08.2018г., от което
следвало, че не може да се направи извод, че представения по делото запис на
заповед е породил задължение за плащане за издателя- длъжник. В тази връзка
следва да се уточни, че процесният запис на заповед не такъв, чийто падеж е на
определен срок след предявяване /чл.486, ал.1, т.2 ТЗ/, поради което цитираната
от районният съд разпоредбата на чл.538, ал.1 от ТЗ не е относима към настоящия
казус.
Понеже записът на заповед от 24.08.2017г.
е с падеж на предявяване / чл.486, ал.1, т.1 ТЗ/, за него е относима
разпоредбата на чл.487, ал.1, изр.2 от ТЗ. Обстоятелството дали е спазен срока
по чл. чл.487, ал.1, изр.2 от ТЗ е ирелевантно за предмета на настоящото
производство, който включва единствено проверка дали записът на заповед е
редовен от външна страна и дали задължението по него е изискуемо. Че това е
така следва от трайната практика на ВКС, обективирана например в Решение №132
от 23.06.2016г. по т.д.№2316/15г. по описа на ВКС, I търг.отд. В него е посочено, че
по въпроса дали предпоставка за ангажиране отговорността на издателя по платим
на предявяване запис на заповед е предявяването за плащане на ценната книга да
е извършено в срока по чл.487, ал.1 от ТЗ, е налице формирана задължителна
практика на ВКС в т.3 от ТР №1/2005г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСГТК на ВКС,
според която непредявяването на записа на заповед в посочения срок води до
загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-
джирантите и техните авалисти, но не и спрямо издателя на записа на записа на
заповед и неговия авалист.
По изложените съображения съдът
приема, че частната жалба е основателна.
Въззивният съд намира, че
приложеният по делото запис на заповед представлява редовен от външна страна
документ по смисъла на чл.417, т.10 от ГПК, който установява наличието на
подлежащо на изпълнение вземане срещу двамата издатели- Д.Т.Г.-
кредитополучател и солидарният длъжник „ВИКТОРИЯ ДЕКАРТ“ ЕООД, за сумите,
посочени в заявлението. Затова заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист при условията на солидарност спрямо
кредитополучателя и съдлъжника е основателно и следва да се уважи. В полза на
заявителя следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумите посочени в
заявлението- 19500 лв. частична главница, представляваща част от задължение в
размер на 39000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване
на заявлението.
Тъй като изводите на Бургаския
окръжен съд не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено, а вместо него се постанови издаването на
исканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане №477 от 18.06.2019г. по ч.гр.д.№724 по описа за 2019г. на РС-
Карнобат, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „КРЕДИТ ПЛЮС” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Триадица“, бул.“Гоце Делчев“ №100, бл.22, вх.Б, ет.7,
ап.12, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, против солидарните длъжници Д.Т.Г. с ЕГН:********** с
постоянен адрес *** и „ВИКТОРИЯ ДЕКАРТ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Карнобат, ул.“Съби Димитров“ №29 за следните суми: частична главница в размер на 19500 лв.
/деветнадесет хиляди и петстотин лева/, представляваща част от задължение в
размер на 39000 лв., дължима по запис на заповед от 24.08.2017г. във връзка с
договор за кредит от 24.08.2017г., сключен с „Кредит плюс“ ООД, както и за законната
лихва върху главницата от 19500 лв., считано от подаването на заявлението по
чл.417 ГПК- 14.06.2019г. до изплащане на вземането.
Сумата може да бъде изплатена от
длъжника по следната сметка на заявителя в лева:
IBAN ***, BIC ***, при „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с
титуляр „КРЕДИТ ПЛЮС” ООД.
Връща делото на Районен съд-Карнобат за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист съобразно настоящото
определение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.