№ 104
гр. ЛЕВСКИ, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -
Георгиева
при участието на секретаря ВЕЛИНА Т. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Административно наказателно дело № 20214410200251 по описа за 2021
година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Н. К. от гр.Левски, чрез адв.Р.Р. - ПлАК
против Наказателно постановление №5/17.05.2021г. на Началник РУ - Левски
към ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.257, ал.1
ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР. Наведени са доводи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Р.Р., който
поддържа жалбата. Излага съображения за недоказаност на вмененото
нарушение, тъй като от събраните в съдебното производство доказателства не
се установявало какво полицейско разпореждане било дадено и неизпълнено
от жалбоподателя. Наведен е довод за съществено нарушение на
процесуалните правила при издаването на НП, изразяващо се в
1
несъответствие в посочената дата на извършване на нарушението. Излага
съображения за неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че
разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗМВР не предписвала правило за поведение на
гражданите, неизпълнението на което да бъде вменено като административно
нарушение, а уреждала правомощията на полицейските органи при издаване
на разпореждане. Такова правило за поведение било предвидено в ал.4 на
същата разпоредба, като описаното в АУАН и НП деяние не било
квалифицирано с правилната административно-наказателна разпоредба, която
да съответства на вменените на жалбоподателя факти. Иска се наказателното
постановление да бъде отменено и на основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на
защитника да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален
размер.
Ответната страна по жалбата РУ Левски към ОДМВР – Плевен не се
представлява в проведеното по делото съдебно заседание. Изразява писмено
становище за неоснователност на жалбата. Наведени са доводи, че НП е
правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия и съдържа всички задължителни реквизити. Иска се
жалбата да бъде оставена без уважение. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 24.05.2021г., около 01,00ч., в гр.Левски, свидетелите Н. С. К. и Г.
КР. Г. – служители на РУ-Левски, в изпълнение на служебните си задължения
преследвали с патрулен автомобил лек автомобил, който не спрял на подадена
стоп-палка. Преследваният автомобил се блъснал в контейнер, намиращ се в
пред дом №104 на ул.“Христо Ботев“ в гр.Левски. От посочения адрес излязла
жалбоподателката Б.И. К., която заявила, че автомобилът е нейн и иска да си
го прибере, държала се грубо и арогантно, започнала да ругае и блъснала
2
св.Г.. Същият използвал белезници, с които да задържи К., при което същата
указала съпротива, въпреки отправено от св.Г. разпореждане да стои мирно и
да не пречи на полицейските органи. След поставянето на белезниците К.
била отведена в патрулния автомобил, където продължила да се държи
арогантно, махнала белезниците си, които не били стегнати. Същата била
отведена от св.К. и Г. в РУ-Левски, където й бил съставен АУАН
№5/24.05.2021г. за това, че на 24.05.2021г., около 01,45ч. в гр.Левски, на
ул.“Христо Ботев“, пред дом №104, не изпълнява устно разпореждане на
полицейски орган, в хода на полицейска проверка, с което съзнателно пречи
на същия да изпълни задълженията си по служба, с което виновно нарушила
чл.64, ал.2 от ЗМВР.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
Наказателно постановление №5 от 17.05.2021г., с което на Б. Н. К. на
основание чл.257, ал.1 ЗМВР е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите Н. С. К. и Г. КР. Г., писмени доказателства и
доказателствени средства: Акт за установяване на административно
нарушение №5/24.05.2021г., Наказателно постановление №5 от 17.05.2021г.
на Началник РУ - Левски, Докладна записка от 27.05.2021г., Заповед №8121з-
1098/25.08.2017г. на МВР, Заповед №8121з-1371/11.11.2015г. на МВР.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Н.К. и Г.Г., като
последователни, логични и взаимно допълващи се, изхождащи от
незаинтересовани лица, даващи показания за непосредствено възприетото от
тях по време на изпълнение на служебните им задължения. Съдът прие, че
липсата на ясни спомени относно определени обстоятелства, за които
свидетелите дават показания, се дължи на изминалия период от време от
събитието, за което свидетелстват, както и на това, че се касае за факти,
възприети по служба, които не представляват изключително събитие в живота
им, а се отличават с еднотипност, поради което прие, че посочените гласни
доказателствени средства са добросъвестно дадени и ги кредитира.
Кредитирани бяха писмените доказателства, като официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на тяхната
дейност и неоспорени от страните.
3
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване
на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона писмена форма, в сроковете по чл.34 от
ЗАНН и от компетентни длъжностни лица.
Съдът намира за основателен наведения от жалбоподателя довод, че в
хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са накърнили
правото на защита на санкционираното лице.
Установява се, че съгласно обстоятелствената част на АУАН и НП на
жалбоподателя е вменено, че не изпълнил отправено спрямо него устно
разпореждане на полицейски орган, което е квалифицирано като нарушение
на чл.64, ал.2 от ЗМВР.
Както в АУАН, така и в НП, е налице непълнота при описание на
вмененото деяние, представляващо нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Липсват изложени факти относно разпореждането, отправено до
жалбоподателя, чието неизпълнение му е вменено като нарушение и за което
е санкциониран с обжалваното НП. По този начин е накърнено правото му да
научи фактите, въз основа на които спрямо него е реализирана
административно-наказателна отговорност. Същите следва да бъдат
надлежно описани в АУАН и НП, като липсата им не може да бъде запълвана
посредством тълкуване на събрани в хода на съдебното производство
доказателства. Посоченото представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, накърняващо правото на защита на жалбоподателя.
Налице е и неправилно приложение на материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗМВР, полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции. Разпорежданията се издават писмено. В чл.64, ал.2 от ЗМВР е
предвидено, че при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията
могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за
лицата, за които се отнасят. От съдържанието на цитираните разпоредби
следва извод, че чл.64, ал.1 и ал.2 ЗМВР сами по себе си не предписват
правило за поведение за гражданите, неизпълнението на което да бъде
4
вменено, като административно нарушение, а уреждат правомощията на
полицейските органи при издаване на разпореждания. Такова правило за
поведение е предвидено в ал.4 на цитираната разпоредба, съгласно която
разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен
ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или
нарушение или застрашават живота или здравето му. Налице е неправилно
приложение на материалния закон, като описаното в АУАН и НП деяние не е
квалифицирано с надлежната административно-наказателна разпоредба,
която да съответства на вменените на жалбоподателя факти. Останалите
описани в АУАН и НП факти, а именно че жалбоподателят пречи на
полицейските органи да изпълняват служебните си задължения, въпреки, че
са му вменени, не са квалифицирани правно, като същите касаят друга
санкционна разпоредба, а именно тази на чл.264, ал.1 ЗМВР, съгласно която е
предвидено наказание глоба от 500 до 1000 лв. за лице, което противозаконно
пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, ако извършеното не
съставлява престъпление.
Допуснатите процесуални нарушения са довели до неяснота относно
фактическите и правни рамки на вмененото нарушение и са накърнили
правото на защита на санкционираното лице. Формалността на
административно-наказателното производство изисква прецизност при
описание на административното нарушение, като следва да е налице
конекситет между фактическата и правната част, с оглед осигуряване правото
на защита на санкционираното лице. Само за пълнота следва да бъде
посочено, че действително е налице и несъответствие в посочената дата на
издаване на обжалваното наказателно постановление - 17.05.2021г., която
предхожда тази на процесното деяние и съставяне на АУАН – 24.05.2021г.
Поради изложените доводи, обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно следва да бъде отменено от съда.
Предвид изхода на спора, основателно е направеното от защитника
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН, вр. чл.38, ал.2 от ЗА. ОДМВР - Плевен следва да бъде осъдена да
заплати на адв.Р.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е в
минималния размер, изчислен съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №5/17.05.2021г. на Началник РУ
- Левски при ОД на МВР-Плевен, с което на Б. Н. К., ЕГН:**********, с
адрес: с.Малчика, ул.“Ю.А.Гагарин“№27, на основание чл.257, ал.1 ЗМВР е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение
на чл.64, ал.2 ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН Областна дирекция на
МВР – Плевен да заплати на адв.Р.Р. – Адвокатска колегия – Плевен,
гр.Левски, ул.”П.Яворов” №3, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6