№ 11437
гр. София, 01.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря Е. ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110166996 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД излага в исковата молба, че ответникът
Й. К. М. с ЕГН **********, е ползвател на топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес : гр. София, п.к. 1408, обл. София, общ. Триадица,
ул. „К.“№37, вх.
В, ет. 7, ап. 58 за процесния период.
Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за
горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в
общите условия срок. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си
за заплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на Й. К. М. с ЕГН
********** , че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3431,89
лева, от които 2958,59 лева- главница, представляваща стойност на
1
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. за
реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до
изплащане на вземането, 443,48 лева- мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 13.09.2022г., както и суми за дялово разпределение 24.62 лева
- главница за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва
от 27.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,20 лева - лихва
за периода от 01.10.2019г. до 13.09.2022г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Й. К. М., в писмения отговор излага съображения за
неоснователност на исковете поради недоказано съществуване на
облигационно правоотношение и поради частично погасяване на вземанията
по давност. Излага доводи за неоснователност на претенцията за дялово
разпределение, както и за лихва за забава.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната България“ООД
не изразява становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните
предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния
период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е
договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта
на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6
от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост
2
са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие.
От представената заповед от 07.05.1983г. се установява, че описания
в исковата молба топлоснабден имот е предоставен на В.И. М.а като
обезщетение за отчужден недвижим имот, за нуждите на сина Й. К. М.. Не е
спорно, че ответникът е наследник по закон на В. М.а. Същото се
потвърждава от направената справка в НБДН за родствени връзки Поради
изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация на
ответниците, които имат качеството клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало
и съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150
ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им
приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при
спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна
уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира
топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери,
дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната
уредба.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид
изравнителните сметки, които са в общ размер от 2983,21лв за доставена
топлинна енергия и 24,62 главница за дялово разпределение. Направено е
заключение, че размерът на законната лихва върху главницата, считано от
датата на изпадане на ответника в забава до 13.09.2022г. общо и за отделните
3
месеци е в размер на 443,38лева, и 5.20лева лихва върху главницата за дялово
разпределение.
Предвид изложеното се установява, че ответниците имат задължение за
плащане на доставената топлинна енергия за процесния период.
Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен
до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите
Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв
търговец е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а
разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно
нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало
задължението за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи
именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите
Общи условия. Поради това съдът приема искът за цената на услугата дялово
разпределение за основателен, както и претенцията за лихва за забава върху
претендираната сума поради акцесорният й характер.
Ответниците са направили възражение за погасяване на вземането по
давност, което следва да бъде разгледано от съда.
С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по
описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по
реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД.
Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по
аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата
на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и според общите условия
4
месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при липсата на
твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът
приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът
свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е.
преди 27.09.2022г.
Относно размерът и наличието на погасените по давност вземания
съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ и приема, че погасени
по давност са сумите от 151,66лева главница за периода от м.05.2019г. до м.
08.2019г. и лихва в размер на 47,94лева, за които суми исковете следва да се
отхвърлят и да се уважат до пълния , предявен размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Представени са
доказателства за направени разноски в размер на 887,28лева за държавна
такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсулт, от които следва да се
присъдят 835,08 в исковото и заповедното производство.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на 70,58лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК ********* срещу Й. К. М. с ЕГН ********** искове с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Й. К. М. с ЕГН ********** дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 2806,93 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. за
реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до
изплащане на вземането, 395,54лева- мораторна лихва за забава върху
главниците за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. от изпадане в забава до
13.09.2022г., както и суми за дялово разпределение 24.62 лева - главница за
5
периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
27.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,20 лева - лихва за
периода от 01.10.2019г. до 13.09.2022г., за които е издадена заповед по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело№52150/2022г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
дължимост на главницата за сумата от 2806,93лева до 2958,59лева за периода
от м.05.2019г. до м.08.2019г. и лихва за забава върху посочените главница за
разликата от 395,54лева до 443.48лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й. К. М. с ЕГН **********
да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ********* направени
разноски направените в исковото и заповедното производство в размер на
835,08лева, съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК„Топлофикация София“ЕАД
с ЕИК ********* да заплати на Й. К. М. с ЕГН ********** направени
разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на 70,58лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната България“ООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6