№ 59
гр. Ямбол, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20242330100059 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от Г. С. Д. , за издаване на заповед
за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от
страна на Н. Д. И. – син на молителката.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършен твърденият акт на домашно насилие. Още на 25.01.2022 год. ответникът
нанесъл на ищцата тежък побой довел до пълна загуба на зрението с едното око, за
които действия била издадена заповед по ЗЗДН и бил осъден с влязла в сила присъда.
На 31.12.2023 год. , около 22, 30 часа ответникът започнал да обижда молителката и
майка й, след което започнал да я налага с юмруци по главата, в ребрата, както и с
ритници по краката. Нанесъл побой й на майка й. Молителката искала да се обади на
112 , но ответникът я заплашил, че ще я убие.Молителката се страхувала за живота си,
т.к. ответникът й нанесъл тежка телесна повреда и следващият път можел да е фатален.
Към молбата е приложена декларации за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.
3 от ЗЗНД. Представени са и други писмени доказателства.
В съдебно заседание молбата се поддържа от молителката и процесуалния и
представител. Ангажират се гласни доказателства.
Ответникът, редовно и своевременно уведомен, се явява лично.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в
нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к.
се твърди, че актът на домашно насилие е осъществен на 31.12.2023 год. , пред родово
и местно компетентен съд.
От представеното копие от удостоверение за раждане се установява, че ответникът
е син на ищцата.
1
От служебно изисканите от съда справки се установява , че страните не се водят на
психиатричен отчет при МБАЛ“*** – гр. Я., а ищцата не е осъждана.
Ответникът е осъждан по НОХД № ***2022 год. на ЯРС за престъпление по чл.
131,ал.1,т.3, вр. чл. 128,ал.2,вр. ал.1 от НК, за това, че на 25.01.2022 год. чрез нанасяне
на удари с ръце по лицето на майка си Г. Д. е причинил на същата тежка довела до
пълна загуба на зрението с лявото око.
От служебно извършената справка /чл. 9,ал.6 ЗЗДН/ се установи, че с решение по
гр. дело №***2022 год. на ЯРС са наложени мерки за защита на ищцата в настоящото
производство по повод осъществено спрямо нея домашно насилие от ответника за срок
от 18 месеца.
По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си св. Д. – брат на
молителката и вуйчо на ищеца посочва, че е запознат със случая от 31.12.2023 год. по
телефона от майка си и от сестра си, както и е видял лично състоянието им на
02.01.2024 год., когато е дошъл в гр. Я.. От тях знае, че на посочената дата след като е
употребил алкохол ответникът е започнал да малтретира и двете, най- вероятно им
нанасял удари, т.к. свидетелят видял синини по телата им, първо в къщата, след това и
на двора, заплашвал ги. Свидетелят разказва и за друг случай на насилие при който се
стигнало до ослепяване на сестра му след нанесен побой от страна на сина й. Счита, че
майката и сина не могат да обитават едно жилище, т.к. вече са нанесени сериозни
поражения на здравето й, същата е стресирана, психичното й състояние е разклатено.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и
съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от
предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че
е налице осъществено по отношение на молителката физическо и психическо насилие,
по начина и времето посочени в молбата за защита.В процесния случай декларацията
по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон може да служи като
единствено основание за издаване на заповед за защита. Същата се подкрепя в пълна
степен от показанията на разпитания свидетел Д., ценени при условията на чл. 172 от
ГПК. От своя страна ответникът, въпреки предоставената възможност и дадените
указания , не е ангажирал никакви доказателства в процеса, още повече такива,
оборващи съдържанието на декларацията.
При установеността на извършеното домашно насилие през процесния период,
следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира
защитата на молителя. Съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл.5,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН,за максимално предвидения в закона 18 – месечен срок ,
при приспадане срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна
защита по чл. 18 ЗЗДН- чл. 5,ал.2 ЗЗДН, като при преценката си отчете конкретиката
на настоящия казус, близката роднинска връзка между страните и изключително
дръзкото и укоримото поведение на ответника, вкл. повторяемостта на действията му,
имайки предвид и разпоредбата на чл. 15,ал. 2 от ЗЗДН.
2
На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон, в тежест на ответника следва да се
възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на
25 лв.Последният следва да заплати и сторените от ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от
ЗЗДН, Ямболският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на Г. С. Д., ЕГН ********** срещу осъществено
спрямо нея домашно насилие от страна на Н. Д. И., ЕГН ********** , КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Н. Д. И. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Г. С. Д..
ОТСТРАНЯВА Н. Д. И. от съвместно обитаваното с Г. С. Д. жилище, находящо
се в гр. Я., ***, за срок от 18 месеца /при приспадане срока на действие на мерките по
издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН/.
ЗАБРАНЯВА на Н. Д. И. да приближава Г. С. Д., жилището, местоработата и
местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м. за срок от 18
месеца /при приспадане срока на действие на мерките по издадената заповед за
незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН/.
ОСЪЖДА Н. Д. И., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Н. Д. И., ЕГН ********** да заплати на Г. С. Д., ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Н. Д. И., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР - Я..
Решението, на осн. чл.15,ал.7 ЗЗДН може да се обжалва пред Ямболския
окръжен съд в седемдневен срок от обявената дата на постановяването му - 06.02.2023
год.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3