№ 403
гр. Петрич, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230100324 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от „Ц.к.б.“ АД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление гр.С., бул.“Ц.ш.“ № **, представлявано от С.М.С. и
Н.С.К. –изпълнителни директори, действащо чрез пълномощник Н. Г. П.
срещу К. Й. К., ЕГН **********, гр.П., ул.“С.“ № **.
Ищецът сочи, че на основание Договор за разплащателна сметка и издаване
на международна кредитна карта MasterCard/VISA Фаворит № 81703ККК-
АА-00297/03.11.2011 г., е предоставил на Й.К.К., ЕГН **********, бивш
жител на село Д. починал на **.**.**** г. кредитна карта с лимит в размер
500 лева, при стандартен лихвен процент в размер на 15,75 %, при неползване
на гратисния период /последно число от месеца, следващ месеца, в който е
осчетоводена транзакцията. По силата на постигнатите договорености
картодържателят се задължил най-късно в последния работен ден на текущия
месец да осигури разплащателната сметка, сума не по-малка от 30 лева или
общата сума на задълженията си до края на предходния период, ако сумата е
по-малка от минималната месечна вноска.
Ищецът твърди, че кредитният лимит е усвоен изцяло чрез плащания при
търговци и теглене на АТМ.
1
Твърди, че кредитният лимит е банков кредит, предоставян за ползване
чрез картата.
Ищецът твърди, че срокът на банкова карта е две години, като страните
уговорили подновяване на срока с две години, при същите условия, ако до
първо число на месеца, в който изтича срокът на валидност на картата,
картодържателят уведоми банката за нежеланието си да го продължи или ако
банката не е взела решение прекратяването на кредита да настъпи с изтичане
на неговия срок.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя за редовно заплащане на погасителните вноски, на
31.10.2015 г. , с настъпване на падежа, е прекратил Договора и кредитът е
станал изискуем. При уведомяване за това на кредитополучателя, банката е
установила, че същият е починал. Банката се снабдила с удостоверение за
наследници на кредитодържателя, съгласно което ответникът е измежду
наследниците по закон на кредитополучателя. Банката е уведомила всички
наследници на картодържателя за изискуемостта на кредита, като никой от
последните не е извършил погашение. Поради това банката се е снабдила със
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК /процесните ЗИ и ИЛ/. Сочи, че въз
основа на същите е образувано изпълнително дело, в хода на което част от
наследниците са представили откази от наследството, останало от
картодържателя. Сочи, че ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК
срещу заповедта за изпълнение.
С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване
на претенциите.
Иска се от съда да по постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумите, за които са издадени Заповед №
869/26.10.2022 г. по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1412/2022 г. по описа на Районен
съд-град П. и изпълнителен лист № 739/26.10.2022 г., а именно:
430,24 /четиристотин и тридесет лева и двадесет и четири стотинки/ лева,
представляваща неплатена главница, дължима на основание Договор за
разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта
MasterCard/VISA Фаворит № 81703ККК-АА-00297/03.11.2011 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2022 г. до изплащане на
вземането;
2
69,35 /шестдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/ лева,
представляваща договорна просрочена лихва за периода от 29.09.2012 г. до
31.10.2015 г. включително;
985,59 /деветстотин осемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ лева,
представляваща наказателна лихва за забава за периода от 29.09.2012 г. до
09.10.2022 г. включително;
170,20 /сто и седемдесет лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща
такса за поддръжка на кредитна карта;
21,00 /двадесет и един/ лева, представляваща такса за обслужване на
сметка. Ищецът претендира съдебни разноски, сторени в заповедното и в
исковото производство. Прави доказателствени искания, представя писмени
доказателства.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
оспорва предявените искове като допустими, но неоснователни и недоказани.
Твърди, че срокът на процесния Договор е изтекъл на 03.11.2013 г., тъй като
не е издадена нова карта преди изтичането му. В тази връзка твърди, че
вземанията на ищеца по процесния договор са погасени по давност към датата
на издаване на ЗИ и ИЛ. Сочи, че не е уведомяван за едностранното
прекратяване на договора. Твърди, че извлечение изх.№ 108315/10.01.2022 г.
е невярно. Оспорва ищцовите твърдения за усвояване на кредита, време и
начин. Твърди, че процесните договорки относно претендираните лихви и
такси са нищожни поради нарушаване на принципа за справедливост.
Пледира за отхвърляне на претенциите като недоказани и неоснователни.
Претендира съдебни разноски.
В съдебно заседание за ищеца се явява договорен процесуален
представител, който поддържа предявените искове, по релевираните в
исковата молба доводи и съображения. Представя доказателства. Оспорва
като несъстоятелна тезата на ответника. По същество на делото пледира за
уважаване на предявените искове. Представя писмени бележки. Претендира
съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
За ответника в съдебно заседание се явява договорен процесуален
представител, който поддържа доводите и възраженията, заявени с писмения
отговор. Оспорва ищцовите твърдения за пълно усвояване на отпуснатия
кредит и за уведомяване на кредитополучателя за едностранно прекратяване
3
на процесния договор. С посоченото оспорва тезата на ищеца за настъпила
изискуемост на процесните вземания. Въвежда възражение за погасяване на
вземанията по давност, предвид изтеклия период считано от 03.11.2013 г. до
датата на депозиране на процесното заявление по чл.417 ГПК. Оспорва
данните в извлечението от счетоводните книги на дружеството-ищец.
Оспорва като нищожни поради противоречие с добрите нрави и морала
клаузите от процесния договор относно задълженията на кредитополучателя
за заплащане на лихви и такси. С изложеното обосновава искане за
отхвърляне на предявените искове като недоказани и неоснователни. Прави
доказателствени искания. Претендира съдебни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа и
правна страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 03.11.2011 г. между дружеството-
ищец в качеството на Банка и Й.К.К., ЕГН ********** в качеството на Клиент
е сключен Договор за разплащателна сметка и издаване на международна
кредитна карта MasterCard/VISA Фаворит № 81703ККК-АА-00297/03.11.2011
г., по силата на който Банката се е задължила да предостави на Клиента
международна кредитна карта с кредитен лимит 500 лева, по разплащателна
сметка с титуляр Й.К.К., ЕГН ********** – IBAN ******* BIC CECBBGSF.
Съгласно чл.1 от договора срокът на валидност на картата, означен на
лицевата й страна, е две години, считано от последния ден на месеца на
издаването й и изтича в 24:00 часа на последния ден от посочения на картата
месец. В чл.2, т.1 от договора страните уговорили, че кредитът се предоставя
от датата на подписване на договора за срок, равен на срока на валидност на
картата. Картата се подновява за нов срок от две години, съответно кредитът
се продължава автоматично за новия срок на картата и при същите условия,
ако до първо число на месеца, в който изтича срокът на валидност на картата,
Картодържателят не уведоми писмено Банката за нежеланието си да
продължи или ако Банката не е взела решение прекратяването на кредита да
настъпи с изтичането на неговия срок. Съгласно чл.2, т.4 картодържателят се
задължава най-късно в последния работен ден на текущия месец да осигури
по горепосочената банкова сметка сума, не по-малка от минималната
месечна вноска в размер на 30 лева или общата сума на задълженията му до
4
края на предходния месец, ако същата е по-малка от минималната месечна
вноска. Страните уговорили ГПР в размер на 16,94 %. Страните по сделката
уговорили /чл.2, т.5/ в случай на забава на кредитополучателя право на
Банката за договорената лихва върху просрочените суми за времето на
забавата, както и на обезщетение за времето на забавата в размер на законната
лихва. Съгласно чл.2, т.7 задълженията по картата до края на предходния
месец включват размера на извършените транзакции, начислените лихви и
такси за този период, без да се вземат предвид транзакциите, таксите и
лихвите през текущия месец. Съгласно чл.4 от договора вр. с чл.5 от ОУ,
представляващи неразделна част от договора, картодържателят се задължил
към Банката за такси и комисионни в размер на : 25 лева годишна такса за
управление на кредита и такса и комисионни съгласно Тарифата на банката,
за издаване и ползване на картата.
На 29.11.2012 г. Банката е изпратила до картодържателя писмо изх. №
162691/30.11.2012 г. /лист 19 в заповедното производство/, с което уведомила
адресата, че поради недостиг на средства по банковата му сметка, месечната
вноска по ползваната от същия карта не е погасена на падежа и в тази връзка
същият е изпаднал в просрочие за сумата от 152,03 лева. На картодържателя е
даден срок за доброволно погасяване на задължението. Видно от известие за
доставяне, на лист 20 в заповедното производство, писмото е връчено на
адресата на 07.12.2012 г.
На 04.02.2015 г. Банката е изпратила до картодържателя писмо изх. №
17697/08.02.2015 г. /лист 22 в заповедното производство/, с което уведомила
адресата, че поради недостиг на средства по банковата му сметка, месечната
вноска по ползваната от същия карта не е погасена на падежа и в тази връзка
същият е изпаднал в просрочие за сумата от 744,52 лева. На картодържателя е
даден срок за доброволно погасяване на задължението. Видно от известие за
доставяне, на лист 23 в заповедното производство, адресатът е отказал да
получи пратката съгласно отбелязване на връчителя от 27.02.2015 г.
Установи се по делото, че облигационното правоотношение, възникнало по
силата на горецитирания договор, е прекратено поради неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя за редовно погасяване на ползвания
кредитен лимит, считано от 31.10.2015 г. едностранно от Банката. Съдът
приема за доказан този факт с оглед чл.115 от ОУ, представляващи
5
неразделна част от процесния договор, съгласно който при неизпълнение на
задължение на една от страните другата има право да го прекрати без
предизвестие, както и с оглед чл.2, т.1 от договора /цитиран по –горе/. По
делото безспорно се установи, че кредитополучателят е обслужвал редовно
кредита до месец май 2012 г., както и че до 01.10.2015 г. не е уведомявал
Банката писмено /съгласно уговореното в чл.2, т.1 от договора/ за
нежеланието си договорът да продължи действието си. В тази връзка съдът
приема, че считано от 01.11.2013 г. договорът за кредит е продължил
автоматично действието си до 31.10.2015 г., при същите /първоначално
договорените условия/.
С оглед на изложеното съдът приема за недоказано твърдението на
ответника, че процесното облигационно правоотношение е било прекратено
поради неподновяване на картата считано от месец ноември 2013 г.
По делото не се спори, а събраните писмени доказателства /удостоверение
за наследници № 17-00-15/1 от 03.06.2022 г., издадено от дл.лице по
гр.състояние при гр.С./ установиха по несъмнен начин, че
кредитополучателят Й.К.К., ЕГН ********** е починал на **.**.**** г. / за
което е съставен акт за смърт № 0221/**.**.**** г. в гр.Д./, както и че същият
е оставил следните наследници по закон : В.С.К. /съпруга/, починала на
**.**.**** г. ; С.Й.Ш. /дъщеря/, К. Й. К., ЕГН ***** /син/ и М.Й.К. /дъщеря/.
В тази връзка на 08.06.2022 г. Банката е изпратила до наследниците на
починалия Й.К. уведомителни писма / на листи от 24 до 27 вкл. в исковото
производство/, с които уведомява адресатите за сключения с наследодателя
им Договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна
карта MasterCard/VISA Фаворит № 81703ККК-АА-00297/03.11.2011 г., както
и за налично просрочено задължение на картодържателя по договора в размер
на 1 640,83 лева, представляваща главница, лихви и такси. Адресатите са
поканени в седмодневен срок доброволно да погасят задължението на
наследодателя си.
На 04.08.2022 г. Банката отново е изпратила до наследниците на починалия
Й.К. - до С.Й.Ш., К. Й. К. и М.Й.К. уведомителни писма /листи от 28 до 32
вкл./, с които уведомява адресатите за сключения с наследодателя им Договор
за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта
MasterCard/VISA Фаворит № 81703ККК-АА-00297/03.11.2011 г., както и за
6
налично просрочено задължение на картодържателя по договора в размер на
1 657,17 лева, представляваща главница, лихви и такси. Адресатите са
поканени в седмодневен срок доброволно да погасят задължението на
наследодателя си.
По делото няма данни, а и не се навеждат твърдения, че наследниците на
кредитополучателя са погасили задълженията по процесния договор.
Установи се, че на 11.10.2022 г. дружеството-ищец е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу
С.Й.Ш., К. Й. К. и М.Й.К. в качеството им на наследници на Й.К. –
картодържател по Договор за разплащателна сметка и издаване на
международна кредитна карта MasterCard/VISA Фаворит № 81703ККК-АА-
00297/03.11.2011 г., сключен с дружеството-ищец, които солидарно да
заплатят на заявителя следните суми: 430,24 /четиристотин и тридесет лева и
двадесет и четири стотинки/ лева, представляваща неплатена главница,
дължима на основание Договор за разплащателна сметка и издаване на
международна кредитна карта MasterCard/VISA Фаворит № 81703ККК-АА-
00297/03.11.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.10.2022 г. до изплащане на вземането; 69,35 /шестдесет и девет лева и
тридесет и пет стотинки/ лева, представляваща договорна просрочена лихва
за периода от 29.09.2012 г. до 31.10.2015 г. включително; 985,59 /деветстотин
осемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ лева, представляваща
наказателна лихва за забава за периода от 29.09.2012 г. до 09.10.2022 г.
включително; 170,20 /сто и седемдесет лева и двадесет стотинки/ лева,
представляваща такса за поддръжка на кредитна карта; 21,00 /двадесет и
един/ лева, представляваща такса за обслужване на сметка, 33,53 лева
съдебни разноски в заповедното производство. Съдът е уважил заявлението
като редовно, допустимо и основателно, и е издал Заповед № 869/26.10.2022 г.
по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1412/2022 г. по описа на Районен съд-град П. и
изпълнителен лист № 739/26.10.2022 г., за претендираните суми.
Препис от заповедта е връчен на длъжника К. Й. К., чрез ЧСИ А.Ц., по
изп.дело № 20227010401227, който в законоустановения срок е депозирал
възражение вх. № 625/20.01.2023 г., с което е оспорил съществуването на
вземанията по заповедта за изпълнение. Във възражението е релевирано
възражение, че срокът на договора е изтекъл на 31.10.2015 г., поради което
7
вземанията са погасени поради изтекла давност. Твърди, че преди подаване на
заявлението по чл.417 ГПК кредиторът не е поканил длъжника доброволно да
погаси вземанията. Твърди, че наследодателят на длъжника – който е страна
по процесното облигационно правоотношение, не е усвоил кредитния лимит.
Релевира възражение за нижощност на клаузите от процесния договор,
регламентиращи задължения за кредитополучателя за лихви и такси, поради
противоречие със закона и с добрите нрави.
Във връзка с указания на заповедния съд, заявителят е уведомен за
подаденото възражение по чл.414 ГПК, както и за възможността да предяви
иск по чл.422 ГПК, което последният е сторил с предявяване на исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
Съгласно изготвеното по делото съдебно-счетоводно заключение, което
съдът кредитира изцяло с доверие като компетентно, обективно, неоспорено
от страните и необорено от останалите доказателства по делото се установи,
че картодържателят Й.К. е усвоил изцяло отпуснатия с процесния договор
кредитен лимит на 05.04.2012 г., като същият е теглил сумите на АТМ
устройство единадесет пъти /детайлно описани в таблица на стр.3 от
заключението/, в периода 22.11.2012 г. – 31.05.2012 г.
От заключението се установи съществуването на непогасени чрез плащане
задължения по процесния договор към датата на подаване на процесното
заявление /11.10.2022 г./, а именно: просрочената главница в размер на 430, 24
лева; възнаградителна лихва за периода 29.09.2012 г. до 31.10.2015 г. в размер
на 69,35 лева ; наказателна лихва за периода от 29.09.2012 г. до 31.10.2015 г. в
размер на 985,59 лева; такса поддръжка на кредитна карта в размер на 170,20
лева; 21 лева такса обслужване на разплащателна сметка /6 х 3,50 лева/ или
общо сумата от 1 709,91 лева. Вещото лице сочи, че сумата по процесния
договор е усвоявана поетапно, като картодържателят е плащал такса за
поддръжка на картата всяка година на 29 октомври в размер на вноската 25
лева, дългът е обслужван до регистрираната банкова операция на 29.05.2012
г., когато е направена последната минимална погасителна вноска.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявените установителни искове са допустими, доколкото са заявени от
кредитора, снабдил се със заповед за изпълнение на парични вземания, които
8
са своевременно оспорени от длъжника, т.е. предявени са от и срещу
надлежна страна, налице е правен интерес за ищеца, сезиран е родово
компетентния съд.
По основателността на претенциите:
Договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна
карта MasterCard/VISA Фаворит № 81703ККК-АА-00297/03.11.2011 г., по
съществото си представлява договор за банков кредит по смисъла на чл.430
ТЗ, с който банката се задължава да отпусне средства в определен размер на
клиента, при лихва и условия, определени в договора, а клиентът се
задължава да върне всички суми /главница, възнаградителна лихва и други
разноски/ в определения в договора срок при месечни вноски, съгласно
уговорените условия. Особеното в случая е, че клиентът може да тегли суми
и да ги погасява непрестанно през целия период на действие на договора,
стига общия размер на задължението по главницата в даден момент да не
надхвърля посочения в договора лимит.
В казуса се установи по несъмнен начин, че дружеството-ищец и
наследодателя на ответника са сключили процесния договор на 03.11.2021 г.,
както и че до 29.05.2012 г. картодържателят е обслужвал редовно кредита. По
делото се събраха категорични доказателства, че картодържателят е усвоил
предоставения му кредитен лимит в пълен размер на 05.04.2012 г. В тази
връзка съдът счита за неоснователно оспорването от страна на ответника на
ищцовото твърдение за усвояване на кредитния лимит в пълен размер.
Безспорно се установи по делото, че считано от 29.09.2012 г.
картодържателят е в просрочие, като последното плащане по договора в
размер на минималната погасителна вноска е от 29.05.2012 г.
Безспорно се установи по делото, че договорът е прекратен от страна на
Банката, считано от 31.10.2015 г., поради неизпълнение на задължението на
картодържателя да обслужва кредита. По делото не се събраха доказателства,
които да налагат друг извод, поради което следва, че процесният договор
автоматично се е подновил и е действал до 31.10.2015 г., когато с
настъпването на падежа облигационната обвързаност между страните е
престанала да съществува. Установи се и размерът на непогасените чрез
плащане задължения на кредитополучателя по процесния договор към датата
на подаване на процесното заявление /11.10.2022 г./, а именно: просрочената
9
главница в размер на 430, 24 лева; възнаградителна лихва за периода
29.09.2012 г. до 31.10.2015 г. в размер на 69,35 лева ; наказателна лихва за
периода от 29.09.2012 г. до 31.10.2015 г. в размер на 985,59 лева; такса
поддръжка на кредитна карта в размер на 170,20 лева; 21 лева такса
обслужване на разплащателна сметка /6 х 3,50 лева/ или общо сумата от 1
709,91 лева. В тази връзка съдът следва да обсъди въведените от ответника в
процеса възражения за недействителност на договора и за настъпила по
отношение на процесните вземания погасителна давност.
Като бе посочено по-горе процесното облигационно правоотношение е
възникнало на основание договор за кредит, поради което по отношение на
същото са приложими правилата на Закона за потребителския кредит.
Съобразявайки императивните разпоредби на посочения закон съдът счита, че
в казуса не се установява нищожност на договореностите относно дължимите
от кредитополучателя лихви и такси, договорът е сключен в писмена форма и
с необходимите елементи за действителност, поради което неоснователно е
релевираното от ответника възражение за нищожност на процесните
договорености за лихви и такси поради противоречие с морала и добрите
нрави.
Относно погасителната давност.
Погасителната давност е определен от закона срок, с изтичането на който
законът свързва настъпването на определени последици – преграждане на
възможността за събиране на вземането по съдебен ред.
Не се спори по делото, а и липсват твърдения от страна на кредитора за
настъпване в периода след 31.10.2015 г. /крайния падеж на договора/ - по арг.
на чл.114 изр.първо ЗЗД, до 01.11.2020 г. на обстоятелства измежду
визираните в чл.115 и чл.116 от Закона за задълженията и договорите –
имащи за последица спиране /прекъсване на погасителната давност. Ето защо
и предвид, че между страните не се спори, че по отношение на договорите за
кредит е приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД следва извод,
за изтекла преди депозиране на процесното заявление по чл.417 ГПК
погасителна давност по отношение на процесните вземания. В тази връзка
съдът приема за основателно въведеното от ответника възражение за
несъществуване на претендираните от ищеца вземания поради погасяване по
давност на изпълняемото право, за което ищецът се е снабдил със заповед за
10
изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК.
С оглед на горното съдът приема за недоказани и неоснователни
предявените установителни искове и като такива следва да ги остави без
уважение.
Предвид изхода на делото ищецът няма право на разноски в заповедното и
исковото производства. Същевременно и на основание чл.78, ал.3 ГПК
същият следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от
последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева /съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 60 в делото/.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1
ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.9 и сл. от ЗПК, чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.110
ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „Ц.к.б.“ АД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Ц.ш.“ № **, представлявано
от С.М.С. и Н.С.К. –изпълнителни директори срещу К. Й. К., ЕГН
**********, гр.П., ул.“С.“ № ** установителни искове за съществуване на
вземанията, за които са издадени Заповед № 869/26.10.2022 г. по чл.417 ГПК
и изпълнителен лист № 739/26.10.2022 г. по ч.гр.д. № 1412/2022 г. по описа на
Районен съд-град П., а именно:
430,24 /четиристотин и тридесет лева и двадесет и четири стотинки/ лева,
представляваща неплатена главница, дължима на основание Договор за
разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта
MasterCard/VISA Фаворит № 81703ККК-АА-00297/03.11.2011 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2022 г. до изплащане на
вземането; 69,35 /шестдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/ лева,
представляваща договорна просрочена лихва за периода от 29.09.2012 г. до
31.10.2015 г. включително; 985,59 /деветстотин осемдесет и пет лева и
петдесет и девет стотинки/ лева, представляваща наказателна лихва за забава
за периода от 29.09.2012 г. до 09.10.2022 г. включително; 170,20 /сто и
седемдесет лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща такса за
поддръжка на кредитна карта; 21,00 /двадесет и един/ лева, представляваща
11
такса за обслужване на сметка.
ОСЪЖДА „Ц.к.б.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“Ц.ш.“ № **, представлявано от С.М.С. и Н.С.К. –изпълнителни
директори да заплати на К. Й. К., ЕГН **********, гр.П., ул.“С.“ № **
съдебни разноски в исковото производство в размер на 600 /шестстотин/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Б. в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
12