ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 135
гр. Перник , 15.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500521 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, подадено от А. Д. А. срещу
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена на
22.04.2016г. по ч. гр. д. № 1450/2016 г. по описа на Пернишкия районен съд.
„Агенция за събиране на вземания ” АД, гр. Перник изразява становище за
неоснователност на възражението.
Пернишкият окръжен съд, след като се запозна с доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното :
Съдът намира, че възражението е допустимо като подадено в едномесечния срок по
чл. 423 ГПК и следва да се разгледа по същество по следните съображения :
Срокът за подаване на възражение по чл. 423 ГПК започва да тече от датата на
узнаването от длъжника за издадената против него заповед за изпълнение. Жалбоподателят
твърди, че е научил за заповедта по повод наложен запор по изп.д. № 528/2016г. на ЧСИ Д..
Видно от приложеното копие от изп. дело, същото е образувано въз основа на изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 1450/2016 по описа на ПРС. По изп. дело няма съобщения, които да са
връчени на длъжника. На 19.03.2020г. е постъпила молба от А. А. с искане изпълнителното
производство да бъде прекратено. При липса на данни за по-ранно узнаване за издадената
заповед за изпълнение, то съдът намира, че узнаването съвпада с датата на депозиране на
молбата – 19.03.2020г. Към посочената дата по силата на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
1
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение, спират да текат процесуалните срокове по съдебни
и изпълнителни производства, като на основание пар. 13 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето / обн. в ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Т. е., към датата
на депозиране на молбата – 19.03.2020г. срокът по чл. 423 ГПК не е текъл и към датата на
депозиране на възражението по чл. 423 ГПК срокът не е бил изтекъл, поради което и следва
извод, че възражението е подадено в срок и следва да бъде разгледано.
Разгледано по същество възражението е основателно.
По ч.гр.д. № 1450/2016 г. по описа на ПРС е издадена заповед по чл. 410 ГПК
против А. Д. А. На 26.04.2016г. е изпратено съобщение до длъжника за издадената против
него заповед за изпълнение. Видно от приложеното по делото съобщение, връчителят е
удостоверил, че адресатът е получил лично съобщението на 27.04.2016г., като е положен
подпис на получателя. С разпореждане от 16.05.2016 г., районният съд е приел, че срокът за
възражение срещу заповедта за изпълнение е изтекъл и е разпоредил издаването на
изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение.
Във възражението се твърди, че подписът, положен върху съобщението за
издадената заповед за изпълнение, не е на длъжника. Във връзка с оспорването са
ангажирани доказателства. От заключението на приетата съдебно- почеркова експертиза, се
установява, че подписът, положен за получател в разписка от 27.04.2016г. по ч.гр.д. №
1450/2016г. по описа на ПРС, не е изпълнен от А. Д. А..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че е налице хипотезата
на чл. 423, ал.1, т.1 ГПК – ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Това е така,
защото е налице удостоверено връчване, чиято редовност се оспорва от молителя в
настоящото производство с наведени твърдения, че подписът не е изпълнен от него, които
твърдения, предвид събраните доказателства, са основателни.
След като по делото е доказано че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно,
то и възражението на основание чл. 423, ал.3 ГПК следва да бъде прието и да се спре
изпълнението на издадената заповед, а делото следва да се върне на първоинстанционния
съд за изпълнение на процедурата по чл. 415 ГПК.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, на А. Д. А. с ЕГН ********** от
*** срещу заповед № 985 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
2
на 22.04. 2016 г. по ч. гр. д. № 1450/ 2016 г. по описа на Пернишкия районен съд.
СПИРА на основание чл. 423, ал.3, изр. 2-ро от ГПК, изпълнението по заповед №
985 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 22.04. 2016 г. по ч.
гр. д. № 1450/ 2016 г. по описа на Пернишкия районен съд.
ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за изпращане на указание до заявителя
по реда на чл. 415, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3