РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110200660 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „СТМ Хигис-2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Илинден“ № 2, вх.В, ет.4 ап.9, подадена чрез адв.
Н. В. от АК Варна, против НП № 03-2100244/08.12.2021год. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на основание чл. 414, ал.3
от КТ на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер
на 1600лв. за нарушаване нормата на чл. 63, ал.2 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процес. правила. Сочи, че нарушението не било описано в
достатъчна степен, а контролните органи не били посочили и документите въз
основа които били формулирали изводите си. Отделно от това оспорва
отразената в АУАН и НП фактическа обстановка като сочи, че към момента
на проверката Г. не работила за „СТМ Хигис-2000“ ЕООД, а за друга фирма,
като и двете фирми били притежание на един и същ собственик.
Алтернативно изразява становище за маловажност на нарушението по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание производство въззивното дружество се
представлява от адв. Н. В., която заявява, че поддържа жалбата, а във фазата
по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в нея.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к. О.К., която заявява, че
1
оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно издадено. Счита, че нарушението е безспорно
доказано както и че нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери
приложение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.11.2021год., около 13:20 часа, служители на Д „ИТ“ Варна сред
които и св. Р.П. – инспектор, извършили проверка по работни места в офис
находящ се в гр.Варна, ул. „Райно Попович“ №17. В хода на проверката
проверяващите установили в офиса св. Н. СТ. Г. на която била предоставена
за попълване декларация по чл. 402 от КТ. В декларация св. Г. посочила, че
работи за въззивното дружество като счетоводител от 08.11.2021год. с
работно време от 09:00ч. до 17:30ч., че има сключен трудов договор и
уговорено трудово възнаграждение в размер на 650лв., че почива в събота и
неделя, както 30минути в рамките на работния ден. В декларацията си
посочила също така, че е получила копие от трудовия договор, както заверено
уведомление. В последствие в хода на документалната проверка след като се
запознала с представените от въззивното дружество чрез св.Г. документи - ТД
№016/08.11.2021год. сключен между „СТМ Хигис-2000“ ЕООд като
работодател и Н. СТ. Г. като работник – счетоводител, справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, св. П. констатирала, че ТД е
бил регистриран в ТД на НАП на 09.11.2021год. - деня на проверката на място
в обекта, но в по-късен час – 15:57ч..
На 26.11.2021год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН №
03-2100244, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на
чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 09.11.2021год., като работодател е допуснало до
работа Н. СТ. Г. ЕГН ****, на длъжност „счетоводител, оперативен“, в офис
находящ се в гр.Варан, ул. „Райно Попович“ №17, преди да й е предоставил
копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП Варна.
Актът бил предявен и връчен на управителя на въззивното дружество,
който го подписал без възражения.
На 08.12.2021год. въз основа акта, АНО издал атакуваното НП 03-
2100244, като е възприел изцяло констатациите описани в него, приел е че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ и му е
наложил административно наказание имуществена санкция в размер на
1600лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.
В съдебно заседание като свидетел е разпитана актосъставителката Р.П.,
която в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената
2
проверка с нужната конкретика. Сочи, че в офиса в който са посетили се
помещавали три фирми една от които въззивното дружество, че св. Н.Г. е
била там и посочила в декларацията си че работи за въззивното дружество,
както и че в последствие за същата бил представен сключен ТД, но той бил
регистриран в НАП след проверката на място в офиса.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е Н.Г.. Същата
заявява, че работи за въззивното дружество като оперативен счетоводител от
10.11.2021год. като работното й място се намира в офис на ул. „Район
Попович“ №17. Заявява, че преди това е работила в друга фирма пак като
счетоводител, в същия офис, като собствениците на двете фирми били едни и
същи. Заявява, че докато е била на работа в офиса била извършена
изненадваща проверка от ИТ, че попълнила декларация както и че именно тя
представяла изисканите от ИТ документи за проверка.
Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, Протокол
за извършена проверка № ПР2136923/26.11.2021год., ТД №
016/08.11.2021год., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал.5 от КТ изх.№ 03388213147362/09.11.2021год. 15:57:04; препис от книга за
начален инструктаж; Заповед на ИД на ИА „ГИТ“, известие за доставяне,
декларация по чл. 402 от КТ изходяща от Н. СТ. Г..
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на
всички събрани по делото доказателства ,както писмени така и гласни.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът не
кредитира единствено показанията на св. Г. в частта, в която сочи, че към
момента на проверката не е работила за въззивното дружество, а е започнала
работа там на 10.11.2021год. тъй като в тази им част показанията и са в пълно
противоречие с приложените по делото писмени доказателства, а именно
декларация по чл. 402 от КТ, ТД, както и препис от книга за начален
инструктаж. Видно от цитираната по-горе декларация в нея Г. (лице с висше
образование и то такова осъществяващо и функциите на служител ТРЗ във
въззивното дружество, с оглед на показанията и пред съда – назначава,
уволнява, и т.н. ) сама е декларирала, че работи за въззивника от
08.11.2021год. и има сключен трудов договор. Отразеното от нея в
декларацията, се потвърждава по категоричен начин и от представените
лично от нея документи в Д „ИТ“ Варна. Същата е представила ТД сключен с
въззивното дружество именно на 08.11.2021год. в който е посочено че се
задължава да започне работа на същата дата. На същата дата 08.11.2021год. е
проведен и началния й инструктаж което се установява от представената
инструктажна книга.
На следващо място при преценка достоверността на показанията на
св.Г. дадени в съдебно заседание съдът отчете факта, че тази свидетелка и към
момента се намира в трудови правоотношения с въззивното дружество и то
точно в отдела занимаващ се трудовата документация, поради което и е
заинтересована да дава показания в угода на въззивника.
3
От правна страна съдът прие за установено следното.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което и е приета от съда за разглеждане.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова разпоредба като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП
изчерпателно са посочени и доказателства в подкрепа на адм. наказателното
обвинение. Допуснати съществени нарушения в хода на адм. наказателното
производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в
жалбата възражение в тази насока.
Въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ,
тъй като като работодател е допуснало до работа Н. СТ. Г. /счетоводител/,
преди да му предостави документ по ал. 1 на същия член (копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП).
В тази насока са показанията на св. П., декларация по чл. 402 от КТ,
трудов договор от № 016/08.11.2021год., справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх.№ 03388213147362/09.11.2021год.
15:57:04ч..
Видно от всички посочени по-горе доказателства към момента на
проверката, в 13:20ч. на 09.11.2021год., Г. е извършвал трудова дейност в
офиса на въззивното дружество. Към същия момент между нея и въззивното
дружество като работодател е имало сключен трудов договор. Уведомление за
регистрация на договора обаче не е било връчено и този факт безспорно се
установява от приложената към преписката справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх.№ 03388213147362/09.11.2021год.
15:57:04ч..
Видно от последната уведомлението е било регистрирано на същата
дата, но около два часа след проверката на място когато Г. е била установена
да осъществява трудови функции в офиса на въззивника.
Впрочем факта, че уведомлението от регистрацията на ТД на Г. в ТД на
НАП не й е било връчено към момента на проверката не се и оспорва от
въззивника в жалбата, които сочи, че към този момент все още не било
подадено уведомление в НАП за прекратяване на предходния договор и едва
след неговото подаване е било подадено уведомлението за сключения такъв.
Следва да бъде отбелязано още подаването на заявление (уведомление) в ТД
4
на НАП за прекратяване на ТД е с уведомителна функция и няма никакво
касателство както към фактическото прекратяване на договора, така и към
фактическото сключване на такъв. Уведомление може и изобщо да не бъде
подадено, а да има сключен ТД съответно да е налице прекратяване на такъв.
Още по-малко пък уведомлението има касателство към реалното изпълнение
на трудовите задълженията по сключен трудов договор. В тази връзка е без
всякакво значение дали е било подадено и кога уведомление за
прекратяването на предходния договор на Г.. От значение е единствено дали
работника е започнал изпълнение на задълженията си по сключения ТД, което
съдът прие за установено по настоящото дело.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 414, ал.3 от КТ
като е наложил на въззивното дружество адм. наказание имуществена
санкция в размер над минималния предвиден в закона - 1600лв..
Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно
размера на наложеното наказание от една страна и от друга като отчете, че
нарушението е първо за въззивника предвид липсата на данни за противното,
прецени, че така наложеното на въззивника наказание е завишено. Счете, че в
случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите
на адм.наказания предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и
прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното
наказание имуществена санкция от 1600лв. на 1500лв.
Що се касае до изложеното в жалбата становище, че нарушението било
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН то не се споделя от съда първо
защото нарушението е типично и второ защото нормата на чл. 28 от ЗАНН е
обща и нейното приложение в случая е изключено поради наличието на
специалната норма на чл.415в от КТ- становище, последователно застъпвано
в практиката на съдилищата в това число и такава със задължителен характер
- Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по т. д. № 7/2010 г.
Съгласно цитираното ТР специалният състав по чл. 415в КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В случай на
"маловажни" нарушения, установени по чл. 415в КТ не е предвидено
освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от
тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно
наказание – имуществена санкция, но в многократно по–нисък размер. В
случая втората алинея на посочения текст (чл. 415в, ал.2 от КТ) изрично
изключва възможността да бъдат квалифицирани като маловажни
нарушенията на чл.61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 и следователно
тежестта на нарушението в тази насока не следва да се обсъжда. В горната
насока е налице и достатъчно константна практика на Адм.Съд - Варна -
Решение № 195 от 22.02.2022г. по к.а.н.д. № 25/2022г.; Решение № 182 от
21.02.2022г. по к.а.н.д. № 2685/2021г.; Решение № 427 от 6.04.2022г. по
к.а.н.д. № 273/2022г.; Решение № 257 от 4.03.2022г. по к.а.н.д. № 183/2022г.;
5
Решение № 503 от 20.04.2021г. по к.а.н.д. № 320/2021г. и мн.др.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, която
своевременно, чрез процесуалния си представител е формулирала искане в
тази насока.
С оглед крайния изход на спора счете, че въззивника следва да бъде
осъден да на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от
АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з счете, че възнаграждението
за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в
наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска
(1500лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши съответните
изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 75лв. като
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество „СТМ
Хигис-2000“ ЕООД ЕИК ********* в полза на Дирекция „инспекция по
труда“ гр.Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100244 от 08.12.2021год.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „СТМ-
Хигис-2000“ ЕООД ЕИК *********, на основание чл.414, ал.3 от КТ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
1600лв. за нарушаване нормата на чл.63, ал.2 от КТ като намалява размера на
наложеното наказание на 1500лв..
ОСЪЖДА „СТМ-Хигис–2000“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. „Илинден“ №2, вх.В, ап.9 да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 75лв.
6
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7