Решение по КНАХД №1899/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК

Образувано е по касационна жалба на Ж. П. С. срещу решение № 720 от 24.06.2025 г., постановено по АНД № 2489 по описа на Районен съд Пловдив за 20205 година, ІV н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 11-01-786²⁰²⁴ от 24.03.2025 г. на директора на АДФИ, с което Ж. П. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл.250 ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева за нарушение на чл.138, ал.1, във връзка с чл.79, ал.1, т.4, във връзка с чл.18, ал.1, т.9 ЗОП.

Според касатора обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, не е разгледана пълно и всестранно фактическата обстановка, поради което съдът е формирал изводи в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на оспореното решение, както и отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска от съда да остави в сила на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност при уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ПРС като правилно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

Районният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено, че на 15.12.2023 г., в [населено място], в „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, секторен възложител по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 ЗОП, Ж. С., заместник-председател на Съвета на директора съвместно с Д. Я., председател на Съвета на директорите на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с решение № [рег. номер] от 15.12.2023 г. е открила и провела процедура за възлагане на обществена поръчка по чл.18, ал.1, т.9 ЗОП – договаряне без предварителна покана за участие, с предмет: „Извършване на строителни, изкопни и възстановителни дейности при аварии на топлопреносната мрежа и съоръжения на обекти на територията на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, [населено място], без да са налице законовите основание по чл.79, ал.1, т.4 ЗОП, в резултат на което е сключен договор № 125248 от 19.12.2023 г. с изпълнител „Сграда“ ООД, с максимална стойност 262 777,24 лева без ДДС. Според районния съд правилен е изводът на наказващия орган, че с действията си жалбоподателката е извършила нарушение по чл.138, ал.1, във връзка с чл.79, ал.1, т.4, във връзка с чл.18, ал.1, т.9 ЗОП, в качеството си зам.-председател на съвета на директорите на "ЕВН България Топрофикация“ ЕАД, което е секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 ЗОП. При извършена служебна проверка районният съд не е констатирал допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление. Според районния съд са правилни изводите на наказващия орган, че в случая не е налице изключението по чл.79, ал.1, т.3 ЗОП, тъй като едно от условията за приложение на изключението е обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, да не се дължат на възложителя, докато в случая необходимостта от приложение на процедура по договаряне без предварителна покана за участие произтича от обстоятелството, че предходно обявената процедура за обществена поръчка е прекратена поради констатирани от КЗП пороци в нея и недостатъчно време за провеждане на нова процедура по правилата на ЗОП. Съдът е приел, че както констатираните от КЗП пороци, така и преценката за времето, необходимо за провеждане на нова процедура, се дължат единствено и само на възложителя, който, от една страна, е допуснал откриването на обществена поръчка в нарушение на законодателството, а от друга, не е направил законосъобразен избор на вида процедура, която да инициира непосредствено след отмяната на предходното решение за откриване на обществена поръчка от КЗК. Справката в РОП, че няма нова обява за обществена поръчка, макар да е имало достатъчно време за това, както и че възложителят не се е възползвал от възможността по чл.133, ал.4 ЗОП, според районния съд е доказателство за липса на изискванията за прилагане на чл.79, ал.1, т.4 ЗОП. Според районния съд не са налице също предпоставки за определяне на нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като се касае за типична за съответното нарушение обществена опасност, нарушението е продължило в един относително дълъг период при наличие на законова възможност за недопускането му, а наложената санкция е правилно изчислена.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК настоящият касационен състав препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Съдът не е нарушил съдопроизводствените правила по събиране и преценка на доказателствата, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Вътрешното убеждение на съда, поради което кредитира или отказва да кредитира определени доказателства, не подлежи на съдебен контрол. От друга страна, изложените мотиви са логични и обосновани, кореспондират с събраните по делото писмени и гласни доказателства и не подлагат на съмнение безпристрастността на съда.

Неоснователно е възражението на касатора за липсва на извършено административно нарушение и наличие на всички изисквания по чл.79, ал.1, т.1 ЗОП. В съдебно решение се изложени обосновани мотиви за липса на основания за обявяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка чрез договаряне без предварителна покана в случая, тъй като в периода от 14.12.2023 г. до 31.12.2023 г. в „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД не са настъпвали аварии и и не са възлагани дейности в обхвата на сключения договор, както и от решението на КЗК от 21.09.2023 г. и датата на обявената процедура по договаряне без предварителна покана за участие – 15.12.2023 г. – са изминали 72 дни, т.е., имало е достатъчно време за провеждане на нова открита процедура, както и че възложителят не се е възползвал от условията на чл.133, ал.1 ЗОП. Касационната инстанция напълно споделя тези изводи на районния съд.

Неоснователно е възражението за несъставомерност. Правилен е изводът на районния съд, че при квалификацията на деянието, описано в АУАН и НП, правилно е приложена нормата чл.250 ЗОП и е направена привръзка с приложимите норми на чл.79, ал.1, т.4 и чл.18, ал.1 ЗОП, уреждащи вида процедури по възлагане на обществени поръчки и изключенията от правилата. Правилен е изводът, че наложеното наказание е определено по действащата разпоредба на чл.250 ЗОП към момента на извършване на нарушението – 15.12.2023 г., преди влизане в сила на изменението на закона от 01.01.2024 г., явяваща се по-благоприятна в сравнение с новоприетата норма на чл.250а ЗОП, в сила от 22.12.2024 г., която предвижда далеч по-висок размер на административното наказание и под която следва да бъде квалифицирано деянието на касатора именно с оглед сключването на договора за възлагане на обществената поръчка.

Не се споделя възражението на касатора за липса на пропорционалност при определяне на наказанието. Доколкото се касае за административно наказание, чиято цел е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани (чл.12 ЗАНН) и като вземе предвид характера на охраняваните обществени отношения, свързани с правилното разходване на обществените средства в полза на цялото общество, а не в подкрепа на определени корпоративни интереси, то наказание от минималното предвиденото по закон е напълно съотносимо към вида на административното нарушение и стойността на договора, сключен в резултат на нарушената процедура по възлагане на обществената поръчка. В този смисъл изводът на районния съд за липса на основания за прилагане на чл.28 ЗАНН към настоящия казус напълно се споделят от касационната инстанция.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на АДФИ сумата 130 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 720 от 24.06.2025 г., постановено по АНД № 2489 по описа на Районен съд Пловдив за 20205 година, ІV н.с.

ОСЪЖДА Ж. П. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Агенцията за държавна финансова инспекция сумата 130 (сто и тридесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.