РЕШЕНИЕ
№ 2090
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330105607 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, с променена
фирма в хода на делото, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
81, вх. В, ет. 8 против З. А. М., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните вземания за които
е издадена Заповед № *** от *** г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – Пловдив,
*** граждански състав, както следва: сумата от 50, 80 лв., дължима за периода от
01.08.2017 г. до 01.11.2017 г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер № **** от ***г. и допълнително споразумение от същата дата, сключен
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от *** г., сключен със „С. Г. Груп“ ЕАД, коетоот своя
страна ги прехвърля на ищеца с договор за цесия от *** г.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер **** от *** г., с който на абоната е била предоставена за ползване мобилна
услуга за мобилен номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic XL
с месечен абонамент в размер на 27.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. С допълнително
споразумение от същата дата абонатът заявил за ползване и услуга „телефонен пост“ за
фиксиран номер***** при условията на тарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечен
абонамент в размер на13.98 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Абонатът не е заплатил мобилни
услуги, за които са издадени фактури за м. 09/2017г., м. 10/2017 г., м. 11/2017 г. на стойност
50, 80 лева. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната на основание т. 43 от Общите условия. Издадена била
крайна фактура № ****** г., в която била фактурирана цената, дължима се за потребените
мобилни услуги в размер на 50, 80 лв. В исковата молба се твърди, че претендираните
вземания били прехвърлени в полза на „С.Г. Груп“ ООД с договор за цесия от **** г., което
1
дружество от своя страна ги е прехвърлило на ищеца с договор за цесия от **** г. Ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
процесните суми, по което било образувано ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд –
Пловдив и издадена Заповед № **** г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът З. А. М., представлявана от
особения представител адв. В.Т., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска
по основание и размер. Оспорва истинността на приложените от ищеца към исковата молба
документи, като сочи, че подписът, положен на тях, не е на ответницата. Оспорва
твърдението, че е ползвала далекосъобщителни услуги. Сочи, че не е била надлежно
уведомена за извършените цесии към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, поради което ищецът не е носител на изискуемо спрямо нея вземане.
Навежда възражение за погасителна давност.
С влязло в сила разпореждане № *** от **** г. производството по делото е
прекратено за сумата от15, 00 лв. – законна лихва, като заповедта за изпълнение е
обезсилена в тази част.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявеният иск за процесуално допустим, но неоснователен, като съображенията за това са
следните:
Настоящият съдебен състав намира предявения иск за недоказан. В тежест на ищеца
по делото е да докаже качеството си на кредитор на процесните вземания. Същият извежда
материалната си легитимация, като твърди, че има качеството на кредитор, на когото е
цедирано вземане за мобилни услуги. Това твърдение на ищеца не се доказва. Според чл. 3
от приложения договор за цесия между ищеца и „ С.Г. Груп“ ООД в негова полза се
прехвърлят вземания за мобилни услуги на обща стойност, индивидуализирани в
Приложение № 1, което е неразделна част от договора за цесия. Това приложение не прието
като доказателство по делото, поради което съдът намира за основателни изтъкнатите от
особения представител на ответника възражения в тази насока. Следа да се подчертае, че по
делото не са ангажирани доказателства, дори и че вземането е прехвърлено от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД на „ С.Г. Груп“ ООД, тъй като липсва
индивидуализация на същото в сключения между тях договор за цесия. Ето защо на база
приетите по делото доказателства не може да се приеме за доказан факта, че ищецът е
придобил процесните вземания, а съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се. Тези съображения са напълно достатъчни за отхвърляне на предявения
иск, но съдът намира, че следва да се изложи и допълнителни такива.
Не се доказва по делото и че мобилните услуги фактически са получени от ответника
в обема на претендираната с исковата молба стойност. Ищецът се иска да установи този
факт, посредством приложените по делото фактури (л.16-л.19), като не ангажира други
доказателства – напр. експертиза, която да установи този факт. Фактурите, с които ищцовата
страна се домогва да докаже вземането, а и въобще счетоводните отразявания, не доказват
реално предоставените и ползвани услуги по договора за мобилни услуги. Тези документи
установяват какво ищецът, респ. праводателят му, счита, че ответникът е потребил и дължи
като стойност. Счетоводните записвания не доказват предоставянето, респективно
ползването на услугата, нито коректното таксуване, а отразяват единствено финансовата
отчетност. Документите не носят подпис на ответника и не го обвързват като негово
изявление. Същите установяват единствено твърдения за факти, но не доказват тези факти.
Следва да се подчертае, че допълнително съображение за недоказаност на предявения
иск, е и това, че в приложената по делото фактура на л. 19 е посоченото вземане, което е на
много по-висока стойност от претендираното. Не е без значение е и обстоятелството, че
длъжникът е потребител, като по делото няма доказателства да е получил уведомление за
2
извършените цесии, дори и да се допусне, че вземанията са цедирани, което не се
установява. Следователно, ако се допусне, че е налице цесия, то не е ясно кое е
прехвърленото вземане, доколкото очевидно издадената от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД фактура е сбор от различни по вид и пера вземания. Ето защо е напълно
възможно да е налице частично плащане на неустановено по делото вземане, а в договорите
за мобилни услуги са въведени неустойки, които произтичат от неравноправни клаузи.
Отделно, няма доказателства ответникът да е уведомен за извършената цесия, поради което
е възможно да е изпълнил на стария кредитор цялото и част от вземането.
За пълнота следва да се изложи, че наведеното от особения представител на ответната
страна възражение за изтекла погасителна давност също би било частично основателно за
претендираните за месец август 2017 г. мобилни услуги, предмет на издадената през месец
септември фактура. Вземанията за мобилни услуги са периодични плащания, които се
погасяват с изтичането на тригодишна давност, считано от изискуемостта им, която е
настъпила на *** г.; заявлението е подадено *** г., като давността е спряна в периода от ***
г. до ***г. , с оглед разпоредбите на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, т.е. част от вземанията са погасени и по давност, което в случая е
без значение за крайния изход на делото, с оглед недоказаност на исковата претенция.
Така мотивиран, РС-Пловдвив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск на „УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ“, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8 против З. А. М., ЕГН **********,
за установяване на паричните вземания, за които е издадена заповед № *** от ***г. по
ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд – Пловдив, ** граждански състав, както следва:
сумата от 50, 80 лв., дължима за периода от 01.08.2017 г. до 01.11.2017 г., за които за
издадени фактури м. 09/2017г., м. 10/2017 г., м. 11/2017 г., по договор за предоставяне на
далекосъобщителни/мобилни услуги с клиентски номер № **** от ***г. и допълнително
споразумение от същата дата, сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и ответника, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от *** г. на „С. Г.
Груп“ ЕАД, което от своя страна ги прехвърля на ищеца с договор за цесия от *** г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3