№ 247
гр. Горна О. , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101932 по описа за 2020 година
Делба във фазата по допускането.
Иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК ввр. чл.79 от ЗС.
Съделителите К. СТ. Т., АН. СТ. Й. и СВ. СТ. Д.(всички чрез адв.Е. Г.Н. от АК-Ст.Загора)
твърдят, че с ответника Т.Т. са съсобственици на имот находящ се в гр.Г.О. ул.“****“№..,
представляващ дворно място от 532.00кв.м. находящо се в кв.Гара Г.О., заедно с апартамент№1 на
първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в това дворно място, състоящ се от две
спални, столова, дневна, черна кухня, баня, клозет и коридор с обща квадратура 109.04 в.м. с
придаващите се изба№1 и 1/2ид.част от склад№2 с обща квадратура 9.66кв.м. при 49.41% идеално
участие и гараж, построен в това дворно място, които имоти са подробно описани в нот.акт№88 за
покупко-продажба на недвижим имот том I нот.дело№145/1958г. на ГОРС и нот.акт№90 за
собственост на недвижим имот - апартамент построен върху съсобствено дворно място томХ
нот.дело№****. на ГОРС. Имотите били ни наследствени от техния дядо Д.Т.И.(починал на
22.01.1088г.) и от техния съпруг и баща С. Д. Т.(починал на 19.01.2017г.) Водили безуспешни
разговори с Т.Т. за подялба на имотите. Предявен е иск за делба по чл.341 и сл. от ГПК на
недвижим имот, находящ се в гр.Г.О., ул.“****“№.., представляващ поземлен имот с
идентификатор№16359.507.1052 по КККР на гр.Г.О., одобрени със Заповед№РД-18-
1539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, при граници и съседи: имот с
идентификатор№16359.507.1056, идентификатор№16359.507.1057, идентификатор№16359.507.17,
идентификатор№16359.507.146, идентификатор№16359.507.1053, представляващ дворно място от
532.00кв.м. находящо се в кв.Гара Г.О., заедно с апартамент№1 на първи етаж от двуетажна
жилищна сграда, построена в това дворно място, състоящ се от две спални, столова, дневна, черна
кухня, баня, клозет и коридор с обща квадратура 109.04кв.м. с придаващите се изба№1 и
1/2ид.част от склад№2 с обща квадратура от 9.66кв.м. при 49.41% идеално участие и гараж,
1
построен в това дворно място, по предходен план от 1990г. – имот с планоснимачен№1052 парцел
III - 320 в квартал 3, който имот е с данъчна оценка 19345.30лв., при квоти за всеки от
съделителите: за Т. Д. Т. – 1/2ид.част; за К. СТ. Т. – 1/6ид.част; за АН. СТ. Й. – 1/6ид.част; за СВ.
СТ. Д. – 1/6ид.част.
Съделителят Т. Д. Т.(чрез адв.Ст.М. от ВТАК) излага твърдения, че ищците претендират
делба на недвижим имот, като наследници на Д.Т.И.(починал на 22.01.1988г.) - 32години,10
месеца и 24 дни към деня на входиране на исковата молба в ГОРС с вх.№10982/16.12.2020г. и
съпругата му А.С. Т.(починала на 13.04.2008г.) - 12години 8месеца и Здни към входиране на
исковата молба в ГОРС. Tвърди се, че с нотариален акт№88 за покупко-продажба - томI
нот.дело№****. на ГОРС наследодателят Д. Т. Д. по нормативна уредба лично е собственик на
дворно място от 532.00кв.м. Предвид последващи обстоятелства - претендиралата квадратура не
кореспондира на визираните 266кв.м. в данъчно удостоверение№1151/08.05.2020г. на Община
гр.Г.О., като апартамент№1 и придаващите се към него, построен върху цитираното място по
презумция следва също да е собственост на Д.Т.И.. Нямало доказателства за третирането му като
семейна имуществена общност(построен е преди влизането в сила на СК). Счита, че твърденията
за проявен интерес, разговори, не кореспондирали на обективната истина. Ищците и прекият им
наследодател никога не са живели в недвижимия имот. Нямало данни за интерес от прекия
наследодател на ищците, живял в с.Джулюница. Същият бил в лоши отношения с родителите си.
За наследодателите Д. Т. и А.С. се е грижил и издържал само Т. Д. Т.. Ответникът първоначално
бил принуден да построи стаи за живеене, за да не плаща семейството му наем. Понататъшното
изграждане на двуетажната жилищна сграда, в която се намира апартамент№1 станало със
собствениците на втория етаж, с лични средства и труд. Наследодателите са помагали само с труд.
Ответникът винаги е живял там(според представените лични карти на ответника и съпругата му).
Правото на собственост по реда и при условията на чл.79 от ЗС се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10години, а от откриване на наследството са минали повече от 13
години, от последната наследодателка(А.С. Т.), в който период на ответника не му е оспорвано
наследството. Нямало данни и прекият наследодател на ищците да е предявявал някакви
претенции. ВКС приемал, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността,
този от собствениците, който упражнява фактическата власт върху идеалните части на останалите,
следва да извърша едностранни действия, с които превръща държанието във владение, с което
обективира намерението си да владее техните части. Твърди, че фактическият състав на давността
бил осъществен от Т. Д. Т. - непрекъснато е владял и се е грижил за имота повече от 13 години
след смъртта на наследодателката А.С. Т. и 32 години от смъртта на наследодателя Д.Т.И..Поради,
което същият е станал собственик по наследство и давност. По т.2 от Тълкувателно
решение№4/2012г. на ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на
давността по чл.79 от ЗС, а само процесуално средство за защита. Придобивното основание,
определено от закон е юридически факт или фактически състав(съвкупност от юридически факти),
чиито правни последици са придобиване на субективното вещно правоправно действие по
фактическия състав, настъпва само ако са осъществени всички юридически факти в него. Моли да
бъде отхвърлен предявения иска за делба. Претендира направените по делото разноски.
Т. Д. Т. предявява и иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК ввр. чл.79 от ЗС, за
приемане за установено, че Т. Д. Т. е собственик по наследство и давност на описания недвижим
имот, находящ се в гр.Г.О., ул.“****“№.., представляващ дворно място от 532.00кв.м. находящо се
2
в кв.Гара Г.О.,заедно с апартамент№1 на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в
това дворно място, състоящ се от две спални, столова, дневна, черна кухня, баня, клозет и коридор
с обща квадратура 109.04кв.м. с придаващите се изба№1 и 1/2ид.част от склад№2 с обща
квадратура от 9.66кв.м. при 49.41% идеално участие и гараж, построен в това дворно място, по
предходен план от 1990г. – имот с планоснимачен№1052 парцел III - 320 в квартал 3.
Съделителите К. СТ. Т., АН. СТ. Й. и СВ. СТ. Д.(чрез адв.ЕЛК. Г. Н. от АК-Ст.Загора)
оспорва предявения иск. Недвижимият имот бил наследствен и в тази връзка Т. Д. Т. не можел да
се позовава на изтекла придобивна давност, имайки предвид факта, че прякият наследодател С. Т.
не бил преставал да владее имота като свой собствен(посещавал и поддържал имота, заплащал
данъци), а след смъртта на наследодателя ищците-съделители също заплащали дължимите за
имота данъци. Молят съда да отхвърли предявения иск по чл.343 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
С нотариален акт№88 за покупко-продажба т.I нот.дело№****. на ГОРС Д. Т. Д. e закупил
недвижим имот - дворно място от 532.00кв.м., находящо се в кв.гара Г.О., при граници: улица,
Ставри Димитров, Бояна А.Илийчева, Николай Нотев, съставляващо парцел III-320 в кв.3 по плана
на гара Г.О..
Според удостоверение за наследници от 26.05.2020г., след смъртта си(22.01.1988г.) Д.Т.И. е
оставил наследници: А.С. И.(съпруга – починала на 13.04.2008г.); Т. Д. Т.(син); С. Д. Т.(син –
починал на 19.01.2017г.). Видно от удостоверение за наследници от 01.02.2020г., след смъртта
си(19.01.2017г.) С. Д. Т.(акт№000072/20.01.2017г.) оставил наследници: К. СТ. Т.(съпруга), АН.
СТ. Й.(дъщеря) и СВ. СТ. Д.(син).
Според приложената скица№15-570037-01.07.2020г. на поземлен имот с
идентификатор№16359.507.1052, съгласно одобрените КККР на гр.Г.О. със Заповед№РД-18-
1539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК е с адрес: гр.Г.О. ул.“****“№.. с площ 537.00кв.м.(по
предходен план с пл.№1052, квартал 3 парцел III), със съседи: поземлен имот с
идентификатор№16359.507.1056, поземлен имот с идентификатор№16359.507.1057, поземлен имот
с идентификатор№16359.507.17, поземлен имот с идентификатор№16359.507.146, имот с
идентификатор№16359.507.1053. Kaто собственик е вписан Д.Т.И.(нотариален акт№88 за покупко-
продажба т.I нот.дело№****. на ГОРС). Отразено е, че върху имота попадат сгради: сграда с
идентификатор№16359.507.1052.1(застроена площ 104.00кв.м., бр. етажи 2, предназначение:
жилищна сграда); сграда с идентификатор№16359.507.1052.2(застроена площ 39.00кв.м., бр. етажи
1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с
идентификатор№16359.507.1052.3(застроена площ 21.00кв.м, бр. етажи 1, предназначение: друг
вид сграда за обитаване); сграда с идентификатор№16359.507.1052.4(застроена площ 13.00кв.м,
бр. етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване). Съгласно приложена схема№15-
570073-01.07.2020г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор№16359.507.1052.1.1,
съгласно одобрените КККР на гр.Г.О. със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на Изп.директор на
АГКК, с адрес: гр.Г.О. ул.“****“№.. ет.I ап.1, oбектът с площ 109.04 кв.м в жилищната сграда е с
прилежащи части: изба№1 и изба№2- общо 24.02кв.м., склад№1 и 1/2 от склад№2 - общо
9.66кв.м. и 49.41% ид.части от общите части на сградата. Kaто собственици са вписани Д.Т.И. и
А.С. И..
3
Според данъчно удостоверение№1151/08.05.2020г. на Община гр.Г.О., по партидата на АН.
СТ. Й. е вписан имот, находящ се в гр.Г.О. ул.“****“№.. планоснимачен№1052 от 1990г. в кв.3
УПИ парцел III, съгласно плана от 1990г., като са записани: жилище ет.2 с площ 109кв.м мазе –
34.00кв.м, таван – 34кв.м – 1/6ид.част; гараж ет.1 с площ 12.00кв.м – 1/6ид.част; земя – 266.00кв.м
– 1/6ид.част. Като собственици на описания имот били вписани: Т. Д. Т., К. СТ. Т., СВ. СТ. Д. и
АН. СТ. Й..
По делото и от двете страни са ангажирани свидетелски показания. Св.М.И.С.(братовчед на
АН. СТ. Й.) твърди, че живее в гр.Г.О. и познавал С. Т., който починал през 2017г. Познава и Т.Т.
(брат на С. Т.). Имали наследствен имот в гр.Г.О. ул.“****“№.. - двуетажна къща, със сутерен, с
гараж и дворно място. Твърди, че С. Т. ходел при майка си, когато била жива(свидетелят го
виждал да чисти тревата в двора). Известно било на свидетеля, че К. СТ. Т., АН. СТ. Й. и СВ. СТ.
Д. нямали достъп до имота, в т.ч. и след смъртта на С. Т. не посещавали имота, като Т.Т. им бил
ограничил достъпа. Св.С. М.А.(първи братовчед на Т.Т.) описва имота(построен през 1974г.), като
къща, със сутеренни стаи, гараж и ограда. Твърди, че имотът се заключвал отвън(с три врати),
заради набези на циганите. Преди смъртта(през 2008г.) на А.С. И.(майка на Т.Т. и С. Т.), С. Д.Т.
идвал в имота. Според свидетеля отношенията между двамата братя Т.Т. и С. Т. са били
нормални(когато били живи родителите им, Т.Т. живеел в сутерена, а напоследък живеел в с.П.).
А.С. И. била заявявала, че имотът щял да бъде за Т.(Т.Т.). Свидетелят нямал информация
съделителите К. СТ. Т., АН. СТ. Й. и СВ. СТ. Д. да са искали ключ за достъп в имота. Св.М.Г.А.
познавала А.С. И.(майка на Т.Т. и С. Т.), която живеела в имота сама, като впоследствие за нея се
грижил Т.Т.. Имотът се състоял от приземен етаж, разделен на две части. „Имотът бил ограден с
излят бетон, отгоре с мрежа, две гаражни врати и се държал заключен, в т.ч. и входната врата на
двора“. Почти не била виждала С. Т., като предполага, че бил идвал на гости при майка си А. И..
След като С. Т. починал през 2017г. не била виждала К. СТ. Т., АН. СТ. Й. и СВ. СТ. Д. да идват в
имота. Св.Т.Н.П.(братовчед на Т.Т. и С. Т.) твърди, че А.С. И. починала преди С. Т.. Била под
грижите на Т.Т.. Къщата в имота била строена след 1970г., като Т.Т. живеел и работел там.
Твърди, че К. СТ. Т. и С. Т. са идвали само на гости да видят А.С. И.. В тази връзка показанията,
макар да са в голяма степен едностранчиви, тъй като заявяват единствено известни им за живота
на страните факти, които в повечето случаи не са били обект на личните им възприятия, а се явяват
лично съждение, но въпреки известната тенденциозност у тях, съдът констатира относимост на
същите към предмета на делото. Поначало няма пречка подлежащите на доказване в процеса
главни факти да се установят и с косвени доказателства, но последните следва да са такива, че да
не оставят никакво съмнение за друг извод.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.34 ал.1 от ЗС. Искът се оспорва като
неоснователен, а в условията на евентуалност е предявен насрещен иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК ввр. чл.79 от ЗС за приемане за установено, че ответникът-съделител Т. Д. Т. е
собственик по наследство и давност на процесния недвижим имот. Съгласно разпоредбата на
чл.344 ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите
между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.
Следователно, предмет на доказване в тази фаза на производството са съществуването и
основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като
установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя,
4
предявил иска.
Основанието, на което ищците твърдят, че е възникнала съсобствеността, се включва в
предмета на делото, по който съдът дължи произнасяне. Съдът е задължен да се произнесе по
допускане на делбата само въз основа на предявеното основание. Основанието, на което ищците
твърдят, че е възникнала съсобствеността, има значение и при определяне предмета на доказване
по делото – за да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на делбата, предявилото
иска лице/лица следва да докажат осъществяването на основанието, от което твърдят, че е
възникнала съсобствеността. Основният въпрос в настоящото делбено производство е върху кои
недвижими имоти следва да бъде допуснато извършване на съдебната делба между страните по
делото, ако се установи, че същите действително са съсобственици на делбените имоти. При тези
си изводи съдът следва да се ръководи не само от основния принцип, че съдебна делба на
недвижими имоти се допуска във вида, в който те реално съществуват на терена, а и съобразно
действащия към този момент кадастрален план. С оглед на това е нужно при предявяване на иска
да е ясно на какво основание е възникнала съсобствеността, а когато тя произтича от наследяване,
трябва да се посочи кои са наследниците и на какво основание наследодателят е притежавал
правото на собственост. Доколкото има доводи от ответника-съделител Т. Д. Т., то те се изразяват
в изключване на съсобствеността по отношение на всички имотите(дворно място и построени в
него сгради), чиято делба е поискана, чрез обосноваване на изключителна негова собственост въз
основа на изтекла придобивна давност.
И двете страни се позовават на нотариален акт№88 за покупко-продажба т.I
нот.дело№****. на ГОРС, въз основа на който Д. Т. Д. e закупил недвижим имот - дворно място
от 532.00кв.м., находящо се в кв.гара Г.О., съставляващо парцел III-320 в кв.3 по плана на гара
Г.О.. Сделката е извършена през време на брака между Д.Т.И. и А.С. И. и при действието на
чл.33(отм.) от ЗЛС, установяващ режим на разделност(не на общност) на придобитото през време
на брака от съпрузите. Съгласно чл.102 ал.1 от ПЗР на СК(1968г.-отм.), кодексът влиза в сила на
23.05.1968г., поради което, вкл. и предвид чл.103 от ПЗР на СК(1968г.-отм.), неговите разпоредби,
и конкретно - разпоредбите на чл.13 от СК(1968г.-отм.) не намират приложение по отношение на
процесното дворно място. Цитираната разпоредителнa сделка е извършена от Д.Т.И. преди
влизането в сила на СК(1968г.-отм.). Макар Д.Т.И. и А.С. И. очевидно да са били съпрузи, а бракът
им - заварен по смисъла на чл.103 от ПЗР на СК(1968г.-отм.), процесното дворно място не е било
включено в съпружеската имуществена общност между тях, съгласно разпоредбата на чл.13 ал.2
изр.I предл.II, ал.2(в първоначалната редакция) от СК(1968г.-отм.), предвид придобивния способ.
Впоследствие, след смъртта си(22.01.1988г.) Д.Т.И. е оставил наследници: А.С. И.(съпруга
– починала на 13.04.2008г.); Т. Д. Т.(син); С. Д. Т.(син – починал на 19.01.2017г.), които са
наследили по 1/3ид.части от процесния имот(дворно място), съгласно чл.5 от ЗН и чл.9 ал.1 от ЗН.
След смъртта(през 2008г.) на А.С. И. децата и Т. Д. Т. и С. Д. Т. са наследили нейните ид.части и
всеки е придобил по наследство по 1/2ид.част от процесния имот(дворно място). Съответно, след
смъртта си(през 2017г.) С. Д. Т. е оставил наследници: К. СТ. Т.(съпруга), АН. СТ. Й.(дъщеря) и
СВ. СТ. Д.(син), които са наследили неговата 1/2ид.част, съобразно чл.5 от ЗН и чл.9 ал.1 от ЗН –
по 1/6ид.част за всеки.
При сключването на договора за прехвърляне на недвижим имот, този имот(дворно място
от 532.00кв.м.) е бил с идентификация парцел III-320 в кв.3 по плана на гара Г.О.. Според новата
5
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Г.О., одобрени със Заповед№РД-18-
1539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, имотът е с адрес: гр.Г.О. ул.“****“№.. с площ
537.00кв.м и с идентификатор№16359.507.1052. От събраните в хода на делото писмени
доказателства се установява, че това е именно процесния имот.
Поземлените имоти могат да имат различен градоустройствен статут, площ и граници във
времето, и затова при спор за собственост или при предявяване на иска за делба, който има за
предмет прекратяването на съсобствеността, тяхната индивидуализация трябва да се извърши в
обстоятелствената част на исковата молба с действителните белези към момента на предявяване на
иска, т.е. актуалното състояние на имота към момента на предявяване на иска, като съдът приема,
че е направено искане за допускане и извършване на съдебна делба на имот с
идентификатор№16359.507.1052 и имот с идентификатор№16359.507.1052.1.1 по кадастрална
карта и кадастралните регистри на гр.Г.О., одобрени със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на
Изп.директор на АГКК.
Безспорно е, че по отношение на имот – обект с идентификатор№16359.507.1052.1.1,
съгласно одобрените КККР на гр.Г.О. със Заповед№РД-18-1539/31.08.2018г. на Изп.директор на
АГКК, с адрес: гр.Г.О. ул.“****“№.. ет.I ап.1, - апартамент№1 на първи етаж от двуетажна
жилищна сграда, построена в това дворно място, състоящ се от две спални, столова, дневна, черна
кухня, баня, клозет и коридор, като oбектът с площ 109.04 кв.м в жилищната сграда е с
прилежащи части: изба№1 и изба№2- общо 24.02кв.м., склад№1 и 1/2 от склад№2 - общо
9.66кв.м. и 49.41% ид.части от общите части на сградата не се представиха строителни книжа.
Съгласно §.5 т.39 от ДР на ЗУТ „обект“ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с
определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по ЗКИР. Този текст дава кумулативно характеристиките на самостоятелен обект
на строителство, но тъй като нормата има тълкувателен характер, тя се отнася и за вече
построените сгради. Дефиниция на това понятие от гледна точка на обектите на правото на
собственост е дадена в §.1 т.1 от ЗКИР, според който самостоятелен обект на правото на
собственост е етаж, или част от етаж по смисъла на Глава IV от ЗС „Етажната собственост“. По
аргумент от чл.39 от ЗС основната характеристика на самостоятелния обект на правото на
собственост освен обособеността му като етаж, или част от етаж е и тази да може да се ползва
самостоятелно. Затова функционалното предназначение е основна кадастрална данна в имотния
регистър за самостоятелния обект в сграда, съгласно чл.27 от ЗКИР. Другата характеристика е да е
обособен от останалите съседни обособени обекти на собственост - да е етаж, или част от етаж със
самостоятелен вход за него. Заснемането на обект от сграда със самостоятелен идентификатор
само по себе си не доказва, че този обект е обособен обект на правото на собственост, но е индиция
за това, че той притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Данните,
отразени в имотния регистър, каквото е предназначението на имота и другите му характеристики
съставляват официално удостоверяване и до опровергаването им се ползват с доказателствена
сила.
По силата на чл.92 от ЗС oбектът с площ 109.04 кв.м и с
идентификатор№16359.507.1052.1.1, представлява приращение, поради което и собствениците на
земята са станали собственици на постройката, доколкото по делото нито се твърди, нито се
доказва титулярите на земята да са се разпоредили с това тяхно право.
Процесният апартамент№1 на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в това дворно
6
място, действително съществува и е нанесен в кадастралната карта с
идентификатор№16359.507.1052.1.1, но не са представени доказателства за това кога е възникнал(в
т.ч. и самата сграда) като самостоятелен обект на собственост, съответно не са представени
строителни книжа и документи относно статута и разрешения за изграждането като сграда от
допълващо застрояване с обслужващо предназначение.
В мотивите към Тълкувателно решение от 18.05.2017г. по тълк.дело№5/2015г. - ОСГК ВКС се
излагат съображения по приложението на чл.92 от ЗС, разграничавайки различни хипотези на
придобиване на право на собственост върху постройки като приема, че правилото на чл.92 от ЗС,
съгласно което собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,
освен ако е установено друго, е неприложимо по отношение построена в имота сграда, ако същата
представлява самостоятелен обект на собственост отделно от собствеността на мястото и не била
предмет на публичната продан, доколкото чл.63 от ЗС допуска възможността построената сграда в
един имот да бъде обект на собственост отделно от собствеността на земята. Прието е, че различен
извод се налага при наличието на сгради, представляващи допълващо застрояване – спомагателни,
обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки, огради и др., които нямат
самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени предимно да обслужват
недвижимия имот, предмет на публичната продан. Такива постройки, които не представляват
самостоятелен обект на правото на собственост, трайно прикрепени към земята или
принадлежност към основния обект – земя или сграда, на общо основание следват собствеността
на земята, респ. сградата, към която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, и
за тях е приложима разпоредбата на чл.92 от ЗС(респ. чл.98 от ЗС) и при публичната продан на
имота.
С оглед на това следва да се приеме, че правото на собственост върху обект с
идентификатор№16359.507.1052.1.1, съгласно одобрените КККР на гр.Г.О. със Заповед№РД-18-
1539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, с адрес: гр.Г.О. ул.“****“№.. ет.I ап.1, -
апартамент№1 на първи етаж от двуетажна жилищна сграда принадлежи на съделителите Т. Д. Т.,
К. СТ. Т., АН. СТ. Й. и СВ. СТ. Д..
По отношение на предявения от страна на Т. Д. Т. иск с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК ввр. чл.79 от ЗС, за приемане за установено, че Т. Д. Т. е собственик по наследство и давност
на подробно описания недвижим имот, находящ се в гр.Г.О., ул.“****“№.., следва да се направят
следните уточнения.
Собствеността не се губи, ако собственикът в продължение на години не посети имота си,
или не го поддържа и не се грижи за него, или не заплаща дължим за имота данък. Правото на
собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него – чл.99 от
ЗС. В тази връзка, няма спор, че обикновеното неползуване на имота не води до изгубване на
правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по
себе си, не представлява отказ от права. Манифестирането на намерението да се свои целия имот е
същественият елемент от предвиденото в чл.79 от ЗС придобивно основание. От друга страна,
основен елемент на фактическия състав на придобивната давност е владението. То се дефинира от
чл.68 от ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя
лично или чрез други го“. Владението се характеризира основно с двата признака - упражняване
фактическа власт върху вещ/обективен/ и това, че лицето което държи вещта, я държи като
своя/субективен/. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт -
7
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа
власт върху имот като владение. Законът(чрез чл.69 от ЗС) предполага наличието на намерение да
се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана
фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право,
е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от
придобивната давност. Разпоредбата на чл.120 от ЗЗД ввр.чл.84 от ЗС урежда волевото изявление
на субективния елемент на владението чрез процесуални средства(напр. предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост; чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в
гражданския оборот; изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т.н.).
Промяната в намерението, с което се упражнява фактическата власт върху имота, следва да
бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се
противопостави на собствениците, като в исковия процес следва да бъде установено, че
противопоставянето е достигнало до знанието им. Промяната в намерението не трябва да остане
скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, тъй като
собствеността не се губи при неизползването на имота. При наличие на позоваване, правните
последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по
чл.79 ал.1 от ЗС и по чл.79 ал.2 от ЗС. Активното поведение трябва да бъде предприето от този,
който променя намерението си и от държател става владелец. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което
изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС. Когато, обаче
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си, т.е. действия, които демонстрират отричане на техните права върху съсобствената
вещ(напр. отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права и т.н.).
Какво, обаче установяват свидетелските показания… Св.М.И.С. и св.С. М.А. са
категорични, е С. Т. ходел при майка си А.С. И., когато била жива(до 2008г.). Според св.М.Г.А. и
св.Т.Н.П. А.С. И.(майка на Т.Т. и С. Т.) живеела в имота сама(К. СТ. Т. и С. Т. са идвали само на
гости я да видят), като впоследствие за нея се грижил Т.Т.. Според св.С. М.А. отношенията между
двамата братя Т.Т. и С. Т. са били нормални(когато били живи родителите им, Т.Т. живеел в
сутерена, а напоследък живеел в с.П.). Св.С. М.А. твърди, че имотът се заключвал отвън(с три
врати), заради набези на циганите.
При тези данни, съдът намира, че имотите, чиято делба ищците претендират не са загубили
съсобствения си и сънаследствен характер. Общите на страните наследодатели са починали
съответно през 2008г. и 2017г. От доказателствата по делото не може да се приеме,че Т. Д. Т. е
8
упражнявал владение за себе си за срок, годен да го направи изключителен собственик. Общият
принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се
черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради
неведение, да се брани(Определение№351/27.06.2018г. по гр.дело№15/2018г. – Iг.о. ВКС).
Декларирането, евентуално заплащането на данъци, не са действия, които законът свързва с
придобиване на правото на собственост по давност, респективно с изгубването му от неподалия
данъчна декларация съсобственик(Решение№8/23.01.2012г. по гр.дело№138/2011г. – Iг.о. ВКС).
Също така, регистрирането на постоянен адрес не означава, че лицето живее на този адрес,
респективно, че не упражнява фактическа власт върху друг имот, затова чрез данните за адресната
регистрация не може да се опровергава по спор за собственост обективния признак на владението
като елемент от придобивната давност(Решение№128/19.10.2017г. по гр.дело№2493/2017г. – Iг.о.
ВКС), още повече, че съделителят Т.(и по показания на свидетели) живее понастоящем в с.П..
Вярно е, че за един продължителен период Т. Д. Т. е заживял в имотите и ги е стопанисвал,
запазвайки ги в добро състояние. Направил някои промени, като тези изменения са предприети с
цел постигане на удобство за ползващите и привеждане на сградата във вид, годен да задоволява
жилищни нужди. Ето защо е обичайно съсобствениците да не се противопоставят на извършването
на подобрения от преимуществено обитаващото имота лице, което от своя страна не дължи
възнаграждение за ползването. Това, обаче не означава, че съсобствениците са се дезинтересирали
от собствеността си. Полагането на грижи за имота е нормално за ползвателите-обикновени
държатели, което не ги прави владелци. Колкото и дълго собственикът да не е упражнявал
фактическата власт върху имота, той не може да загуби правата си, освен ако някой друг не
придобие имота му по давност. В настоящия казус не се доказа да са налични предпоставки, които
да обосноват, че Т. Д. Т. е осъществявал такова давностно владение върху имота, което да бъде
признато, че е трансформирано в право на собственост. Така, предявеният иск от страна на Т. Д. Т.
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК ввр. чл.79 от ЗС, за приемане за установено, че Т. Д. Т. е
собственик по наследство и давност на подробно описания недвижим имот, находящ се в гр.Г.О.,
ул.“****“№.., се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между К. СТ. Т. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О.
”
ул.”****“№3 вх.Б, АН. СТ. Й. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О. ул.“****№...... и СВ. СТ. Д. с
ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О. ул.”****“№3 вх.Б, против Т. Д. Т. с ЕГН****, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Г.О., ул.“****“№.., с друг известен адрес: с.П. Общ.Г.О., на недвижим имот,
находящ се в гр.Г.О., ул.“****“№.., представляващ поземлен имот с
идентификатор№16359.507.1052 по КККР на гр.Г.О., одобрени със Заповед№РД-18-
1539/31.08.2018г. на Изп.директор на АГКК, при граници и съседи: имот с
идентификатор№16359.507.1056, идентификатор№16359.507.1057, идентификатор№16359.507.17,
идентификатор№16359.507.146, идентификатор№16359.507.1053, представляващ дворно място от
532.00кв.м. находящо се в кв.Гара Г.О., заедно с апартамент№1 на първи етаж от двуетажна
жилищна сграда, построена в това дворно място, състоящ се от две спални, столова, дневна, черна
9
кухня, баня, клозет и коридор с обща квадратура 109.04кв.м. с придаващите се изба№1 и
1/2ид.част от склад№2 с обща квадратура от 9.66кв.м. при 49.41% идеално участие и гараж,
построен в това дворно място, по предходен план от 1990г. – имот с планоснимачен№1052 парцел
III - 320 в квартал 3,
Делбата се ДОПУСКА при следните права: за К. СТ. Т. – 1/6ид.част; за АН. СТ. Й. –
1/6ид.част; за СВ. СТ. Д. – 1/6ид.част; -за Т. Д. Т. – 1/2ид.част.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на Т. Д. Т. с ЕГН****, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Г.О., ул.“****“№.., с друг известен адрес: с.П. Общ.Г.О., против К. СТ. Т. с ЕГН**********, с
”
адрес: гр.Г.О. ул.”****“№3 вх.Б, АН. СТ. Й. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О. ул.“****№...... и
СВ. СТ. Д. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О. ул.”****“№3 вх.Б, за приемане за установено, че Т.
Д. Т. е собственик по наследство и давност на недвижим имот, находящ се в гр.Г.О., ул.“****“№..,
представляващ дворно място от 532.00кв.м. находящо се в кв.Гара Г.О.,заедно с апартамент№1 на
първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в това дворно място, състоящ се от две
спални, столова, дневна, черна кухня, баня, клозет и коридор с обща квадратура 109.04кв.м. с
придаващите се изба№1 и 1/2ид.част от склад№2 с обща квадратура от 9.66кв.м. при 49.41%
идеално участие и гараж, построен в това дворно място, по предходен план от 1990г. – имот с
планоснимачен№1052 парцел III - 320 в квартал 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
10