№ 899
гр. Варна, 19.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20253100900200 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от В. Г. БАЧЕВА – СТЕФАНОВА с ЕГН ********** с
адрес ***********, чрез пълномощник адв. Д. Д. САК, с която срещу
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано
от *********** – изп.директор и Петя Д. – изп.директор е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 34 във вр.чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 85 875.87 евро, с която ответникът неоснователно се е
обогатил, като получена при начална липса на основание по нищожен Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33857 от 11.03.2008г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.04.2025г. до окончателното плащане на главницата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител,
депозира искова молба, в която счита исковата молба за нередовна, а иска за
недопустим и неоснователен. Настоява за прекратяване на производството
като недопустимо, на осн.чл. 299, ал.2 във вр.ал.1 от ГПК, евент. за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.
По редовността на исковата молба : Поставена на разглеждане е
осъдителна претенция за присъждане на сума, с която се настоява, че
ответникът се е обогатил неоснователно, като получена от него по нищожен
договор. Не е предявен самостоятелен иск за установяване нищожността на
договора, по който е получена сумата, предмет на спора, поради което липсва
основание за конституиране на втория кредитополучател като страна в
производството, с оглед разпростиране силата на присъдено нещо и по
отношение на него като страна по процесния договор, съгласно искането и
твърденията на ответника.
Размерът на сумата, която при основателност на иска, подлежи на
възстановяване на ищцата, е предмет на главно доказване от нея, доколкото
същата може да претендира само толкова, с колкото е намалял нейния
патримониум. В случай, че ответникът въвежда правоизключващо възражение
за недължимост на сумата, предмет на иска, по отношение претендирания
размер с твърдение, че не цялата сума е внесена от ищцата, съотв. не й се
1
дължи, то на свое основание следва да докаже възражението си.
По допустимостта на претенциите:
Твърденията за легитимация на страните съответстват на описаното в
исковата молба правоотношение, породено от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 33857 от 11.03.2008г., за който ищецът въвежда
възражение за неговата нищожност поради наличието на неравноправни
клаузи, съставляващи неговия основен предмет, и които след премахването
им, лишават от правна възможност запазването на договора.
Представителната власт на пълномощника на ищеца е надлежно
учредена.
Ответникът въвежда възражение за недопустимост на иска като сочи, че
с влезли в законна сила съдебни решения по предходни искови претенции, по
които са водени производствата по гр.д. № 22098/2015г. по описа на СГС и
гр.д. № 3654/2019г. на РС Варна, между същите страни и на същото
основание, ищцата е получила удовлетворяване на осъдителните претенции,
които не се били заведени като частични.
При извършената справка с представените към исковата молба решения
по описаните по-горе съдебни производства се установява, че на разглеждане
са били поставени осъдителни претенции между същите страни, с правно
основание чл. 55, ал.1 т.1 от ЗЗД, както следва : 1. за сумата от 6346. 88
швейцарски франка, представляваща възнаградителна лихва по сключен
между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33857
от 11.03.2008 г., получена от „Ю.Б." АД в периода 26.04.2010 г. - 26.03.2015 г.
при начална липса на основание, поради нищожност (неравноправност) на
клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от договора за кредит, ведно с
обезщетение за забава върху сумата, от деня на депозиране на исковата молба
- 22.04.2015 г. до окончателното погасяване, както и за 2. сумата от 10 492.66
евро, формирана като разлика между стойността в евро на платените месечни
вноски в швейцарски франкове по курс към датата на плащането и стойността
на дължимите месечни вноски в евро през периода 26.03.2014 год. -
26.02.2019г. год. и представляваща сбор на валутните разлики от всички
платени месечни вноски за процесния период, като заплатени без основание
по нищожни клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
33857/11.03.2008 год., сключен с ответника, а именно чл. 6, ал. 2 и чл. 23,
даващи право на банката да преизчислява и изисква погасяване на вноските по
кредита в швейцарски франкове и сумата от 3 723.16 швейцарски франка,
представляваща разликата между дължимите вноски в евро и евровата
равностойност на платените вноски в швейцарски франкове, платени за
периода 26.03.2015 год. - 26.02.2019 год., в резултат на едностранно
увеличаване на лихвения процент, като заплатени без основание по нищожни
клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
33857/11.03.2008 год., сключен с ответника, а именно чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и
чл. 13, ал. 1 от договора, даващи право на банката да увеличава приложимия
лихвен процент по договора, чрез промяна на базовия лихвен процент (БЛП),
автоматична промяна на определените в договора погасителни вноски, при
едностранна промяна на БЛП от страна на банката, както и едностранна
промяна от страна на банката на Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
предявяване на исковете - 06.03.2019 год. до окончателното изплащане на
вземанията.
2
Доколкото ищецът се позовава на нищожност на целия договор, с което
обосновава осъдителната си претенция, то предмет на доказване са различни
от изследваните в сочените съдебни производства факти и твърдения, което
обосновава допустимост на същата.
По доказателствените искания:
Съдът преценява, че всички представени от страните документи
представляват относими и допустими доказателства и като такива следва да
бъдат приети по делото.
С оглед направеното искане, съдът намира за допустимо и относимо към
предмета на спора назначаването на съдебно – счетоводна експертиза по
поставените от ищеца, ответника и конкретизирани и допълнени от съда
въпроси.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне и на
списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в 1-
седмичен срок от съобщаването могат да изразят становище по проекто-
доклада, както и в съдебното заседание да изложат становище във връзка с
доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай
половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 9 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде
изслушан и устния доклад на съдията.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от В. Г. БАЧЕВА –
СТЕФАНОВА с ЕГН ********** с адрес ***********, чрез пълномощник
адв. Д. Д. САК, с която срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша,
ул.Околовръстен път 260, представлявано от *********** – изп.директор и
Петя Д. – изп.директор осъдителен иск с правно основание чл. 34 във вр.чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 85 875.87 евро, с която
ответникът неоснователно се е обогатил, като получена при начална липса на
основание по нищожен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
33857 от 11.03.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 02.04.2025г. до окончателното плащане на
главницата.
Постановява разглеждане на делото по реда на част ІІІ, от ГПК - „ОБЩ
ИСКОВ ПРОЦЕС”.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Твърди се в исковата молба, че ищцата и сключила с “Юробанк
България” АД Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33857 от
11.03.2008г. Сочи си, че основният предмет на договора е уреден със следните
клаузи: Чл. 1, ал. 1 предвижда, че банката предоставя на кредитополучателя
3
кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 56 288 евро, по курс “купува” за швейцарския франк
към евро на Юробанк в деня на усвояване на кредита. Съгласно чл. 2, ал. 1 и
ал. 3 банката предоставя на разположение на кредитополучателя по нейна
специално открита за целта банкова сметка в евро сумата от 56 288 евро във
валута евро след “служебно превалутиране”. Съгласно чл. 6, ал. 2
кредитополучателят погасява кредита в швейцарски франкове. В договора за
кредит не е посочен размерът на кредита в швейцарски франкове, нито на
месечните вноски, като погасителен план не е изготвен и подписан преди и
при сключване на договора. Съгласно чл. 23, ал. 1 кредитополучателят носи за
своя сметка риска от промяна и повишаване на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро и
повишаване на размера на погасителните вноски по кредита, изразени в евро,
както и всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от
промяната на валутните курсове.
Сочи се, че съгласно чл. 2 от договора за кредит реално предоставената
от банката и усвоена от ищцата сума е 56 288 евро. След сключване на
договора, учредяване на обезпечението и отпускане на кредита, банката е
преизчислила кредитното задължение в швейцарски франкове и то е
погасявано от ищцата в тази валута.
Твърди се, че към дата 13.09.2021г. ищцата е погасила изцяло
предоставената сума, както и задълженията за договорни лихви, такси и други
разходи в общ размер от 162 387.98 евро, от които след проведени искови
производства по гр.д. № 22098/2015г. по описа на СГС и гр.д. № 3654/2019г.
на РС Варна, банката й е възстановила 20 224.11 евро, а ответникът е получил
от ищцата и е задържал за погасяване на кредита сума на стойност 142 163.87
евро, или с 85 875.87 евро повече от отпуснатата сума в размер на 56 288 евро.
Като се позовава на съдебна практика на СЕС и ВКС - Определението
по дело С-117/23, в което СЕС разгледа и се произнесе конкретно относно
процесния типов договор за кредит на Юробанк, както и Решение № 50011 от
26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. на I ТО на ВКС и Решение № 50008 от
05.03.2025 г. по т. д. № 1367/2021 г. на II ТО на ВКС, сочи, че клаузите на чл. 1,
ал. 1, чл. 2, чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора, които предвиждат задължение на
кредитополучателя да изплаща кредита в швейцарски франкове и прехвърлят
върху него валутния риск от промяната на курса на тази валута спрямо
националната, са неравноправни и нищожни на основание чл. 143 във вр. с чл.
146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26 ЗЗД, и доколкото уреждат основния предмет на
договора за кредит по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, същият е
нищожен в цялост. Сочи, че обявяването на договора за недействителен има
реституционен ефект и всяка страна дължи на другата това, което е получила
без основание /позовава се на решение по дело С-472/20, т. 50 и 55; решение
по дело С-705/21, т. 39/, т. е. отношенията между страните се разрешават на
принципа на неоснователното обогатяване. В този случай при договор за
кредит, деноминиран или индексиран в чуждестранна валута, банката ще има
право да иска връщане на даденото по договора, заедно със законната лихва от
поканата за връщане /позовава се на решение по дело С-520/21, т. 84, вкл. т. 64
от заключението на генералния адвокат/, а потребителят ще има право да иска
връщане на даденото, което надхвърля предоставената за ползване сума.
Настоява за уважаване на иска и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски.
4
Ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло иска като
недопустим и неоснователен. Сочи, че банката изцяло е заплатила
присъдените в полза на ищцата суми в резултат на водените искови
производства, по които претенциите не са водени като частични, поради което
и за ищцата липсва правен интерес от водене на настоящото производство.
Сочи, че отпадането на процесиите клаузи не води до нищожност на
целия Договор. Същият следва да се запази в останалата си част, тъй като
може да се прилага и изпълнява съгласно намеренията на страните, изразени
при сключването му.
В конкретния случай, договорът е напълно функционален и изпълним и
при отпадане на клаузите, свързани с валутата и начина на определяне на
обменния курс, доколкото основните престации по него - предоставяне на
кредитен ресурс и възстановяването му заедно с дължимата лихва - остават
непроменени. В тази насока се позовава на практика на СЕ и ВКС - Решение
№ 50015 от 27.08.2024 г. на ВКС по т.д. № 657/2021 г.; Решение от 14.03.2019г.
по дело С- 118/17, Решение от 26.03.2019г. по дело С-70/17 и С-179/17,
Решение от 03.10.2019г. по дело С-260/18, както и Решение от 15.03.2012г. пo
дело С-453/10. В конкретиката на казуса се посочва, че с решенията на СРС и
Районен съд — Варна, респективно на СГС и Окръжен съд - Варна, е
разгледано правоотношението между страните в цялост с оглед формиране на
крайните мотиви по действителността на процесиите клаузи от Договора.
Съдът е извършил цялостна преценка за валидност на Договора, като е
установил, че същият е валиден и може да бъде запазен, тъй като неговият
„основен предмет на кредитиране изцяло се покрива от съхраненото след
премахване уговорката за двойното превалутиране и съответно процесния
договор може да бъде съхранен и без неравноправната валутна клауза -
Решение № 66/19.01.2024г. по в.гр.д. № 1215/2022 г. на ОС - Варна.
Сочи се, че в т. 45 от Определение на СЕС от 18.10.2023 г. по дело
С-117/23 СЕС посочва, „че не изглежда и да може тези клаузи да се смятат
за основния предмет на разглеждания договор. Всъщност с такъв договор
кредитодатеяят се задължава основно да предостави на разположение на
кредитополучателя определена парична сума, а последният от своя страна
основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви, съгласно
предвидения за целта график. Основните престации по този договор при това
положение са свързани с парична сума, която трябва да се определи в
уговорената за предоставяне и възстановяване валута". Настоява се, че,
неравноправността на процесните клаузи от Договора относно валутния риск
не би води до нищожност на целия Договор, тъй като не се отнасят до
основния му предмет и в този смисъл договорът би могъл да продължи
действието си и след премахването им. Направено е изследване на цитирани в
ИМ решения на СЕС, в което е установено липсата на относимост към
конкретния казус.
Сочи се, че сумата, предмет на иска, претендирана в евро от ищцата, е
недължима и предвид факта, че всички плащания по договора са били
извършвани в швейцарски франкове. Кредитът е бил усвоен в швейцарски
франкове, погасителните вноски са били извършвани в същата валута, като
страните са уговорили именно швейцарският франк като валута на
задължението. Няма данни между страните да е била уговорена промяна на
валутата на дълга или да е настъпило валутно преобразуване по смисъла на
договора или закона, като се счита, че искането за присъждане на сума в евро
5
представлява произволна промяна на договорения предмет от страна на
ищцата, което е недопустимо.
Въведено е възражение за прихващане с мотив, че лихвените условия за
кредити в швейцарски франкове са били по-ниски от тези за кредити в евро за
процесния период, дори да се приеме, че заради сключването на Договора
кредитополучателят е понесъл повишаването на курса на швейцарския франк,
то от същия юридически факт (сключване на договор в швейцарски франкове)
произтича обстоятелството, че кредитополучателят е спестил значителна сума
заради по-ниската лихва по кредит във франкове. С кредита в швейцарски
франкове ищцата е спестила от по-високите лихви по кредити в евро.
Въведено е възражение за изтекла давност — 3 годишна, респективно 5-
годишна на претендираната от ищцата сума. Поддържа се, че спрямо
претендираните суми намира приложение тригодишната погасителна давност,
доколкото се касае за периодични парични задължения, произтичащи от
договор за кредит. При условията на евентуалност, се твърди, че е изтекла
петгодишна давност.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
При предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предвид твърдението за
начална липса на основание за даването, ищецът следва, при условията на
пълно и главно доказване, да установи, че е дал нещо, вид и размер на
даденото, а ответникът, при условията на пълно и насрещно доказване,
наличието на основание за получаване на даденото т. е. в тежест на получилия
облагата е да докаже, че има основание да я задържи, както и да установи
всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
ЗАДЪЛЖАВА ИЩЕЦА в едноседмичен срок от съобщаването с молба
и препис за връчване на ответника да поправи нередовностите на исковата
молба:
Като въведе ясни и точни твърдения през кой период с начална и крайна
дата, (като отчете факта на възстановените й суми по предходните два
осъдителни иска за посочените в съдебните решения периоди), e заплатила на
банката исковата сума, като уточни заплащането по пера – месечни вноски,
такси и разходи (като уточни какви разходи).
Да посочи по силата на какви договорености е заплатила на банката
посочената сума от 162 387.98 евро като цяло – погасителен план, анекси и др.
Да посочи в каква валута е извършвала погасяване на задълженията по
договора в хода на действие на договора.
ЗАДЪЛЖАВА ОТВЕТНИКА едноседмичен срок от съобщаването с
молба и препис за връчване на ответника да поправи нередовностите на
писмения отговор като поясни и конкретизира твърденията си относно
6
характера, вида и размера на паричната сума, с която се прави възражението
за прихващане.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание на представените от
страните писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза и формулиране на относимите към предмета на доказване задачи
до поправяне нередовностите на ИМ и ОИМ.
УКАЗВА на страните възможността в едноседмичен срок от
получаване на съобщенията и в съдебното заседание да изложат становище
във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно
възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез
съдействие на медиатор.
УКАЗВА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел.
*********; служител за контакти - Нора Великова.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по т.д. № 200 по описа за
2025г. за 17.07.2025г. от 13.30 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1
към Наредба № 6 на МП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7