Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………… Година
2021
Град Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ДВАДЕСЕТ
И ОСМИ СЪСТАВ
Тридесет и първи март Година две хиляди двадесет
и първа
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№
4794
по описа за 2020г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на *, против
НП № 23-0000899 от
26.10.2020г. на Началник Областен отдел
„Контрол“ в РД АА –гр.Варна, с което за нарушение на чл.19 ал.1 т.5
от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ, на осн. чл.93 ал.1 т.1
от ЗАвПр на * е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивната
страна моли отмяна на НП. Не било извършено нарушение, тъй като водачът
притежавал СРМПС и удостоверение за професионална компетентност, издадени от
Република Литва, където работил известно време.
В съдебно заседание *,
се представлява от адв.Д., който пледира НП
да бъде отменено. В НП нарушителят не бил идентифициран според гражданство,
документ за самоличност и постоянен адрес. Не бил нарушен чл. 19 ал.1 т.5 от
Наредба № 11, а чл. 57 ал.5. Субект на нарушението не следвало да бъде водача,
а юридическото лице, извършващо превоза.
Били нарушени и правата на водача, тъй като входа на АНП нямало
преводач. Лицето имало удостоверение за професионална компетентност, издадено
от Р. Литва, член на ЕС.
Въззиваемата страна Изпълнителна Агенция
Автомобилна Администрация-Варна, редовно призована, не изпраща представител. В
придружително писмо изразяват становище, че цитираните от въззивника документи
– СУМПС , карта за квалификация на водача и удостоверение за психологическа
годност, не са тъждествени, нито заместващи сертификата по чл. 57 ал.5 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 26.10.2020 г. на
републикански път град Добрич - град Варна, около 10.25 часа, на около един
километър след разклона за село Изворско в посока град Варна, въззивникът * бил спрян за проверка от служители на
ДАИ – Варна. Същият управлявал влекач
„Ивеко“ с рег. № СВ 1493 НА с прикачено полуремарке, собственост на
„Бултранском-2011“ООД, като извършвал международен обществен
превоз на товари по маршрут Украйна – България с превозвач „Михайловские и
Ко“ООД. При справка в информационната система на ИА „Автомобилна администрация“
се установило, че водачът няма издаден сертификат по чл. 57, ал. 5 от Наредбата
№ 11. За това бил
съставен АУАН , предявен и връчен на нарушителя срещу подпис. Удостоверение за професионална квалификация
му било издадено в Р.Литва.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава
от събраните по делото доказателства, а именно от
преписката по АНП- АУАН, справка за нарушител, заповед за
компетентност, трудов договор, СУМПС, удостоверения за професионална
компетентност и други, вкл. приложената към жалбата карта на водача, международна товарителница и
др., както и от гласните доказателства – показанията на св. Ю., които са
конкретни, подробни, логични и непротиворечиви и изцяло се кредитират от съда.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
При издаване
на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон
е приложен неправилно.
НП е издадено от
компетентен орган и в шестмесечния преклузивен срок. В АУАН и НП са
описани всички съставомерни елементи на нарушението и всички, относими към тях
обстоятелствата, вкл. са посочени дата и място на извършване. Възражението, че не ставало ясно гражданството на
въззивника е несъстоятелно. Изписването на „държава Украйна“, вместо украинско
гражданство не е ограничило с нищо правото на защита.
Съдът намира, че нарушителят е достатъчно идентифициран чрез
посочване на имена, дата и място на раждане, поради което непосочването на
постоянен адрес и документ за самоличност не ограничават правата му и не
представляват съществено процесуално нарушение.
Не е съществено процесуално нарушение и неучастието на
преводач в АНП. Видно от показанията на св. Ю. това не е довело до неясноти за
нарушителя,поради което съдът приема, чене са били ограничени правата му. Освен
това към преписката е приложена декларация, с която О. З. отказва участието на
преводач.
Нарушението, обаче, е описано противоречиво и
не става ясно дали лицето е наказано за това, че в момента на проверката не е
представило сертификат за водач по чл. 57 ал.5 от Наредба № 11, или за това, че
извършва превоза без такъв сертификат изобщо да е издаван. Освен това, чл. 57
ал.5 действително има за субект „лицето
по чл.2 ал.1“, т.е. превозвача.
Според чл. 19 ал.1 т.5 от Наредба № 11/2002 г.“При извършване
на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират
следните документи: … сертификатът за водач по чл. 57, ал. 5 и други документи
за водача, превозното средство и товара, включително и митническите гаранционни
документи, които се изискват от Закона за автомобилните превози, Закона за
движението по пътищата, както и по силата на международните договори и
спогодби, по които Република България е страна“. В АУАН и НП, обаче, не са описани тези
съставомерни признаци на нарушението, нито относимите към тях факти. Вместо
това се описва, че в момента на проверката
лицето е „без сертификат за водач“. В същото време се сочи, че не е
изпълнил чл. 19 ал.1 т.5 от Наредбата, т.е. задължението да носи този документ
в превозното средство. В общия случай съдът намира, че когато нарушението е
ясно описано, би могъл да измени правната квалификация, като приложи закон за
същото, еднакво, или по – леко наказуемо нарушение. В този случай, обаче, при
описание на нарушението е налице неяснота относно волята на АНО, тъй като от
описанието не може да се направи категоричен извод за това каква е била тя. Действително
е описано, че няма издаден сертификат по чл. 57 от Наредбата, но съдът намира
за основателно възражението на защитата, че субект на нарушението по чл. 57
ал.5 е лицето по чл. 2 ал.1 – т.е.
превозвачът. Според чл. 57 ал.5 от Наредбата, лицето по чл. 2, ал. 1
може да осъществява международен превоз на товари с водачи - граждани на
държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато то притежава
сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията …“ Безспорно ясно е от
тази правна формулировка, че субект на задължението по чл. 57, следователно и
субект на нарушението, може да бъде единствено превозвачът.
Предвид горното, съдът намира, че НП следва да бъде отменено поради
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречиво
описание на нарушението и поради неправилно приложение на материалния закон,
изразяващо се в неправилна правна квалификация.
Независимо от това, с оглед пълнота , съдът намира за
необходимо да се произнесе по възражението на въззивната страна за това,
че лицето имало издаден такъв сертификат
в друга държава-членка на ЕС.
Съгласно приложение № 28 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ, процесното
удостоверение се издава съгласно Регламент (ЕО) № 1072/2009 относно общите
правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари. То
свидетелства за това, че водачът, чието име е упоменато, е нает на работа в
съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби и,
при необходимост, колективните трудови договори, в съответствие с приложимите
правила в държавата членка, упомената в
удостоверението, относно условията за наемането на работа и професионалното
обучение на водачите на моторно превозно средство, приложими в тази държава
членка за осъществяване на превози по шосе в тази държава. Удостоверението за
водач е собственост на превозвача, който го предоставя на разположение на
упоменатия водач, когато този водач управлява превозно средство, с което
осъществява превози, като използва лиценз на Общността, издаден на превозвача.
Удостоверението за водач на моторно превозно средство не може да се
преотстъпва. То е валидно, докато се изпълняват условията, при които е
издадено, и подлежи на незабавно връщане на органите, които са го издали, ако
превозвачът не спазва условията.
Предвид горното и с оглед на това, че водачът е нает от
българския работодател „Михалковские и КО“ ООД, същият е следвало да разполага
с издадено в България удостоверение за това, че е нает на работа в съответствие
със законовите, подзаконовите и административните разпоредби.
С придружителното писмо
на РД АА-Варна е направено искане
за присъждане на разноски за процесуално
представителство, но видно от изхода на делото, а и тъй като процесуално
представителство реално не е осъществено, искането следва да бъде оставено без
уважение. Въззивната страна не е направила искане за присъждане на разноски.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № № 23-0000899 от 26.10.2020г. на Началник Областен отдел
„Контрол“ в РД АА –гр.Варна, с което за нарушение на чл.19 ал.1 т.5
от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ, на осн. чл.93 ал.1 т.1
от ЗАвПр на * е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РД АА-Варна за
присъждане на разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Варненски административен съд.
СЪДИЯ :