Решение по дело №1828/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 893
Дата: 19 август 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100501828
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 89319.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 19.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело №
20203100501828 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435-437 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 7892/02.07.2020 год. по рег. на ЧСИ Захари Димитров
с рег. № 808, подадена от „Енерго-Про Продажби“ с ЕИК *********, със седалище гр. Варна
– длъжник по изпълнението, срещу Разпореждане от 10.06.2020 год. по изп. дело №
20208080400185 по описа на ЧСИ Захари Димитров, с което е отхвърлено възражението на
длъжника с вх. № 4021, 4022 от 06.04.2020 год. по рег. на ЧСИ З. Димитров за прекомерност
на заплатеното от взискателя К. Н. Н. от гр. Провадия адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело.
В жалбата са наведени оплаквания, че разпореждането е незаконосъобразно. Дългът
на длъжника към взискателя е погасен в срока за доброволно изпълнение, чрез реализиран
запор върху банковите сметки на длъжника; по изп. дело освен съдържащото се в молбата за
образуване на изп. дело искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника
(посочване на изпълнителен способ) не са извършвани никакви изпълнителни действия за
удовлетворяване на взискателя, делото не се отличава с фактическа или правна сложност.
Според чл. 10 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС адвокатски хонорар за осъществяване на
процесуално представителство по изпълнително дело се дължи на две отделни основания: за
образуване - 200 лева и за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворавяне на парични вземания — 1 / 5 от съответните възнаграждения, посочени в
чл.7, ал.2 за дълг до 1000лв. В конкретния случай размерът на дълга по изпълнителен лист е
974 лв., от което следва, че адвокатският хонорар като съвкупност от двата компонента –
образуване и водене на изп. дело е 260 лева. Навежда, че приетият от ЧСИ размер на
адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното дело от 150 лева е десеткратно
завишен, а освен това е и абсолютно необоснован, предвид липсата на правна и фактическа
сложност на изп. дело, в което всички действия се извършват от ЧСИ и участието на
адвокат е несъществено и не се отличава с полагането на особени усилия или ангажирането
на допълнителни ресурси. Извършените от адвоката действия са се свели само до подаване
на бланкетна молба за образуване на изпълнителното производство с посочен способ за
изпълнение съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК. Самото изпълнение е налагане на запор на
банкова сметка, което е извършено от съдебния изпълнител. Плащането на дълга е
извършено от банката в срока за доброволно изпълнение, от което следва, че никакви други
действия не са били необходими и на практика липсвал втория компонент, формиращ
крайната сума на претендирания адвокатски хонорар.
Поради изложеното жалбоподателят счита, че се дължи само сумата от 200 лева –
адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело.
Отправено е искане обжалваното разпореждане да се отмени и претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение да бъде намалено до предвидения в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер от 200 лева, а в условията на
евентуалност – на 260 лева. Претендира присъждане на разноските за настоящото
производство.
В писмени възражения взискателят К. Н. Н. от гр. Провадия, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без
уважение. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ Захари Димитров счита жалбата за
неоснователна.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по изп. дело № 20208080400185 по описа на ЧСИ Захари Димитров с
рег. № 808, с район на действие района на ОС-Варна е образувано по молба на К. Н. Н. от
гр. Провадия от дата 16.03.2020 год., въз основа на приложен изпълнителен лист от
09.03.2020 год., издаден по гр. дело № 7596/2019 год. по описа на РС- Варна, с който
длъжникът „Енерго-Про продажби“ с ЕИК *********, със седалище гр. Варна е осъден да
заплати на К. Н. Н. от гр. Провадия сумата от 974 лева – съдебни разноски по гр. дело №
7596/2019 год. на РС-Варна и по в. гр. дело № 2026/2019 год. по описа на ОС-Варна. В
молбата на взискателя е посочен изпълнителен способ - запор върху банковите сметки на
длъжника в ТБ „Експресбанк“ АД.
Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие № 1504/13.03.2020
год., установяващ уговорено и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело против длъжника и за водене на изпълнителното дело –
общо 350 лева.
На 16.03.2020 год. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в ТБ
„Експресбанк“ АД до размера на сумата 1558, 47 лева, включваща сумата по изпълнителния
лист, 350 лева – адвокатски хонорар, както и такси и разноски по изпълнението. Запорното
съобщение е връчено на третото задължено лице на дата 06.04.2020 год.
В изпратеното от ЧСИ З. Димитров, съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, копие на
изпълнителното дело, няма данни кога банката е превела от сметките на длъжника по
сметката на ЧСИ сума в размер на наложения запор и дали изобщо е преведена сумата. С
други думи липсват доказателства да е реализиран поискания от взискателя и приложения
от ЧСИ изпълнителен способ. Налично е писмо на л. 16 от изп. дело, с което третото
задължено лице е уведомило съдебния изпълнител, че длъжникът има разкрити сметки в
лева в ТБ „Експресбанк“ АД и че към момента на получаване на запорното съобщение
(06.04.2020 год.) по сметките на длъжника има наличност за изпълнение. Доказателства за
плащане от третото задължено лице към частния съдебен изпълнител на сумата по запора
липсват.
На 03.04.2020 год. на длъжника е връчена покана за доброволно изъплнение,
съдържаща и уведомление за наложения запор върху банковите му сметки в ТБ
„Експресбанк“ АД.
На 03.04.2020 год. с възражение, изпратено по електронна поща до ЧСИ длъжникът е
възразил срещу приетото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение с доводи, че е
прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото и е поискал
намаляването му до минималня размер, установен в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС.
След като е взел предвид депозираното от взискателя становище (л. 20 от изп. дело)
по възражението на длъжника за прекомерност на заплатения от взискателя адвокатски
хонорар по изп. дело, с Разпореждане от 10.06.2020 год. ЧСИ е отказал да намали адв.
хонорар, заплатен от взискателя.
При тези данни настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 год., в редакцията на нормата ДВ, бр.
7/2019 год., приложима в случая, за образуване на изп. дело възнаграждението е в размер на
200 лева, а според т. 2 – за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 500 лв. – 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от
500,01 лв. до 1000 лв. – 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания
над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В случая съобразно горните разпоредби, установения в цитираната Наредба
минимален размер на адвокатското възнаграждение за образуване и водене на
изпълнителното дело № 185/2020 год. по описа на ЧСИ З. Димитров е 260 лева, тъй като
вземането на взискателя е 974 лева, а не 1040 лева, както счита същият в подаденото от него
възражение на жалбата. Под парични вземания по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба №
1/2004 год. на ВАДвС се имат предвид вземанията по изп. лист, а не и вземанията на
взискателя за разноски, направени в изпълнителното производство за принудителното
удовлетворяване на вземането му.
Доводите на жалбоподателя, че не се дължи адвокатско възнаграждение за водене на
изп. дело (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС) са неоснователни. От
доказателствата по делото е видно, че е наложен запор върху банковата сметка на длъжника
до размера на вземането на взискателя, т. е., налице е прилагане на предвиден в ГПК
изпълнителен способ. Прилагането на изпълнителен способ, предвиден в ГПК, за
удовлетворяване на паричното вземане на взискателя е основание да се приеме, че е налице
водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС.
Като съобрази изложеното, извършената от процесуалния представител на взискателя
работа, включваща и подадено от последния становище по възражението на длъжника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съобрази и обстоятелството, че липсват
доказателства дългът по изпълнителния лист да е платен към дата 03.04.2020 год. или към
настоящия момент, съдът намира, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение
в размер на 350 лева, надвишващо с 90 лева, установения в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС
минимален размер, не е прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В обобщение жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в
полза на насрещната по жалбата страна (взискател по изпълнението) К. Н. Н. следва да се
присъдят разноски за настоящото производство в размер на 100 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 7892/02.07.2020 год. по рег. на ЧСИ
Захари Димитров с рег. № 808, подадена от „Енерго-Про Продажби“ с ЕИК *********, със
седалище гр. Варна – длъжник по изпълнението, срещу Разпореждане от 10.06.2020 год. по
изп. дело № 20208080400185 по описа на ЧСИ Захари Димитров, с което е отхвърлено
възражението на длъжника с вх. № 4021, 4022 от 06.04.2020 год. по рег. на ЧСИ З.
Димитров за прекомерност на заплатеното от взискателя К. Н. Н. от гр. Провадия
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс – Г, да заплати на К.
Н. Н. ЕГН ********** от гр. Провадия, кв. Север, жил. блок № 11, вх. Г, ет. 3, ап. 86, сумата
от 100 лева (сто лева) – разноски за настоящото производство, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Захари Димитров с рег. № 808 с район на
действие района на ОС-Варна за сведение и изпълнение.




Председател:



Членове:1.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________