№ 6
гр. София , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА И. НЯГОЛОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА И. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20201110212240 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-006925 от 25.08.2020г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”-София, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ
на „О.Ю.В.И.С.“ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството му на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В депозираната пред
съда жалба се излагат съображения за допуснати в хода на производството, в частност при
съставяне на АУАН нарушения на процесуалните правила, с които е ограничено правото на
защита на санкционирания субекта именно неправилно определяне на квалификацията на
извършеното нарушение, непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, като се сочи, че същото се свежда до просто пресъздаване на текста на
предписанието. Изтъква се също, че правна квалификация на нарушението е била дадена
едва от наказващия орган, а посочената в АУАН норма урежда единствено елемент от
трудовото правоотношение, а не и основани за административно-наказателна отговорност.
На следващо място се посочва, че в АУАН е посочена единствено датата на установяване на
нарушението, но не и датата на извършването му, макар същата да е от значение за
определяне на срока по чл.34 ЗАНН, като тя е определена едва от наказващия орган, при
това неправилно. В условията на евентуалност се иска намаляване размера на наложената
имуществена санкция, а в заключение се излагат съображения за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Кемалова, която поддържа искането за отмяна на наказателното постановление
по съображения, аналогични с изложените в жалбата.
Въззиваемата страна - ДИТ-София, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Маджаров, който пледира за потвърждаване на наказателното постановление,
доколкото нито в хода на административно-наказателното производство, нито пред съда са
1
представени доказателства за изпълнение на предписанието, предвид, на което нарушението
е безспорно установено въпреки допуснатите при съставяне на АУАН нередовности.
Подчертава, че с оглед датата, до която е следвало да се изпълни предписанието и датата на
съставяне на АУАН, не може да се твърди неспазване на срока по чл.34 ЗАНН, а в
заключение сочи, че предвид естеството на предписанието свързано със задължение за
изплащане на трудово възнаграждение, което е основен източник на средства за трудещите
се, размерът на санкцията се явява справедлив и съответен на тежестта на нарушението.
Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „О.Ю.В.И.С.” ЕООД, с ЕИК *********, е търговско дружество със
седалище в гр. София, адрес на управление- ул. „Магнаурска школа“, № 13, ет.4, офис 7,
представлявано от управителя си Ю.А-И..
В периода 23.04.2020г. до 29.04.2020г. инспектори при на Д "ИТ"-София,
включително свидетеля Е.М., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от страна на О.Ю.В.И.С.” ЕООД, в качеството му на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, включително относно изплащане на дължимите трудови
възнаграждения на работници и служители на дружеството. Резултатите от проверката били
обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР201086/29.04.2020г., връчен на
същата дата на управителя на дружеството.
В хода на проверката на, база представена от дружеството информация било
констатирано забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение за месец март 2020г.
дължимо на 18 служители на дружеството, включително лицата П.А., М.С. И М.К.. Във
връзка с констатираните по време на проверката нарушения, включително посоченото, в
изготвения от страна на контролните органи протокол, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от
КТ, били издадени задължителни предписания на О.Ю.В.И.С.” ЕООД. Съгласно т.1.2 от
диспозитивната част на протокола, на дружеството-жалбоподател било издадено
предписание в срок до 30.05.2020г. да заплати на посочените лица уговореното трудово
възнаграждение за извършената от тях работа през месец март 2020г. Няма данни
предписанието, имащо характер на принудителна административна мярка, да е било
атакувано пред горестоящия административен орган или съда. Принудителната
административна мярка, с която се формулират предписанието е влязла в сила и подлежи на
изпълнение от страна на нейния адресат.
С оглед осъществяване на контрол по изпълнение на предписанията, дадени на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, била извършена последваща проверка на О.Ю.В.И.С.”
ЕООД, от страна на инспектори при ДИТ- София, за което бил съставен Протокол № ПР
2017387/30.06.2020г.
По време на проверката била изискана информация за изпълнение на дадените с
предходния протокол предписания. От страна на дружеството във връзка с изпълнение на
предписанието по т.1.2., била представена платежна ведомост за месец март 2020г., в която
липсвало отбелязване за изплащане на трудовото възнаграждение за посочения период на
трима от служителите, включително П.А.. С оглед на това било констатирано неизпълнение
на предписание по т.1.2 по Протокол за извършена проверка № ПР201086/29.04.2020г.
В тази връзка на 30.06.2020г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 22-006925, издаден от Е.М. - инспектор в ДИТ-София, с който срещу
О.Ю.В.И.С.” ЕООД, било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че не
е изпълнило даденото в т.1.2 от протокол от 29.04.2020г. предписание за изплащане на
трудовото възнаграждение на посочените в протокола лица, със срок на изпълнение
30.05.2020г. определено от актосъставителя като нарушение на чл.128, т.2 от КТ.
2
Актът бил съставен с участието на представител на дружеството с изрично
пълномощно с нотариална заверка на подписа, на когото бил връчен и препис от същия.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 22-006925 от 25.08.2020г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”-София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на
„О.Ю.В.И.С.“ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството му на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля Е.М., дадени в хода на съдебното следствие и приложените по
делото писмени доказателства- Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР
201086/29.04.2020г., Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 2017387/30.06.2020г.,
АУАН № 22-006925 от 30.06.2020г., НП № 22-006925 от 25.08.2020г., Заповед № 3-
0058/11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, платежна ведомост за месец
март 2020г., извлечение от Търговски регистър, пълномощно с нотариална заверка на
подписа, призовки, известия за доставяне.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля М., тъй
като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелката са достатъчно
информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементи от състава на
нарушението. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. С
оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, както и на спор по
фактите, и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се
налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на
обжалване, като разгледана по същество налага отмяна на наказателното постановление
поради следните съображения:
На първо място АУАН № 22-006925 от 30.06.2020г. е издаден от компетентен орган -
инспектор при ДИТ-София, в кръга на неговите правомощия и в присъствието на двама
свидетели. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ, актовете за установяване на нарушения се съставят
от длъжностните лица към службите за контрол, към които съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ се
числи и ИА “ГИТ”, съответно нейните подразделения и служители, какъвто е свидетелката
М., служител на ДИТ София –град, на длъжност инспектор в агенцията. Актът е подписан
от съставителя, двама свидетели, като при съставянето му в съответствие с чл.40, ал.1
ЗАНН е участвал представител на дружеството-нарушител. Въз основа на обсъдения акт за
установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено
от териториално и материално компетентен орган, съгласно т.4 на Заповед № 3-0058 от
11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ.
Съдържанието на посочения АУАН обаче не отговаря на изискванията на чл.42, т.3 и
т.5 ЗАНН. На първо място в акта въобще отсъства каквото и да е твърдение за мястото на
нарушението. Наред с това липсва и дефиниране на времето на извършването му, като са
посочени единствено датата на установяване -29.06.2020г., както срока за изпълнение на
3
предписанието- 30.05.2020г., но не и датата, която актосъставителя определя като дата на
нарушението. В случая безспорно се касае за липса на съществени елементи от
съдържанието на нарушението, свързани с основни негови характеристики като място и
време на извършване, което определя нарушението на процесуалните правила като
съществено.
Макар да е запълнил пропуска на актосъставителя да определи време на извършване
на деянието, то наказващия орган е подходил неправилно при определяне на датата на
същото. Съгласно изложеното, при описание на нарушението и обстоятелствата по
извършването му, същото се е изразило в неизпълнение на задължително предписание
издадено на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ, за което е установен краен срок- до 30.05.2020г.
Доколкото изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на задължение за активно
поведение в рамките на определения период, то нарушението се явява довършено с
изтичането на този период, респективно първият ден на противоправно бездействие е и,
датата на нарушението, като Кодексът на труда не съдържа специални правила за сроковете,
подобно на процесуалните закони, от които да се направи различен извод. В конкретния
случай това означава, че нарушението е извършено на 01.06.2020г., с оглед, на което е
допусната неточност в съдържанието на НП, която вместо да отстрани пропуска на
актосъставителя е внесла допълнителна неяснота в изложението на фактическите
обстоятелства по описание на нарушението.
На следващо място в АУАН липсва конекситет между фактическото описание на
нарушението и дадената правна квалификация, като от една страна се излагат твърдения
относно издадено от ДИТ предписание, неговото съдържание и факта на неизпълнението му,
което поведение обаче се определя като нарушение на чл.128, т.2 КТ, която норма от своя
страна регламентира задължението на работодателя по трудово правоотношение да изплаща
трудово възнаграждение на работника или служителя за престирания труд, а не урежда
отношенията му с контролните органи. Макар в настоящия случай конкретното
неизпълнено предписание да е свързано с това основно задължение на работодателя, то това
не означава, че е допустимо смесване на разпоредбите уреждащи задължения на
работодателя към другата страна по трудовото правоотношение, и нормите регламентиращи
неизпълнение задължения спрямо държавни органи, каквото е правилото на чл.415, ал.1 КТ.
Следва да се изтъкне, че в АУАН се съдържат именно такива твърдения, а не факти
описващи неизпълнение на задължение по чл.128, т.2 КТ, в частност срок за заплащане на
възнаграждението или пък неговия размер.
Посоченото нарушение е неотстранимо по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, въпреки
извършеното от наказващия орган преквалифициране на деянието като такова, с което е
нарушена нормата на чл. 415, ал.1 от КТ, тъй като засяга особено съществен елемент на
административно-наказателната отговорност, а именно - правната квалификация на
деянието. От друга страна, за да може да пренебрегне нередовност на АУАН, наказващия
орган следва да е в състояние въпреки същата да може да установи нарушителя и
нарушението, а последното представлява единство на фактически и правни елементи.
Липсата, на който и да е от тях всъщност изключва възможността на наказващия орган да
извърши преценката по чл.53 ЗАНН. Недопустимо е едва с наказателното постановление да
се дава валидна правна квалификация на установените факти, както е сторено в настоящия
случай. По този начин се ограничава правото на защита на нарушителя да се защитава не
само по фактите, но и по правото.(В този смисъл и Решение № 3340 от 18.06.2012г. по адм.
д. № 1458/2012г., Решение № 4050 от 16.06.2017г. по адм.д. № 2795/2017г., Решение № 6414
от 24.10.2016г. по адм.д. № 5191/2016г., Решение № 3245 от 14.05.2019г. по адм.д.№
252/2019г., всички по описа на АССГ и много други).
Още при съставянето на акта следва административното обвинение да е точно и ясно
формулирано, за да се гарантира правото на нарушителя да разбере всички негови аспекти и
4
да се защити още при съставяне на акта. Именно поради тази роля на АУАН, законодателят
е придал и такова значение на процедурата по съставянето и връчването му, като детайлно в
чл.40, чл.43 и чл.44 е разписал правила гарантиращи, че съдържанието на акта ще стане
известно на лицето, срещу което се съставя. Предвид на това не следва да се неглижират
изискванията към АУАН, като разбирането, че всяка нередовност в същия би могла да се
отстрани по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, практически обезсмисля цялата процедура по
съставянето му, в частност законодателните текстове, които регламентират съдържанието
му. Недопустимо е по този начин да се изправя противоречие между описаното в акта
нарушение и посочената като нарушена правна норма, като годно обвинение се предявява
едва със санкционния акт.
С оглед на изложеното е налице формално основание за отмяна на наказателното
постановление, поради допуснато в хода на производството, съществено нарушение на
процесуалните правила, и без да се налага обсъждане на нарушението по същество.
При този изход на делото въззиваемата страна няма право на разноски, а от страна на
жалбоподателя не е отправена претенция за присъждане на такива, като съдът не дължи
служебно произнасяне.
РЕШИ:
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-006925 от 25.08.2020г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
415, ал. 1 от КТ на „О.Ю.В.И.С.“ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/лева за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София
град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5