О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 29
Гр.Пещера,
20.01.2020 г.
Пещерският
районен съд, четвърти граждански състав, в закрито
заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАСКА ПАВЛОВА
Като
разгледа гражд.дело № 1467/2019
г. по описа на Пещерския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е по чл. 140 ГПК
Предявен е иск от Н.А.Ф. ,ЕГН **********
, с адрес-***,представляван от адв. В.М.-САК, съдебен адрес за призоваване и
съобщения- гр.Силистра ,ул. „Дочо Михайлов“№ 1, ет.1, офис № 4, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗА¬ЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР - СОФИЯ, представлявана от Директор на ГД
„ПБЗН“ - Главен Комисар Н. Н., административен адрес гр.София, ул.“Пиротска“, №
171А.
Твърди ищецът, че работи като
пожарникар-ВСА-ТОИ при PC „ ПБЗН“ - ГР. ПЕЩЕРА , към ГД „ПБЗН“ - към МВР -
София до настоящия момент. Работата в системата на ГД „ ПБЗН“ е организирана на
смени - от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства / или 12 - часа /, по
предварително утвърдени графици за смените. През периода 08.11.2016г. до
08.11.2019г. съм изпълнявал служебните си задължителни смени ,всяка от които
включва полагането на нощен труд - в часовия интервал от 22.00ч.-до 06.00ч. на
следващия ден. Така общо за посочения период съм отработил 230 нощни смени .
Положеният от ищеца труд при сумирано изчисляване на работното време, следва да
се изчислява съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.З, ЗМВР - в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-,12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен
период .Според чл. 187,ал.5 ЗМВР , работата извън редовното работно време се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служители работещи на смени .Така от организацията на работа на
служителя - на 24 - ,респ. 12- часови смени, при сумирано изчисляване на
работното време следва,че в настоящия случай отношенията се уреждат съобразно
разпоредбите на чл.187,ал.5 - б ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. В настоящия случай намира приложение и нормата на
чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Това е така , защото според
чл. 187,ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурства, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на
вътрешните работи .
В процесния период действащи били
Наредба № 8121з -592 / 25.05.2015г. и Наредба № 8121з -776 /29.07.2016г..В тези
наредби липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен .Липсата на изрична регламентация обаче не следвало да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, на неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства,
времето на отдих и почивката на държавните служители в МВР при наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следвало
субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време , или
коефициент 1.143.Неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на
държавните служители , работещи в системата на МВР - в неравностойно положение
спрямо другите държавни служители, което било недопустимо. Така исковата му
претенция се явявала обоснована, за заплащане на паричната равностойност на
положените часове нощен труд - за исковия период - след преобразуването им с
коефициент 1.143 за преизчисление на положения нощен труд и превръщането му в
дневен. Към датата на завеждане на ИМ - заявява този извънреден труд -
неизчислен и незаплатен от работодателя за исковия период - 08.11.2016г. -
08.11.2019г. - на 250 часа , в парична равностойност -1 500 лева. Задължението
на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл. 84, ал.1, ЗЗД Ответника е изпаднал в забава
след изтичане на срока , в който е трябвало да изплати съответното
възнаграждение .Ето защо ,с оглед основателността на основния иск - с падеж на
1-во число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на
работното време, съобразно размера му - до завеждането на ИМ - 08.11.2019г.
-изчисляваме претендирания размер на обезщетението за забава - общо за тригодишния
исков период-на 220 лева.
Ето защо, моли
да ги призове съдя с
ответника и да постанови решение, с което до ОСЪДИ ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР-София
административен адрес - гр.София , ул „Пиротска“,№ 171А , представлявана от
ДИРЕКТОР - ГЛАВЕН КОМИСАР Н. Н. да заплати на Н.А.Ф. , ЕГН **********,
постоянен адрес ***, сумата от 1500 лева/хиляда и петстотин лева / -
представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 08.11.2016г. до 08.11.2019г.,получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ методика , ведно със
законната лихва върху сумата , считано от завеждането на настоящата ИМ -до
окончателното изплащане на паричното вземане, . да бъде осъден ответника да
заплати сумата от 220 лева на ищеца , представляващи обезщетение за забава,
върху размера на основния иск - до
завеждането на ИМ - изчислен към датата на завеждането и на сума от 220 лева .
С уточняваща молба сочи че акцесорната претенция е да се осъди ответника да заплати 220 лв.
представляващи обезщетение за забавено
плащане върху размера на заявения главен иск – 1500лв. за период от
08.11.2016г- до 08.11.2019г.
Претендира разноски и прави
доказателствени искания.
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответника. Не оспорва иска като допустим , но твърди исковата молба е подадена на 11.11.2019 г. като от
тази дата следва да бъде определен тригодишния давностен срок по чл. 358, ал.
1, т. 3 от КТ, за въпросната претенция. като за периода от 08.11.2016 г. до
10.11.2016 г. неговото право е погасено по давност, като прави възражение в
тази връзка. Същият е предявен в законоустановения срок и от лице, което има
това право. Не е спорно, че през процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответника Главна дирекция пожарна безопасност и защита на
населението - МВР (ГДПБЗН - МВР), възникнало на основание Закона за министерството
на вътрешните работи (ЗМВР). Оспорва иска по основание
По отношение на искането за
трансформирането на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент сочи
следното: ищецът претендира допълнително възнаграждение за нощен/извънреден
труд, положен от него през периода от 08.11.2016 г. до 08.11.2019 г.„ в размер
на 250 часа, които часове той е получил при умножаване на общия брой изработени
по график часове с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху
главницата. За да обоснове претенцията си, той се позовава на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Претенцията на ищеца е неоснователна, защото
НСОРЗ се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във
всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на
финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е
държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния
ЗМВР. Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с
коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността
на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на
нормативните актове. Периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение
като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143
е от 08.11.2016 г. до 08.11.2019 г. През този период е действала наредба, която
урежда въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР: Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г„ в сила от 02.08.2016 г. В чл.З, ал.З на
същата е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период", което съответства
на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
Възразява, че за процесния период е
действала и Наредба № 81213-592 от 25.05.2015 г. От 02.08.2016 г. е в сила
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., която и до днес урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Твърди че в ЗМВР в-
чл.187, ал. 3, законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8
часа. Затова считам, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба,
различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8
часа.твърди че няма основание да се
приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата,
а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба
в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно
време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а
положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187,
ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал.
3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8
часа : 7 часа, което е равно на 1,143. За държавните служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният,нощен
труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен
такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Действително за период, който е извън
процесния, през който е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от
19.(Й.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие с ЗМВР.
Това е поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. Същият подход е възприет и
при създаването на сега действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Ето
защо считам, че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на
този спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен.
По отношение на искането за заплащане на
нощния труд като извънреден също било неоснователно - ищецът претендира, че
часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на
положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално
отработените и заплатени часове, следва да му бъдат заплатени като извънреден
труд. Тази претенция е неоснователна.
В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че
възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях
в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.
ЗМВР прави ясно разграничение между
извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за
нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е
посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд
представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за
служителите от категорията на ищеца -служители, работещи на смени, се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно
разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд
са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на
вътрешните работи. Заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е
посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния период, е №
S1213-791/28.10.2014 г. В т. 1 на заповедта е посочено, че „за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители
се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв."В случая, ищецът неправилно обосновавал своята претенция с текста на
чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение,
което не му се следва, защото по този ред се формира размера на допълнителното
възнаграждение за извънреден труд.Извънреден е този труд, който се полага от
служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на
работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време.
Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не
се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се
преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а
се заплаща като нощен по смисла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи.За да има извънреден труд и за да е налице право
на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън
установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на
установеното работно време (график на дежурство) от 8 часа е по смисъла на
Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и доколкото
при каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните
ще бъдат умножени по коефициент 1, и е се явяват допълнителни часове за
заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) е налично
разбирането, че часовете в повече, които се получават при преобразуването на
нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се
заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация
се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на
нощния труд. Съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, приложено
като доказателство, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд.
Ищецът подчертава в молбата си, че
претендира възнаграждение за положен нощен труд, а както вече беше посочено
по-горе, размерът на последното се определя със Заповед № 8121з-791/28.10.2014
г. на министъра на вътрешните работи и е в размер на 0,25 лв. на час или за
част от него по лоен труд между 22,00 и 6,00 ч. В този смисъл и следва да се
извърши преценката относно правилността на заплатеното на ищеца. Положеният от
ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, което се доказва
с представените от ответника към този отговор писмени доказателства - платежни
бележки за възнаграждението на ищеца. Следователно претенцията на ищеца за
заплащане на извънреден труд е неоснователна.Претенцията за лихви се явявала неоснователна..
Ангажира доказателства и претендира разноски.
На основание чл. 146 ,ал.1 т.2 от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.178ал.1 т.3 във вр. чл. 187 , ал.5
т.2 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД
На основание чл. 146 ал. 1,т.3 и т. 4 от ГПК съдът намира че са налице права и
обстоятелства, които се признават от страните и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – а именно
не е спорно, че ищецът е бил в служебни правоотношения с ответника, както и и
че към момента същите не са прекратени.
На основание чл. 146, ал.1, т. 5 от ГПК
разпределението на доказателствената тежест е както следва : в тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване положен извънреден труд
В тежест на ответника е да докаже всички
свои възражения, от които черпи права си, както и че е заплатил положения
извънреден труд.
По
доказателствата:
Представените по опис писмени
доказателства към исковата молба и отговора са относими, допустими и необходими
към предмета на спора, поради което съдът счита, че същите следва да бъдат
допуснати.
Съдът намира за допустимо и относимо към
предмета на доказване направеното искане за допускане до разпит на двама
свидетел при режм на довеждане от страна ищеца.
По отношение на искането за назначаване
на съдебно икономическа експертиза, съдът
намира същата за допустима, но предвид твърденията на ответника ще се произнесе
в първото по делото заседание.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.140 от ГПК, Пещерският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.03.2020г., от 10:40 часа, за която дата и час страните да бъдат
призовани.
ДОПУСКА
писмените
доказателства, представени с исковата молба и отговора.
ДОПУСКА
двама свидетел при режим на довеждане от страна ищеца.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение,
а на ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :