№ 105
гр. Стара Загора, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана М. Мавродиева
Членове:Атанас Д. Атанасов
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20235500500063 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. И. И.
чрез назначения й особен представител адв. С. А. против решение № 900 от
26.10.2022 г., постановено по гр.д. 5238/2021 г. на Районен съд – Стара
Загора.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на
районния съд за основателност на претенцията на въззиваемия (ищец в
първоинстанционното производство). Твърди, че постановеното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на материалния закон. Твърди, че съдът не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства в тяхната цялост, а доколкото са обсъдени,
то това не било обективно. Счита, че съдът неправилно и в нарушение на
текста на чл.79, ал.1 ЗС приема, че по своето естество придобивната давност
представлява способ за придобиване право на собственост или друго вещно
право върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Следователно
фактическият състав на придобиването по давност включва два елемента:
фактическо упражняване на съдържанието на вещно право, което се иска да
бъде придобито, и изтичане на определен период от време, през който се
упражнява фактическото съдържание на вещното право. Счита, че
необосновано и без каквито и да е мотиви съдът приемал, че от анализа на
свидетелските показания по делото се установява, че наследодателят на
ищеца И.Г. И., б.ж. на с.Г.Б., починал на *** г., е владял необезпокоявано и
1
явно процесния недвижим имот в продължение на повече от 10 години.
Неправилен и необоснован в този смисъл се явявал и изводът, че същият е
упражнявала фактическата власт върху спорния недвижим имот, като
намерението му за своене не е оборено по делото. Владението на
наследодателя на ищеца е било постоянно и непрекъснато, тъй като по
делото няма данни имотът да е била владян от други лица в рамките на
давностния срок. В действителност по никакъв начин не било доказано, като
дори нямало твърдения в тази насока, че е упражнявал фактическа власт
върху имота явно, като е манифестирал тази своя власт пред съсобствениците
на имота. В този смисъл твърди, че е развил съображения, които съдът не бил
обсъждал. Неправилен и необоснован бил и изводът, че наследодателят на
ищеца е имал правното положение на недобросъвестен владелец, тъй като по
делото няма данни да е владеел вещта на правно основание, годно да го
направи собственик. Следователно по отношение на владението на владелеца
се прилага десетгодишната давност по чл.79, ал.1 ЗС, която е изтекла преди
предявяване на настоящия иск. Изложеното обуславя извода, че спрямо
ищеца са налице законоустановените предпоставки за придобиване на
процесния недвижим имот по давност. Ето защо предявеният положителен
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния имот, се
явявал основателен и следвало да бъде уважен. Иска се съдът да постанови
решение, с което да отмени обжалваното, а вместо его да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите, с
който жалбата се оспорва. Излагат се съображения по съществото на спора.
Иска се съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Налице е правен интерес от установяването на правото на собственост, тъй
като обстоятелството, че в скица № 455/26.02.2016 г., презаверена от
15.07.2021 г., на Община Стара Загора, и удостоверение с изх. №19-32-
58/10.03.2016 год. на Община Стара Загора за търпимост на сградите като
собственик на процесния недвижим имот е записано лицето И.К.И.,
обективно поставя ищеца и наследниците на това лице в състояние на правен
спор относно собствеността върху имота. Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество е неоснователна.
Пред районния съд е бил предявен иск за установяване на право на
собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Ищецът Г. Г. И. (сега
въззиваем) и твърдял в исковата си молба, че дядо му и негов наследодател -
И.Г. И., починал на *** г. оставил в наследство в с.Г.Б., ***, представляващ
2
дворно място от 1325 кв.м, с построените в него жилищна сграда от 78 кв.м,
второстепенна сграда от 48 кв.м и второстепенна сграда от 17 кв.м,
съставляващ УПИ VIII - 95, кв.16 по плана на селото. Твърдял е, че потърсил
документ за собствеността, за да декларира имота, но се оказало, че такъв
няма. В скицата, която била издадена от Община Стара Загора, за собственик
бил записан И.К.И., който бил напълно непознато лице за него. В
удостоверение с изх.№19-32-58/10.03.2016 г. за търпимост на сградите отново
фигурирал като собственик И.К.И.. Между документите на наследодателя
ищецът открил договор от 23.12.1968 г. между И.К.С. /И./ и И.Г. И. за
покупка на имот в с.Г.Б. за сумата от 2500 лв. с последно плащане на
20.09.1969 г.; протокол от 19.04.1969 г. за междинно плащане на 1000 лв.;
заявление от И.К.С. от с.Т., със заверка от 23.07.1973 г. на народен съвет с.Т.,
с което дава съгласие И.Г. И. да построи жилищна сграда в имота, и
декларация от 29.09.1973 г. подписана от И.К.И.. От тези документи ставало
ясно само, че И.Г. И. заплатил уговореното по договора, но до този момент
нямало съставен нотариален акт, т.е. нямало документ за собственост.
Фактически наследодателят И.Г. И. владеел имота от 1968 г. до смъртта си, и
то със съзнанието, че е собственик. Декларирал е имота и е плащал данъка, а
след като починал, този данък се плащал пропорционално от всички
наследници, преди трима от тях да направят отказ от наследство.
Ищецът е твърдял,у че И.К.С. е починал на *** г. в с.Т. и живял на ***,
а ответниците били негови наследници. Искал е съдът да постанови решение,
с което: да се приеме за установено, че е собственик на процесния имот.
Ответницата Д. М. К., чрез назначения особен представител – адв. К. К.,
е изразила становище че искът е допустим и вероятно основателен.
Ответницата Г. И. И., чрез назначения особен представител – адв. С. А.,
е взела становище, че предявените искове се явяват допустими, но
неоснователни.
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е наследник по закон на
И.Г. И., б.ж. на с. Г.Б., починал на *** г. Останалите наследници са направили
отказ от наследството. Ответниците са наследници на И.К.С., б.ж. на с.Т.,
починал на *** г. Приел е, че от анализа на свидетелските показания по
делото е установено, че наследодателят на ищеца е владял необезпокоявано и
явно процесния недвижим имот в продължение на повече от 10 години.
Приел е, че така той е упражнявал фактическата власт върху спорния
недвижим имот, като намерението му за своене не е оборено по делото.
Владението е било постоянно и непрекъснато, тъй като по делото няма данни
имотът да е била владян от други лица в рамките на давностния срок. Приел е,
че наследодателят на ищеца е имал правното положение на недобросъвестен
владелец, тъй като по делото няма данни да е владеел вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, поради което е приложил 10-
годишната давност по чл.79, ал.1 ЗС, която била изтекла преди предявяване
на настоящия иск. Приел е, че спрямо ищеца са налице законоустановените
предпоставки за придобиване на процесния недвижим имот по давност и е
3
уважил предявения положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
Решението на първоинстанционния съд е правилно.
Ищецът е предявил положителен установителен иск за собственост по
чл.124, ал.1 ГПК, с който иска да бъде установено по отношение на
ответниците, че е собственик на ПИ - УПИ VIII-95 кв.16 по плана на с. Г.Б.,
утвърден със заповед № 615/01.10.1965 г., намиращ се на ул.Пролет, №23,
представляващ дворно място от 1325 кв.м., с построена в него жилищна
сграда от 78 кв.м, второстепенна сграда от 48 кв.м и второстепенна сграда от
17 кв. м. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници №
77/12.10.2021 г., ищецът е наследник по закон на И.Г. И., б.ж. на с. Г.Б.,
починал на *** г. Останалите негови наследници – Р.И.Г., П.И.Г. и Д.Г. И. –
дъщеря на починал пради наследодателя негов син Г. И. И., са се отказали от
наследството по предвидения в закона ред, което се установява от
представените удостоверения от 19.10.2021 г. на РС - Стара Загора.
Ответниците Г. И. И. (сега въззивница), С. И. К. и Д. М. К. са
наследници по закон на И.К.С., б.ж. на с.Т., починал на *** г.
От показанията на разпитаните по делото като свидетели лица Ц.М.П.,
М.С.П. и К.Г.П. се установява, че дядото на ищеца – И.Г. И., е живял в имота,
владял го е и го е обработвал. Така свидетелката Ц.М.П., която живее в селото
от 39 години, твърди, че познава ищеца, който живее в имота, а преди това
там е живял дядо му И.Г. И.. От свекъра си свидетелката знаела, че всички
сгради в имота са строени от И.. Няма период от време, в който И. и Г. да не
са живели в този имот. Освен тези обстоятелства свидетелката твърди, че
също така знаела от свекъра си, че той продал устно имота на лице на име И.,
който след това го продал на И.. В същия смисъл са и показанията на
свидетелките М.С.П. и К.Г.П.. И двете твърдят, че Г. е техен съсед и живее в
процесния имот. Преди това в този имот живеел баща му, майка му, баба му,
дядо му И.Г., който бил собственикът и смятал имота за свой. Той строил
къщата, после и други допълнителни постройки - кухня, навеси. И двете
свидетелки са категорични, че никой друг не е живял в имота.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетелки, тъй като те установяват факти и обстоятелства, които са
възприели лично. По делото не е установена причина, поради която съдът да
има съмнение в достоверността на изнесеното от лицата. Така че, съдът
приема за установено, че наследодателят на ищеца И.Г. И. е владял имота
необезпокоявано и явно в продължение на повече от 10 години и е
упражнявал фактическата власт върху него. По делото няма нито едно
обстоятелство, което да оборва намерението му за своене на имота. Няма и
данни имотът да е била владян от други лица. С огледа на така установеното
от фактическа страна въззивният съд намира за напълно неоснователни
оплакванията, изложени във въззивната жалба, че първоинстанционният съд
неправилно и необосновано е приел, че наследодателят на ищеца е владял
необезпокоявано и ясно процесния недвижим имот.
Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна
4
сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая
ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на
наследственото правоприемство, а неговият наследодател е придобил имота
по давност. Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. И в практиката на ВКС, и в доктрината е разяснено, че съществените
признаци на владението са два – упражняване на фактическа власт
(обективен) и намерение за своене (субективен). Други признаци на
владението, които не са установени в ЗС, но са логическо следствие от
съществените признаци, са владението да е постоянно, непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно. Владението е спокойно, когато не е установено с
насилие и не се поддържа с насилие. Явно е когато не е установено и
поддържано по скрит начин и когато действията, разкриващи намерението за
своене, могат да станат достояние на заинтересованите лица. Несъмнено е,
когато е установено, че действително се упражнява фактическа власт с
намерение за своене (Р-262-2012 г., ІІ г.о.; Р-376-2013 г., І г.о.).
В случая наследодателят на ищеца е завладял имота по силата на устна
договорка с наследодателя на ответниците (така свид. Ц.М.П.). В тази
хипотеза не се изисква уведомяване на собственика за намерението за своене
на имота, а единствено упражняването на владението да е постоянно,
непрекъснато, явно и спокойно (Р-233-2006 г., І г.о.; Р-262-2011 г., ІІ г.о.).
Затова е неоснователно оплакването на въззивницата във въззивната жалба,
че ищецът не е доказал по никакъв начин, че е упражнявал фактическа власт
върху имота, като е манифестирал тази своя власт пред собствениците на
имота. Според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че той, като
упражняващ фактическа власт, държи имота за себе си, т.е. има качеството на
владелец. В случая според показанията на разпитаните по делото свидетелки
явното, необезпокоявано и непрекъснато владение е упражнявано от
наследодателя на ищеца за време, което е повече от предвидения в закона 10-
годишен срок, както спрямо датата на исковата молба, така и спрямо датата на
смъртта на наследодателя. По делото нито се твърди, нито се доказва, че
наследодателят на ответниците или те са предприемали действия, които
спират или прекъсват давността, които обезпокояват и смущават владението
и са били отблъснати от наследодателя на ищеца. Не се установи и това да са
заявявали претенции за собственост върху имота.
Съгласно чл.79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Наследодателят на ищеца е имал правното положение на недобросъвестен
владелец, тъй като по делото няма данни да е владеел вещта на правно
основание, годно да го направи собственик. Следователно по отношение на
владението на владелеца се прилага тази десетгодишна давност по чл.79, ал.1
ЗС, която е изтекла преди предявяване на настоящия иск. Давността е изтекла
и преди смъртта на наследодателя на ищеца, поради което и на основание
чл.10 ЗН ищецът го придобива правото на собственост по силата на
5
наследственото правоприемство.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че предявеният
иск е основателен и доказан, и правилно е бил уважен от
първоинстанционният съд. Въззивната жалба е изцяло неоснователна, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Искане за
присъждане на разноски не е направено.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900 от 26.10.2022 г., постановено по гр. д.
№ 5238/2021 г. на Районен съд – Стара Загора.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6