Р Е Ш
Е Н И Е
София, 12.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четвърти
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7336/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от М.Т.М., ЕГН **********,
чрез адв. М.Н. – САК, съдебен адрес:*** против З. „Б.И.“ АД, ***, с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за
претърпени вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя, както следва:
- сумата 40 000 лв.. - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди и сумата
4 238 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2018 г. до
окончателното изплащане и сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 15.10.2017 г.,
около 15,00 ч. в София, на улица Видлич, в района на кръстовището с ул.
Кюстендил е реализирано ПТП, при което ищцата, в качеството й на пешеходка, е
била ударена от л.а. марка „Ситроен", модел „Дайхатцу" с рег.№ *******управляван
от Л.Ц.. Вследствие на ПТП тя е получила множество счупвания, поради което се
наложило и да претърпи оперативна интервенция.
По случая е съставен КП № К 760/15.10.2017 г. от СДВР при
МВР.
За увреждащия автомобил, ищцата твърди да има сключена
застраховка “Гражданска отговорност” по ЗП № BG/02/1170001238458 със срок на
валидност една година, считано от 27.04.2017 г. до 26.04.2018 г. със З. „Б.И.“
АД.
Заявява, че е предявила пред застрахователя извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
като била образувана щета с № **********, но до момента такова не било
изплатено, въпреки изтичане на законовия срок.
В тази връзка е предявила настоящия иск срещу ответното
застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер исковата сума, ведно
със законните последици - лихва, считано от 14.02.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата и сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА.
Представила е писмени
доказателства, поискала е разпит на свидетели и назначаване на
съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък. Възразява против размера на адвокатското възнаграждение на ответната
страна.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски.
Оспорва описаното ПТП да е настъпило по посочения от
ищцата механизъм, както и да е причинено виновно от водача на лек автомобил
Дайхатсу Сирион, с peг. № ********
Счита, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на
пострадалата, която е пресичала на необозначено за целта място, като степента й
на вина е поне 90 %.
Оспорва иска и по размер, като заявява, че претенциите на
ищцата били прекомерно завишени по размер и не отговарят на критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва твърдените от ищцата увреждания да се намират в
причинно следствена връзка и да са следствие от процесното ПТП. Счита, че по
делото липсват доказателства за това и в тази връзка оспорва всички ищцови
твърдения в тази насока.
Оспорва ищцата да е търпяла продължителни болки и
страдания, като в случай, че се установят такива, то счита, че са следствие на
хронично-дегенеративни изменения от които страда ищцата, както и
продължителността на оздравителния процес. Оспорва и твърденията за изживян
стрес и душевни страдания.
Представил е писмени
доказателства. Поискал е допускане на свидетел във връзка с направеното
оспорване на механизма на станалото ПТП, от който в хода на делото се отказа,
пред вид наличието на други доказателства. Поставил е въпроси към поисканата от
ищцовата страна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 15.10.2017 г. в София, на
улица Видлич, в района на кръстовището с ул. Кюстендил е станало ПТП, като водачът
на л.а. марка „Ситроен", модел „Дайхатцу", Рег.№ *******Л.Ц. е ударил
движещата като пешеходка ищца.
В резултат на станалото ПТП е пострадала ищата, която
получила следните травматични увреждания: счупване на горния край (външния кондил) на
голямопищялната кост в ляво, закрито, и охлузвания в областта на лявото коляно.
От доказателствата, приложени в хода на процеса, че за
станалото ПТП е съставен Констативен протокол № К 760/15.10.2017 г. от СДВР при
МВР. Образувано е ДП № 513 ЗМП11404/2017 г. на СРТП – ОР – СДВР, пр.пр. №
********* г. на СРП, което с Постановление от 02.03.2018 г. на прокурор при СРП
е прекратено, за да бъде реализирана административно – наказателна отговорност
по ЗДП по отношение на водача на лекия автомобил.
По делото е
прието за безспорно доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по № BG/02/1170001238458 със срок на валидност една година, считано
от 27.04.2017 г. до 26.04.2018 г.
От заключението на приетата по делото и неоспорена
от страните съдебномедицинска експертиза,
която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия
доказателствен материал, се установява, че, в резултат на катастрофата, ищцата
е получила следните травматични увреждания, в пряка причинно следствена връзка
с претърпяното ПТП: - счупване на горния край (външния кондил) на
голямопищялната кост в ляво, закрито, и - охлузвания в областта на лявото
коляно. Счупването реализира медико-биологичния признак трайно затруднение в
движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а охлузванията в
областта на лявото коляно са причинили болка и страдание.
Според вещото лице, така описаните телесни се
получават под действието на форсирана абдукция в колянната става или когато към
вертикална компресия се прибавя и аддукционна сила под действието на удари или натиск със или върху твърди тъпи
предмети, каквито могат да бъдат детайли от корпуса на автомобил и/или теренни
особености и добре отговарят да са получени при процесното ПТП.
За период от около 3 месеца М. е търпяла болки и
страдания като за първия месец те са били с интензивен характер.
Във връзка с получените травми, на 19.10.2017 г.
е извършено оперативно лечение на счупването на горния край /външния кондил/ на
голямопищялната кост вляво, при което са елевирани депресираните вътреставни
фрагменти и костният дефект е запълнен с костен заместител – 15 сс. Извършена е
фиксация със заключваща плака и винтове.Проведено е и медикаментозно лечение с антибиотик
/Цефазолин/, антикоагулантна профилактика /Фраксипарин/, вливания,
обезболяващи. Указано е и антикоагулантната профилактика с Фраксипарин да
продължи 20 дни в домашни условия.
В медицинската документация, която вещото лице е
проверило, като придружаващо заболяване е отразено есенциална хипертония, което
заболяване не може да повлияе на лечението и възстановителния процес.
Според
експерта, при неправилно проведено лечение или усложнения в хода на лечението
може да се получи нестабилност в ставата. При ищцата обективно не се установява
такава нестабилност, въпреки че тя съобщава, че при по-продължително стоене
права, чувства нестабилност в ставата. Наличиено на вътреставна фрактура,
предполага че за в бъдеще могат да се развият артрозни промени на ставата с
наличие на болка и ограничение в обема на движение.
Разходите за лечението на М.М. са представени с
фактура и фискален бон за сумата 900лв.
за избор на екип и фактура и фискален бон за сумата 3338 лв., издадени от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” за закупуване на
заключваща плака за проксимална латерална тибия, комплект с винтове и
костнозаместващо вещество 15сс.
В хода на делото е изслушано и прието заключение
по назначената съдебна автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с
оригиналния доказателствен материал, от която се установява следният механизъм на станалото ПТП: На 15.10. 2017
г. около 15,00 ч. лек автомобил марка “Дайхатсу” модел „Сирион”, Рег.
№ *******с водач Л.Н.Ц., се движи в гр. София по ул. „Видлич” в посока от бул.
„Цар Борис III” към бул. „България”. В зоната на кръстовището на ул. „Видлич” с ул. „Кюстендил”, от дясно
наляво за посоката на движение на автомобила предприема пресичане на платното
за движение пешеходката М.М.. Водачът на автомобила, преди да навлезе по ул.
„Кюстендил”, е спрял, след което потегля, забелязва пешеходката, предприема
спиране, но не успява да спре и настъпва удар с предна дясна част на автомобила,
при който ищцата забърсва капака на автомобила, след което
пада на пътното платно. При удара и последвалото падане тя е получила описаните травматични
увреждания.
Причините
за настъпване на произшествието, според експерта, са недостатъчно контролиране
на пътната обстановка, в съчетание с късно
реагиране за спиране от водача на лекия автомобил.
Местопроизшествието не е
запазено. В района на произшествието не са установени никакви следи, изпаднали
предмети или кръв. Липсват данни въз основа на които по технически път може да
се определи с достатъчна точност мястото на удара по широчина и дължина на платното за движение.
Експертът прави извода, че, ако се приеме с оглед на
десния завой за лекия автомобил и посоката на движение на пешеходката, широчината
на автомобила и платното за движение в зоната на десния завой, както и
допускането, че ударът е настъпил с
предна дясна част на автомобила, може да се приеме, че мястото на удара е на
около 2 м. вляво от десния бордюр за посоката на движение на лекия автомобил и
на около 1м. преди кръстовището с ул. „Кюстендил”.
Данните
по делото са, че автомобилът е спрял преди кръстовището на ул. „Видлич” с ул.
„Кюстендил”, след което е потеглил. Липсата на деформации по автомобила, а
наличие само на забърсване на капак, показва, че скоростта на движение на МПС е
била ускорителна от 0 км/ч до 7,5 км/ч.
Пешеходката
е била на възраст над 60 години. Ако се приеме, че тя се е движила със спокоен
ход средната й скорост на движение е била 3,8 км/ч., опасната зона за спиране
при скорост 0,7 км/ч е била около 0,25 м. и, следователно - водачът на лекия
автомобил е разполагал с техническа възможност да предотврати удара с
пешеходката от момента в който тя е стъпила на платното за движение.
В
района на произшествието няма налична пешеходна пътека обозначена с вертикална
и хоризонтална пътна маркировка.
По искане на ищцата и за
доказване на претърпените от нея неимуществени вреди, съдът допусна и разпита като
свидетел нейната сестра И. Т. К.
В
показанията си тя заяви, че е видяла е видяла сестра си четири дни след
катастрофата, когато се е върнала от екскурзия. Била е в болницата, оперирана в
коляното, изпитвала е много силни болки. Била е в шок, изпитвала е страх както
от станалото с нея, така и от операцията. В болницата е престояла една седмица,
след което свидетелката и съпругът й са я прибрали в дома си да я гледат. Не е
можела да става продължително време. Първоначално два месеца е била на легло,
постепенно е започнала да използва проходилка, по – късно две, накрая една
патерица. Не е искала да става от леглото и се е наложило вкъщи да идва
рехабилитатор, за да я раздвижва, защото се е залежала. И понастоящем тя не се
е възстановила напълно. При натоварване кракът й се подува, боли я при студ.
Липсва пълно възстановяване, Не може да кляка.
До
момента плащане на обезщетение от страна на ответника – застраховател не е
настъпило.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя З. „Б.И.“ АД обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищцата от станалото на 06.07.2017 г. ПТП, изразяващи се
в болки и страдания, в посочения размер , както и имуществени такива – разходи
за лечение за уврежданията вследствие катастрофата, ведно със законните
последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай
по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетениеjf за
претърпени неимуществени вреди следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД - от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищцата вследствие
получените от катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния. Според
приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението.
Доказано бе, че,
в резултат на станалото ПТП на ищцата са причинени както физически, така и
душевни болки и страдания, които са довели до трайно затруднение движението на
левия долен крайник за период по – дълъг от тридесет дни и силни болки и
страдания, както от физиологично, така и от психологично естество –
обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени, гласни
доказателства и медицинска експертиза.
Настоящият състав, като съобрази всички обстоятелства
по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а при определяне техния размер
следва да се разгледа възражението на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от страна на ищеца.
Съдът, обсъждайки всички доказателства по делото и, по –
конкретно, приетата и неоспорена съдебна автотехническа експертиза, намира, че
в конкретния случай не е налице съпричиняване, пред вид факта, че, според
експерта, причините
за настъпване на произшествието, според експерта, са недостатъчно контролиране
на пътната обстановка, в съчетание с
късно реагиране за спиране от водача на лекия автомобил.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани
болки и страдания на ищцата,
техния вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки принципа за
справедливост и икономическите условия в страната през 2016 г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 40 000
лв. било адекватна
обезвреда за
претърпените от ищеца
и доказани в производството неимуществени вреди, порадаи което счита, че претенцията в тази част е основателна и доказана
и следва да се уважи изцяло.
Що се касае до претенцията за присъждане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди – във връзка
с направени разходи за лечение на получените травмени увреди, същата следва
да бъде уважена, съобразно представените доказателства и заключението на
приетата и неоспорена съдебно – медицивска експертиза, за сумата 4 238 лв.
– за пълния размер, за който е предявена.
Върху посочените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, така, считано от 14.02.2018 г., до окончателното изплащане.
На адвоката – повереник на ищцата следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника, на основание чл. 38
ЗА, в размер 1 730 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати на М.Т.М.,
ЕГН **********, чрез адв. М.Н. – САК, съдебен адрес:***, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД обезщетение за
претърпени вреди от ПТП, претендирано
пряко от застрахователя, както следва: - сумата
40 000 лв.. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и сумата 4 238 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 14.02.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати на адв. М.Н. –
САК, съдебен адрес:***, адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в размер 1 730 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: