РЕШЕНИЕ
№ 259/08.02.2023 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пловдив,
1Х-ти състав в
открито заседание на девети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Недялка Петкова,
като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 3109/2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.Д.И., чрез
адв.И.А. против Заповед № 21Ю-РОА-539 от 19.10.2021 г. на кмета на Район Южен
при Община Пловдив за премахване на незаконен строеж, а именно дървена
конструкция със скатен покрив, изградена над тераса на помещение със статут
„Кафе - аперитив със скара", находящ се в УПИ Х1-918, кв.53 по плана на
кв. „Христо Ботев" - север , гр.Пловдив, с административен адрес
гр.Пловдив, ***
Твърди се в жалбата, че дървената конструкция не
представлява строеж, а преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ,
сочи се че заповедта е лишена от мотиви, не е обсъдено подаденото възражение,
нарушено е правото на защита на жалбоподателят и се иска заповедта да бъде
отменена.
При направената от съда
служебна проверка за редовност и допустимост на исковата молба ПАС установи, че
същата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява
лично, представлява се от адв. А., който иска да се уважи жалбата и да се
отмени оспорената заповед, претендира разноски по делото. В предоставения срок
представя писмени бележки.
Ответникът, редовно призован,
се представлява от гл.юрисконсулт А., която моли да се отхвърли жалбата, прави
искане за присъждане на разноските по делото и възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. В указания срок не представя писмени бележки.
Съдът, след запознаване с
изпратената административна преписка, жалбата и становищата на страните,
установява следното от фактическа страна:
В УПИ Х1-918, кв.53 по плана
на кв. „Христо Ботев" - север , гр.Пловдив, с административен адрес
гр.Пловдив, ул. „Петър Стоев" № 53 било разрешено изграждането на гараж.
На 10.01.1996 г. било издадено разрешение за строеж на Д.Д.И. за строеж на
кафе-аперитив с размери 5/7 метра и преустройство на съществуващ гараж,
съгласно одобрена ЧКЗР. На 29.07.1996 г. било издадено разрешение за ползване
№60 за ползване на изградения строеж.
На
неустановена дата върху покривната тераса на сградата със статут кафе-аперитив,
била изградена дървена конструкция със скатен покрив и монтирана дограма, която
покривала терасата.
На 28.01.2020 г. И.Д.И. подал
жалба до ДНСК , в която сочел за незаконно строителство в УПИ Х1-918, кв.53 по
плана на кв. „Христо Ботев" - север , гр.Пловдив, с административен адрес
гр.Пловдив, *** С писмо от 07.02.2020 г. същата била изпратена по компетентност
на Кмета на Район „Южен" при Община Пловдив. В последствие И.Д.И. подал
жалба до Министерство на регионалното развитие и благоустройството, като същата
била изпратена от ДНСК по компетентност на Кмета на Район „Южен" при
Община Пловдив с писмо от 12.05.2020 г.
На 06.06.2020 г. била
извършена проверка на място, при която се констатирало, че обектът
кафе-аперитив не се ползва по предназначение, а се ползва от Д.И. за жилище.
Над обекта се констатирала дървена конструкция със скатен покрив и монтирана
дограма, която покрива терасата, като за нея не се представили строителни
документи. За констатираното бил съставен констативен протокол на основание
чл.214, ал.З от ЗУТ.
На 09.07.2020 г. Д.И. входирал
заявление до Кмета на Община Южен, към което приложил разрешение за строеж,
протокол за определяне на строителна линия и ниво, санитарно разрешение за
ползване, разрешение за ползване и обяснителна записка / в която сочел, че
дървената конструкция следва да се приеме за преместваем обект и не следва да
предоставя разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект/.
С писмо от 05.08. било дадено на Д.Д.И. предписание в
срок до 04.09.2020 г. доброволно да премахне незаконно изградената дървена
конструкция върху „кафе-аперитив", находящ се в УПИ Х1-918, кв.53 по плана
на кв. „Христо Ботев" - север , гр.Пловдив, с административен адрес
гр.Пловдив, ул. „Петър Стоев" № 53, както и да се приведе сграда с
идентификатор 5874.531.918.3 по КК на гр.Пловдив съгласно одобрените строителни
книжа и да се ползва по предназначение.
На 08.10.2020 г. била извършена проверка на място от
служители на Община Пловдив, при която се констатирало, че е започнато
демонтиране на дограмата на изградената дървена конструкция върху
„кафе-аперитив", находящ се в УПИ Х1-918, кв.53 по плана на кв. „Христо
Ботев" - север , гр.Пловдив, с административен адрес гр.Пловдив, *** Било
констатирано, че не са изпълнени дадените предписания, поради което с писмо от
09.10.2020 г. Д.И. бил уведомен, че започва процедура по прилагане на чл.225а
от ЗУТ за премахване на незаконното строителство.
На 18.12.2020 г. служители на Район Южен при Община
Пловдив съставили констативен акт № 6, в който приели че в южната страна на УПИ
Х1-918, кв.53 по плана на кв. „Христо Ботев" - север , гр.Пловдив, с
административен адрес гр.Пловдив, ул. „Петър Стоев" № 53, върху тераса на
помещение със статут „Кафе - аперитив със скара" е изградена дървена
конструкция със скатен покрив. За този обект било прието, че е изграден без
необходимите строителни книжа и документи и това било прието за нарушение на
чл.148, ал.4 от ЗУТ. С това било образувано административно производство по
реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на описаното незаконно строителство. На
14.01.2021 г. било подадено възражение срещу съставения констативен акт, като
се искало прекратяване на образуваното административно производство по чл.225а
от ЗУТ.
На 19.10.2021 г. била издадена
процесната заповед от кмета на Район Южен при Община Пловдив с правно основание
чл.225а, ал.1 вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с която се нареждало премахването
на незаконен строеж, а именно дървена конструкция със скатен покрив, изградена
над тераса на помещение със статут „Кафе - аперитив със скара", находящ се
в УПИ XI-
918, кв.53 по плана на кв. „Христо Ботев" - север
, гр.Пловдив, с административен адрес гр.Пловдив, ***
В хода на съдебното
производство е назначена и изготвена съдебнотехническа експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице Р. дървеният навес представлява надстройка на
сграда от допълващото застрояване, разрешена въз основа на одобрена ЧКЗР на
основание чл.97, ал.З, 4 и 5 от ППЗТСУ /отм./ и чл.125 от "Наредба №5 за
ПНТСУ" /отм./ за стопанска постройка с обслужващо предназначение. Тя е
допряна до сграда на основното застрояване, а от юг е разположена по уличната
регулационна линия. Съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква "в" от ЗУТ,
дървеният навес може да се категоризира като строеж от Пета категория. Като
свързан с предназначението на обекта, върху чийто покрив е изпълнен /сграда с
обществено-обслужващо предназначение/, за навеса не може да се приложи
облекчения ред на чл.147, т.1 от ЗУТ и съответно той да се категоризира в Шеста
категория. Прието е, че в действащия ПУП не е предвидено допълващо застрояване
на мястото на процесния навес. Допълващо застрояване на един етаж за сградата с
предназначение "Кафе-аперитив", върху чийто покрив той е изпълнен, е
разрешено с одобрена ЧКЗР на 19.05.1994г. и строителни книжа в съответствие с
нея. Втори етаж на строежа, на мястото, на което се намира процесния навес, не
е предвиден. По делото не са представени декларации за годината на изпълнение
на процесния навес. Сградата "Кафе-аперитив" е построена през 1996г.
и въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №60/29.07.1996г. /л.39 по
делото/. Очевидно навесът е изпълнен след това. Ако навесът е построен между
1996г. и 2001г., действащи са били ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и "Наредба
№5 за ПНТСУ" от 1995г. /отм./. Съгласно чл.112„ ал.З от "Наредба
№5/1995г." допълващото застрояване е на един етаж. Построеният навес
създава втори етаж на законно изградената едноетажна сграда от допълващото
застрояване. Вторият етаж нарушава действалата нормативна уредба преди 2001г. В
условията на ЗУТ, навесът представлява недопустим втори етаж на законно
разрешена едноетажна сграда от допълващото застрояване. Височината общо на
сградата и навеса е 5,50м. до стрехата и 6,30м. до билото, което е недопустимо
съгласно чл.42, ал.З от ЗУТ. Към заключението са приложени извлечения от
кадастралната карта, действащия ПУП и одобреното ЧКЗР, като върху всяко от тях
процесния дървен навес е ситуиран с размерите му от заснемане на място. В
отделно приложение е изчертано разпределение на обекта в мащаб 1:100. Всички
характеристики на процесния обект са описани по-горе в експертизата в т.Б./,
5./. Дървеният навес представлява конструкция, сглобена и монтирана на място от
отделни елементи. Обектът представлява "строеж" по смисъла на т.38 от
§5 на ДР на ЗУТ. Той не отговаря на характеристиките на "преместваем
обект", дефинирани в т.80 от §5 на ДР на ЗУТ. При евентуално преместване
от сегашното му място на монтаж, дървените елементи не биха могли да се
преместят в пространството като единен обект без да се нарушат връзките между
тях. В частта, граничеща с жилищната сграда, навесът стъпва върху съществуваща
плоча от покрива на стълбище на сградата и е свързан с нея. Преместването му би
довело до разрушаване на връзките между елементите, с които е извършен монтажа.
Размерите на навеса - 7,10м./6,30м. също ограничават евентуално преместване на
друго място.
След оспорване на заключението на вещото лице от
процесуалния представител на жалбоподателят е назначена повторна
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице Х. приема, че съгласно разпоредбата
на чл.106 от ППЗТСУ ( отм. ) действащ към момента на разрешаване и изграждане
на обект „Кафе -аперитив" Парцел Х1-918,кв.53 по плана на кв. Христо Ботев
север , гр. Пловдив е отреден за жилищно строителство и в него е изградена
жилищна сграда — представляваща основно застрояване. Процесният обект -дървен
навес, е изграден над тераса за открито сервиране към строеж „ Кафе - аперитив
„ , който съгласно чл. 106, ал. 2 от ППЗТСУ ( отм) представлява сграда от
допълващото застрояване и може да бъде причислен към допълващо застрояване.
Изграденият през 1998 -1999г., по данни на жалбоподателя , дървен навес е със
предназначение да предпазва от слънце , дъжд и др. Съгласно ЗУТ, чл. 137 ал. 1
, т. 5 и НАРЕДБА № I ОТ 30 ЮЛИ 2003 Г. ЗА НОМЕНКЛАТУРАТА НА ВИДОВЕТЕ СТРОЕЖИ
строеж „Кафе- аперитив" е пета категория. Сам за себе си навесът не се
категоризира и носи категорията на обекта към който е изграден. За УПИ Х1-918 е
одобрена ЧКЗР(л. 94 ) на осн. чл.97, ал.З 4 и 5 от ППЗТСУ( отм.) и чл. 3 и 125
от Наредба 5 за ПНТСУ(отм ) за стопанска постройка с обслужващо предназначение-
кафе аперитив, на 19.05Л 994г. от Главен специалист на Район „Южен".
Сградите на допълващото застрояване съгласно ЗТСУ ( отм.) ,ППЗТСУ(отм.) и ЗУТ
са едноетажни. Процесният строеж - дървен навес , представлява покритие над
законно изградена тераса за сервиране на открито. Отворен е от три страни и
няма ограждащи стени, с изключение към жилищната сграда. Навесът отстои от
страничните регулационни линии на парцела на разстояние повече от 3,00м., т. е.
попада в ограничителни линии на застрояване. С изграждането му не се променят
предвидените с ГГУГТ начин и характер на застрояване на УПИ XI - 918 и не се
нарушават действащите градоустройствени норми за парцела.
В графичната част е посочено ново застрояване с
размери 7,40/5,60м. и височина 3,00м. от прилежащ терен , разположено между
двете масивни сгради ( гаражи) и преустройство на източната МС за склад. В
одобреният проект за строителство на „Кафе -аперитив „ е предвидено покривната
плоча да се използва като тераса за открито сервиране. С проекта е предвиден предпазен
парапет , изграден и съществуващ на място към момента на огледа. Над покривната
тераса е монтиран дървен навес с размери 7,60 м. на юг, 7,10 м. на запад и 6,50
на изток . Стрехата на процесния навес е на височина 2,20м. над покривната
плоча и 5,50м. от терена. Навесът не е предвиден с одобрения проект. Дървеният
навес, предмет на делото, е изграден от: дървени колони, прикрепени към
покривната плоча на „Кафе-аперитив" със стоманени планки и болтове
;дървени греди; дървени ребра и покривно покритие (стационарно)- вълнообразен
ондулин , елементи позволяващи в последствие демонтаж и монтаж на друго място.
От снимките приложени към делото(стр. 47) се вижда , че процесният навес е бил
затворен с остъклени дървени пана, които са премахнати от собственика. С писмо
Изх. 20Ю-1-14(12) на Кмет на Район Южен , Община Пловдив, до жалбоподателя и
РДНСК ( стр. 78) уведомява , че при проверката на обекта е констатирано , „че е
започнато демонтиране на дървената дограма на изградената конструкция върху
„Кафе -аперитива" . Към момента на огледа (28.10.2022г. ) дървената
дограма (пана) е свалена. Процесният обект , към момента на огледа, няма стени
от три от страните ( юг, изток и запад ), представлява отворена конструкция и
не попада в нито една от хипотезите на §5 ,т.38 от ЗУТ. В този смисъл сам за
себе си, навесът не представлява строеж по смисъла на ЗУТ.
Съдът счита, че следва с доверие да се кредитира
заключението на вещото лице Р., а не това на вещото лице Х.. Това е така, тъй
като вещото лице Р. сочи подробно защо счита, че изграждането на навеса
противоречи на изискванията на отменената законова уредба — ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ
/отм./ и "Наредба №5 за ПНТСУ" от 1995г. /отм./, както и на
действащата нормативна уредба - ЗУТ и конкретно чл.42, ал.З от ЗУТ. От своя
страна вещото лице Х. не сочи защо счита, че височината на обекта е допустима
съгласно ЗУТ, не сочи и защо приема, че навесът не е надстройка над законно
изграден обект. С оглед на това и не е ясно защо приема, че обектът не попада в
приложното поле на §5 ,т.38 от ЗУТ. Отделно от това този извод е аргументиран
със състоянието на обекта към момента на огледа, което не дава възможност за
преценка относно законосъобразността на оспорения административен акт към
издаването му. Предвид изложеното дотук съдът счита, че при противоречията
между експертните заключения на вещите лица следва да кредитира това на вещото
лице Р. и да ползва него при изграждането на правните си изводи.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно
чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ това е кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице. При издаването на обжалваната заповед
административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на
закона. Заповедта е мотивирана, като в мотивите органът е посочил както
фактическите основания за издаването й -наличие на незаконен строеж, без строително
разрешение, така и правните основания за издаване - чл. 225а, ал. 1 във връзка
с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Съдът намира, че
обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването
му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора
юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство
доказателства, които са кредитирани от съда.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ регламентира
случаите, в които един строеж или част от него се счита за незаконен. В
конкретния случай не е спорно между страните, че за изградения обект - дървена
конструкция със скатен покрив, няма издадени строителни книжа и документи.
Установява се, че "обектът", предмет на обжалваната заповед има
характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория, тъй
като в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ.
От друга страна, съгласно заключението на вещото лице Р., дървеният навес
представлява надстройка на сграда от допълващото застрояване. Именно тази
характеристика на обекта дава основание същият да се приеме за строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Освен това същият е недопустим както по
отменената нормативна уредба, така и по действащата такава. В този смисъл е и
заключението на вещото лице Р., която сочи че навесът се явява втори етаж,
което е недопустимо по смисъла на ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и "Наредба №5
за ПНТСУ" от 1995г. /отм./, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 112,,
ал.З от "Наредба №5/1995г." допълващото застрояване е на един етаж.
По настоящата уредба също е недопустим навесът, тъй като максимално допустимата
височина на допълващото застрояване е 3.6 метра /чл.42, ал.З от ЗУТ/, а
установената височина на законно изградената сграда и навеса е 5,50м. до
стрехата и 6,30м. до билото. С оглед на това се приема, че навесът е недопустим
с оглед изискванията на действащата към момента правна уредба.
Безспорно по делото се
установи, че за извършеното строителство липсват строителни книжа и документи
за изграждането му. По одобрения проект не е предвидено изграждането на такъв
обект.
С оглед на това съдът намира,
че не може да се приеме, че незаконният строеж е търпим по смисъла на § 127 от
ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като с оглед годината на построяването тази хипотеза не е
приложима. Съгласно § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г.,
за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. Алинея 1 на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не се отнася до всички строежи,
изградени до 31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след
изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на
периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Тоест нормата е
приложима относно строежи, извършени от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г.
Процесният строеж не е търпим и по смисъла на § 16,
ал. 3 от ПР на ЗУТ, съгласно който незаконни строежи, започнати след 30 юни
1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са
били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата
и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако
бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок
от обнародването на този закон.
Ето защо съдът намира, че в случая не са приложими
разпоредбите на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което
строежът не отговаря на условията за търпимост и забрана за премахване.
По отношение на твърденията за съществени нарушения на
административно-производствените правила, съдът счита същите за неоснователни.
Действително в съставения констативен протокол не е налична окомерна скица на
обекта. Сочи се изрично обаче, че протоколът е съставен въз основа на
възприятия на комисията от проверка на място на 08.10.2020 г., при която са
изготвени фотоснимки. Непосочването на конкретни размери на изградената дървена
конструкция също не е достатъчно основание да се приеме, че издадената заповед
е немотивирана. Тези обстоятелства не нарушават правата на жалбоподателят до
степен да прави невъзможна защитата му. Нещо повече - установява се, че
жалбоподателят е подал възражение в установения срок срещу съставения
констативен протокол, както и жалба срещу издадената заповед, поради което няма
как да се приеме, че администрацията е създала непреодолими трудности за
осъществяването на защитата. Освен това в хода на делото се доказва, че
описаният в констативния протокол и оспорената заповед обект е изграден и
наличен и към момента.
С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до
незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от
пълномощника на ответника ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати,
направените по делото разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. второ от АПК, Административен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на Д.Д.И., чрез адв.И.А. против Заповед № 21Ю-РОА-539 от 19.10.2021 г.
на кмета на Район Южен при Община Пловдив за премахване на незаконен строеж, а
именно дървена конструкция със скатен покрив, изградена над тераса на помещение
със статут „Кафе - аперитив със скара", находящ се в УПИ Х1-918, кв.53 по
плана на кв. „Христо Ботев" - север , гр.Пловдив, с административен адрес
гр.Пловдив, ***
ОСЪЖДА Д.Д.И. *** направените по делото разноски в общ
размер на 100.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: