Р Е Ш Е Н И Е
№ 260781
гр.Пловдив, 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 12.05.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
283/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от М.Н.Х. и Т.Н.Х. против решение № 261149/04.11.2020г. по гр.д.№
7632/2018г. на ПдРС, ХVІІ гр.с., с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателите искове против въззиваемите В.Н.К. и П.Г.К.- Н. за разпределяне
на реалното ползване на поземлен имот с идентификатор 56784.505.253 по
действащата КК и КР на гр.****, ведно с построените в имота сгради с
идентификатори 56784.505.253.2 и 56784.505.253.3, както и за заплащане на
сумите от 312 лева и 63 лева, съответно от първата и от втората въззивеми,
представляващи обезщетение за ползване на притежаваните от М.Н.Х. идеални части
от дворното място, както и за заплащане на Т.Н.Х. на сумите от 104 лева и 21 лева-
обезщетение за ползване на притежаваните от него идеални части от имота. Във
въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като РС не е отчел събраните доказателства относно
собствеността върху имота, не е преценил правилно и правните последици от
извършената през 2002г. делба и в противоречие с материалния закон и съдебната
практика е приел, че в дворното място са налице сгради в режим на хоризонтална
етажна собственост. Иска се цялостна отмяна на решението и уважаване на исковете.
От въззиваемите В.Н.К. и П.Г.К.- Н. е подаден отговор,
с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, поддържа се, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
материалния закон и събраните доказателства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 7632/2018г. на ПдРС, ХVІІ
гр.с. е образувано по искова молба от М.Н.Х. и Т.Н.Х. против В.Н.К. и П.Г.К. – Н.,
с която са предявени обективно съединени искове по чл.32, ал.2 от ЗС и чл 31,
ал.2 от ЗС. В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на ПИ №
56784.505.253 с площ от 289 кв.м., находящ се в гр.****. Твърди се също така,
че ищцата М.Н.Х.- жалбоподателка в настоящето производство, по силата на
направено в нейна полза дарение с нотариален акт № ****, т. 14, дело № **** г. на
Нотариата при Пловдивски районен съд е придобила правото на собственост върху 1/3 ид.част от горепосоченото дворно място, което по действуващия към 1974г. план се е индивидуализирало като имот пл.№ 242, кв.18, целият от 300
кв.м, ведно с 1/3 ид.част от жилищната сграда в имота. През 1993г.
майката на ищцата, П. П. С., й продала срещу задължение
за гледане и издръжка 1/6 ид.част от правото
на собственост върху дворното място, съставляващо
парцел
XIV- 242, кв.10, по плана на гр. ****, която продажба била осъществена с нот.акт № ****, том 40, дело **** г., ведно с 1/6 ид.ч от жилищната сграда. Тъй като продажбата била извършена по време на брака на М.Н.Х. с Т.Н.Х., то
тази 1/6 ид.част станала СИО. По силата на
дарението, продажбата и наследство М.Х. била собственик на 6/12 ид.ч от дворното място, а Т.Н.Х.
собственик на 1/12 ид.ч или общо двамата били собственици на
7/12 ид.ч от дворното място и на 10/12 ид.ч от жилищната сграда, построена в западната част на имота със застроена
площ 68,58 кв.м.. Ответницата В.Н.К.- въззиваема в настоящето
производство, била собственик по дарение и наследство на 2/12 ид.ч от
жилищната сграда в западната част на имота, със застроена площ
68,58 кв.м и на 5/12 ид.ч от дворното място. През 2002 г. била
извършена
съдебна делба на дворното място и жилищната сграда, като делбата била допусната при същите ид.части за съсобствениците. С влязло в сила Решение № 233/30.01.2004г. на ПРС делбата била извършена, като били съставени два дяла: В общ дял І на М.Х. и Т.Х. били включени помещения
2,3,4,5,10,11,12,13,14,15 от жилищната сграда, ведно със 73,68% ид.части от общите
части на сградата и дворното място. В дял ІІ на ответницата В.Н.К. били
предоставени помещения 1 и 21 от жилищната сграда и 26,31% ид.части от общите
части на сградата и дворното място. През 2009г., преди изтичане на десетгодишен
давностен срок В.Н.К. и дъщеря й П.Г.К.- Н. се снабдили с нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 85, т.8, дело 1399/2009г., с който били признати за
собственици на пристройка в източната част и на 26.31% ид.части от дворното
място, равняващи се на 76,03/289 ид.ч. Те ползвали повече площ, отколкото била
тази съответстваща на правата им, а именно 36,77 кв.м. от земята под
пристройката с външно стълбище за пристройка тоалетна - 2 кв.м до стълбище с
площ 4 кв.м, 13 кв.м земя под второстепенната постройка от 26,00 кв.м с ид.
56784.505.253.2 и 8.50 кв.м земя под второстепенната постройка от 17,00 кв.м с
ид. 56784.505.253.3. Ползвали също така земя под помещение
№ 1 от жилищната сграда от 68.58 кв.м, което било с площ 13,81 кв.м и под помещение № 21 с площ 13,39 кв.м., и още 6,00 кв.м дворно място под терасата на пристройката,
която е подпряна на двора с греди. Или при права на собственост за ответниците от 26,31 % от дворно
място, равняващи се на 76,03/289 ид.части,
същите ползували 105,97/289 ид.ч. За ползвания от ответниците по- голям обем права на
собственост последните дължали на ищците обезщетение за ползата, от
която са лишени, от деня на писмената покана, която им била отправена с нотариална покана, връчена им от Нотариус Т. К. на 07.06.2017г.. В
тази връзка се иска В.Н.К. да бъде осъдена да заплати на М.Н.Х. сумата от 312
лева, която представлява обезщетение за ползите от които е лишена от ползваните
от нея 14,02/289 ид.части от застроеното и незастроено дворно място за период
от 07.06.2017г. до 07.06.2018г.; П.Г.К.- Н. да бъде осъдена да заплати на М.Н.Х.
сумата от 63 лева, която представлява обезщетение за ползата от която е лишена
от ползваните от нея 4,67/289 ид.части от застроеното и незастроено дворно
място за периода от 07.06.2017г. до 07.06.2018г.; В.Н.К. да бъде осъдена
заплати на Т.Н.Х. сумата от 104 лева, която представлява обезщетение за ползите,
от които е лишен от ползваните от нея 2,81/289 ид.части от застроеното и
незастроено дворно място в повече; П.Г.К. да бъде осъдена да заплати на Т.Н.Х.
сумата от 21 лева, която представлява обезщетение за ползите от които е лишен
от ползваните от нея 0,94/289 ид.части от застроеното и незастроено дворно
място в повече от правата които има. Иска се също така да бъде постановено
решение за разпределяне на реалното ползване на дворното място, ведно с
построените в него сгради.
В подадения от В.Н.К. и П.Г.К. отговор на исковата
молба се сочи, че, съгласно решение № 233/24.11.2003 по гр.д. № 1106/2002г. на
РС- гр.Пловдив, в сила от 30.01.2004г., страните са собственици на
самостоятелни жилищни обекти и припадащите се към тях ид.части от дворното
място определени по реда на чл. 40 от ЗС. Позовават се и на издадения им
нот.акт за собственост № **** г. на Нотариус И. И. Сградите били изключени от
съсобствеността върху терена, което положение било сходно с това при етажната
собственост, поради което и съобразно с чл.38, ал.1 от ЗС земята, върху която
са построени сградите, и незастроената част от двора били общи части по
предназначение. Жилищните сгради били индивидуална собственост, а дворът, извън
застроената му част, представлявал обща част по предназначение. Сочи се, че използваният
в исковата молба механизъм за пресмятане на ид.части от общи части като реална
площ в квадратни метри и съпостяването му със сбора от застроените площи на
притежаваните от ответниците обекти не отговаря на същността на отношенията
възникващи при института на етажната собственост. Дяловете на етажните
собственици в съсобствеността се определяли от съотношението между пазарните
стойности на отделните обекти, които те притежават, изчислени към момента на
възникване на ЕС.
С нот.акт № **** г. Н. С., със съгласието на съпругата
си П. С., е дарил на дъщерите им М. Н. Х.- жалбоподател по делото, и на В.Н.К.-
въззиваема, съответно 1/3 ид.ч. и 70/300 ид.ч. от имот пл.№ 242, кв.18 по плана
на гр.****, кв.“****“. С нот.акт № **** г. П. С. е продала на М.Н.Х. 1/6 ид.ч.
от дворно място от 300 кв.м., съставляващо парцел ХІV- 242, кв.10 по плана на
гр.****, кв.“****“, ведно с 1/6 ид.ч. от масивна жилищна сграда със застроена
площ от 63 кв.м. срещу задължение за издръжка и гледане. С нот.акт № **** г. В.Н.К.
и другата въззиваема П.Г.К.- Н. са признати за собственички на основание давностно
владение, делба и наследство на жилище, представляващо масивна пристройка от
източната страна на масивна жилищна сграда, двете построени в западната част на
УПИ Х- 242, кв.10 плана на гр. ****“, която пристройка е със застроена площ от
36,77 кв.м.. В нотариалния акт е посочено, че жилищния етаж на пристройката се
състои от антре, баня- тоалетна и дневна стая с кухненски бокс и тераса, а
зимничния- от коридор, склад, кухненски бокс, санитарен възел и стая, ведно с
помещения 1 и 21 от масивната жилищна сграда. Видно от скицата по кадастралната
карта на л.8 по първоинстанционното дело, в ПИ № 56784.505.253 са заснети
четири сгради: двуетажна жилищна сграда с площ от 103 кв.м. и идентификатор
56784.505.253.1; склад с площ 26 кв.м. и идентификатор 56784.505.253.2; склад с
площ 17 кв.м. и идентификатор 56784.505.253.3; и складова база с площ 14 кв.м.
и идентификатор 56784.505.253.4. Двуетажната жилищна сграда попада в западната
част на дворното място и следва да съставлява съвкупност от старата масивна
жилищна сграда по нот.акт № 118/07.09.1993г. и пристройката по нот.акт № **** г..
В текстовата част на скицата тази сграда е определена като „еднофамилна“.
С решение № 233/24.11.2003г. по гр.д.№ 1106/2002г. на
ПРС, VІ гр.с., влязло в сила на 30.01.2004г. е извършена делба между
жалбоподателите по настоящето дело и въззиваемата В.К., като в общ дял на М.Х.
и Т.Х. са разпределени помещения 2, 3, 4, 5, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 от
жилищната страда със застроена площ 68,58 кв.м., ведно със 73,68 % ид.ч. от
общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ Х-242, кв.10, а
в дял на В.К. са разпределени помещения 1 и 21 от същата жилищна сграда, ведно
с 26,31 % ид.ч. от общите части на сградата и дворното място. Видно от мотивите
към решението, предмет на делбата не е пристройката по нот.акт № **** г., за
която съдът е приел, че е индивидуална собственост на В.К.. Именно поради това
е прието за възможно да й бъдат предоставени в дял само две помещения от
жилищната страда със застроена площ 68,58 кв.м., които да се присъединят към
пристройката.
Независимо от това, че на кадастралната карта е
заснета една цяла сграда с идентификатор 56784.505.253.1 и независимо от
издаденото от АГКК удостоверение, в което е отразено, че в тази сграда не са
налице самостоятелни обекти, предвид постановените делбени решения, с които е
допусната до делба само старата жилищната страда със застроена площ 68,58 кв.м.
и същата е поделена между съсобствениците, и предвид издадения нот.акт № **** г.,
с който въззиваемите са признати за собственици на пристройката към жилищната
сграда, следва да се приеме, че реално съществуват два самостоятелни обекта в
обема на сграда № 1 и по- точно две долепени една до друга жилищни сгради.
Въпросът относно допускането и извършването на делбата не може да бъде
пререшаван по никакъв начин, включително и инцидентно с преценка относно
съществуването на годни жилищни обекти. Правото на собственост на въззиваемите,
удостоверено с нотариалния акт по обстоятелствена проверка, не е оспорено от жалбоподателите. Правото на
собственост не може да съществува без съответния свой обект, поради което при
наличието на валидни документи за собственост може да се приеме, че съответната
вещ не съществува само в случай, че тя е погинала или е присъединена към друга
вещ след издаване на документите. В тази връзка следва само да се добави, че
кадастралните карти следва да бъдат изработени в съответствие с правото на
собственост, а не обратното- правото на собственост да бъде съобразено с
кадастъра.
Съгласно чл.297 от ГПК / чл.220, ал.1 от ГПК / отм.
01.03.2008г.//, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. С
решение № 233/24.11.2003г. по гр.д.№ 1106/2002г. на ПРС, VІ гр.с. на дворното
място, съставляващо понастоящем ПИ № 56784.505.253, е придаден статут,
аналогичен на този на общите части в етажната собственост, тъй като припадащите
се в дял на съделителите идеални части върху същото са определени съобразно
дяловете им от жилищната сграда / това е видно и от заключението на в.л.С. Ж.
на л.115 по приложените запазени материали по гр.д.№ 1106/2002г. на ПРС, VІ
гр.с./. В т.1, б.“д“ от Постановление № 2 от 4.V.1982г. на Пленума на ВС
изрично е прието, че е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има
две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на парцела, тъй като „парцелът е обща част
и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради“. Както
се сочи и в мотивите към Решение № 293 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
265/2011 г., II г. и др. о., ГК и др., „когато сградите са индивидуална
собственост на съсобствениците на земята, то последната е обща част във всички
случаи, когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова
урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно притежаваните
от тях сгради“. В същия смисъл са и Решение № 131 от 27.05.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 600/2016 г., I г. о., ГК, Решение № 66 от 19.07.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 3499/2016 г., I г. о., ГК и др.. Съгласно трайната съдебна практика / Решение
№ 1247 от 3.VI.1976 г. по гр. д. № 748/76 г., I г.о., Решение № 1819 от 8.XII.1994 г. по гр. д. №
1704/93 г., IV г. о. и др./, „спорът за разпределение
ползуването на
дворното място следва да се разгледа по реда на чл. 32 ЗС, както когато в мястото има хоризонтално разположени в реална собственост сгради, така и когато в него
има изградена в етажна собственост
сграда при само двама етажни собственици или макар и да са повече собствениците, предмет на разпределението
е площ, на която назначението не е да обслужва етажната собственост,
а да задоволява други стопански нужди“. Така например и в мотивите към Решение
№ 652 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
999/2009 г., I г. о., ГК е записано следното: „Настоящия съдебен състав счита
за правилна практиката на ВКС, обективирана в решение № 1332/1976 г.
на I г. о., решение № 1247/1976 г. на I г. о., решение № 1819/1994 г. на IV г. о. и решение № 2639/1973 г. на I г. о., според които спорът за разпределение ползването
на съсобственото дворно място следва да се
разгледа по реда на чл.32,
ал.2 от ЗС, както когато в мястото има хоризонтално
разположени в реална собственост сгради,
така и когато в него има изградена в етажна собственост сграда, тъй като предмет на разпределението
е площ, на която предназначението не е да обслужва
етажната собственост,
т. е. не се явява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, а да задоволява други стопански
нужди“.
От приетите по първоинстанционното дело писмени
доказателства, показанията на свидетелките Ж. Т. и П. К. и три заключения на
вещо лице В. К. не се установява незастроената част от дворното място да се
ползва или да може да се ползва за някакви други нужди, освен за преминаване до
сграда 1 и за поддържането й, както и за преминаване до останалите постройки и
ползването им. Предвид обстоятелството, че жилищата на страните са долепени
едно до друго, като при това жилището на жалбоподателите от две страни граничи
с улица и със съседен имот, не може да се приеме, че са налице площи от дворното
място, които да се ползват само от едното и само от другото. Ето защо и
съобразно с цитираната по- горе съдебна практика, настоящата въззивна инстанция
намира, че с обжалваното решение правилно и законосъобразно е отхвърлен искът
за разпределяне на реалното ползване на дворното място.
В молба за уточнение на исковата молба на л.23- 24 по
първоинстанционното дело се сочи, че жалбоподателите притежават общо ½
ид.ч. / по ¼ ид.ч. за всеки от тях/ от сгради с идентификатори
56784.505.253.2, 56784.505.253.3 и 56784.505.253.4. Липсват преки доказателства
в подкрепа на това твърдение, а именно доказателства за изграждането на тези
сгради- строителни книжа или др., за правото на собственост върху дворното
място към момента на изграждането и евентуално за учредено право на строеж,
както и за наследствено правоприемство спрямо първоначалните собственици. По-
съществено обаче е това, че от показанията на разпитаните свидетелки Ж. Т. и П.
К. е видно, че е налице трайно установен начин на ползване на тези сгради и не
се установява той да не е съобразен с правата на страните. В показанията си
свидетелката Т. сочи: „Барака има М., барака има и В.“. Свидетелката К. сочи,
че две от сградите са гаражи, построени от Т. Х. и от Г., за който се
предполага, че е съпруг на В.К.. Гаражите се ползвали от двамата- съответно от
техните семейства. По отношение на гаражите нямало спорове. В. и М. също имали
някакви бараки, които си ползвали. Не се установява да са налице причини,
налагащи промяна на вече установения начин на ползване. Ето защо, обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Що се отнася до исковете по чл.31, ал.2 от ЗС, на
първо място следва да се отбележи, че ползването на реални части от дворното
място не може да се приравни на ползване на идеални части от цялото дворно
място. Всеки съсобственик има право да ползва всяка една реална част от
дворното място, съобразно с правата си. В случай, че някой от съсобствениците
ползва изцяло някаква реална част от съсобствения имот и по този начин е лишил
останалите от ползването на техните идеални части, то им дължи обезщетение за
ползването на идеалната им част от реалната част от имота, а не обезщетение за
идеална част от целия имот. По първоинстанционното дело е прието заключение по
ССЕ, изготвено от вещо лице В. Р. / л.221 и сл./, в което на база на пазарния
наем за целия имот е определено обезщетение за ползването на 26,53% ид.ч. от
същия. Тъй като обезщетението би следвало да се определи за ползването на
съответните реални части под пристройката, под тоалетната, под стълбището под
сгради №№ 2 и 3, под терасата и под помещения №№ 1 и 21, това заключение не
може да се ползва за определяне размера на претендираното обезщетение. Отделен
въпрос е, дали въобще се дължи някакво обезщетение, като се има предвид, че
същото се претендира за площи под обекти, по отношение на които въззиваемите се
легитимират като собственици на валидни правни основания. Следва обаче да се
отбележи и това, че е абсолютно недоказано обстоятелството, дали, ако
горепосочените обекти не съществуваха, площта под тях би могла да се отдаде под
наем и да се реализира някакъв доход. Ето защо, първоинстанционното решение се
явява правилно и законосъобразно и в тази му част.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на въззиваемите ще следва да бъдат присъдени направените от
тях съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от по 500 лева, като същите
се разпределят по равно между жалбоподателите.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
261149/04.11.2020г. по гр.д.№ 7632/2018г. на ПдРС, ХVІІ гр.с., с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателите М.Н.Х. и Т.Н.Х. искове против
въззиваемите В.Н.К. и П.Г.К.- Н. за разпределяне на реалното ползване на
поземлен имот с идентификатор 56784.505.253 по действащата КК и КР на гр.****,
ведно с построените в имота сгради с идентификатори 56784.505.253.2 и 56784.505.253.3,
както и за заплащане на сумите от 312 лева и 63 лева, съответно от първата и от
втората въззивеми, представляващи обезщетение за ползване на притежаваните от М.Н.Х.
идеални части от дворното място, както и за заплащане на Т.Н.Х. на сумите от
104 лева и 21 лева- обезщетение за ползване на притежаваните от него идеални
части от имота.
ОСЪЖДА М.Н.Х., ЕГН: ********** и Т.Н.Х., ЕГН: **********-***
да заплатят разделно на В.Н.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, по 250 лева-
съдебни разноски във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М.Н.Х., ЕГН: ********** и Т.Н.Х., ЕГН: **********-***
да заплатят разделно на П.Г.К.- Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, по 250 лева- съдебни разноски
във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: